№ 93
гр. Бургас, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000195 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на „Гранд сирена“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп 2070, област
София, ул. ****, представлявано от П.Д.П.. - управител, с адрес за връчване:
гр. Пловдив, ул. **** – адв. М. Н., против Решение № 143 от 20.06.2022 г.,
постановено по т.д. 272/ 2021 г., с което Окръжен съд Бургас е отхвърлил
молбата на „Гранд сирена“ ЕООД против „Сий апартмънтс“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8016, ул. ****,
представлявано от Р.М. – управител, за обявяване неплатежоспособността на
ответното дружество, респективно неговата свръхзадълженост, определяне на
нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на ответника, назначаване на временен синдик, налагане на общ
запор и възбрана и определяне на дата на първото събрание на кредиторите.
Присъдени са разноски.
В постъпилата въззивна жалба постановеното решение се атакува,
като неправилно и незаконосъобразно, и се претендира отмяната му.
Поддържа се в жалбата че първоинстанционният съд е допуснал
1
нарушение на съдопроизводствените правила, като не дал възможност на
въззивника да се запознае с отговора на въззиваемата страна.
По мнение на въззивника, представеното от ответната страна
доказателство - предварителен договор за цесия, е следвало да бъде
изключено от доказателствата по делото, предвид пропуска на представилия
го да осигури оригинал от документа. Акцентира се на обстоятелството, че
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза също е работило
по препис на документа, без представяне на оригинал, поради което се
възразява по приемането на тази експертиза и ползването й при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт.
Развити се оплаквания, че първоинстанционният съд не е
коментирал в решението си депозираните от въззивника писмени становища,
допълнителни уточнения и представени нови доказателства, и не обосновал
защо те не са били уважени, а, по отношение на част от тях, неприети.
В допълнението към жалбата, депозирано от управителя на
дружеството – въззивник, се изтъква, че искът се основава на договор за
цесия, който не е развален, прекратен или обявен за нищожен и е в законна
сила. Излагат се доводи, че са били налице предпоставките, предписани от
закона, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
въззиваемото дружество.
Противопоставят се съображения, че вещото лице по експертизата е
работило по копие от договора за цесия от 9.06.2021 г., а
първоинстанционният съд е игнорирал представения към договора за цесия
анекс.
Управителят на дружеството - въззивник сочи, че дори и в
представения от него договор да има подмяна на страници, то те са направени
чрез преговори с продавачите на дълга и постигнато с тях съгласие.
По отношение уведомяването на длъжника за цесията, се заявява, че
този факт е бил известен на длъжника, тъй като настоящото дело е четвъртото
такова поред за откриване на производство по несъстоятелност срещу него.
Подчертава се, че задължението по договора за цесия е коректно
отразено и записано в счетоводните сметки на въззивника.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Сий апартмънтс“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Пловдив, ул. „**** – адв.
2
Н. О., в който се моли за оставянето й без уважение, като неоснователна и
недоказана, и потвърждаване на постановеното съдебно решение изцяло.
Въззиваемият посочва, че постановеното от първата инстанция
решение по спора е правилно и мотивирано в съответствие с относимите
правни норми, като липсата на качеството кредитор на въззивника
обосновано е довело до извод за отсъствие на задължителните предпоставки,
предвидени в ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Сий
апартмънтс“ ЕООД. Акцентира се на обстоятелството, че дружеството -
въззивник няма качеството на кредитор, породено от Договора за цесия от
22.06.2016 г., тъй като представеният договор не обективира постигането на
съгласие между страните и тяхната воля, а може да се възприеме единствено
като предварителен договор.
В допълнение се сочи, че не е установено извършване на каквито и
да е плащания на уговорената цена по договора за цесия от страна на
въззивника към цедентите, както и не е извършено съобщаване на цесията на
длъжника от страна на цедентите.
Излагат се доводи, че представеният договор за цесия не може да
бъде характеризиран като търговска сделка и е състоятелен изводът на
Окръжен съд Бургас за липса на изискуемо парично задължение, като един от
елементите на сложния фактически състав по откриване производство по
несъстоятелност. Заявява се, че вземанията, прехвърлени с договора за цесия,
не са индивидуализирани по основание характер и падежи.
