Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 29.01.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 27.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3474 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от Ф.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. И.Н., със
съдебен адрес:***, тел.: ***, против Д.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 49 СК.
Ищецът твърди, че със съпругата му сключили
граждански брак на 12.07.2017 г. в гр. К., който бил първи и за двамата. Месец
след това заедно заминА. за Г., където се родила и дъщеря им – С. Ф.А., ЕГН **********,
родена на *** година. Първоначално отношенията им били добри, но от края на м.
юни 2019 г. ответницата станала раздразнителна, изнервена и безпричинно вдигала
скандА.. Сочи, че през м. октомври 2019 г. същата го напуснала заедно с детето.
От тогава били във фактическа раздяла.
Моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответницата.
Да предостави упражняването на родителските права
спрямо дъщеря им С. Ф.А., ЕГН ********** на ответницата Д.А.А..
Да определи режим на лични контакти на ищеца
с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване между дните, както и 30 дни
през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през
първата половина от зимната и пролетната ваканция детето да бъде при бащата, а
през втората половина при майката; всяка нечетна година по време на
новогодишните празници от 18:00 часа на 31-ви декември до 18:00 часа на 2-ри
януари следващата година – при бащата; трите дни на Великденските празници на
всяка нечетна година – при бащата; три дни по време на Коледните празници –
всяка четна година – при бащата.
Ищецът да заплаща ежемесечна издръжка на
детето С. Ф.А., чрез неговата майка и законен представител Д.А.А. в размер на
150,00 лева, считано от депозирането на исковата молба в съда, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
Семейното жилище - къща, находяща се в *** да
бъде предоставено за ползване на ищеца, тъй като същото е собственост на
неговата баба.
Няма претенции след прекратяване на брака съпругата
да запази брачното или да възстанови предбрачното си фамилно име.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата.
Сочи, че не била тя
причината за неразбирателствата в семейството й с ищеца. Не било вярно, че не
изпълнявала задълженията си на съпруга и майка. Твърди, че ищецът я изгонил от
семейното жилище. Вината за прекратяването на брака била само на съпруга й.
Сочи, че до раздялата
си с ищеца живеела в Г. в жилище под наем с родителите му. Твърди, че
непрекъснато била обиждана от съпруга си и неговите родители. На 20.11.2019 г.
след скандал всички те я бутали., дърпали., викали й и я гонили от дома им.
Заплашили я, че няма да й дадат детето.
Сочи, че не работела,
грижила се за домакинството и детето. Получавала майчинство една година и
детски надбавки, които постъпвали по сметка на мъжа й, защото нямала банкова
карта. И до момента той продължавал да ги получава.
Твърди, че на
25.11.2019 г. съпругът й и баща му я качили в колата без детето и я закарали в
гр. В. в Г., където живеели нейните родители, като две седмици след това ищецът
й се обадил да отиде да вземе детето.
Сочи, че съпругът й
работил в Г. и получавал месечна заплата 1800 евро. Заявява, че желае да
прекрати брака си, но не по нейна вина, а по вина на ищеца, както и
родителските права спрямо дъщеря им да се предоставят на нея, като
местоживеенето на детето също да е при нея. Не била съгласна с предложения
режим на лични контакти и предложения
размер на издръжката. Относно режима на лични контакти, сочи, че същият
следвало да бъде: всяка първа и трета събота от месеца, от 10 ч. до 13 ч. ,
който да се осъществява в дома на майката, с оглед ниската възраст на детето.
Претендира за месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба до настъпване на основания за прекратяване или
изменяне.
Претендира за
разноски по делото.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 12.07.2017 г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № *** г. на Община К./.
Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 55 от 18.07.2019 г. на Община К., е видно, че от брака си страните имали родено дете – С. Ф.А., ЕГН **********.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител и пълномощникът на ответницата постигнаха съгласие относно спорните въпроси: режима на контакти между бащата и роденото от брака дете С. Ф.А. и размера на дължимата месечна издръжката, която ще се заплаща от ищеца Ф.С.А..
Пълномощниците на страните оттеглиха исканията си за събиране на гласни доказателства. Постигнаха съгласие бракът да бъде прекратен, като съдът да не се произнася по въпроса за вината. Оттеглиха и исканията си да присъждане на разноски по делото.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е нА.це дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като страните по делото са направили искане в откритото съдебно заседание чрез процесуалните си представители, съдът да не се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.
С оглед ниската възраст на детето С., съдът намира, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от майка си.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят, на когото не са присъдени родителските права е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между малолетната С. и ищеца, както следва: до навършване на двегодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца, като първата седмица от месеца да бъде за времето от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя, а през третата седмица от месеца – от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване между дните; след навършване на двегодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца, като първата седмица от месеца да бъде за времето от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя, а третата от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и три дни от зимната и пролетна ваканция; всяка нечетна година – по два дни по време на Коледните и Новогодишните празници, както и три дни по време на Великденските празници; до навършване на тригодишна възраст – 10 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; след навършване на тригодишна възраст – 20 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 350 от 19.12.2019 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2020 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 610,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).
Към настоящия момент детето С. е на осемнадесет месеца. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
По делото се установи, че детето няма нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).
Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му. В проведеното открито съдебно заседание страните постигнаха съгласие бащата да заплаща чрез ответницата като майка и законен представител на детето С. Ф.А.месечна издръжка в размер на 250,00 лева.
Съдът, след като взе предвид, че ищецът е в най-близка степен на родство с малолетната С., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 250,00 лева, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъдения размер на издръжката се дължи от 01.01.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
По делото се установи, че семейното жилище на страните е било в ***. С депозиране на исковата молба ищецът заявява, че същото е собственост на неговата баба. Ответницата не взема отношение по този въпрос. Поради това съдът предоставя ползването на семейното жилище на съпруга – Ф.С.А..
ПО
ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.
В настоящото
производство ответницата не взема становище по този въпрос. Затова същата
следва да продължи да носи брачната си фамилия – А..
Относно разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева, както и 360,00 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка, по сметка на РС-К..
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 12.07.2017 г. в гр. К. граждански брак между Ф.С.А., ЕГН ********** *** и Д.А.А., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА детето С. Ф.А., ЕГН ********** да живее при майката Д.А. А., ЕГН ********** ***
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете С. Ф.А., ЕГН ********** на майката Д.А. А., ЕГН **********, като дава възможност на бащата Ф.С.А., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето, както следва: до навършване на двегодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца, като първата седмица от месеца да бъде за времето от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя, а през третата седмица от месеца – от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване между дните; след навършване на двегодишна възраст – всяка първа и трета седмица от месеца, като първата седмица от месеца да бъде за времето от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя, а третата от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване между дните, както и три дни от зимната и пролетна ваканция; всяка нечетна година – по два дни по време на Коледните и Новогодишните празници, както и три дни по време на Великденските празници; до навършване на тригодишна възраст – 10 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; след навършване на тригодишна възраст – 20 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Ф.С.А., ЕГН ********** *** да заплаща на малолетната си дъщеря С. Ф.., ЕГН ********** чрез нейната майка и законна представителка Д.А. А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет лева и нула стотинки/, считано от 01.01.2020 г., платима до 10-то число на текущия месец по банкова сметка, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпруга Ф.С.А., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име – А.
ОСЪЖДА Ф.С.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки), както и 360,00 лева (триста и шестдесет лева и нула стотинки) държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд-К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: