О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./……….05.2021 г.
гр***
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.05.2021 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 744 по описа за
2020 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединените искове на М.М.П., Д.П.Д.
и М.П.Д., за присъждане на изискуеми вземания, породени от уреждане на имуществени
последици от прекратено членство на наследодател на ищците в търговско
дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД.
След присъединяване на производство по иск на същите лица срещу същия
ответник, образувано по обусловена претенция за присъждане на обезщетение за
забавено изплащане на същата главница, с определение №260265/04.03.2021г
производството е било спряно отчасти до разрешаване на въпроса относно компетентността на сезирания съд. С определение №
57/19.04.21г по в.ч.т.д.154/21гна ВАпС, въззивният съд е потвърдил обжалваното
протоколно определение, с което е отхвърлен отвода за родова неподсъдност на
присъединения спор. Отпаднала е пречката за упражняване на правото на иск по
допълнително предявените искове, което налага да се довърши подготовката на
съдебното дирене и по тази претенция, респективно да се допълни доклада по
делото с новия предмет.
По съединените претенции:
Претенциите за обезщетение за забава(предявени по т.д.1249/20г на ВОС) са били присъединени с определение №
260831/11.11.2020г. Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен
бюджет. Възражението срещу търговския характер на делото, произтичащ от
връзката с имуществени права, черпени от прекратено членствено правоотношение в
търговско дружество, е разгледано и отхвърлено от съда с протоколно определение
от 28.02.2021.
Макар че периодът за който се търси обезщетение за забава отчасти попада в
периода след сезиране на съда по основния иск, съдът съобразява, че като дата
на предявяване на присъединените претенции следва да се отчита
05.11.2020г(регистриране на искова молба за тези искове) респективно не е
налице недопустимо сезиране. Същевременно индивидуализираните претенции за
забава върху отчетни части от главницата не съвпадат с периоди на заявени по
основния иск акцесорни претенции за начислена законна лихва от сезиране на съда
със съответна част от дълга, поради което не е налице и процесуална пречка по
чл.126 ал.1 ГПК.
В хода на настоящото производство ищците са посочили начини за плащане на
търсените суми, които съдът зачита и като относими за присъединените искове.
Присъединените искове са били обезпечени с мерки, допуснати по т.д.1249/20г
на ВОС.
По доказателствените искания:
В исковата молба и допълнителната молба на ищците са формулирани доказателствени искания за
събиране на гласни доказателства за отправена покана за плащане и експертиза за
размера на законната лихва.
И двете искания са оспорени, като ответникът счита, че посоченото
спорно обстоятелство може да се доказва
само с писмен документ, а установяването на размер на законната лихва не
изисква специални знания.
Съдът приема, че макар и да основава тезата си на доводи за законово
задължение на дружеството за изплащане на спорния по размер дял в точно фиксиран
момент, евентуално на уговорка, постигната между наследници и длъжник за срок
за плащане, ищецът евентуално се е позовал и на факт, пораждащ забава от
изрична покана за плащане на паричен дълг, поради което намира че
доказателственото искане на ищеца следва да бъде уважено. Обстоятелството не
може да се квалифицира в нито една от хипотезите на чл. 164 ал.1 ГПК, поради
което и доказване на покана със свидетелски показания е допустимо.
Доколкото размерът на законната лихва е фиксиран и определяем с прости
аритметични действия по формула, чийто променливи елементи са публично
оповестени, не се налага прилагане на специални знания за изчисляване на размер
върху определена главница за определен период. Затова и експертиза с такава
задача не е необходима. Техническите действия по начисляването могат да се
заместят със справка от общодостъпни електронни калкулатори, чието ползване
съдът оповестява на страните за сведение.
В останалата част твърденията на страните се обуславят от спора за
дължимост на главниците и кредиторовата забава по тях, съответно не се налага
да се доказват допълнително, извън предмета на основния иск.
Отделно от тази подготовка на присъединените претенции се налага довършване
на отложено произнасяне на съда по процесуалните действия по основния иск.
В последното съдебно заседание са били представени нови доказателства ответниците
и с молба вх.№ 264465/19.04.2021г на
адв. Д., пълномощник на ответника е пояснил заявените доводи по оспорването
им и е посочил насрещно нови документи като доказателства по делото.
