ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 09.12.2022г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното ч.адм.д. № 106 по описа за 2022 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК.
Образувано е по молба вх.с.д. № 16251 от 1.11.2022г. от Ж.К.Н., ЕГН **********, и Е.В.Н., ЕГН **********,*** за
изменение на Решение № 1271/18.10.2022г. в частта в която същото има характер
на определение по въпроса за разноските по съображения, че предвид това, че
с решението си съдът е изменил решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена
със заповед № 766/08.10.2020 г. на Кмета на Община Аксаково, взето с протокол №
1 от 03.12.2020 г., в частта, с която е определен размерът на еднократното
обезщетение за сервитута, попадащ в поземлени имоти, собственост на
жалбоподателите, разноски им се дължат в пълен размер. В тази връзка се излага,
че такива им се дължат, тъй като страната,
чиято правна претенция е уважена, следва да бъде обезщетена за направените
разноски в производството по делото.
С Разпореждане № 14871/18.11.2022г. съдът е разпоредил връчването на препис
от молбата на Община Аксаково и Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО), с
предоставена възможност за представяне на писмен отговор по молбата в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Във връзка с предоставената възможност е постъпило становище от Община
Аксаково, с което навежда доводи за неоснователност на искането. Конкретно се сочи,
че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е изменено единствено досежно
размера на определеното обезщетение към датата на приемането му, поради което
жалбата е неоснователна до претендираните размери на обезщетението. По
изложените съображения твърди, че разноски в полза на жалбоподателите не се
дължат, поради което искането за присъждането им е неоснователно.
Във връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира
следното:
С Решение № 1271/18.10.2022г. съдът е изменил решение на комисията по чл.
210 ЗУТ, назначена със заповед № 766/08.10.2020 г. на Кмета на Община Аксаково,
взето с протокол № 1 от 03.12.2020 г., в частта, с която е определен размерът
на еднократното обезщетение за сервитута, попадащ в поземлени имоти,
собственост на жалбоподателите.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В конкретния случай искането по молба вх.с.д. № 16251 от 1.11.2022г. за
изменение на така постановеното определение в частта за разноските, е
мотивирано с дължимост на разноски по делото, които съдът не е присъдил с
процесното решение.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Искането си за присъждане на разноски в пълен размер жалбоподателите
мотивират с доводите, че са страната, чиято правна претенция е уважена, че това
разрешение не прави изключение и в административното производство и когато бъде
уважена жалбата срещу индивидуалния административен акт такива им се дължат в
пълен размер. Според жалбоподателите в настоящия случай жалбата им очевидно била
уважена, тъй като решението на комисията по чл. 210 ЗУТ било изменено в частта
относно определеното обезщетение за поземлените имоти. На базата на тези
твърдения считат, че не би следвало да има каквото и да е съмнение, че следва
да бъдат обезщетени за заплатените от тях съдебни разноски във връзка с
постигането на този резултат.
Искането е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Както решаващият съд вече е посочил в мотивите на процесното решение, оспорената
заповед е в несъответствие с материалния закон единствено досежно размера на
определеното обезщетение към датата на постановяване на оспореното Решение от
03.12.2020 година. Същевременно процесуалният представител на жалбоподателите е
оспорил първоначалното заключение на вещото лице и е поискал изготвяне на
повторна СОЕ, в която размерът на обезщетението е бил значително завишен и при
която са възприети доводите на оспорващите, че обезщетението следва да се
определи съобразно стойността на сервитута към момента на приключване на
съдебното дирене. Въпреки прекомерно завишения размер на обезщетението по
повторната експертиза, процесуалният представител на жалбоподателите е оспорил и
него като несправедлив и е поискал такова да се определи с тройната експертиза,
като вече изрично е настоявал стойността на сервитута да бъде определена и към
момента на приключване на съдебното дирене. Това искане е направено въпреки
указанията на съда, че справедливата стойност на енергийните сервитути следва
да се определи към момента на постановяване на оспорения административен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и след предупреждение за
отговорността по чл. 92а, ГПК, вр. чл. 144 АПК.
Това означава, че противно на твърденията в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, процесуалният представител на жалбоподателите изрично и неоснователно е
претендирал стойност на обезщетението значително по-висока от присъдената от
съда с процесното решение. Освен това, с поведението си процесуалният
представител на оспорващите неоснователно е предизвикал забавяне на делото,
чрез провеждане на още две съдебни заседания, при които останалите страни –
ответник и заинтересована такава също са били принудени да направят разноски,
както за ангажиране на процесуален представител, така и за експертиза.
В случая при условие, че разминаването между определеното с оспорения акт
обезщетение и присъденото от съда такова не е съществено и би могло да се дължи
на разликите при използваните от вещите лица методи и сравнителни аналози не
може да се приеме, че хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК е била изпълнена.
Оспореният административен акт е изменен,
но не е отменен, освен това както вече се посочи, е налице недобросъвестно
поведение на процесуалния представител на жалбоподателите, който с твърденията
си за значително по-висок размер на обезщетението и за определянето му към
момента на приключване на съдебното дирене и неоснователните оспорвания на
първоначалната експертиза е предизвикал отлагане на делото за още две съдебни
заседания, за които също претендира разноски от името на жалбоподателите. Следователно
с искането си жалбоподателите, чрез техния процесуален представител се домогват
да черпят права от собственото си недобросъвестно поведение, което правния ред не
допуска. Следва да се посочи и че предвид наличието на подобно поведение от
страна на жалбоподателите, посочената от процесуалния им представител съдебна
практика се явява неотносима към настоящия случай.
По изложените съображения искането за изменение Решение № 1271/18.10.2022г.
в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.с.д. № 16251 от 1.11.2022г. на Ж.К.Н., ЕГН **********, и Е.В.Н.,
ЕГН **********,*** за изменение на Решение № 1271/18.10.2022г. в частта в която
същото има характер на определение по въпроса за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 215 ал. 7 т.
5 ЗУТ определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: