№ 10539
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110150371 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на В. А. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С/АДРЕС/ вх. А, ет. 2, ап. 2, чрез адв. Д. Н., с адрес за
книжа гр.Со... спрямо „ЗА...“ ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С/АДРЕС/, представлявано от изпълнителните директори чрез адв. К..
Ищецът твърди, че ищцата е била страна по договор за лизинг с трето
по делото лице „Б..“ АД, по който тя е ползвала като лизингополучател вещ
на дружеството лизингодател, а именно автомобил „Kia Stonic", с рама №
KNAD... и peг. № СВ....РВ.
Излага се, че на 15.10.2021г. дружеството – лизингодател е сключило с
полица с № 21-0300/218/5000500, имуществена застраховка „Каско, клауза
„Пълно Каско" с ответника за отдадения на лизинг и ползван от ищцата ЛА.
Сочи се, че сред покритите по застраховката рискове бил и рискът „Кражба“
на МПС като застрахователната сума, уговорена в полицата, била в размер на
14 798 евро (28 942,37 лв. по фиксирания курс на БНБ) и срок на
застрахователното покритие от 24.10.2021 г. до 23.10.2022 г.
Твърди се още, че в периода между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч.
на 14.04.2022 г. застрахованото МПС било противозаконно отнето от
неизвестен извършител, докато същото било паркирано до дома на ищцата,
1
намиращ се на адрес: гр.София, ул.„Зографски манастир“ № 15. Излага се, че
по време на кражбата, в купето на автомобила се намирала част II от
свидетелството за регистрация на същия - „малък талон“. Излага се, че за
случилото се били уведомени полицейски органи и било образувано ДП №
227 ЗМК 586/2022 г. по описа на 03 РУ - СДВР и пр. пр. № 12186 / 2022 г. по
описа на СРП като в срока за разследване автомобилът и извършителят на
Д.ието не били открити, поради което с Постановление на СРП НП било
спряно.
Твърди се, че за кражбата било уведомено и Застрахователното
дружество, при което била заведена щета с № 0300- 22-217-500020. По тази
щета били предоставени всички документи за установяване на основанието и
размера на причинените вреди без малкият талон за автомобила. Сочи се още,
че въпреки, че действителната стойност на застрахования автомобил към
датата на кражбата е била на стойност от 28 783,71 лв., ответното дружество е
заплатило в полза на собственика - лизингодател застрахователно
обезщетение в размер на 13 783,71 лв. Така било определено с мотиви по ОУ
към ЗП, а именно че непредставянето на малкия талон за автомобила дава
право на застрахователя да редуцира дължимото за кражбата обезщетение.
Твърди се още, че с договор за цесия от 07.09.2022г. собственикът на ЛА
прехвърлил на ищцата всички негови вземания заедно с всички
принадлежности и привилегии, които е имал към Дружеството по повод на
кражбата на вещта – ЛА „Kia Stonic“, с рама № KNAD... и peг. № СВ....РВ, за
която цесия ответникът е бил уведомен с уведомление от 14.09.22 г. Сочи се
още, че на основание цитирания договор за цесия Лизингодателят прехвърлил
в полза на В. и правото да получи неизплатената част от застрахователното
обезщетение по кражбата, тъй като за част от претенцията към ЗД
Лизингодателят е бил удовлетворен за сумата от 13 783,71 лв. Излага се, че в
полза на ищцата била цедирана горницата над тази сума до размера на цялото,
дължимо и претендирано във връзка с кражбата, обезщетение ведно със
законната лихва.
При тези факти и като се излага, че застрахователят в нарушение на
разпоредбите на КЗ - чл. 395, ал. 1 от КЗ е редуцирал претендираното
обезщетение и позовавайки се на нормата на чл.386, ал. 2 от КЗ, ищцата
твърди, че обезщетението следва да е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие или в случаите на кражба на
2
имущество, нанесената вреда се равнява на необходимия разход за
придобиване на вещ от същия вид и качество, като откраднатата такава към
момента на кражбата 28 783,71 лв. се претендира незаплатения остатък от
застрахователното обезщетение в размер на 15 000 лв., която сума се търси
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който искът се оспорва
като неоснователен и в условията на евентуалност като завишен. Не се
оспорва, че между страните е бил валиден договор за имуществена
застраховка, не се оспорва и обстоятелството, че към момента на кражбата
малкият талон на ЛА е бил в автомобила. Не се оспорва сключената цесия,
нито плащането на обезщетение по ЗД в полза на Лизингодателя, Навежда се,
че обезщетението е било правилно определено на основание чл.78.8 от ОУ
към полицата и прилагане на санкция за заплащане на обезвреда само в 50 %
от стойността на автомобила. Навежда се освен нарушение на ОУ и
нарушение на ищцата като водач на МПС на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП във вр.