На първо място съдът намира възражението за преклузия на доказателствените
искане за неоснователно, тъй като нуждата от събиране на писмените документи е
била обусловена от проявилите се противоречия между показанията на разпитаните
свидетели и предоставените за работа на вещото лице документи. Доколкото ищците
са поставили изначално задачата за проверка на наличната в дружеството
документация, а протокола от 17.12.2019 касае споразумение относно уреждане на
имуществени отношения, чието осчетоводяване именно е задачата на допълнителната
експертиза, признанието на експерта, че не е запознат с такъв документ очертава
недвусмислено нужда от събирането му като доказателство по делото. Затова и
съдът не намира основание за преразглеждане на произнасянето си по допускането
му в заседанието, в което нуждата от него е възникнала. Не е основателно и
оспорването на относимостта на документа, доколкото предмет на спора е
действителния размер на дружествен дял на починал съдружник и съставените от
дружеството след смъртта му счетоводни записвания са оспорени и подлежат на
доказване от ищца, респективно могат да се оборват насрещно от ответниците с
противопоставими на дружеството документи.
В становището си ответникът изрично оспорва съдържането на частни документ.
Изявлението, което е протоколирано обаче не е удостоверително, а диспозитивно и
в тази връзка чрез оспорването му ответника цели да промени изявената от автора
му воля.
Възражението по отношение на приобщената към доказателствата ръкописна
тетрадка обаче са отчасти основателни. Действително документът е бил представен
за пояснение на свидетелски показания, относими към авторството на друг
документ(приложен в копие на л.444 и 445), който е бил своевременно посочен и
приет в подкрепа на тезата на ищците за взаимно съгласие на управляващите
съдружници да установяват актуални размери на неформално уговорени
възнаграждения и текущи разходи, които да остават прикрити без да се
оповестяват явно и в счетоводните книжа. Разпитаната свидетелка е разпознала
почерка си в документа съдържащ данни за 2019г, а тетрадката, представена при
разпита като илюстративни бележки в помощ на свидетелката, сочи само данни
датирани много преди спорния период. В този смисъл действително съдържанието на
самата тетрадка е неотносимо към спора и не следва да се приема като
доказателство. Доколкото обаче тя вече е изиграла роля на писмени бележки на
свидетелката, допускането й по делото следва да се потвърди, без обаче да се
приема като доказателство по същество. В тази връзка и всички посочени от
ответника доказателства относно съществуващи връзки на дружеството ответник с
други лица(вкл. с роднини на съдружниците,
между които самите ищци) извличащи непреки и преки ползи чрез управителите,
водили неформални разчети общо за всички свързани разходи преди смъртта на П.
нямат отношение към спора и не следва да се допускат.
С молба вх.№ 764627/21.04.2021г адв.
Д. пълномощник на ищеца М.Д. е упражнил предоставена от съда възможност да
посочи задача на експертиза. Доколкото доказателственото искане за допълване на
експертното заключение е било допуснато бланкетно в съдебното заседание по общо
искане на ищците, съдът зачита уточнението в полза на тримата другари.
Пълномощникът е посочил две групи доказателствени искания, като се позовава
на прикрИ.е на действителните счетоводни показатели с привидно оповестени
стойности. Същевременно обаче обосновава не обща воля на управителите да прикрИ.е
на дейността, а възприета от предприятието счетоводна политика за поддържане на
стойности на заприходени активи без преоценки. В тази връзка, доколкото предмет
на делото е дружествен дял от предприятие, ръководено приживе от наследодателя
на ищците събирането на доказателства за резултати от дейността, различни от възприети
управленски решения до прекратяване на дружественото участие не са относими и
не следва да се събират. Същите съображения следва да се отнесат и към
остойностяване по пазарни цени на определените от ръководството като малоценни
активи. В тази връзка искането за преоценяване на всички налични към смъртта на
наследодателя активи и съставяне на алтернативен баланс по тези стойности не
следва да се уважава.
Твърденията за наличие на активи, които не са счетоводно заведени следва да
бъдат допълнително обосновани, доколкото експертът не може да съобразява данни
извън инвентаризационните описи, а ако те са непълни страната, която твърди
това следва да посочи конкретни факти, въз основа на които твърди, че
дружеството притежава актив, който не е бил заприходен. Съответно такава задача
на експертиза може да се допусне след уточнение на предмета на изследване.
Втората група искания се отнасят до установяване на привидно документирани
по обща воля на управляващи съдружници обстоятелства, като обаче на експерта са
поставени задачи не изискващи специални знания, а интерпретация на писмени
документи. Съпоставката на талона за регистриран собственик на МПС с
споразуменията между страните няма характер на проверка на счетоводни
записвания, а данните за осчетоводяване на придобИ.е и разпореждане със трите
спорни вещи вече са изследвани от експерт в първоначалното заключение.
Въпросите основани на съпоставка на записките за неформални разчети в миналото,
по вече изложените съображения нямат отношение към размерите на активите,
определящи дружествения дял. Въпросите относно липсата на отразяването на
споразумителните протоколи в счетоводството и начина по който са били
осчетоводени сумите, изплатени на наследниците също вече са изяснени при
проверката, възложена с допълнителната задача на експертизата. Изцяло извън
специалните знания на счетоводител е тълкуването на волята на страните в
сключени споразумения за уреждане на спорно по размер вземане, респективно
правен е и въпросът относно съответствие на тази воля с изискването за
своевременно и хронологично отразяване на стопански операции в предприятието на
търговец.
При това положение единственото доказателствено искане, което съдът
преценява като релевантно за предмета на спора и налага заключение на експерт е
съставянето на алтернативен вариант на баланса, при отчитане не на обявени в счетоводството
данни, а договорените помежду им размери в постигнати споразумения, чието
съдържание се тълкува различно от спорещите страни. В подкрепа на тезата на
ищците е съставяне на вариант, при който от активите на дружеството се
приспаднат трите МПС, отчетат се признатите вземания и задължения, премахнат се
от активите задълженията към съдружниците (според уговорката в протокол от
10.07.19г), както и да се изключат спорните задължения отметени поради усвоено
финансиране. Последната задачата относно отчитане на различни изплатени суми
като плащания, намаляващи определен по алтернативен вариант дял се основава на
аритметични операции обосновани с правни изводи, затова не следва да се
допуска.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА обявения на страните проект
за доклад по присъединените с определение № 260831/11.11.2020г
предявени първоначално по т.д. 1249/20г. на ВОС искове на М.М.П., Д.П.Д. и М.П.Д.,
за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на части от изискуеми
вземания, породени от уреждане на имуществени последици от прекратено членство
на наследодател на ищците в търговско дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД
в размери съответно за всеки един от тримата:
по 2 965,56 лв., за период на забава от 31.07.2019г. до 08.06.2020г. върху
частта от главниците до по 34 000 лв.
по 21 705,18 лв. за периода на забава от 31.07.2019г. до 25.08.2020г. върху
горница от по 199 333,33 лв.( до частта
от ПРЕДЯВЕНИТЕ В НАСТОЯЩИЯ ПРОЦЕС части от по 233 333,33лв за всеки от
сънаследниците, както следва:
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Твърденията относно
пораждане на лихвоносни части от главница на паричен дълг съвпадат изцяло с
тези, изложени по основния иск, поради което не следа се приповтарят.
Спорни са
обстоятелствата относно допусната забава на дружеството преди предявяване на
всяка за всяка от частите от дължимо плащане.
Ищците твърдят, че
са поискали изплащане на дял на наследодателя, който е определям по размер
според законова разпоредба в точно определен момент, като се дължи от
дружеството без да е необходимо да се търси. Евентуално сочат, че са поканили
изрично ответника на 10.07.2019г., чрез управителя С.В. да заплати дълга и по
този повод са проведени преговорите за уреждане на поисканото плащане и е
постигната уговорка за срока, в който дружеството ще го изпълни - 31.07.2019г.
Ответникът оспорва
тези твърдения, като сочи че преговорите са били започнати по инициатива на
самото дружество, което само е предложило на наследниците да уредят отношенията
си.
Насрещно твърди, че
предложенията му за покрИ.е на очаквания от ищците справедлив размер на дела не
са били приети и преговорите са били осуетени, като след установяване на
размера в съответствие с закона кредиторите не са съдействали на длъжника за
приемане на предназначени за изплащане на дълга суми, като не са посочили
банкови сметки. Позовава се и на недобросъвестно наложени обезпечения, осуетили
планирани приходи, насочени пряко към погасяване на задълженията. В тази част
твърденията на ответника са идентични с вече докладвани възражения по иска за
главницата. Твърденията за приети от кредиторите части от задълженията нямат
отношение към забавата, доколкото биха изключили дължимост на главницата и също
подлежат на разглеждане по основната претенция.
