Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик
13,05,19Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия Радина АНД № 2100/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДДД-К.” ЕООД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.”А.І” **,
представлявано от управителя К.Д.а М.против НП № 13-001244 от 05.11.2018г. на директора
на Дирекция „ИТ”-Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка
с чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ на
дружеството, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Релевирани с жалбата са оплаквания за
нарушения на материалния закон. Претендира се и процесуална незаконосъобразност
на НП, за чиято отмяна се настоява.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател , чрез своя процесуален
представител, подържа жалбата и пледира
за отмяна на атакуваното НП. ангажира доказателства.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата и иска същата да се остави без уважение като
неоснователна,.
Пазарджишкият районен съд съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството жалбоподател е
санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1
от ДР на КТ, На 25.07.2018г. инспекторите от ДИТ Пазарджик свидетелите А. и М.
преминавали покрай индустриалната зона на града, когато М. забелязал случайно
неукрепено скеле, на което имало работещи лица. Затова решили да направят
инцидента проверка на обекта и се разпределили А. да остане отвън да провери
лицата на скелето, а М. да влезе вътре и да повери работещите вътре. Едно от
лицата, които полагали стиропор за
топлоизолация на южната фасада и което М. забелязал бил св. Анг. Благов.
А. се представила на лицата, които били отвън и раздала за попълване на
лицата отвън декларации по чл. 399 вр. чл. 402, ал.1т.3 вр. ал.2 ; чр. 39 ал.1
и чл. 40, ал.1 от АПК. Те обаче незабавно влезли през прозорците във
вътрешността на сградата и тя ги последвала, за да продължи проверката.
Междувременно М. вътре също заварил да
работят няколко лица и им раздал декларации за попълване. Тъй като по-голямата
част от лицата не носели документ за самоличност, инспекторите потърсили съдействие от
полицията, но чувайки по-голямата част от работниците напуснали обекта.
На място пристигнало лицето Д.М., на
когото като племенник законовият
представител К.Макатиева, който стопанисвал обекта възложил ръководеното на
ремонтните дейности. Ситуацията била
напрегната, но въпреки това инспекторите предоставили протокол, с който
изискали определени документи.
Те били представени и един от тях бил
трудов договор от 24.07.18, с който св. Б.бил назначен като общ работник на
обекта , който следва да постъпи на работа на 25,07,18г. Установено било по справка от НОИ, че към
датата на проверката 25,07,18г. на Б.не е било връчено уведомление до ТП на НОИ
за сключването на договора и поради това против дружеството-жалбоподател бил
съставен процесния АУАН по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на законовия представител на дружеството и
му е надлежно предявен срещу подпис и с връчен препис.
Въз основа на акта е издадено НП, с което за описаното и квалифицирано акта нарушение е наложена посочената горе
санкция.
Последното било изпратено с обратна
разписка ( л. 6) и връчено на управителя
на дружеството на 04.12.2018 год., видно от отбелязването в пощенското известие
за доставка, а жалбата против него била подадена от наказаното лице чрез
наказващия орган на 11.12.2018 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Тя е процесуално
допустима - подадена в срок и от активно легитимирана страна.
Не се правят възражения за
процесуални нарушения и Съдът не констатира такива в хода на задължителната си
ревизия за процесуална изправност на двата административни акта и извършените
действия с тях. Единствената констатация при това обсъждане е свързана с
допуснат грешка пи изписване на фамилното име на св. Б.в НП (посочен е като Б.),
но няма спор поделото, че това е именно
разпитания поделото свидетел, заварен на обекта.
Няма спор по делото и относно, че на
24,07,18г. е бил сключен трудов договор между св. Б.и дружеството-
жалбоподател. Този факт е приет за настъпил и от актосъставителя и от
наказващият орган и съответства на представения по делото договор на л. 11, който
го удостоверява. Всъщност- следва да се коментира, че съмнения относно
достоверността на датата на сключване на договоря будят показанията на св.
Благов, който твърди, че в деня на
проверката бил на обекта само за извърши замерване, а договорът го сключил на
следващия ден. Показанията му обаче са фрапантно „услужливи“ за позицията на
дружеството-жалбоподател, която услужливост започнал още с попълването на
декларацията. Няма съмнение, че Б.е бил
предварително подготвен какво да пише в декларацията , предоставена му от
инспекторите от ДИТ .Доказателство за това е, че в нея той отразил само, че
„помага на приятел“ - л. 15, а съдебно заседание заяви, че този ден само мерил,
за да може да се уговорят с Димитър.
Затова и обърканите му твърдения относно датата на сключване на договора
не следва да се възприемат. Все пак в тази декларация, която е предоставена за
попълване в хода на започнатата внезапно проверка самият Б.е заявил, че очаква
заверени копие на договор и удостоверение до ТД на НОИ за сключването му, което
е индиция за съществуването на договор.
От друга страна от значение за
настоящото оспорване е дали към датата
на проверката лицето е прието на работа от дружеството-работодател в нарушение
на забраната това да става без да е предоставено копие от сключения трудов
договор и удостоверението до НОИ за сключването му. Поради това и основният стремеж на дружеството е да установи,
че лицето не е работило, а както сочат показанията на ангажираните свидетели Б.и
П. - първият само замервал. Тези твърдения обаче Съдът не възприе за
достоверни.
Св. П. само заявява, че по-рано същия ден на място в обекта на М. дошли
лица от ромски произход, които „Митко му казал да ги пусне“ ( не става ясно
като какъв П. ще ги пропуска, или допуска?!), а самите лица заявили на П. , че
идвали „да мерят“. П. обаче признава, че след като „пуснал“ лицата в обекта си
влязъл в офиса, тоест той неи е имал наблюдения какво точна са извършвали в
следващия час, когато според него дошли проверяващите и започнали да се
„карат“.
Що се отнася до Б.- вече се посочи, че
неговите показания са съвсем явно в услуга на защитната теза, още повече, че
той е в трудово-правни отношения с дружеството ( по представения договор) .
Фактите,
които са релевантни за спра са изяснени посредством показанията на
проверяващите Авода и М.. На първо място тук следва да се посочи, че техните
твърдения са съвсем съответни и взаимнодопълващи се. Освен това - проверката им
не е била планирана, нито по сигнал. И двамата еднозначно заявяват, че, случайно,
докато преминавали покрай обекта , М. забелязал, че поставеното скеле не е
достатъчно укрепено и това е било причина за отпочналата проверка, стартирана в
направление относно спазване на безопасност при условията на работа.
Изключително показателни и детайлни относно дейността, която св. Б.е извършвал
към момента на пристигане на контролните органи са показанията на св. М.. Той
убедително заяви как е разпознал свидетеля в съдебната зала и заяви, че именно
това е било лицето, което той видял в деня на проверката да полага стиропор
върху южната фасадата на процесната сграда . Тези убедителни показания
разобличават твърденията на Б.като недостоверни, според които тоя само
извършвал замерване, за да може да се договори работата по топлоизолацията на
сградата. Така, установено е, че Б.към 25,07,18г е полагал труд, а както вече
се посочи, представен по делото и всъщност още при документалната проверка на
административните органи, е трудов договор, сключен предния ден на 24-ти. При
това уговорката в него е именно работата да започне на 25-ти, когато и реално Б.е
работил по възникналото вече трудово-правоотношение ( горе се обсъди защо не се
приемат неговите показания относно датите на договора и постъпването на работа)
.
Няма спор по делото и е безспорно
установено от представената справка от ТП на НОИ, че към 25,07,18г. не е било
представено на Б.копие от уведомление до Н|ОИ за сключването на договора, тъй
като осигурителния Институт въобще не е бил уведомен от дружеството-работодател
за процесния договор. Това негово
бездействие от обективна страна запълва
състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, при което правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството по реда на чл.414 ал.3 от КТ, в
качеството му на работодател.
В
случай не са налице основания за приложението на чл.9 ал.2 във вр. с чл.28 от ЗАНН, доколкото самото нарушение е със завишена степен на обществена опасност.
То пряко влияе на интересите на работника, като засяга освен неговите трудови
права, но и тези свързани със социално и здвноосигурителния му статус.
При
определяне размера на имуществената санкция са съобразени изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. Правилно е била определена санкция в минималния размер от 1500 лева, като
е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, както и степента на
обществена опасност на деянието и дееца. С тази санкция ще се постигнат целите
по чл.12 от ЗАНН.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001244 от 05.11.2018г.
на Директора на Дирекция „ИТ”-Пазарджик, с което на „ДДД-К.” ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, ул.”А.І” **, представлявано от управителя К.Д.а М.а,
на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и с чл.63 ал.2
във вр. с ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда
и петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: