РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Т. П., чрез адв. К., АК
Пловдив, срещу решение № 361/14.04.2021 г. по гр.дело № 10211 по описа на РС
Пловдив за 2020 г., поправено с Решение № 1092 от 05.07.2021 г., по гр.дело № 10211
по описа на РС Пловдив за 2020 г.
С обжалваното решение РС Пловдив допуска да се извърши съдебна делба между
Й. Т. Т., гр. ***, от една страна и П. Т. П., от с. ***, от друга, на съсобствени
недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор № 47086.502.226, по КККР на
село Маноле общ. ,,Марица”, обл. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-J8-
37/08.05.2019 година на Директор АГК, целият застроен и незастроен с площ от 2 747
кв.м, с адрес: ***, трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на
трайно ползване - Ниско застрояване /до 10 метра/, със съседи: имоти № 47086.502.222,
№ 47086.502.221, № 47086.502.223, № 47086.502.224, № 47086.502.225, №
47086.502.227, и № 47086.502.355, ведно с построените в имота първи жилищен етаж
от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 47086.502.226.1, застроена върху
площ от 112 кв.м.; едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 47086.502.226.2,
застроена върху площ от 43 кв.м., стопанска сграда с идентификатор №
1
47086.502.226.3, застроена върху площ от 50 кв.м., стопанска сграда с идентификатор
№ 47086.502.226.4. застроена върху площ от 23 кв.м. и стопанска сграда с
идентификатор № 47086.502.226.5, застроена върху площ от 15 кв.м.
Както и на: поземлен имот с идентификатор № 47086.15.41, намиращ се в
землището на село Маноле общ. „Марица”, местност „ЛЮЛЯКА”, начин на трайно
ползване - нива, предназначение на територията - Земеделска, категория на земята -
5/пета/, целият с площ от 4496 кв.м.., номер по предходен план- 015041, при съседи :
имоти с номера : № 47086.15.108, №- 47086.15.107, №-47086.15.42, №-47086.15.68 и №-
47086.15.40; поземлен имот идентификатор № 47086.27.32, намиращ се в землището на
село Маноле общ. „Марица“, местност „Исака“, начин на трайно ползване — нива,
предназначение на територията-Земеделска, категория на земята 5/пета/, целият с
площ от 4499 кв.м.., номер по предходен план- 027032, при съседи : имоти с номера :
№ 47086.27.28, №- 47086.27.31, № -47086.2 7.111, № - 47086.27.46, №-47086.27.72,
47086.27.34, № 47086.27.33 и № - 47086.27.27; поземлен имот с идентификатор №
47086.15.42, намиращ се в землището на село Маноле общ. „Марица“, местност
„Люляка“, начин на трайно ползване — нива, предназначение на територията-
Земеделска. категория на земята 5/пета/, целият с площ от 5401 кв.м., номер по
предходен план- 015042, при съседи : имоти с номера: № 47086.15.107, №- 47086.15.43,
No- 47086. 15.68 и No-47086.15.41, при квоти по ½ (една втора) идеални части за всеки
от съделителите.
Решението е поправено с Решение № 1092 от 05.07.2021 г., по гр.дело № 10211
по описа на РС Пловдив за 2020 г., с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка, на основание чл. 247 ал.1 от ГПК, като в диспозитива на Решение
№361/14.04.2021 г. по гражданско дело №10211/2020 г., по описа на ХІІІ гр. с., на
страница десета, ред четвърти от долу на горе, след израза „при квоти: по 1/2(една
втора) идеални части за всеки от съделителите“, да се чете: “Й. Т. Т. и П. Т. П.“. Това
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва в частта за
допускане до делба на посочените под номер 1 в цитираното решение имоти,
находящи се в урбанизирана територия, като твърди, че до делба е следвало да бъдат
допуснати по ½ идеална част от същите, доколкото останалата част е негова лична
собственост.
В останалата част, в която са допуснати до делба земеделски имоти с начин на
трайно ползване – нива, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд не е
събрал всички относими доказателства, поради което не е определил правилно квотите
на страните. Твърди, че в приетите по делото скици е посочено, че той и общия
наследодател на страните, техния баща, са били съсобственици при равни квоти на
2
допуснатия до делба недвижим имот – дворно място и построените в него пет сгради.
Счита, че делото следва да бъде върнато на РС Пловдив за събиране на всички
относими и допустими доказателства за правилното определяне на квотите на
страните, преди извършване на делбата. Моли да бъде отменено обжалваното решение
и да бъде върнато делото на РС Пловдив за събиране на посочени в жалбата писмени
доказателства, необходими за правилното определяне на квотите на страните.
Подадено е становище по въззивна жалба от насрещната страна в срока за
отговор на въззивната жалба, от въззиваемата страна Й. Т. Т., чрез адв. И.Д. И., АК
Пловдив, в който счита подадената въззивна жалба допустима, но изцяло
неоснователна. Счита решението постановено при правилно обсъдени доказателства
по делото, съобразено с представеното съдебно решение по извършена доброволна
делба с участие на наследодателя на страните, като счита сочените доказателства във
въззивната жалба неотносими към предмета на делото или несъществуващи. Излага
съображения, че вписванията в регистри, технически служби и служби при общинска
администрация не създават права на собственост или други вещни права. Моли да бъде
оставена без уважение подадената жалба, както и да му бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Пред РС Пловдив е бил предявен иск за делба на наследствени съсобствени
недвижими имоти, като производството е във фазата на допускане на делбата.
Ищецът твърди, че след смъртта на Т.П. К. и К.В.К. са ги наследили двете им
деца, страни по делото, при равни права, поради което моли да бъдат допуснати до
делба описаните недвижими имоти, представляващи дворно място с построени две
жилищни и три стопански сгради, както и три ниви.
Ответникът – жалбоподател в настоящото производство, както в отговора на
исковата молба, така и в становището си по същество в първоинстанционното
производство, не оспорва възникване на съсобствеността, не оспорва твърдените
разпореждания с недвижимите имоти, предмет на делбата, въз основа на които
наследодателите му се легитимират като собственици, като моли да бъдат допуснати
до делба при равни квоти.
3
Приети са по делото писмени доказателства за установяване на принадлежността
на правото на собственост върху имотите, предмет на делба, на наследодателите на
страните, към момента на откриване на наследството, които не са оспорени.
Страните са наследници по закон на Т.П. К. и К.В.К., техни деца, видно от
приетите по делото удостоверения за наследници. Наследодателят Т.П. К. е придобил
правото на собственост върху дворно място от 2300 кв.м, в с. Маноле, ведно с
построените в него сгради – жилищна и стопански, с покупко-продажба, видно от
приложения нотариален акт № 158, том. 2 от 06.07.1962 г. След това се е разпоредил с
част от така придобития имот, като е продал на прехвърлителя си 1000 кв.м от
дворното място, цялото от 2300 кв.м, с приетия по делото нотариален акт № 68, том 8,
от 13.10.1962 г. В делбено производство за прекратяване на така установената
съсобственост, за което страните не спорят, наследодателят на страните Т.П. К.е
получил в дял цялото дворно място, ведно със стопанските постройки, като е уравнил с
пари дела на съсобственика, видно от приетия по делото протокол за одобряване на
спогодба по гр.дело 1615/1974 г. по описа на Районен съд Пловдив. През 1982 г., с
приет по делото нотариален акт, наследодателите на страните са дарили правото на
строеж на втори жилищен етаж от предвиждащата се да се построи двуетажна
жилищна сграда върху 100 кв.м от така описания по-горе имот, който етаж надарения
да държи в собственото на дарителите дворно място, като втори етаж от построената в
имота двуетажна жилищна сграда не е включен в делбената маса. Този имот – дворно
място, предмет на посочените по-горе разпореждания, е заснет в КККР на с. Маноле
като поземлен имот №47086.502.226, видно от приетото Удостоверение № 94-01-560-
(1)/24.07.2019 г. на община Марица.
Не се оспорват посочените писмени доказателства, въз основа на които се
установява принадлежността на правото на собственост върху допуснатите до делба
поземлен имот с идентификатор 47086.502.226 по КККР на с. Маноле и построените в
него сгради, на наследодателите на страните. С въззивната жалба жалбоподателят
твърди неправилно определяне на дяловете на съделителите от съсобствените имоти,
тъй като в приложените към исковата молба скици е посочен той като съсобственик на
допуснатите до делба имоти – дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор № 47086.502.226, по КККР на село Маноле, целият застроен и
незастроен с площ от 2 747 кв.м, с адрес: ***, ведно с построените в имота първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 47086.502.226.1,
застроена върху площ от 112 кв.м.; едноетажна жилищна сграда с идентификатор №
47086.502.226.2, застроена върху площ от 43 кв.м., стопанска сграда с идентификатор
№ 47086.502.226.3, застроена върху площ от 50 кв.м., стопанска сграда с
идентификатор № 47086.502.226.4. застроена върху площ от 23 кв.м. и стопанска
сграда с идентификатор № 47086.502.226.5, застроена върху площ от 15 кв.м. Не
4
твърди основание, на което да е придобил, преди смъртта на наследодателите, една
втора идеална част от собствеността върху така описаните имоти.
Производството за делба е особено исково, уредено като такова в част трета,
глава двадесет и девета от ГПК. Според разпоредбата на чл. 342 от ГПК, в първото
заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да
участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои
имоти в делбената маса. Тази норма е специална и дерогира общата разпоредба на чл.
