№ 192
гр. Велико Търново , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000174 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260025 от 18.01.2021г. по т.д. № 253/ 2020г. по описа
на ОС-Русе е осъден ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД-гр.София да заплати на П.
С. ЛЮБ. със съдебен адрес в гр.Русе сумата 45000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 14.02.2019г. в
гр.Русе, както и сумата 588,87 лв. обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата между дължимото и полученото от застрахователя
обезщетение за претърпените вреди, ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от 07.10.2019г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера над
45000лв. до 65000лв. като неоснователен. Присъдени са разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД-гр.София чрез пълномощника адв.Т.Т. срещу решението
на РОС в осъдителната част. Счита, че решението в обжалваната част е
1
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, при условие, че е
установено, че пешеходката е можела да види светлините на приближаващия
автомобил и да го изчака да премине, но не го е сторила. Счита, че
присъденият размер на обезщетението е прекомерно висок и не кореспондира
на установените по делото факти, на съдебната практика по сходни случаи и
на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани, а в случай, че ги намери за основателни-да се
присъди обезщетение в по-нисък размер.Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба П.Л. чрез пълномощниците адв.Св.М. и адв.М. Б..
Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде
оставена без уважение, а решението на РОС в обжалваната част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
адв.възнаграждение за адв.Св.М. по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
2
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените искове в постановените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
при условие, че е установено, че пешеходката е можела да види светлините на
приближаващия автомобил и да го изчака да премине, но не го е сторила, е
неоснователно.Пострадалата при ПТП ищца е пресичала пътното платно на
обозначена пешеходна пътека. Водачът на лекия автомобил е управлявал
същия със скорост около 40 км/ч, като автомобилът е бил на около 81,4 м.
преди мястото на удара към момента, в който пешеходката е навлязла на
платното за движение. Вещото лице, изготвило САТЕ, е посочило, че при
включени къси светлини водачът на л.а. е имал обективна възможност да
възприеме пешеходката на разстояние около и над 35 м., като при това с
установената скорост на движение на л.а. е имал техническа възможност да
спре автомобила преди мястото на удара. Действително, преди да навлезе на
пешеходната пътека, пострадалата е имала възможност да види светлините на
приближаващия автомобил на разстояние от около 100 м., но експертът е
посочил, че към момента на удара пешеходката е пресякла три ленти на
движение-двете ленти за насрещно движение и едната лента за движение в
посоката на движение на л.а., като ударът е станал между трета и четвърта
лента, т.е. водачът на л.а. е можел да възприеме навлизането на платното за
движение на пешеходката, движението й по пешеходната пътека и да спре
автомобила преди нея, като предотврати настъпването на ПТП, но не е
сторила това. Пешеходката се е движела напълно правомерно, в съответствие
с правилата за движение, като с поведението си не е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
3
Оплакването, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно
висок и не кореспондира на установените по делото факти, на съдебната
практика по сходни случаи и на принципа на справедливост, визиран в чл.52
ЗЗД, е неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприето от съда,
е обективно установено състоянието на ищцата на база приложената
медицинска документация и извършените прегледи-същата е получила при
ПТП травми в областта на дясна ключица и дясна коленна става:фрактура на
дясна клавикула диафизарно, полифрагментна фрактура на латерален
/външен/ кондил на дясна тибия, разкъсна рана на главата в ляво темпоро-
окципитална зона. Извършена е остеопластика с костен присадък, взет от
таза и метална остеосинтеза с ъглова стабилна плака и интрафрагментални
винтове. Вещото лице посочва, че счупването на колянната става спада към
т.нар. „вътреставни фрактури“, възстановяването от които е е изключително
трудно и почти никога до 100 %, защото се засягат освен костните структури ,
хрущяли и меки тъкани в състава на ставата. Ищцата е търпяла силни и
продължителни болки по време на рехабилитационните процеси, трудно
повлияващи се от медикаменти, получава подуване и стягане в областта на
колянната става, невъзможност за самостоятелно изправяне от клекнало
положение, походката й е видимо накуцваща, флексията в коленната става е
до 105 градуса, видими са постоперативни цикатрикс в областта на дясна
коленна става и подбедршица, както и в областта на таза, налице са
ограничени движения в дясна раменна става и поява на болка след отвеждане
на ръката след 85 градуса /СМЕ/. Експертът е посочил, че се очаква известно
подобрение след отстраняване на металната остеосинтеза, но поради
характера на фрактурата и травматичните промени-не и до 100%, като това е
свързано и с нова оперативна намеса и нови болки. Първоинстанционният
съд е обсъдил и извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото
доказателства-показанията на св.Т.Баджакова и св.Сн.Цветков, заключението
на СМЕ, и въз основа на тях е достигнал до правилен правен извод относно
основателността на исковете в постановения размер, в съответствие с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При това, ОС-Русе е взел предвид и обсъдил
всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и
степен на уврежданията, получени от пострадалата, период на тяхното
проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и
страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на
4
оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалата,
възрастта й, обективното й здравословно състояние към настоящия момент,
датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в
страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление №
4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и
със съдебната практика в сходни случаи, поради което присъденото от него
обезщетение е в правилно определен размер, съответстващ на получените от
ищцата при процесното ПТП травми.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
искове са основателни и доказани в така определените от
първоинстанционния съд размери.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.Св.М. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на 1897,67 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025 от 18.01.2021г. по т.д. № 253/ 2020г. по
описа на Окръжен съд-гр.Русе в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, да заплати на
адв.С.М., от АК-Русе ЕГН ********, с адрес: гр.Русе, ********, на осн.чл.38
ал.1 т.2 ЗА сумата 1897,67 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и седем лева и
шестдесет и седем стотинки/ - адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6