Оспорват се наведените от жалбоподателя оплаквания за наличие на
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
3
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по молба на
настоящия въззивник за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на „Сий апартмънтс“ ЕООД, поради неплатежоспособност и
свръхзадълженост, основание, поддържано при евентуалност, при начална
дата на неплатежоспособността – 1.08.2017 г.
Въззивникът се позовава в настоящото производство на парично
притезание по договор за цесия, датиращ към 22.06.2016 г., по силата на който
сочи да е придобил вземанията на „Ба холдинг“ ЕООД и „Ми холдинг“ ЕООД
към „Сий апартмънтс“ ООД, описани подробно в Приложение № 1 и
Приложение № 2 към представения от молителя договор, в общ размер на
9 927 196,64 евро – по 4 963 598,32 евро от всеки от цедентите. Твърди се, че
длъжникът по прехвърлените вземания не е изпълнил задълженията си да
плати горните суми, въпреки уговорения краен срок за плащане – 31.12.2017
г. Въведени са твърдения, че задълженото дружество не извършва плащания,
има сериозни финансови задължения и е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.625 ТЗ, активно легитимирани да
предявят молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника са титулярите на изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1, т.1
ТЗ или процесуалните субституенти, за вземания по чл.608, ал.1, т.2 и т.3 ТЗ.
Предмет на обжалване е произнасяне на първоинстанционния съд,
отричащо качеството на кредитор на въззивника по търговска сделка, като
материалноправна предпоставка за иницииране на производство по
несъстоятелност на длъжника.
Представен е от въззивника документ, наименован договор за цесия
– прехвърляне на вземания, датиран на титулната страница 22.06.2016 г., в
който се сочи, че „Ми холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД – цеденти,
прехвърлят на „Гранд сирена“ ЕООД – цесионер, всички свои вземания от
„Сий апартмънтс“ ООД, описани подробно в Приложение № 1 за „Ми
холдинг“ ЕООД и Приложение № 2 за „Ба холдинг“ ЕООД срещу цена от по
750 000 евро, платима на всеки от цедентите. Договорът е подписан на
последната страница, както и приложенията към него, като е заверен пред
4
нотариус подписът на управителя на дружеството – въззивник. От
приложенията към договора е видно, че се прехвърлят вземания на цедентите
към „Сий апартмънтс“ ООД, произтичащи от договори за заем, които не са
индивидуализирани, споразумения към тях и други.
Ответната страна е оспорила истинността на така представения
договор за цесия, с твърдения, че страници от първа до десета от същия са
подменени спрямо действителното му съдържание на предварителен договор
за цесия между същите страни. Приет като доказателство по делото, по нейно
искане, е предварителен договор за цесия от 9.06.2016 г., между същите
страни, носещ подписите на законните им представители на всяка от
страниците на документа. Въззиваемият е заявил, че до сключване на
окончателен договор за цесия не се е стигнало, поради неизпълнение на
задължението на цесионера за заплащане цената на вземанията.
По съществото си възражението за подмяна на страници от
договора, на който основава правата си въззивника, съставлява оспорване
автентичността на частния диспозитивен документ – договор за цесия от
22.06.2016 г., доколкото автентичността на документа е относима не само до
авторството на подписите, но и до авторството на съдържащите се в същия
изявления – Решение № 74 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4426/2014 г.;
Определение № 60618 от 12.08.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1549/2021 г.
Твърдението, че наличните по делото страници не принадлежат към
единството на писмения акт – съдържание и подписи, е равнозначно на
твърдение, че материализираните в документа изявления не са израз на волята
на страните, автори на документа, чиито подписи носи той. В тази хипотеза,
за оборване на формалната доказателствена сила на подписания частен
документ – чл.180 ГПК, съдът е следвало да открие производство по
оспорване истинността му, на основание чл.193 ГПК, като укаже на
представилия го да установи истинността на документа, доколкото той не
носи подпис на оспорващата го страна. Пропускът на първостепенния съд до
открие такова производство е в разрив с правилата на съдопроизводството, но
липсата на позоваване пред настоящата инстанция на нарушението
препятства откриването на такова производство при въззивното разглеждане
на делото – Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от липсата на формална процедура по чл.193 ГПК, съдът от
първа инстанция е дал възможност на страните да ангажират доказателства
5
относно въведените от тях твърдения по отношение истинността на
документа, в това число и съдебно - техническа експертиза на експерт
графолог – основно и допълнително заключение, и е формирал изводи
относно наличието на основания да се изключи оспореният документ от
доказателствата по делото.
