Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.10.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в закрито заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 10149 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от Д.Р.С.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на
ЧСИ да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнително дело № 20207810400439
на ЧСИ Г.Д.с рег.№ 781 на КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в
Разпореждане /постановление/ от 11.08.2020 г. С довод, че събираемото вземане е
заплатено преди образуване на изпълнителното дело, за което е представена
съответна квитанция от пощенска станция, жалбоподателят моли да бъде
постановена отмяна на обжалвания акт на ЧСИ и делото да бъде върнато на ЧСИ с
указания за прекратяване на изпълнителното производство.
Взискателят по
изпълнителното дело- М.В.К.оспорва жалбата на длъжника С. и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя
и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:
Подадената от
длъжника в изпълнителното производство Д.С. жалба е депозирана в срок, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № ********* 00439 на ЧСИ Г.Д.- с рег.№ 781 на
КЧСИ, е образувано по молба на М.В.К., подадена на 16.07.2020 г., с приложен
към нея Изпълнителен лист от 20.01.2020 г., издаден въз основа на определение
по гр. дело № 83357/ 2017 г. на СРС, 24 състав, с което Д.Р.С. /ЕГН **********/
е осъден да заплати на М.В.К./ЕГН **********/ сумата 350 лв.- разноски за
платено адв. възнаграждение.
Непосредствено след
образуване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител са предприети
съответни действия по изпълнението, като на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, разпореден е „запор в „ДСК““ и т.н.
С изпратена на 20.07.2020
г. покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника С. на 27.07.2020 г.,
същият е поканен да заплати на взискателя сумата 350 лв.- разноски, за които е
издаден цитираният по- горе изпълнителен лист, и сумата 350 лв.- адв. хонорар
по изп. дело, а също и да заплати задължение към присъединения взискател НАП в
размер на 20 лв. и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 216.90 лв.
С молба от 4.08.2020
г., при твърдения, че е извършил необходимите за погасяване на събираемото
вземане действия преди образуване на изпълнителното дело, като изпратил
пощенски запис на взискателя още през м.11.2019 г., длъжникът Д.С. е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК,
като е оспорил и разноските по изпълнението.
С обжалваното разпореждане
/постановление/ от 11.08.2020 г. /обективирано върху становище на взискателя от
7.08.2020 г./ ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като
събираемото вземане „не е изплатено“. Съобщението за това разпореждане на ЧСИ е
връчено на С. на 14.08.2020 г.
Това постановление на
ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд,
е неправилно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи
разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да
декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се
приема за истинска.
Общата идея на
нормата е защитата на длъжника по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК да се основава
на твърдения за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със
сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а
именно- плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от
кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/, като пречката за
принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя,
който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно
изпълнено.
Процесуалният закон
въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството
дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е
ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че
взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което в последния случай следва
да е надлежно уведомен.
В случая по
приложеното изпълнително дело са налице безспорни данни и доказателства за осъществяване
на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,
ал.1, т.1 ГПК.
Видно от приложените
към молба на длъжника от 4.08.2020 г. доказателства, сумата 350 лв.- предмет на
издадения на 20.01.2020 г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, е изпратена от длъжника Д.С. на взискателя М.К.с пощенски
запис /експресен паричен превод/ на 27.11.2019 г., която дата предхожда както
образуването на изпълнителното дело на 16.07.2020 г., така и издаването на
изпълнителния лист на 20.01.2020 г. Поканата за вътрешен експресен паричен превод
е изпратена на адреса на К.в гр. София, жк „Младост- 3“, който съответства
изцяло на адреса, посочен от него в молбата за образуване на изпълнителното
дело, като според приложено по делото писмо на „Б.П.“ ЕАД от 13.08.2020 г.,
същата е „доставена на адресата по реда на непрепоръчаните пратки- в пощенската
кутия на получателя, поставена на адреса на получаване“.
Видно от писмо на „Б.П.“
ЕАД от 19.08.2020 г. /л.16 от делото на СГС/, към посочената дата експресният
паричен превод на сумата 350 лв. не е изплатен нито на получателя, нито на
подателя, и се намира на съхранение в „Б.П.“ ЕАД, като съобразно т.54.3 от
Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и
пощенски парични преводи, извършвани от „Б.П.“ ЕАД, сумата се съхранява в БП на
разположение на подателите и получателите три години от края на годината на
подаването им.
Предвид горното, съвкупната
преценка на доказателствата налага приемането на извод, че от страна на
длъжника Д.С. е представена по изпълнителното дело изискуемата от чл.433, ал.1,
т.1 ГПК квитанция от пощенската станция, от която е видно, че „сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство“. Обстоятелството, че от „Б.П.“ ЕАД не са извършени необходимите
действия, водещи до надлежно изпълнение на задължението за доставка на сумата-
предмет на експресния паричен превод от м.11.2019 г., на адресата- взискател по
изпълнението, не рефлектира върху извода за дадено от длъжника извънсъдебно
изпълнение на посоченото парично задължение. Аргумент в подкрепа на горния извод
се извежда и от обстоятелството, че към 7.08.2020 г., когато е подал становище
по молбата на длъжника от 4.08.2020 г. /с искане за прекратяване на
изпълнението/, взискателят вече е узнал за наличието на посочената сума,
съхранявана на негово име- като получател на експресен паричен превод, в „Б.П.“
ЕАД, и е могъл да получи същата, като поведението му, отразено в молбата от
7.08.2020 г., вече има характеристиката на неоказано кредиторово съдействие и сочи
на недобросъвестност, чиято релевантност към предмета на жалбата следва в
случая да бъде отчетена в негова вреда.
Погасено е и
задължението към присъединения взискател НАП- в размер на 20 лв., в която
връзка са представени от длъжника доказателства за плащане на сумата по
специалната сметка на ЧСИ на 30.07.2020 г. /в срока за доброволно
изпълнение/.
Налице е следователно
основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на
чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради което и жалбата срещу постановлението на ЧСИ от
11.08.2020 г., с което е отказано прекратяването му като основателна следва да
бъде уважена, като бъде постановена отмяна на обжалвания акт на ЧСИ като неправилен.
Доколкото прекратяването като процесуално действие във фазата на изпълнителното
производство се извършва с постановление на органа по изпълнението- арг.
чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК, и съдът няма правомощие по закон да прекрати
изпълнителното делото, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния
изпълнител, делото следва да бъде върнато на ЧСИ Г. Дичев с указания да издаде
постановление за прекратяване на изпълнителното дело на посоченото основание. Предвид
този резултат от обжалването, ЧСИ следва да издаде съответен акт и по
разпределяне на отговорността за разноските в изпълнителното производство, при
съобразяване и на исканията, изложени в молба на длъжника Д.Р.С. от 4.08.2020
г.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д.Р.С. /ЕГН **********/ отказ
на ЧСИ да прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК изпълнително дело №
20207810400439 на ЧСИ Г.Д.- с рег.№ 781 на КЧСИ и район на действие- СГС,
обективиран в Разпореждане /постановление/ от 11.08.2020 г.
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Г.Д.- с рег.№ 781 на
КЧСИ, за съответно произнасяне по реда на чл.433, ал.1, т.1 ГПК, съгласно
мотивите на настоящия съдебен акт, както и по разпределяне на отговорността за
разноски в изпълнителното производство, при съобразяване и на исканията,
изложени в молба на длъжника Д.Р.С. от 4.08.2020 г.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.