№ 45
гр. Пловдив, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500085 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 19156/30.12.2021 г. от в.ф.-...Г.И., ЕИК ....
против решение № 675/08.12.2021 г., постановено по г. д. № 1993/2021 г. по описа на ОС –
Пловдив, с което в.ф.-...Г.И., ЕИК .... е осъдено да заплати на АТ. Г. С. ЕГН **********
сумата от 44 923.13 лева, представляваща възнаграждение за положен труд над нормативно
установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно
установената обща продължителност в размер на 1 647 часа, некомпенсирани, с намалено
работно време и/или почивки, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 194 от ЗОВСРБ.
Предявен от АТ. Г. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Т.Ш.“ № 23, ет. 3, ап. 6
против в.ф.-...Г.И., ЕИК .....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
1
сумата от 44 923.13 лева, представляваща възнаграждение за положен труд над нормативно
установената месечна продължителност на служебното време, но в рамките на нормативно
установената обща продължителност, в размер на 1 647 часа, некомпенсирани, с намалено
работно време и/или почивки, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019 г., ведно със законната
лихва от 02.01.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Няма спор, че със заповед № Кв-607/13.11.2019 г. ищецът е освободен е от
длъжност и военна служба и е отчислен от списъчния състав на военното формирование,
считано от 28.12.2019 г.
В исковата молба се твърди, че, за периода 28.08.2016 г. - 27.12.2019г., С. е
положил труд над нормативно установената месечна продължителност на служебното
време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност, в размер на 1 647
часа, който е некомпенсиран с намалено работно време и/или почивки.
Това твърдение е основателно и се доказва от заключението на приетата и
неоспорена експертиза (л. 95 от г. д. № 29/2020 г. по описа на РС – Пловдив – приложено).
Съгласно чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ, служебното време над нормалната му
продължителност се компенсира с намалено служебно време при условия и по ред,
определени с акта на министъра на отбраната по ал. 8.
В случая не се касае за извънредно работно време, за което се дължи парично
обезщетение, а за положен труд над нормативно установената месечна продължителност на
служебното време, но в рамките на нормативно установената обща продължителност. По
време на кадровата военна служба този труд не се компенсира с парично обезщетение, а с
намалено работно време и/или почивки.
След прекратяването на служебното правоотношение няма правна и фактическа
възможност за компенсация с намалено работно време и/или почивки. Следователно
правото на компенсация с почивка се трансформира в право на парично обезщетение. След
като не е осигурена възможност за допълнителни компенсиращи почивки, следва
лишаването от тази възможност да бъде заменено с парична сума.
Следователно ищецът има право на такова обезщетение след прекратяване на
служебното правоотношение.
Ответникът прави възражение за давност.
Това възражение е неоснователно. Давностният срок е тригодишен и започва да
тече от датата на прекратяване на служебното правоотношение (28.12.2019 г.) – ТР №
6/11.02.2022 г., постановено по т. д. № 6/2017 г. на ОСГК, ВКС.
Спорът между страните е за размера на обезщетението.
Този размер следва да бъде определен при съобразяване с разпоредбата на чл.
234 от ЗОВСРБ, съгласно който обезщетенията на военнослужещите по този закон се
определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на
2
освобождаването от военна служба.
В случая не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от
НАРЕДБА № Н-18 от 19.12.2012 г. за реда за разпределяне на служебното време на
военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне
на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата
продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в
дните на официални празници, тъй като те касаят изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на
служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални
празници по време, а не след прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно вече коментираната експертиза, паричният еквивалент на установеното
превишение от 1 647 часа е 44 923.13 лева.
Следва да бъде посочено отново, че заключението на тази експертиза не е
оспорено от страните. Не са ангажирани и доказателства за евентуално несъгласие с нея.
Налага се общият извод, че така предявеният иск е основателен и процесната
сума следва да бъде присъдена.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдено в.ф.-...Г.И.,
ЕИК .... да заплати на АТ. Г. С. сумата от 2 000.00 лева, представляваща направени и
поискани разноски във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 675/08.12.2021 г., постановено по г. д. № 1993/2021
г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА в.ф.-...Г.И., ЕИК .... да заплати на АТ. Г. С. ЕГН ********** от гр. П.,
ул. „Т.Ш.“ № 23, ет. 3, ап. 6 сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4