№ 13626
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110156613 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Н. М.
И. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 36370/2024 г. по описа на
СРС, 33 с-в, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящето
дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 36370/2024 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.05.2025 г.
от 09:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са пет кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 44,08 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +*** за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г.;
1
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 86,28 лева
– неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във
връзка с предпочетен номер +***;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата
от 42,78 лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
предпочетен номер +*** за периода от 05.08.2022 г. до 04.10.2022 г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 86,28 лева
– неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във
връзка с предпочетен номер +***;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 160,38 лева
– неустойка съгласно т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във
връзка с предпочетен номер +***;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр.
чл. 318 и сл. ТЗ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 240,28 лева – дължима поради неизпълнението на
задълженията по договора съразмерна част от направена отстъпка за устройство
TCL 305 32GB Blue, предоставен на преференциална цена;
Претендира се и законната лихва върху горепосочените суми, считано от
14.06.2024 г. до погасяване на задълженията;
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу Н. М. И. за сумите от: 44,08 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +*** за периода от
05.08.2022 г. до 04.10.2022 г., сумата от 86,28 лева, представляваща неустойка съгласно
т. 9 от договора за неизпълнение на задължението във връзка с предпочетен номер
+***, сумата от 42,78 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за предпочетен номер +*** за периода от 05.08.2022 г. до
04.10.2022 г., сумата от 160,38 лева, представляваща неустойка съгласно т. 9 от
договора за неизпълнение на задължението във връзка с предпочетен номер +***,
сумата от 240,28 лева, представляваща дължима поради неизпълнението на
задълженията по договора съразмерна част от направена отстъпка за устройство TCL
305 32GB Blue, предоставен на преференциална цена, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считано от 14.06.2024 г. до погасяване на задълженията.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ГПК на длъжника. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между Н. М. И. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 04.06.2022 г. с
абонаментен план „Тотал +“,
2. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал Макс“. По посочения договор се твърди, че е
предоставено на потребителя устройство марка TCL 305 32GB Blue на
преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
2
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договорите,
вследствие на което по договорите за мобилни услуги са начислени неустойки, която
не надвишава три месечни абонаментни такси.
Посочва, че към 14.06.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, длъжникът е имала задължения по следните
фактури: фактура № ***/05.09.2022 г., фактура № ***/05.10.2022 г. и фактура №
***/05.12.2022 г.
Твърди, че по договора за мобилни услуги от 04.06.2022 г. за предпочетен номер
+*** Н. М. И. е имала неплатени задължения за месечни абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 05.08.2022 г. - 04.10.2022 г. в размер на 42,78 лв.,
поради което и на основание т. 9 от договора, мобилният оператор й е начислил
неустойка в размер на 160,38 лв., както и неустойка в размер на 240,28 лв.,
представляваща съразмерна част от направената отстъпка от устройство марка TCL
305 32GB Blue на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора.
Посочва, че неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът Н. М. И., чрез назначения й по делото
особен представител, оспорва предявените искове. Оспорва наличието на валидни
сключени договори с ищеца за мобилни услуги, както и реалното им доставяне от
страна на мобилния оператор. Оспорва записаните суми в процесните фактури, а също
така оспорва, че фактурите са получени от ответника. Оспорва исковете и по размер с
твърденията, че процесните вземания са по-ниски от заявения размер, както и че не е
доказан начинът на формиране на цената на посочената услуга. Оспорва представените
от ответника общи условия, както и че последните са влезли в сила. Поддържа, че след
промяната на наименованието на ищеца от „Теленор“ на „Йеттел“ общите условия са
променени, но не е ясно как е отразена тази промяна в процесното правоотношение.
Релевира възражение за нищожност на неустойката, посочена в общите условия на
осн. чл.143, т.5 ЗЗПотр., а също така излага, че неустойката противоречи на добрите
нрави, тъй като е нищожна поради противоречие с присъщите по закон
обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция, тъй като неустойката е в
прекомерно висок размер и размерът й не кореспондира нито с обезпеченото
задължение, нито с характера и размера на вредите, поради което създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. Излага също така
твърдения за недоказаност на прекратяването на договора и датата на прекратяването
му. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
По исковете с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
3
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключени
договори за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По исковете с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния
договор по негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС вр. чл. 318 и сл. ТЗ:
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор, по силата на който на ответницата е предоставено устройство TCL 305 32GB
Blue; 2. че устройстовото е предоставено на преференциална цена; 3. че продажната
цена на устройството е било в твърдения по-висок размер; 4. че претендирания размер
е съразмерен на разликата с на направената отстъпка с неизпълнението на
задълженията на ответницата.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си или че не са налице предпоставките за връщане на претендирания
размер от направената от цената отстъпка.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за това
да е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги
за процесния период.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4