№ 11881
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К.. Д. Н.
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110139653 по описа за 2023 година
„Т...“ ЕАД е предявило срещу П. Д. Г. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 34,17 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2019 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане, 7,81 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г., 3,41 лева –
сума за дялово разпределение за периода 11.2019 г. – 08.2020 г., ведно със законната лихва
от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане и 0,90 лева – мораторна лихва за периода
31.12.2019 г. – 13.12.2022 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 69117/2022 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва, че е собственик на процесния имот, наличието на договорно правоотношение с
ищцовото дружество, като релевира възражение за погасяване на част от претендираните
1
суми по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявените искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия. За уважаването им ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване на първо място да установи наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „....... От представените по делото доказателства обаче
не се установява ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Не е
представен титул, с който ответницата да придобива собственост върху имота, нито
удостоверение за наследници, от което да е видно същата да е наследник на собственика на
апартамента.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия, тъй като е
ползвател на процесния топлоснабден имот. Представени са Заповед за настаняване на П..
Договор за наем, сключен между Столична община и Д.. Удостоверение за наследници на
Д... Г., от което е видно, че ответницата е един от тримата ѝ наследници.
Според чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани с
ползването на имота, което включва и разходите за топлинна енергия за имота. По същество
същото правило е възпроизведено в чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС, според която разпоредба
неплащането на консумативните разноски за имота (включително и за топлинна енергия) е
основание за прекратяване на договора за наем на общински имот. Посочените отношения
обаче са между наемодателя и наемателя по договор за наем. Възможно е наемателят да
изпълни задължението си за заплащане на потребената за имота, отдаден под наем,
топлинна енергия, като я заплати не на своя наемодател, а направо на топлопреносното
предприятие. Това обаче не означава, че законът променя положението, предвидено в ЗЕ, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което притежава вещно право върху имота и
съответно това лице е в облигационни отношения с топлопреносното предприятие, по
силата на които дължи да заплаща цената на потребената за имота топлинна енергия. Ако
собственикът или ползвателят е отдал имота под наем на друго лице, той остава задължен за
2
заплащане на цената за топлинна енергия, а неговият наемател дължи на него като
наемодател заплащането на разходите за топлинна енергия. Следователно наемателят на
имота не е страна по правоотношението с топлопреносното предприятие и не е потребител
на топлинна енергия по смисъла на закона, поради което не дължи на топлопреносното
предприятие заплащане на цената на тази енергия. Това задължение наемателят има само
спрямо наемодателя си.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената . По делото не е установено между ищеца и ответницата да е сключен
договор за доставка на топлоенергия. Обстоятелството, че наследодателят на ответницата е
бил в наемни отношения със собственика на имота не води до извода, че ответницата става
потребител на топлинна енергия по наследство.
При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период
ответницата е била собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, нито да е
сключила договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищеца, следва да бъде
прието, че същата не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в
процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу нея искове за
дължимост на цена на топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната
лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради нереализиране на основната предпоставка, необходима за уважаване на
предявените искове, е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки, както и
събраните за установяването им доказателства.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответницата, която е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за заповедното производство.
Претендират се и разноски за адвокатска възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА в
исковото производство размер на 400 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...“ ЕАД, ЕИК ... срещу П. Д. Г., ЕГН **********,
3
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 34,17 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2019 г. – 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане, 7,81 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2020 г. – 13.12.2022 г., 3,41 лева – сума за дялово разпределение за периода
11.2019 г. – 08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане и 0,90 лева – мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. – 13.12.2022 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „......, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 69117/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на П. Д. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на адв. М. И. П., САК, личен № ....0, на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо инженеринг” ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4