Решение по дело №920/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 247
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Ася Трифонова Ширкова
Дело: 20214430100920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. *** , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Т. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Т. Ширкова Гражданско дело №
202144***0100920 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:

Постъпила е искова молба от А. И. Н. от гр.*** против ***, в която се
твърди, че с ответника е в служебни правоотношения, като през периода
01.04.2019г. – 01.08.2020г. е работил като младши оперативен дежурен в ОДЧ
на *** при *** Твърди, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00-
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.*** от ЗМВР. Твърди,
че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи при
режим на труд на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.*** ЗМВР.Твърди, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за периода от месец април
2019 до момента са издавани протоколи от *** на *** *** и графици на *** на
*** за дежурствата и отчитането на положения труд при работа на смени.
1
Ищецът твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивките се определят с Наредба на министъра на МВР. Твърди,
че в процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. е действала Наредба
8121з-776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. и Наредба №8121з-
***6/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. Твърди, че в същите няма изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Навежда доводи,
че такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №8121з-407/11.08.2014 в размер
на 0,14*** съгласно чл.***1 ал.2 от Наредбата. Съгласно същата, при
сумирано изчисляване на отработеното време, общия брой часове положен
труд между 22 и 06 часа за отчетния период се умножена по 0,14***. Твърди,
че тази Наредба била отменена с Наредба №8121з-591/25.05.2015г., която е
отменена с Решение на ВАС по ад.дело 5450/2016г.
Твърди, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.***1 ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете нощен труд, поради което
следва да се приеме, че е налице празнота в законодателството и следва да се
приложи субсидиарно НСОРЗ. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1,14***. Твърди, че за процесния период е положил
800 часа и като се преизчисли с коефициент 1,14*** възлиза на 914,40 часа,
което води до извънреден труд от 114,40 часа. За този извънреден труд
ищецът претендира заплащане на сумата от 915,20 лева. Претендира лихва за
забава върху галвницата в размер на 50 лева.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва исковете. Прави искане за спиране на делото.
В съдебно заседание ищецът е направил изменение на предявените
искове, като претенцията за главница да се счита предявен в размер на 769,42
лева, а за лихва – в размер на 77,***7 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
2
Безспорно по делото е, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.*** от ЗМВР.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че за периода, посочен в исковата молба 01.04.2019г.
до 01.08.2020г. ищецът е положил труд 6***6 часа. В заключението вещото
лице е отразило, че за периода 01.07.2020г. до 11.07.2020, когато е
из0менението на ЗМВР, ищецът няма положен нощен труд и е бил в платен
отпуск. При така изложеното, следва да се приеме, че ищецът е положил
6***6 часа труд, като разликата с приравнени часове с коефициент 1,4*** е
726,948 часа, или 90,948 в повече часове. След като е преценена ставката за
периода, неизплатената сума за извънреден труд възлиза в размер на 769,42
лева., а лихвата за забава – в размер на 77,***7 лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.*** вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.*** от ЗМВР. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За тези случаи през
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от
*** уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в *** Съгласно чл.***, ал.*** „При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
3
Преди нея действащата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е
предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.14*** (чл.***1, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на *** но тя от своя страна е отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. на
02.08.2016г., когато е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради
което съдът приема, че до този момент, именно за процесния по делото
период – 01.04.2019г. – 01.08.2020г. е била действаща Наредба №8121з-
407/11.08.2014г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.***1, ал.2
от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.14***. Липсата на такава норма обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в *** При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в
която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,14*** се получава като
4
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.1***6, ал.*** от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент - 1,14***, но формулиран по друг математически начин, който
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.14*** и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената Наредба
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са
приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд
и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният
в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на
дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална продължителност
на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. За преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.14*** се прилага нормата на
чл.***1, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при
липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата
за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9,
ал.2.
По отношение на периода след изменението на ЗМВР, в сила от
11.07.2020, следва да се отбележи, че след този период, ищецът няма положен
5
нощен труд и е бил в платен годишен отпуск, поради което изменението на
ЗМВР не оказва влияние. Ако беше положил нощен труд и в периода след
11.07.2020г до 01.08.2020, то претенцията на ищеца би била неоснователна,
тъй като изменението на ЗМВР не позволява субсидиарно прилагане на
НСОРЗ.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2019г. –
01.08.2020г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи
в предявения след допуснатото изменение размер от 769,42 лева.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на изчисленията,
изготвени от вещото лице, съдът приема, че дължимата се лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 769,42 лева
възлиза общо на сумата от 77,***7 лева, дължима за периода от първо число
на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата
молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
Съобразно изхода на делото ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за назначена
експертиза. Разноските следва да бъдат определени съобразно исковите
претенции при предявяване на молбата. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 4***8,66 лева за адвокатско
възнаграждение и депозит за изготвената и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
6
заплати по сметка на ***ския районен съд сумата от 100,00 лева - държавна
такса върху цената на уважените искове.
По тези съображения, ***ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.*** вр.с чл.179, ал.1 от *** гр.
***, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***
Стефано” № ***, представлявана от *** , ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Н. с ЕГН
********** от гр.*** ул.***, сумата 769,42 лева, представляваща
възнаграждение за положен нощен труд вследствие преобразуване на нощен
към дневен такъв за периода 01.04.2019г. – 01.08.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
05.02.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД *** гр. ***, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** Стефано” № ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Н. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.***, сумата от 77,***7 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 769,42 лева, изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.07.2019г. –
05.02.2021г./.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК *** гр. ***, БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** Стефано” № ***,
представлявана от *** , ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Н. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.*** деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и назначена
експертиза в размер на 4***8,66 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД *** гр. ***, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „*** Стефано” № ***,
представлявана от ***, да заплати по сметка на ***ския районен съд сумата
от 100,00 лева – държавна такса върху цената на уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8