Ищците са оспорили
насрещно тези твърдения, като сочат недобросъвестно предложено при преговорите
изпълнение в размер, който не е адекватен на действителните им права.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията на всяка от съединените
претенции като осъдителен иск за обезщетяване на презумптивни вреди от забавено
изплащане на изискуем паричен дълг(чл.86 ЗЗД). Страните не спорят относно
приложимото право, като и двете страни основават защитата си на императивната
норма на чл. 125 ал.3 ТЗ, визираща момента, в който се определя размера на
дружествения дял на съдружник, прекратил членство в ООД. Страните обаче
основават насрещни тези на различно тълкуване на това правило, като уреждащо
падеж(според ищците) или само указание за начина, по който се определя точния
размер на дълга(според ответника).
Възражението на
ответника се основава на общото правило за поставяне на длъжник в забава след
изрична покана за плащане на дълг без уговорен падеж( чл. 84 ал.2 ЗЗД).
Възражението относно кредиторовата забава по чл. 95 ЗЗД вече е докладвано като
част от основния иск, като по отношение на допълнително присъединените
претенции следва да се отчете и последицата по чл. 96 ал.1 ЗЗД.
По отношение на
спорна интерпретация на съдържанието на споразумения, респективно
квалифицирането им като покана за плащане, съдът прилага правилото за тълкуване на волята
по чл. 20 ЗЗД изискващо съобразяване на отделните уговорки във връзка една с
друга и общият смисъл и предназначение на договора, за които според
установената съдебна практика може да се съди и по поведението на страните
преди и след договарянето.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
Претенцията на
ищците се основава на забава, настъпила след законов или уговорен падеж,
евентуално възприета от длъжника неформална покана, поради което в тяхна тежест
е установяването на всяка от тези хипотези. Посочили са допустими свидетелски
показания. Размер на нормативно установено минимално обезщетение за забава не
следва да се доказва.
Ответникът не носи
насрещна доказателствена тежест извън обстоятелствата които твърди като защита
по основния иск във връзка със забава на кредитора.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
Предимствата и
възможностите за доброволно уреждане на спор със съдебна спогодба и
извънсъдебна медиация са били разяснени по основния иск.
По допускане на доказателствата:
ОБЯВЯВА на страните размер на
законната лихва върху конкретно определена главница за конкретен период
за служебно известен факти, ненуждаещ се
от доказване, установим чрез лихвен калкулатор (http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
ОСТАВЯ без уважение искане за допускане на експертиза за установяване на размер на законна
лихва.
На осн. чл. 101 ГПК указва на
ищците, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната следва да
обяви лицата, които ще бъдат доведени за разпит като свидетели, като ги
ЗАДЪЛЖАВА с писмена молба с препис за насрещната страна да посочат кое е лицето, което ще водят за разпит за
установяване на факти по отправената покана, евентуално договорен срок за
предложено плащане, възприети от свидетеля.
Предупреждава страната, че при пропускане на това уточнение съдът ще
счита доказателственото искане за не направено и ще заличи допуснат свидетел.
ДОПУСКА до разпит (под условие, че се изпълни дадено указание за
конкретизация на доказателствено искане) при довеждане от ищците на един свидетел,
за установяване на посочените уточнени твърдения.
ОСТАВЯ без уважение искане на ищците за приемане на тетрадката, допусната
като писмени бележки на разпитана свидетелка, приложена като л. 597 от делото.
ОСТАВЯ без уважение искане на ответника за допускане на неотносимите
доказателства, приложени към молба вх.№ 264465/19.04.2021г, та, които да се
приложат към корица на делото на разположение на представилата ги страна.
ОСТАВЯ без уважение искане на ищците за допускане на съдебна счетоводно-
оценителна експертиза със задачи, формулирани в първа част от молба вх.№ 764627/21.04.2021г
(за изготвяне на оценка по справедлива пазарна цена на непреоценни активи –
движими и недвижими и за оценяване на малоценните активи на стойност под 700
лв) и във втора част по т. 1, 4, 5, както и по задачата за определяне на дела на
наследодателя без приспадане на изплатени от дружеството суми.
ОСТАВЯ без уважение искане на ищците за допускане на допълнителна
съдебно-счетоводно експертиза със задачи, формулирани в трета част от молба
вх.№ 764627/21.04.2021г (общо 10 пункта).
Отлага произнасянето си по допускане на поискана допълнителна съдебно –
счетоводна експертиза за съставяне на вариант на междинен счетоводен отчет с
корекция на стойности на активите до посочване на конкретните доказателства за
наличие на вещи (отоплителна система на пелети), които не са били заприходени в
дружеството и не са отчетени като балансова стойност.
ОПРЕДЕЛЯ задача на допусната в о.с.з., проведено на 08.04.2021г
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като задължава вещото лице да
състави алтернативен счетоводен баланс към 31.07.2019г. при отчитане на
следните корекции в данните, обявени в счетоводството на търговското дружество,
според споразумения с наследници на починал съдружник, протоколирани на
10.07.2019 (л.134 и135) и 17.12.2012(л. 586), както следва:
1.
да се увеличат вземанията от клиенти със разликата над осчетоводените
в междинния баланс 307 842.33лв до удостоверения в протокола размер от
356 793.12лв (с пояснение за произхода на тази разлика след изследване
дали са получавани плащания или са погасявани по друг начин вземания през
текущия месец или корекции счетоводни записвания в по-късен момент)
2.
да се коригират задължения към доставчици със разликата
между осчетоводените в междинния баланс 393 000лв и удостоверения в протокола размер от 451 177лв
с пояснение за произхода на тази разлика след изследване дали са извършвани
допълнителни погасявания на вземания през текущия месец или корекции счетоводни
записвания в по-късен момент)
3.
да се изследват записванията на счетоводните операции по
фактуриране на изпълнени от ответното дружество към 31.07.2019г дейности, които
са били актувани като приети от възложителя към този момент, но не са
фактурирани или не са актувани, но са предложени за приемана като извършени и
фактурирани по-късно, като ако се установят такива осчетоводявания след
31.07.2019г, които не били отчетени в междинния баланс да се коригират
съответно стойностите на задълженията и вземанията по тях.
4.
да се премахнат от счетоводните стойности всички
записвания, свързани с отчитани като притежание от дружеството на МПС,
протоколирани като лични вещи на съдружниците
5.
да се премахнат от счетоводните стойности отчетени
финансирания
6.
да се премахнат от счетоводните стойности вземанията на
дружеството към двамата съдружници(независимо от произхода им).
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. И. А. ( № 372 от списък на вещи лица със специалност експерт-счетоводител, одитор).
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество „ЕЛИТ ПЪТНА СИГНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД да окаже съдействие и да предостави при поискване от назначеното вещо лице, легитимирано с препис от настоящото определение за оглед, евентуално и предоставяне на копие на хартиен или друг носител по преценка на експерта от находящи се в негово държане счетоводни данни в електронни или писмени доказателства (включително първични документи, договори, фактури, заявки, стокови разписки, платежни нареждания, касови ордери и др.) и записвания в търговски книги и др. съхранявана документация касаеща търговската дейност и счетоводното отчитане за периода на финансовата 2018- 2019 г., както и за по-ранни периоди по преценка на вещото лице, представляваща предмет на изследване по допусната експертиза.
Предупреждава ответника, че при неизпълнение на това задължение, или препятстване на работата на вещото лице по друг начин, удостоверено с изявление на вещото лице, съдът ще приеме за доказани твърденията на ищците за алтернативното съдържание на стойностите по съставения междинен баланс, на осн. чл. 161 ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на експерта в размер на 600 лв, внесем от ищците, съответно на
доказателствената тежест за установяване на обстоятелства, посочени в подкрепа на твърдени от тях обстоятелства.
Задължава ищците да представят доказателства в следващото съдебно заседание за внесен депозит за изготвяне на тази експертизата по сметка на ВОС в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на
достъп до нужната информация и краен срок на основание чл.199 ГПК за
представяне на заключението най-малко една седмица преди открито съдебно
заседание, насрочено след уведомяване на експерта.
Дава възможност на ответника да изрази становище и евентуално да допълни
въпросите по тази експертиза в следващото насрочено заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи спешно на пълномощниците на
ищците и ответниците, чрез изпращане на електронни адреси, обявени по делото и
уведомяване по телефона. Към съобщенията да се приложат и преписите от молбите
на насрещните страни.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: