Р Е Ш Е Н И Е
гр.Берковица 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 05.11.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Андреева и като разгледа докладваното от
съдията Георгиева АНД №255 по описа за 2019г. на БРС, въз основа на закона и
доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Б.З. *** и с ЕГН **********
, против Наказателно постановление № 18-0243-001527/04.01.2019г. на Началника РУП- Берковица, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП. С
жалбата се оспорва НП, като се иска отмяна на НП .
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява в с.з. от
надлежно упълномощен процесуален представител - адв.Занев от САК, чрез който
поддържа жалбата
АНО, редовно уведомен, не
изпраща процесуален представител.
След като обсъди
оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намери за установено следното:
На 26.12.2018г. в 19:50 часа в с.Гаганица, на ул.“Исперих“ в посока на
движение от центъра на с.Гаганица“ към ул.”Главна”, служителите на ЗЖУ Монтана-свидетелите Р.К. и
П.П., които били на специализирана полицейска проверка забелязали по улицата да
се движи лек автомобил „Субару Форестер“ с рег. №: СВ3454ВН. Служители подали сигнал за спиране със стоп палка по
образец ,излъчваща синя проблясваща
светлина.Водачът не се подчинил на подадения сигнал и продължил движението
си.Последван е от проверяващите със служебния автомобил и е установен на ул.””Исперих”,където
до частен дом №2 бил спрял автомобила си.Същият заключвал автомобила в момента
на пристигане на служителите на ЗЖУ и се опитал да се отдалечи от него.В хода
на проверката чрез справка с ОДЧ на РУ-Берковица е установено,че водач на
автомобила е жалбоподателя Е.Б.З. ***. Същият бил със забавени реакции ,с
несигурна походка и лъхал на алкохол. Двамата служители на ЗЖУ-Монтана поискали
съдействие от КАТ и на място е изпратен Е.А. –мл.автоконтрольор при РУ
Берковица. По време на проверката са констатирани нарушения,изразяващи се в
това,че жалбоподателят не носи свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него,както и СРМПС. Същият отказал и да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. Актосъставителят Е.А.
приел, че водачът след като при подаден сигнал със стоп палка по образец ясно различим
за водача, не се подчинява и продължава
по посоката си на движение, то същият
виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и съставил против същия
Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 119616/26.12.2018г.,
който жалбоподателят отказал да подпише
и отказал да получи,който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и след
преценка на всички, събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-Берковица е
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП
Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 07.05.2019г., видно от инкорпорираната в него разписка, а
жалбата е депозирана на 14.05.2019г. видно от приложеното известие за
доставяне.
Според сочената за
нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 103 от ЗДвП се намира в
раздел ХХ от ЗДвП „Задължения на
водачите”.
Следователно, тя предвижда правило за поведение ( създава задължение) за лице,
което управлява ППС. Т.е., тя е материалноправната норма, неизпълнението на
която се санкционира. В посочената като санкционна разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание за нарушение, представляващо неизпълнение нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните доказателства се установява, че жалбодателят не е изпълнил нареждане, дадено по предвидения ред в ЗДвП,
да спре. От словесното описание на нарушението се установява, че то съответства
на посочената разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. Тя от своя
страна попада в обхвата на приложение на санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Неподчинението на жалбоподателят се
установява от събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите-
очевидци П.П. и Р.К. , последният подал сигнала, които
са непротиворечиви. Мястото, на което е подаден сигналът за спиране е било
осветено, подаден е със стоп-палка по образец от униформен служител на ЗЖУ,
поради което негласното разпореждане на полицейския орган е било ясно доловимо
от водача на автомобила, в
случая жалбоподателя. Не са налице доказателства за натовареност на трафика
или друго конкретно обстоятелство, което да е довело до объркване или
невъзприемане на подадения знак от полицейския служител.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава
на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като при
подаден ясен сигнал със стоп палка от контролен орган на движението по пътищата
не е спрял плавно в най-дясна пътна лента за движение или на посочено място от
контролния орган в нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
неизпълнявайки нареждане на орган за контрол и регулиране на движението по
пътищата.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал
обществената му опасност, свързана с нарушаване на реда за управление на моторно
превозно средство с оглед контролните функции на органите на МВР и е целял
извършването му. Субективната страна на деянието се доказва от ясното
възприемане на подадения сигнал за спиране и упоритото неподчинение, след като
автомобилът е бил последван от полицейския такъв на свидетелите.
По разбиране на докладчика фактическите обстоятелства свързани с
настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение и
практиката на Административен съд Монтана по подобен род дела.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове, какъвто е този по
този закон, имат доказателствена сила до установяване на противното. В процеса
жалбоподателят не доказа твърдението си, че не е извършил вмененото му нарушение. Ето защо правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Съдът намира, че правилно са били определени размерите
на наказанията за извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 103 от ЗДвП, а именно
глоба в размер на 150 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца- към средния предвиден в закона. Извършеното от жалбоподателя нарушение на правилото
за движение, регламентирано в чл. 103 от ЗДП не е за първи път, поради което настоящият състав
счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, на личната
и генералната превенции, могат да бъдат постигнати с така определеното по
размер наказание.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№ 18-0243-001527/04.01.2019г.
на Началника РУП- Берковица, с което на Е.Б.З. *** и с ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: