Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХІ НПК. С Присъда № 59 от 07.06.2013 г., постановена по НОХД 740/2013 г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимите Ф. Й. И., роден на 12.08.1994 г. в гр. С., с постоянен адрес с. С., Община Т., ул. „Ш.” № 6, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН * и М. Й. И., роден на 04.07.1993 г. в гр. В. Т., с постоянен адрес с. В. В., ул. „В.” № 14, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН *, ЗА ВИНОВНИ в това, че за периода от 09.12.2012 г. до 29.12.2012 г. в с.Б и в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай отнели от владението на собствениците без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи, както следва: 1.На неустановена дата в периода 09.12.2012 г. - 15.12.2012 г. в Дом № ..., чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на две брави на входни врати – 100-литров меден казан за варене на ракия с капак и серпентина, 50-литрова медна харания, лозопръскачка, 30 м. четири жилен кабел с разклонителна кутия с три гнезда и щепсел, два 25-метрови удължителя, 12-литрова медна тава за варене на сладко, 10 м. четири жилен кабел със сечение 4,25 кв. мм - на обща стойност 1801.15 лева, собственост на Кръстю И. Узунов. 2.На 28 срещу 29.12.2012 г. от Дом № 105 – 100-литров меден казан за варене на ракия с капак на стойност 450.00 лева, собственост на Д.И. О., или всичко вещи на обща стойност 2251.15 лева., поради което на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.5 вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, във вр. с чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.4 от НК, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК ги ОСЪДИЛ съответно - Ф. Й. И. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за когото на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, а М. Й. И. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ” режим, което наказание да изтърпи в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 ал.1 от НК за М. И., СЪДЪТ привел в изпълнение наложеното му наказание по НОХД № 946/2012 г. по описа на РС гр. Хасково, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като се разпоредил то да бъде изтърпяно ОТДЕЛНО. На основание чл. 189 ал.1 и ал.3 от НПК двамата подсъдими били осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 48.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от подсъдимия М. Й. И., чрез А. Н. И. от В. като определен негов служебен защитник, в която се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Моли се за извършване на въззивна проверка и изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” към законовия минимум от три месеца и промяна на определения първоначален режим на изтърпяване съобразно разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС. Защитникът сочи в тази връзка, че подзащитният му е млад човек, който се е признал за виновен още на досъдебното производство, проявява критично отношение ким деянието, което е извършил и е съдействал на разследващите органи за разкриване обективната истина. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, А. Н. И. поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокат И. излага допълнителни доводи, свързани с това, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършеното. Иска намаляване размера на същото до минималния законов такъв, тъй като и така щели да се постигнат целите визирани в чл.36 от НК. Твърди се и от двамата, че М. И. започнал да възстановява причинените от него вредни последици на пострадалите лица. В правото си на последна дума, подсъдимият моли съда за справедливост. Въззиваемият подсъдим Ф. Й. И. лично и чрез и служебният си защитник адв. Малина Н. заема становище за не присъединяване към жалбата на основание чл.320 ал.5 от НПК и иска от съда потвърждаване на присъдата спрямо него. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура счита за неоснователна депозираната жалба и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата била правилна и съобразена със събраните по делото доказателства и наложеното наказание на М. И. - справедливо. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – подсъдимият чрез служебният защитник, който съгласно разпоредбата на 318, ал.3 и ал.6 НПК има право да обжалва присъдата във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: По искане на подсъдимите и защитниците им, адвокатите С.Н. И. и М.Н. първоинстанционното дело било разгледано и приключено по реда на глава ХХVІІ от НПК. Ф. Й. И. и М. Й. И. са признали изцяло всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и са дали съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като се използват събраните на досъдебното производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели. При това се изяснило, че подсъдимите през месец декември 2012 г. пристигнали в с.Б и отседнали в домът на майка си. Поради това, че не разполагали с парични средства в себе си те взели и решението да извършат кражба от съседен имот като обсъдили конкретно начина на действие, разпореждането с вещите, разпределението и продажбата на отнетото имущество. В близост до къщата на майка им се намирал имотът на пострадалия К. И. У., обозначен като такъв Дом № 125 и състоящ се от две постройки – стара и съответно нова. На неустановена дата в периода 09.12.2012 г. - 15.12.2012 г. двамата прескочили оградата и проникнали в къщата на У.. Било е привечер като вратите на постройките били заключени. Подсъдимите разбили бравите и от по старата постройка взели – 100 литров меден казан за варене на ракия с капак и серпентина, 50 литрова медна харания, лозопръскачка, 30 м. четири жилен кабел с разклонителна кутия с три гнезда и щепсел, два 25-метрови удължителя, 12 литрова медна тава за варене на сладко, 10 м. четири жилен кабел със сечение 4,25 кв. мм - вещи на обща стойност 1801.15 лева, собственост на К.И. У.. След изнасянето вещите двамата подсъдими скрили в намираща се в близост местност. Известно време след тази кражба, Ф. и М. И. проникнали в друг имот, този обозначен като Дом № 105, находящ се също в с.Б и собственост на Д.И. О.. Това станало на 28 срещу 29.12.2012 г. като двамата прескочили оградата и отнели 100 литров меден казан за варене на ракия с капак на стойност 450.00 лева. Казана те скрили при първите взети вещи. По късно вече, подсъдимите деформирали откраднатото, намачкали го и го поставили в чували. Закарали го в с. С. и го продали на неустановено по делото лице изкупуващо медни отпадъци като получили сумата от 150 лева, която си разделили. Ф. взел 70 лв. а останалите 80 лева дал на брат си М.. Назначената и допусната по делото оценъчна експертиза остойностила отнетите вещи и ги определила на 2251.15 лева. От извършената проверка по късно проверка било установено, че подсъдимия М. Й. И. вече бил осъден по НОХД № 946/2012 г. с влязла в сила присъда за престъпление по чл.346 от НК за деяние извършено на 06.12.2011 г. , когато получил и наказание девет месеца лишаване от свобода отложено за срок от три години. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от обясненията на двамата подсъдими, показанията на свидетелите, протоколите за оглед и следствен експеримент, справка за съдимост и другите писмени доказателства по ДП ЗМ - 1403/2012 г. по описа на РУ „Полиция” В.Т., характеристична справка за подсъдимите, писма. Районният съд правилно е кредитирал в своите мотиви тези гласни доказателства, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени такива. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбата, така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложеното наказание от първоинстанционния съд е явно несправедливо и несъобразено с процесуалното поведение на подсъдимия и другите доказателства по делото. Напротив, видно от мотивната част на присъдата, съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се определи този вид наказание и с оглед на това да определи разумен срок прилагайки чл.55 ал.1 т.1 от НК. Правилни са и останалите доводи на решилия делото районен съд поради , което и тази инстанция счита, че следва да ги възприеме изцяло. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени и съответните правни изводи: Подсъдимите Ф. Й. И. и М. Й. И. с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.5 вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, доколкото за периода от 09.12.2012 г. до 29.12.2012 г. в с.Б и в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и след предварителен сговор помежду си в немаловажен случай отнели от владението на собствениците без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят чужди движими вещи, на обща стойност 2251.15 лева. Правилни са в тази връзка доводите на ВТРС определяйки именно престъпната дейност на двамата, като такава. От субективна страна деянието на подсъдимите е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали обществената опасност на деянието си, предвиждали са обещственоопасните последици и са искали настъпването им. Двамата са имали изградена в себе си представа за това, че отнемат чужди движими вещи без знанието и съгласието на собствениците им, действали са след предварителен сговор, взели са решението за това след обсъждане на мотивите за и против извършването на кражбата. Във волево отношение те пряко са искали настъпването на този резултат. Подсъдимите са били пълнолетни и наказателно отговорни лица. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ВТРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посоченото в присъдата наказание, включително е обсъдил и тези факти сочени от защитника на М. Й. И., адв. А. Н. И. пред настоящата инстанция. При определяне размера на това наказание, съдът е отчел и обсъдил наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – направено признание, критично отношение, млада възраст, добро процесуално поведение и съдействие за разкриване на обективната истина. Така съобразно санкционните параметри за деянието по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.5 вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК е определил справедливо наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за двамата подсъдими отлагайки на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването му за Ф. за срок от ТРИ ГОДИНИ, и постановявайки за М. Й. И. да го изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Правилно е съобразил прилагането чл.68 ал.1 от НК за М. И., като е привел в изпълнение и наложеното му наказание по НОХД № 946/2012 г. по описа на РС гр. Хасково, а именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което разпоредил да се изтърпи ОТДЕЛНО. Приложена и разпоредбата на чл.55 и чл. 58 а ал.4 от НК, действаща в редакцията от 10.04.2010 г., тъй като самото деяние е извършено след тази дата, откогато е влязло в сила изменението в бр. 26 на ДВ от 2010 г. Съдът в този състав счита, че така наложеното по размер ефективно наказание е законосъобразно и ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция на наказанието, което ще въздействува възпитателно и възпиращо на дееца. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на защитника на подсъдимия за несправедливост на присъдата на РС В.Т. по отношение размера на наложеното наказание на М. И., възражения, които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения, че присъдата е с неправилно определен първоначален режим на изтърпяване и съответно на него заведение. След осъждането си по НОХД № 946/2012 г. с влязла в сила присъда за престъпление по чл.346 от НК подсъдимият М. Й. е получил наказание от девет месеца лишаване от свобода отложено за срок от три години. Макар и условно той се счита осъждан, извън изключението по чл.59, ал.1 ЗИНЗС, т.е. решаващият съд/ ВТРС / правилно е определил лишаването от свобода да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим на осн. чл.60 ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС. По гореизложените мотиви, подадената въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, тъй като не са налице основания за изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59 от 07.06.2013 г., постановена по НОХД 740/2013 г. на Великотърновският районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |