Р Е Ш Е Н И Е
№ 812
гр. Пловдив, 24.01.2024 г.
Административен съд – Пловдив,
касационен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялко
Бекиров
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълчев
Силвия Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 2180 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.176 от АПК.
Образувано е по Молба вх. № 23010/16.11.2023 г.,
депозирана от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив, чрез
юрисконсулт Ц.Б., за допълване на постановеното по делото Решение №
1865/31.10.2023 г.
В молбата се сочи, че с Решение № 1865/31.10.2023
г. по настоящото дело, е потвърдено Решение № 2373/19.12.2022 г. на Районен съд
– Пловдив, постановено по АНД № 5507/2022 г. по описа на същия съд, с което е
отменено Наказателно постановление № 639013-F645797/02.06.2022
г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив. С
последното, на „ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че
касационната инстанция е приела решението на районния съд за правилно като
краен резултат и поради това го е оставила в сила, но по други съображения, а
именно: наличие на „маловажен случай“. Излага се становище, че съгласно чл.63,
ал.4 от ЗАНН, когато съдът отмени наказателното постановление поради наличието
на условията по чл.28 от ЗАНН, с решението си предупреждава нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В случая
такова предупреждение не било обективирано в решението на Административен съд –
Пловдив и по този начин се възпрепятствалото правилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения с молбата се иска
допълване на постановеното по делото Решение № 1865/31.10.2023 г. като
нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
В съответствие с изискванията на чл.176, ал.2 от АПК на насрещната страна е съобщено за исканото допълване с указание, че може
да представи отговор в 7-дневен срок. Съобщението е получено на 24.11.2023 г.,
но отговор не е депозиран.
Административен съд - Пловдив, като съобрази
данните по делото, намира за установено следното:
Молба вх. № 23010/16.11.2023 г. е подадена от
процесуално легитимирана страна. Спазен е и срока по чл.176, ал.1 АПК -решението по делото е постановено на 31.10.2023 г., а
молбата за допълването му е подадена на 16.11.2023 г. /т.е. в едномесечния
срок/. Ето защо, искането за допълване на решението е процесуално допустимо.
По същество
искането е неоснователно.
Съображенията
са следните:
Съгласно
чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по
свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение.
Съгласно ал.2
на същия член, искането се разглежда с призоваване на страните в открито
заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по
спора.
В настоящият
случай съдът не счита, че е необходимо разглеждане на делото в открито съдебно
заседание, доколкото въпросът е правен и за изясняването му не е необходимо
събиране на нови доказателства, а на страните е дадена възможност да изразят
становищата си.
С решението,
чието допълване се иска, тричленен състав на Административен съд – Пловдив е
оставил в сила Решение №
2373/19.12.2022 г., постановено по АНД № 5507/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 639013-F645797/02.06.2022
г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив,
срещу „ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД.
Касационната инстанция е приела, че извършеното
от „ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ООД нарушение представлява маловажен случай, поради
което с издаването на наказателното постановление законът е приложен неправилно
и същото е незаконосъобразно, поради което правилно е отменено от районния съд,
макар и по различни съображения.
Според чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, районният съд се поизнася с решение, с което
може да отмени наказателното постановление и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
В чл.63, ал.4
от ЗАНН отново е предвидено, че съдът отменя наказателното
постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно
нарушение и в този случай с решението си предупреждава
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Производството
пред касационната инстанция обаче се развива по реда на 63в от ЗАНН.
Изрично е
указано, че „Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. С
оглед на това, при постановяване на решението си касационния съд се ръководи от
разпоредбата на чл.221 от АПК, а съгласно ал.1 от същия член, той оставя в сила
решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно.
В контекста на
настоящия казус, доколкото разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН се отнася за
въззивния съд, то за касационната инстанция, дори в случаите, когато приема, че
нарушението представлява маловажен случай, не съществува задължение да предупреждава
нарушителя че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Не са налице
предпоставките на чл.176, ал.1 от АПК, тъй като настоящата инстанция се е
произнесла по цялото оспорване. Следователно, искането за допълване на
решението е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от
горното и на основание чл.176, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на директора
на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Пловдив за допълване на Решение №
1865/31.10.2023 г., постановеното по КАНД № 2180 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.