Въззивникът, на свой ред, поддържа и пред настоящата инстанция
оспорването на документа предварителен договор за цесия от 9.06.2016 г.,
представен от въззиваемия, с доводи, че същият е копие, относно което при
поискване не е представен оригинал. Възражението е неоснователно. В нито
едно от депозираните по делото становища въззивникът, чрез процесуалния
си представител, не е формулирал изрично искане за задължаване на
насрещната страна да представи оригинал от документа, а е въвеждал
искания за снабдяване със съдебно удостоверение за получаване препис от
писменото доказателство, което, по данни на въззиваемия, се намира в
кориците на досъдебно производство. В писменото становище от 16.09.2021 г.
въззивникът е въвел искането за представяне на оригинал като алтернатива на
снабдяването с удостоверение, но в последвалото съдебно заседание не го е
поддържал. Ето защо, не са били налице основания за изключване на
предварителния договор от доказателствата по делото, толкова повече, че
вещото лице по съдебно – техническата експертиза е посочило, че е работило
с оригинала на документа.
Експертът е изразил становище в депозираното писмено
заключение, че при двата изследвани документа – договор от 9.06.2016 г. и
договор от 22.06.2016 г. страници от 1 до 10 са отпечатани от файлове с
различно съдържание, като изрично е изброил разликите и е подчертал, че
заличаване на стар текст се наблюдава единствено на стр.11 от договора от
22.06.2016 г. с премахване на думата „предварителен“ на две места. В
допълнение, експертът е установил пълна идентичност на стр. 11, 12 и 13 от
двата договора, като тези три страници са отпечатани от цифрови носители с
идентично съдържание в тази част на набрания текст, но предвид различието
в положените подписи, е заключил, че страниците 11,12 и 13 от договора от
9.06.2016 г. не представляват ксерокопия на страници 11, 12 и 13 от договора
от 22.06.2016 г., което означава, че и обратното е вярно - страници 11,12 и 13
от договора от 22.06.2016 г. не представляват ксерокопия на страници 11, 12 и
13 от договора от 9.06.2016 г. Вещото лице е констатирало, че и печатите,
6
поставени под двата договора, се различават. В съдебното заседание на
8.12.2021 г. е заявило, че е установило, че подписите, положени на трите
последни страници на договора от 22.06.2016 г. са ксерокопирани върху всяка
страница – т.е. положен е само един подпис, който е пренесен чрез копиране
на образа върху другите две страници. Експертът е посочил, че е работил по
оригиналите на документите, този от 22.06.2016 г. – намиращ се в кориците
на досъдебно производство по описа на Районна прокуратура Варна, а този от
9.06.2016 г. – представен му от трето лице. Отправеното оплакване в жалбата,
сочещо на процесуално нарушение на съда по приемане и ползване от
първоинстанционния съд на съдебно – техническа експертиза, изработена при
липса на оригинал, е лишено от състоятелност.
Вещото лице по съдебно – икономическата експертиза, назначена и
изпълнена пред първата инстанция, е посочило в заключението си, че
договорът за цесия от 22.06.2016 г. не е бил осчетоводен в счетоводството на
длъжника „Сий апартмънтс“ ЕООД.
Изпълнените при първоинстанционното разглеждане на делото
експертизи следва да бъдат кредитирани, като обективни, компетентно
изготвени и обосновани.
Установява се от вписванията в Търговския регистър, че „Ми
холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД са били съдружници в „Сий
апартмънтс“ ООД до 4.12.2018 г., когато е заличено участието им. От
вписванията и от заключението на вещото лице по съдебно – икономическата
експертиза става ясно, че през 2017 г. е била извършена непарична вноска в
капитала на „Сий апартмънтс“ ООД, като са придобити вземанията на „Ми
холдинг“ ЕООД и „Ба холдинг“ ЕООД към „Сий апартмънтс“ ООД по
договорите за заем и споразуменията към тях.
