О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260959/21,04,2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 21,04,2021
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 249/2021 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от П.П.К. с ЕГН **********; против
определение № 260108/01,12,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 643/2019 г. на
РС – гр. Първомай, с което е оставено без уважение искането му за допълване на
постановеното по същото дело определение № 219/14,08,2020 г. в частта за
разноските, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното определение и да
постанови допълване на определението за прекратяване на производството в частта
за разноските като присъди на жалбоподателя сторените за производството
деловодни разноски. В подкрепа на искането се излагат подробни съображения относно правото
на длъжника да ползва адвокатска защита при депозиране на възражението си в
заповедното производство, както и относно правото да му бъдат възстановени
сторените за това разноски, независимо от правната сложност на защитата му.
Ответникът по частната жалба – „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД – гр. Варна,
ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на частната жалба. Иска
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски за настоящото
производство.
След проверка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК от „ЕВРО
ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********; срещу П.П.К. с ЕГН **********.
Въз основа на същото е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника.
Срещу заповедта е постъпило възражение, предявено от пълномощник, към
което са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
На заявителя е указано да предяви искове за установяване на вземанията
си спрямо длъжниците в едномесечен срок, като му е указано и това, че ако не
представи доказателства за предявяването на иска в посочения срок, заповедта ще
бъде обезсилена. В рамките на срока по чл. 415 от ГПК заявителят не е
представил доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си по
реда на чл. 422 от ГПК.
С определение № 219/14,08,2020 г. съдът е обезсилил издадената по делото
заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.
След постановяване на посоченото определение е постъпила молба от
длъжника П.П.К., с която се иска по реда на чл. 248 от ГПК да бъде допълнено
посоченото по-горе определение за прекратяване в частта за разноските, като му
се присъдят разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно
договора за правна помощ, приложен към възражението.
Насрещната страна с писмен отговор в срок е заявила становище за
неоснователност на искането.
С обжалваното определение РС е счел за неоснователно и оставил без
уважение искането по чл. 248 от ГПК. За да достигне до този извод, РС е приел,
че не е надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски, предявено в
рамките на предвидения за това преклузивен срок.
Защитата на длъжника в заповедното производство се реализира посредством
предявяване на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК. Извършването на
това процесуално действие обуславя даване на указания на кредитора за
предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. И при непредставяне на доказателства от страна
на кредитора да е сторил това възниква процесуалното задължение на съда да
обезсили издадената срещу длъжниците заповед за изпълнение.
В настоящия случай длъжникът са реализирали своята защита чрез
пълномощник, който е депозирал възражението от името на страната, но в хода на
производството пред РС липсва своевременно предявено искане за присъждане на
деловодни разноски. Поради това изводът на първоинстанционния съд за
неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК настоящата инстанция приема за
законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Въпреки извода за неоснователност на частната жалба, искането за
присъждане на разноски в полза на ответника по нея е неоснователно. Предмет на
настоящото производство е спор относно дължимост на деловодни разноски, поради
което сторените за същото разноски не следва да се присъждат (в този смисъл –
определение № 345/21,05,2015 г. на ВКС по ч. гр. д. 2664/2015 г.).
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260108/01,12,2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 643/2019 г. на РС – гр. Първомай, с което е оставено без уважение искането на
П.П.К. с ЕГН **********; за допълване на постановеното по същото дело
определение № 219/14,08,2020 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: