№ 399
гр. Пловдив, 26.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Елена Й. Захова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600446 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:48 часа се явиха:
Обвиняемият А. Н. Д. се явява лично и със защитника си адв. Л. М..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Д.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални пречки по даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото чрез прочитане на частната жалба на обвиняемия А.
Н. Д., депозирана чрез защитника му - адвокат Л. М., против протоколно
определение № 391/20.09.2024 г. по ЧНД № 725/2024 г. на Окръжен съд П., с
което съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението се атакува с оплакване за незаконосъобразност. Отстоява
се позицията, че обществената опасност на обвиняемия формира извод, че
целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати с по-лека
такава, тъй като той и извършеното не са с висока степен на обществена
опасност, а в жалбата се твърди, че няма причинени вреди, няма убити, няма
1
пострадали. Иска се вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Адв. М.: Поддържам жалбата.
Обвиняемият Д.: Поддържам жалбата на адвоката си.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. М.: Нямам отводи към състава. Представям 3 бр. удостоверения за
раждане.
Подзащитният ми не е вписан като баща и затова ще моля да се допусне
до разпит като свидетел майката на децата, която да установи кой е баща на
децата и кой се грижи за тях.
Обвиняемият Д.: Съгласен съм с адвоката ми.
Прокурорът: Уважаеми съдии, моля да не приемате трите заверени
копия от актовете за раждане, тъй като е видно, че обвиняемият няма нищо
общо с тези три деца, тъй като не е техен баща. Възразявам да бъде допусната
до разпит като свидетел майката на тези деца за обстоятелството кой е баща на
тези деца. Установяването на произход е един сложен процес и не става с
гласни доказателства. Затова моля и двете искания да оставите без уважение.
Съдът, след съвещание, намира така направените доказателствени
искания за недопустими. В представените копия на 3 броя удостоверения за
раждане отсъства името на обвиняемия по делото, а в графа „баща и данни за
такъв“ е налице многоточие. Установяването на произход става в специални
уредени производства и е недопустимо в наказателния процес да се
предприемат действия, насочени към установяване на произход в
противоречие с установения за това ред.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправените от защитата на обвиняемия
искания за приемане като писмени доказателства по делото на 3 броя
удостоверения за раждане на лица, в които бащата не е вписан, и за разпит
като свидетел на лицето, посочено като майка на тези лица.
Адв. М.: Нямаме други искания.
Обвиняемият Д.: Също нямам искания.
2
Съдът, с оглед изразеното от страните становище и приложените по
делото доказателства, намира, че същото е изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, изказвам недоволството си срещу
определението на ОС П. от 20.09.2024 г., с което бе взета най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подзащитния ми.
Въпросното определение е необосновано и незаконосъобразно, като подробни
мотиви съм изложил в частната жалба.
За да постанови тази най-тежка мярка за неотклонение, окръжният съд е
направил превратна преценка на събраните до момента доказателства по
делото, тъй като считам, че те не обосновават отговорността на Д. по така
повдигнатото обвинение.
На първо място, от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението.
На второ място, окръжният съд изцяло е кредитирал гласните
доказателства на свидетелите Д. и Н., които са косвени и се е доверил изцяло
на показанията на пострадалия Т., като не кредитира показанията на
обвиняемия, дадени в досъдебната фаза, като той пълно и точно описва
случилото се пред разследващите и признава за извършеното престъпление,
като изказва съжаление.
Обвиняемият работи на частна практика, като полага изолация и
реализира доходи, като заявеното в справка-декларацията е за трудови
договори, които той наистина няма такива.
Не съществува опасност да се укрие или извърши друго престъпление,
нито пък да повлияе на разследването. Несериозно е да се извежда обосновано
предположение от показанията само и единствено на пострадалия.
Предвиденото от законодателя е да предпази обвиняемия от по-тежки
последици, а не да послужи за наказание, съгласно чл. 5 ЕКПЧ, в който смисъл
е и практиката на ВКС. Това налага извода, че определението на ОС П. е
незаконосъобразно и необосновано, липсват изискуемите кумулативни
предпоставки, визирани в чл. 63 ал. 1 НПК и само фактът, че деянието е
3
извършено 6 месеца след излизането му от затвора не следва да му се наложи
най-тежката мярка за неотклонение. Подзащитният ми има постоянен адрес в
П., ул. Б.“, има три деца, за които трябва да се грижи и болна жена, макар това
днес да не бе установено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 65 ал.7 от НПК, моля да
постановите определение, с което да отмените определението по ЧНД № 390
от 20.09.2024 г., като наложите по-лека мярка за неотклонение на А. Д..
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият А. Н. Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Имам болна жена и няма кой да се грижи за тия три деца. Моля за по-лека
мярка.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна и като такава, моля да я оставите без уважение. Правилно и
законосъобразно окръжният съд е преценил, че са налице всички изисквания
на чл. 63 НПК за взимане на най-тежката мярка за неотклонение и правилно е
квалифицирал деянието, като е посочил, че е грабеж, но неизвършен при
условията на опасен рецидив. Тъй като отпада квалификацията опасен
рецидив, то осъждането, второто, което е търпяно реално от обвиняемия и е
изтърпяно през март тази година, правилно е обсъдил окръжният съд и въз
основа на него, както и на факта за 8 заявителски материала срещу
обвиняемия, може да наложат само един извод, а именно, че опасността да
извърши престъпление е реална, а не хипотетична такава. Доказателства, че е
трудово ангажиран не бяха представени, никакви доказателства, че той има
биологична връзка с трите деца, чиито актове не бяха приети от съда, нито
доказателства с кой живее, още по-малко за здравословното състояние на тази
жена, и доказателства, че е единственият, който може да полага грижи за нея.
Така че всички аргументи, които се изтъкнаха пред вас, както от защитата,
така и от самия обвиняем за деца, за трудова ангажираност всъщност са
голословни твърдения и не се подкрепят от другите доказателства събрани в
хода на разследването. Към настоящия момент може да бъде направен
обоснован извод, че обвиняемият е извършител престъплението „грабеж“.
Изложеното в жалбата, че нямало пострадали, нямало убити и нямало
вреди от престъплението е невярно в едната част. Пострадал от
престъплението има, отнети вещи има. Слава Богу убити няма, но
4
законодателят няма изискване да се взема най-тежка мярка за неотклонение,
когато има настъпила смърт. Така че този довод също считам, че е неотносим
към искането за по-лека мярка за неотклонение.
Моля да потвърдите определението на окръжният съд.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият А. Н. Д.: Не съм съгласен с прокурорката. Ако ми вземете
най-тежката мярка, за тая жена и тия деца няма кой да се грижи.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7-8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Л. М.- защитник на обвиняемия А.
Н. Д., срещу определение № 391/ 20.09.2024 г. на ОС- П., постановено по
ЧНД № 725/2024 г. по описа на с.с., с което спрямо Д. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по БП № ** г. по описа на РУ – П..
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение.
Аргументира се отсъствието на опасност от укриване или извършване на
друго престъпление. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид
мярка за неотклонение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и защитника им-
със същите оплаквания и същото искане.
Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.
В последната си дума обвиняемият отправя искане за по- лека мярка за
неотклонение, за да полага грижи за жена си и децата си.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице кумулативните
5
изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК за взимане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На 17.09.2024 г. А. Н. Д. е привлечен като обвиняем по БП №** г. по
описа на РУ - П. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.с чл. 198, ал. 1 и чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК, което е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Неоснователно в жалбата се отстоява виждане за незначителна
обществена опасност на дееца, тъй като „няма причинени вреди, няма убити и
пострадали“. Следва да се констатира, че в случая предмет на престъплението
е чужд на дееца мобилен телефон, при което е не просто незащитена, а
компрометирана тезата за отсъствие на имуществени вреди и на пострадало
лице. Това, че пострадалият /според доказателствата по делото/ не е умъртвен,
при което не е реализиран по- тежко наказуем състав на престъплението, няма
блогоприятстващ дееца ефект и може да се третира като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.
Налице е обосновано предположение именно обв. Д. да е автор на
разследваното престъпление. Правилно окръжният съд е констатирал
отсъствието на данни, обуславящи рецидивната квалификация на
извършеното и е обсъждал доказателствената установеност / в изискуемата за
настоящия етап на процеса степен/ на престъпление по основния състав на
грабежа- чл. 198 от НК.
От изводимото от събраните до момента по делото доказателства –
показанията на пострадалия следва обосновано подозрение Д. да е извършил
разследваното деяние. Разискваната първа предпоставка за вземане на най-
тежка мярка за неотклонение в производство, което се развива по реда на чл.
64 НПК, не трябва да се приравнява на по-високия доказателствен стандарт,
който се изисква за постановяване на осъдителна присъда.
Правилно първостепенният съд е констатирал отсъствие на една от двете
алтернативни предпоставки за допустимо прилагане на най-тежката мярка за
неотклонение - опасност от укриване.
Със споделяеми мотиви е приел наличието на другата предпоставка-
реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се обосновава
от механизма на извършване на престъплението от обвиняемия, както и от
обремененото му съдебно минало. Процесното събитие е реализирано 6
месеца след освобождаването на обв. Д. от затвора, където е изтърпявал
6
наказание лишаване от свобода за кражба. Това формира изводи, че: 1.
поправително- възпитателния и предупредително- възпиращия ефект на
коментираното наказание не са постигнати и 2. желанието на дееца да
въздейства недопустимо върху обществените отношения, закрилящи чуждата
собственост не е преодоляно с приложената спрямо него наказателна
репресия. Това го очертава като лице със завишена степен на обществена
опасност, а опасността от извършване на друго престъпление е с висок
интензитет. Тя не може да бъде преодоляна с по- лека по вид мярка за
неотклонение. Целите на чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати само с
определената от ОС-П. най- тежка мярка за неотклонение.
Наведените твърдения за семейни обязаности на обвиняемия, които
налагат по- лекото му процесуално третиране, са неоснователни. На първо
място следва да се отчете, че отсъстват данни той да е баща на деца,
включително и малолетни такива. Дори и хипотетично да се приеме, че без да
е родител, той е полагал грижи за такива деца, то следва да се констатира, че
това не го е възпряло от реализиране на процесното деяние. Няма основание
да се приеме, че би имало възпиращ дееца ефект в бъдеще.
В обобщение: към настоящия процесуален момент обвинителната теза
има достатъчна доказателствена защитеност, а опасността от извършване на
престъпление е съвсем реална. Годна да обезпечи целите, визирани в чл. 57 от
НПК е единствено определената от първостепенния съд мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 391/20.09.2024 г. на ОС - П.,
постановено по ЧНД № 725/2024 г. по описа на с.с., с което спрямо А. Н. Д. е
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по БП № ** г. по
описа на РУ – П..
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 12:10 часа.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8