133 и чл. 146, ал. 3 от ГПК, като това специално правило указва срока, в който могат да
бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите и
това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Така
възраженията по отношение на размера на наследствената квота на ищеца,
респективно включване на целите имоти в делбената маса, се преклудират в посочения
в специалната разпоредба на чл. 342 от ГПК срок – първото по делото заседание. В
този смисъл е трайната съдебна практика, както и обективираната по реда на чл. 290 от
ГПК практика на ВКС. (Решение № 39 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 1145 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 18 от 03.02.2015 г. по гр.д. №
4619/2014 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 124 от 19.06.2015 г. по гр.д.№ 620/2015 г. на
ВКС, І гр.о., Решение № 158 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 1455/2013 г. на ВКС и др.) Във
въззивната инстанция не може да се правят правоизключващи, или правонамаляващи
възражения за първи път, като този принцип важи и за делбеното производство.
Твърди се в жалбата неправилно определяне на дяловете на съделителите от
съсобствените имоти, съобразно приетите по делото доказателства, а именно
съдържанието на приложените към исковата молба скици, в които жалбоподателят е
посочен като съсобственик, заедно с наследодателя, при равни права, на допуснатите
до делба недвижими имоти, находящи се в урбанизираната територия. Съдът намира
това възражение неоснователно. От изброените писмени доказателства се установява,
че общите наследодатели на страните са били собственици приживе на описаното
дворно място и построените в него първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
едноетажна жилищна сграда и стопански постройки, като правото на собственост се
доказва съответно на посоченото придобивно основание, в конкретния случай с
нотариални актове за покупко-продажба и съдебно-спогодителен протокол. Скиците и
записванията в тях, по-конкретно данните по чл. 30, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИР, които са
свързани с принадлежността на вещните права и които се отразяват в кадастралните
регистри не са сред основните кадастрални данни и не доказват, нито създават вещни
права, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика (прим. Решение
№9/05.02.2015 по дело №4105/2014 на ВКС, ГК, II г.о. и др.). Чл. 5, ал. 1 от ЗН
повелява, че децата на починалия наследяват по равни части, поради което, като е
определил равни квоти на страните в производството по отношение на допуснатите до
делба поземлен имот с идентификатор № 47086.502.226, по КККР на село Маноле,
5
ведно с построените в имота първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 47086.502.226.1, едноетажна жилищна сграда с идентификатор №
47086.502.226.2, стопанска сграда с идентификатор № 47086.502.226.3, стопанска
сграда с идентификатор № 47086.502.226.4 и стопанска сграда с идентификатор №
47086.502.226.5, съдът не е нарушил закона.
С оглед възраженията в жалбата следва да бъде посочено, че въззивният съд, като
инстанция по същество, има право да събира доказателства, при хипотезите на чл. 266
от ГПК, поради което отмяна на решението поради непълнота на доказателствата и
връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на доказателства не е
предвидено от закона правомощие на въззивния съд, съгласно чл. 269 и сл. от ГПК. По
така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено като правилно.
При този изход на спора въззиваемия има право на разноски, съгласно
представени доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение, като следва да
му бъде присъдена заплатената сума от 650 лева по договор за правна помощ и
съдействие от 18.06.2021 г., тъй като при повдигнат спор относно правата на
съделителите в делбеното производство и при обжалване на постановеното от
първоинстанционния съд решение, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, а
не чл. 355 ГПК. (в този смисъл Определение № 152 от 08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6646
/ 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Определение № 192 от
15.11.2019 г. по ч. гр. д. № 1306 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение и др.) Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и най-вече
минимално установения размер, съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същата предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба
възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, според
правилата на ал. 2 на цитирания акт, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 361/14.04.2021 г., постановено по гр. дело №
10211/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, поправено с Решение № 1092 от
05.07.2021 г., по гр.дело № 10211 по описа на РС Пловдив за 2020 г., в частта, в която е
допуснато да се извърши съдебна делба между Й. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат И.И., от една страна и П. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н.К., със съдебен адрес: г***, от друга,
на поземлен имот с идентификатор № 47086.502.226, по КККР на село Маноле общ.
6
,,Марица”, обл. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-J8-37/08.05.2019 година на
Директор АГК, целият застроен и незастроен с площ от 2 747 /две хиляди седемстотин
четиридесет и седем/ квадратни метра, с адрес: ***, трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване - Ниско застрояване /до 10
метра/, със съседи: имоти № 47086.502.222, № 47086.502.221, № 47086.502.223, №
47086.502.224, № 47086.502.225, № 47086.502.227, и № 47086.502.355, ведно с
построените в имота първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с
идентификатор № 47086.502.226.1, застроена върху площ от 112 /сто и дванадесет/
кв.м.; едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 47086.502.226.2, застроена
върху площ от 43 /четиридесет и три/ кв.м., стопанска сграда с идентификатор №
47086.502.226.3, застроена върху площ от 50 /петдесет/ кв.м., стопанска сграда с
идентификатор № 47086.502.226.4. застроена върху площ от 23 /двадесет и три/ кв.м. и
стопанска сграда с идентификатор № 47086.502.226.5, застроена върху площ от 15
/петнадесет/ кв.м., при квоти: по 1/2(една втора) идеални части за всеки от
съделителите Й. Т. Т. и П. Т. П..
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:
***, адв. Н.К., да заплати на Й. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, адвокат И.И., сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева)
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7