№ 43
гр. Разград , 03.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане от 18. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 801/ 2020 г. по описа на Исперихския районен
съд, с което е оставено без уважение заявлението на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А.И.Х. в частта за сумата 120, 73 лв. ,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г., поради
противоречие със закона. Жалбоподателят твърди, че разпореждането в тази част е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде
уважено заявлението му в цялост.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление
от „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу А.И.Х. за сумата 788, 08 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № **********/ 05. 09. 2018 г.; 66, 10 лв. договорна лихва за периода
от 05. 05. 2020 г. до 05. 11. 2020 г.; сумата 120, 73 лв. обезщетение за забава за периода от 05.
05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението, както и направените разноски по делото – 25 лв. за заплатена
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
1
„ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД в частта за сумата 120, 73 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 05. 05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г., поради противоречие със закона. Приел
е, че претендираната сума надхвърля действителния размер на лихвата, изчислена с онлайн
калкулатор дори и начислена върху неплатените месечни вноски за главница и лихва.
Размерът на определеното обезщетение за забава е в нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗПК.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е основателна.
Основателен е доводът в частната жалба за необоснованост на съдебния акт, досежно
отхвърляне претенцията на заявителя по отношение на сумата 120, 73 лв. , представляваща
обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г. Законодателно уредената
отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като
императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по
договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В чл. 15, т.1 от процесния договор за потребителски кредит е
уговорено в случай на просрочие, че потребителят дължи и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочие. Уговорената в договора лихва за забава в
размер на законната лихва не противоречи на закона. Формирана, както е посочено в чл. 9 от
договора, длъжникът дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Договорната лихва е цената
на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване. Затова, ако длъжникът
не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените
суми – главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този
смисъл е формирана последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение
№ 1001 от 5.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. ,Решениe № 1253 от 20.10.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 265/99 г. , Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. №
1657/2018 г., II т. о., ТК.
В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - наличие на
изпълнително основание по чл. 417 ГПК, което да е редовно от външно страна, да
удостоверява годно за принудително изпълнение вземане. От акта по чл. 417, т. 2 ГПК въз
основа, на който заявителя е основал вземането си – извлечение от счетоводните книги,
договор за кредит, може да се направи извод за наличие на вземане за мораторна лихва
срещу длъжника. Извлечението съдържа информация за движението по сметката на
длъжника по договора за кредит до настъпване на падежа на задължението, посочено е колко
и кои вноски не са платени.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
2
отхвърлителната му част, досежно сумата от 120, 73 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 05. 05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г. На заявителят се дължат деловодни
разноски в пълен размер, както са претендирани със заявлението.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 18. 12. 2020 г. по ч. гр. д. № 801/ 2020 г. по описа на
Исперихския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на „ТИ
БИ Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу
длъжника А.И.Х. за сумата 120, 73 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода
от 05. 05. 2020 г. до 03. 12. 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение за парично задължение по чл. 417,
т. 2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД срещу длъжника А.И.Х.
за сумата 120, 73 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 05. 05. 2020 г. до
03. 12. 2020 г. по Договор за потребителски кредит № **********/ 05. 09. 2018 г.; деловодни
разноски в размер на 3, 10 лв. за държавна такса, 62, 38 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Изпраща делото на РС Исперих за издаване на заповед за изпълнение за горните
суми.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3