с чл. 33, ал.1 вр. с ал. 5 от Наредбата за форма и реквизити на свидетелството
за регистрация, което пък е в съответствие с правилата по чл. 395, ал.1 от КЗ.
Отделно се оспорва и размера на претенцията като се навежда, че
обезщетението не би могло да надвишава застрахователната стойност на
автомобила, както и неговата действителна стойност. При тези мотиви и като
се ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.405 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД като с доклада си и по повод разпределяне на доказателствената тежест
съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи целият фактически състав,
пораждаща правото й на обезщетение от ответника – увреждане, като
последица от поведението на трето лице по делото; вида и стойността на
щетите причинно – следствената връзка между вредите и Д.ието; наличието
на застраховка ‚Каско“ за процесния лек автомобил при ответника с период
на покритие по време на твърдяното Д.ие, за което съдът е докладвал, че няма
спор и спазване на процедурата по чл.380, ал.1 от КЗ. Указал е на страните, че
спорът е само правен и досежно размерът на обезщетението.
Страните нямат спор, а и от свидетелство за регистрация на МПС с рег.
3
№ СВ .... РВ, застрахователна полица с № 21-0300/218/5000500 за ЛА Киа
Стоник, постановление за спиране на НП за престъпление по чл.346, ал.1 от
НК, договор за цесия и уведомление с потвърждение към нея, както и от
уведомление до трето по делото лице за изплащане на обезщетение по щета с
№ 0300/22/217/500020 от 05.07.2022г. се установява, че на 13.04.2022г. е
било отнетото противозаконно МПС Кия Стоник от владението на третото по
делото лице – Б.. АД, за което Д.ие е било образувано и спряно на основание
чл.244, ал., т.2 от НПК ДП с № 227 ЗМК 586/ 2022г. по описа на СРП.
Установява се, че този лек автомобил е бил със застраховка ‚Пълно каско –
валутна клауза“ при ответника по полица с № 21-0300/218/50000500 с период
на покритие и исковата дата вкл. ( 25.10.2021г. до 23.10.2022г., както и че е
било предмет на договор за лизинг между Б.. АД като лизингодател и ищцата
като лизингополучател. Установява се и, че след случилото се събитие вещта
е снета от регистрация, а за случилият се риск застрахователя е изплатил на
основание чл.92, т.1, чл.99,т.1 от раздел 14т на ОУ на лизингодателя сумата
от 14 783.71 лева като обезщетение по щета с № 0300/22/217/500020, която е
определена като 50 % от действителната такава, поради непредставяне на част
втора от свидетелството за регистрация на МПС. Установи се и, че с цесия от
07.09.2021г. лизингодателят като цедент е прехвърлил на лизингополучателя
като цесионер всичките вземания, които е имал към ответника във връзка с
настъпилата кражба.
От заключението на вещото лице по САвТЕ, което съдът кредитира
като дадено въз основа на доказателства по делото и от лице с нужната
компетентност се установява, че действителната стойност на лекия автомобил
‚Киа Стоник“ с рег. № СВ .... РВ към датата на настъпване на
застрахователното събитие е била в размер на 27470 лева.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 405, ал.1 от КЗ, по който за да
бъде постановено уважително за ищеца решение той следва да установи при
условие на пълно и главно доказване следните предпоставки: наличието на
валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към
датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпването на
застрахователно събитие, което представлява покрит от застрахователя риск и
размера на претендираното от него обезщетение, а при наведено възражение,
4
че е налице изключен застрахователен риск и основание за отказ поради
неизпълнение на застрахователния договор, то съдът следва да установи, дали
такива изключения и основания са налице.
От представените доказателства се установи, че лизингодателят и
застрахователят са били страни по застрахователното правоотношение като са
подписали застрахователен договор при общи условия /ОУ/, с който е покрит
и риска кражба на цялото МПС – чл. 7.1.5 от ОУ, л. 40 от делото. Изрично е
договорено между страните в подписаните от тях и неоспорени ОУ, че ако
при настъпило застрахователно събитие ‚Кражба“ на цяло ППС
застрахованият не представи и предаде на застрахователя всички комплекти
устройства за достъп и стартиране на двигателя, както двете части на
свидетелството за регистрация – раздел едно и две в оригинал, то
застрахователят намалява дължимото застрахователно обезщетение с 50 % -
чл.92 от ОУ , стр. 48 тъй като представлява неизпълнение на задължения на
застрахования по договора.
Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание
чл.408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило
застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по
застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото
застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск като
ограниченият кръг основания за отказ по тази разпоредба не засяга
възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно
обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по
сключения договор за имуществено застраховане рискове. При преценка на
съда дали това право на застрахователя е упражнено правилно и в изпълнение
на договореното между страните следва да се съобразят доказателства, както
и липсата на спор между страните досежно част от фактите, и те водят до
извод, че не е налице поведение на застрахования, което да попада в
посочената от ответника хипотеза на изплащане на обезщетение в намален с
50 % размер. И това е така, защото макар и обективно да се установи, че
лизингополучателят не е представил на застрахователя част втора от СРМПС,
който е бил в купето на отнетия автомобил, то това негово действие/
бездействие за оставяне на СРМПС в лекия автомобил като неизпълнение на
негово задължение по договора следва да е от такова естество, че да се
намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с
5
обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат
доказани. Т.е следва в тези случаи застрахователят, за да приложи санкцията
на чл.92 от ОУ, да установи, че кражбата е обусловена именно от виновното
поведение на застрахования/ лизингополучателя чрез оставяне на талона за
регистрация в купето. В този смисъл е и съдебна практика по сходни случаи –
решение № 207 от 13.. 01. 2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 49 от 229.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., е
недопустимо застрахователят да откаже или плати в по – малък процент
застрахователно обезщетение на правоимащия при презюмиране на
причинната връзка между виновно, умишлено неизпълнение на задължение
по ОУ и настъпилото застрахователно събитие, а следва да бъде установено
по безспорен начин, както настъпването на застрахователното събитие, така и
виновното неизпълнение ведно с причинно- следствената връзка между
случилото се и поведението на застрахования/ лизингополучателя.
Относно размера на обезщетението, същият се преценява въз основа
на приетата по делото експертиза, определила стойността му в размер на 27
470 лева и приспадане на платеното от застрахователя по щетата от 13783.71
лева или дължимата от ответника по заявената щета сума е от 13 386.29 лева.
На основание договор за цесия от 07.09.2022г. ищцата се легитимира
като правоимащо лице по материалното правоотношение със застрахователя,
поради което сумата от 13 386.29 лева следва да бъде изплатена на В., а за
разликата искът следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е възражението на
застрахователя, че с поведението си лизигополучателят като е нарушил
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е довел до неизпълнение на
задължението си да предаде малкия талон на автомобила при настъпил риск
кражба, тъй като както съдът изложи по – горе това поведение би довело до
надлежно упражняване правото на застрахователя за заплащане на
обезщетение в намален размер, но само ако бе виновно и в причинно –
следствена връзка със случилото се, а такова твърдение и доказване на бе
осъществено.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД лихва е дължима от датата на
поканата – подаване на исковата молба 15.09.2022г. до окончателното
плащане.
6
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноските по
делото съобразно уважената част от исковата претенция или сумата от
1766.99 лева като редуциран сбор от държавна такса в размер на 600 лева,
400 лева за възнаграждение за вещо лице и 980 лева за възнаграждение на
адвокат.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски
съобразно уважената част от исковете или в размер на 225 лева като
редуцирана сума от платеното възнаграждение за адвокат. Възражението за
прекомерност на това възнаграждение съдът намира за неоснователно при
съблюдаване правилото на чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ, съгласно която
минималният размер е от 1750 лева, а платеното е в рамките на разумното и
съобразно вида на защита и правната сложност на спора.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405 от КЗ и чл.86 от ЗЗД „ЗА...“ ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. С/АДРЕС/, представлявано от
изпълнителните директори чрез адв. К. да заплати на В. А. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С/АДРЕС/ вх. А, ет. 2, ап. 2, чрез адв. Д. Н., с адрес за
книжа гр.С.... ул.„/АДРЕС/“ № 5 Б, ет. 1. офис 101 сумата от 13 386.29 лева
като неплатена част от обезщетение за вреди в резултат на случило се в
периода между 17:00 ч. на 13.04.2022 г. и 07:30 ч. на 14.04.2022 г. събитие, а
именно противозаконно отнемане от неизвестен извършител на лек
автомобил „Kia Stonic", с рама № KNAD... и peг. № СВ....РВ, паркирано до
дома на ищцата на адрес: гр.С/АДРЕС/ който е бил обект на застраховане по
имуществена застраховка „Каско, клауза „Пълно Каско" с полица с № 21-
0300/218/5000500 и за което е била образувана щета с № 0300- 22-217-500020
ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда –
15.09.2022г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата
до пълния размер от 15 000 лева и
ОСЪЖДА ЗА...“ ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
7
С/АДРЕС/, представлявано от изпълнителните директори чрез адв. К. да
заплати на В. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.С/АДРЕС/ вх. А, ет. 2, ап.
2, чрез адв. Д. Н. на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно- деловодни
разноски в размер на 1766.99 лева и
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.С/АДРЕС/ вх. А, ет.
2, ап. 2, чрез адв. Д. Н. да заплати на основание чл.78, ал. 3 от ГПК на ЗА...“
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С/АДРЕС/, представлявано
от изпълнителните директори чрез адв. К. съдебно – деловодни разноски в
размер на 225 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8