Настоящата инстанция отбелязва, че в представения от въззивника
договор се констатират семантични несъответствия, като в текста на чл.1.1,
респективно чл.1.2, се посочва, че цедентите прехвърлят вземанията си, а в
чл.8 и чл.9 са уредени последици, касаещи отговорността на страните, ако
договор за цесия не бъде сключен, т.е. уговорки, относими към
предварително съглашение. Също така, съществуват множество клаузи, които
са неясни и непълни, не сочат на уредба на отношения между страните,
поради изпуснати думи и изрази: в т.1.3 изречението е недовършено и е
7
невъзможно да се установи дали подточките към този член въвеждат
модалитети към договарянето; чл.4 препраща към уговорени в чл.2.1 и чл.3.1
срокове за плащане на цената по договора, а разпоредбите, към които се
препраща, не съдържат уговорки за срок за изпълнение; в чл.8 е уговорено
заплащане по договора за цесия на три вноски, без да се фиксира падеж, във
втората алинея е налице абсолютно неясна уговорка, поради неясна обвръзка
на договора за цесия с договор за продажба на дружествени дялове – липсващ
текст в чл.1.3. В чл.3.4 от представения договор е предвидена нотариална
заверка, на разноски на цесионера, която не се е осъществила в пълнота –
заверен е само неговият подпис.
Така изброените смислови разминавания в текста, липсата на
подписи на страните на всяка от страниците и на нотариална заверка на
представения от въззивника договор говорят в полза на извода, че той не е
продукт на същинско договаряне, тъй като противоречи на житейската и
търговската логика поемането на сериозни по размер задължения при
подобни неясни уговорки. Съвпадането на типографското съдържание на стр.
11 с положените подписи на двата договора – от 9.06.2016 г. и от 22.06.2016
г., и заличаването на думата „предварителен“ в този, приет по искане на
въззивника, сочи, че с голяма степен на вероятност може да се заключи, че е
ползвана страница с подписи от сключен между страните предварителен
договор, различен от този от 9.06.2016 г., каквито договори се признава от
въззивника, че са съществували, към която е приобщено съдържание,
неотговарящо на волеизявления, направени от сочените за автори на
документа, като е създадена привидност, че документа произхожда от
страните. В подкрепа на този извод следва да се преценят и отсъствието на
отразяване на договора за цесия от 22.06.2016 г. в счетоводството на
длъжника, както и увеличаването на капитала с вземанията, предмет на
прехвърлянето, след датата на договора за цесия, от което следва, че те не са
били отчуждени от своите титуляри.
Всичко гореизложено позволява да се заключи, че в настоящото
производство беше успешно оборена формалната доказателствена сила на
ангажирания от въззивника договор за цесия, по съображения, че същият не
материализира действителни изявления на страните по съглашението, а
представлява разпечатан произволно от представилия го текст, към който са
приобщени трите последни страници с подписите на страните. Следва да се
8
приеме, че доказателствената стойност на документа е разрушена и същият не
доказва съществуването на договор за цесия и оттам на вземания на
въззивника спрямо въззиваемото дружество.
В допълнение, по повдигнатите в жалбата оплаквания, настоящият
състав отбелязва, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила
в твърдяната от въззивника насока, поради недадена му възможност за
запознаване с отговора на насрещната страна по неговата молба. От данните
по делото става ясно, че в проведеното на 21.07.2021 г. първо открито
съдебно заседание по делото, съдът, по искане на молителя, му е предоставил
възможност за запознаване с отговора и изразяване становище по отправени в
същия искания в достатъчен срок.
Не следва да се обсъждат, поради настъпила процесуална преклузия
за въвеждане на нови факти по делото, твърденията в жалбата, че подмяната
на страници в оспорения документ се дължи на постигнато съгласие между
страните, след преговори между тях, и че цесията е коректно отразена в
счетоводните книги на цесионера.
Изследването на обстоятелствата по уведомяването на длъжника за
прехвърлянето на вземанията е безпредметно, поради отсъствие на извод за
цесия с транслативен ефект.
Крайният извод на съда е за недоказаност наличието на
неудовлетворено парично притезание по търговска сделка в лицето на
дружеството – въззивник против длъжника. Отсъствието на тази
материалноправна предпоставка за сезиране на съда с искане за откриване на
производство по несъстоятелност е основание за отхвърляне молбата на
въззивника.
Поради съвпадане изводите на този съд с тези на съда от първа
инстанция се налага потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Разноски на въззиваемия не следва да се присъждат, въпреки
отправеното искане, тъй като не са ангажирани доказателства такива да са
били сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143 от 20.06.2022 г., постановено по
т.д. № 272/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10