№ 3277
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100501182 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 20099994 от 10.08.2023 г., постановено по гр.дело № 464/2021 г. по
описа на СРС, І Г.О., 26 състав, е осъдена М. Р. К., ЕГН ********** да заплати на
„Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 9500 лв., платена на
отпаднало основание- развален предварителен договор за учредяване на право на
строеж върху собствен имот срещу задължение на приобритателя за обезщетяване на
собственика с готов строителен продукт от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва от
05.01.2021 г. до окончателното плащане. С решението на съда е осъдено „Вип консулт
инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Р. К., ЕГН ********** сумата
от 10000 лв./ частичен иск от иск в общ размер от 26636,35 лв. обезщетение за
имуществени вреди от неизпълнение на предварителен договор за учредяване на
право на строеж върху собствен имот срещу задължение на приобритателя за
обезщетяване на собственика с готов строителен продукт от 23.01.2020 г., ведно със
законната лихва от 13.05.2021 г. до окончателното плащане. С решението на съда е
осъдена М. Р. К., ЕГН ********** да заплати на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 1287,03 лв. разноски по делото. С решението на съда е
1
осъдено „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Р. К.,
ЕГН ********** сумата от 845,21 лв. разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 26 с-в е постъпила въззивна жалба от М. Р. К.,
подадена чрез пълномощника адв.Л. И.-Т., с искане същото да бъде отменено в частта,
в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД и вместо това да бъде постановено друго, с което така предявения иск да бъдe
отхвърлен. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр.Варна,
чрез пълномощника си адв.Х. Х. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в
обжалваната от ответницата част, като правилно и законосъобразно. Не претендира
присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната от ответницата М.
Р. К. част, с която е уважен предявен от ищеца осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9500 лв., като краен резултат, но по
2
съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи
на съда относно основателност на предявения осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9500 лв. са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в
жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 9500 лв., платена на отпаднало основание.
Фактическият състав на посочената разпоредба включва престиране на
претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване на
престацията и последващо отпадане на основанието с обратна сила - поради
унищожаемост, разваляне на договора или настъпване на прекратително условие /
съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1979 г. /. Съдът приема, че в
разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава, които
следва да бъдат разграничени с оглед процесуалните изисквания за разпределение на
тежестта на доказване и с оглед на различните правни последици от осъществяването
им/ в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС/.
Фактическият състав на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, включва престиране
на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършване
на престацията и последващо отпадане на основанието с обратна сила - поради
унищожаемост, разваляне на договора или настъпване на прекратително условие /
съгласно задължителните разяснения, дадени в ППВС 1/1979 г. /. Съдът приема, че
фактите, подлежащи на установяване са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на
основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно разпоредбата
на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
При иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването, съответно за задържане на полученото от него. Правно значими в
разглеждания спор са единствено фактите на даване и получаване на процесната сума,
както и липсата на доказано основание за задържане на полученото, а те са установени
по безспорен начин, поради което правилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В настоящия случай, безспорно е по делото обстоятелството, че между ищеца
„ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр.Варна,като инвеститор и ответницата М.
Р. К., като собственик на недвижим имот е сключен на 23.01.2020 г. в гр.София,
3
предварителен договор за учредяване на право на строеж върху собствен имот срещу
задължение на приобритателя за обезщетяване на собственика с готов строителен
продукт. Съгласно чл.24 от процесния договор, инвеститорът се е задължил да осигури
на собственика оборотно жилище за времето на строителството, като заплаща наема
на същото. Постигнато е съгласие между страните, че оборотното жилище се
осигурява за времето от започване на строителството до издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация/ разрешение за ползване/ за новата сграда и въвеждане във
владение на собственика. На 12.09.2020 г. е сключено между страните по делото
допълнително споразумение № 1 към договор за учредяване на право на строеж върху
собствен имот срещу задължение на приобритателя за обезщетяване на собственика с
готов строителен продукт от 23.01.2020 г. В разпоредбата на чл.6.2 от допълнителното
споразумение е постигнато съгласие между страните, че в случай, че собственикът в
срока по т.6.2 без очевидна оправдателна причина не учреди на инвеститора правото на
строеж при условията и съобразно договореното в договора и в допълнителното
споразумение, договорът се счита за прекратен и собственикът следва в срок от 7
работни дни да заплати на инвеститора направените от него разходи, за които е
представен надлежен документ, а именно: 4900 лв. за проектиране, платени на
арх.И.С., 9500 лв. за наем и 3806 лв. за презаверка на разрешение за строеж.
Както е прието в решение № 148/30.06.2014 г. по гр.дело № 5698/2013 г. на
ВКС, IV г.о., преддоговорните отношения между страните могат да преминат през
различни етапи, предхождащи сключването на предварителен договор. Няма никаква
пречка в рамките на тези преддоговорни отношения страните да сключат и други
съглашения - също с организационен и подготвителен характер, но не пряко спрямо
окончателния договор, а спрямо следващ етап от преговорите между тях или спрямо
сключването на предварителен договор - да си обещаят, че преговорите ще продължат
или че ще сключат помежду си предварителен договор след определен срок от време
и/или при определени условия, т.е. - да поемат насрещни задължения за това. Тези
съглашения също имат договорен характер /чл.8 от ЗЗД/, като не е необходимо те да
имат съдържанието на чл.19, ал.2 от ЗЗД, тъй като не са предварителни договори -
достатъчно е в тях ясно да е изразена взаимната насрещна воля на страните,
респективно - те да са поели насрещни задължения да продължат преговорите или да
сключат предварителен договор в определен срок, при определени условия и пр.
При съобразяване на практиката на ВКС, намерила израз в цитираното по-горе
съдебно решение, настоящият съдебен състав приема, че страните по делото са
обвързани от валидно сключен ненаименован договор, който има смесен характер - в
едната си част има характеристиките на предварителен договор за учредяване право на
строеж върху недвижим имот, а в другата - включва права и задължения с
организационен и подготвителен характер спрямо бъдещите отношения между
страните по повод сключването на окончателния договор за посочения в него обект. По
4
този договор и двете страни са поели насрещни задължения.
Безспорно е, че задължението на ищеца за заплащане на наем за оборотно
жилище на ответницата, като собственик на имота за времето на строителството/
очевидно целеви суми/ е поето с оглед бъдещо сключване на окончателен договор при
настъпване на предвидените за това условия. Страните изрично са уговорили, с
разпоредбата на чл.24 от предварителния договор, че инвеститорът/ в случая ищецът/
се задължава да заплати цена между 300-350 евро на месец за апартамента, като е
съгласен да заплати годишната цена за наем наведнъж, с цел договаряне на по-нисък
наем, предвид факта, че нормалните цени за наем на търсеното жилище в района
варират между 400-600 евро./ В случая очевидно наема се заплаща безвъзмездно на
ответницата в случай, че спази условията по договора и учреди право на строеж в
полза на ищцовото дружество/. От друга страна съдът намира, че с разпоредбата на
чл.6.2 от допълнително споразумение № 1 към договор за учредяване на право на
строеж върху собствен имот срещу задължение на приобритателя за обезщетяване на
собственика с готов строителен продукт от 23.01.2020 г. страните изрично са
уговорили последиците на неоснователното обогатяване при отпадане с обратна сила
на правното основание за заплащане на сумата за наем от 9500 лв. по смисъла на чл.55,
ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД. Те са уговорили едно прекратително условие по смисъла на
чл.25, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро от ЗЗД по отношение на задължението за заплащане на
целеви суми за месечен наем за оборотно жилище. При бездействие на ответницата по
предявения иск да учреди право на строеж в полза на търговското дружество- ищец,
безвъзмездния характер на плащанията на целевите суми за наем отпада, т.е. отпада
основанието за извършените от ищеца „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД,
гр.Варна плащания и същите подлежат на връщане. С оглед нормата на чл.25, ал.2 от
ЗЗД и установеното в нея правило, че настъпването на прекратителното условие като
бъдещо несигурно събитие притежава обратно действие, при прекратяване на договора
всички разменени по него насрещни престации следва да бъдат възстановени в
приложение на правилото на чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Страните по едно
договорно правоотношение са свободни да уговорят правните последици на
неоснователното обогатяване, респективно да определят срок, до който следва да бъде
възстановено имущественото разместване - при отпаднало с обратна сила правно
основание. Именно това е била волята на страните, изразена в клаузата на чл.6.2 от
допълнително споразумение към процесния предварителен договор - те са уговорили,
че при настъпване на прекратителното условие, при отпаднало с обратна сила правно
основание /несключване на окончателен договор за учредяване право на строеж върху
недвижимия имот/, ответницата дължи връщане на получената от нея сума за наем, в
размер на 9500 лв. В случая ответницата дължи връщане на получената от нея сума за
наем в размер на 9500 лв. на отпаднало основание. От друга страна съдът приема, че
задължението на ответницата М. Р. К. да учреди право на строеж върху имота, не е
5
обусловено от изпълнение на задължението на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, гр.Варна да заплаща месечни суми за наем за оборотно жилище за времето на
строителството. В процесния случай не е налице хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД и
ответницата не може да се позовава на неизпълнение, допуснато от ищеца по делото.
По изложените съображения се налага обоснован извод, че предявената
осъдителна искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е
основателна за сумата от 9500 лв., платена на отпаднало основание. Прекратяването на
действието на договора поради настъпване на прекратително условие е с обратно
действие и страните дължат връщане на разменените престации. Въззивника-
ответник дължи връщане на ищеца на сумата от 9500 лв. на отпаднало основание и
следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Предявеният осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от
9500 лв., платена на отпаднало основание и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК, в обжалваната част.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата възивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на
разноски за настоящата въззивна инстанция, такива не се дължат и на въззиваемата
страна- ищец по делото.
Настоящето решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК. Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1
от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 20000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието "търговско дело" е по-
широк от това за "търговска сделка", но също и от "търговски спор", както последното
е дефинирано в петте точки от текста на чл.365 от ГПК. Необжалваемостта следва да
се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове.
Съдебната практика на ВКС е непротиворечива, че критерият за "търговско дело" е по-
широк от понятието "търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл.365, т.1 -
т.5 ГПК. Търговско е делото, което има за предмет не само спор относно вземане,
произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, не само търговски
спор по смисъла на чл.365, т.2 - т.5 ГПК, който подлежи на разглеждане от окръжния
съд, но и спор, който е функционално обусловен от осъществяваната от страната
търговска дейност. В посочения смисъл са определение № 175/19.07.2016 г. по т.дело
6
№ 3105/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 9/21.01.2012 г. по т.дело № 3/2012 г.
на ВКС, ТК, I т.о., определение № 252/21.09.2012 г. по т.дело № 697/2012 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др. В конкретния случай, делото е търговско. Определящо за тази
преценка е обстоятелството, че твърдението за плащане на отпаднало основание на
процесната сума е извършено от ищеца във връзка със сключена търговска сделка /по
смисъла на чл.1, ал.1, т.5 вр. чл.286, ал.2 и на чл.286, ал.1 ТЗ/. Критериите за
квалифициране на дадено дело като търговско са качеството на страните по спора и
видът на сделката, т.е. преценката е на база субективния и обективен критерий за
определяне на една сделка като търговска. Същевременно обаче, не съществува
абсолютно тъждество между понятията “търговска сделка” и “търговско дело”.
Второто понятие е по-широко. Като търговски следва да се считат всички дела между
търговци, които са свързани с упражняваното от тях занятие, както и делата между
търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от или
явяващо се последица от сделка между тях, която е сключена от търговеца при
упражняване на неговото занятие, каквато именно е и настоящата хипотеза. Без
значение за определяне характера на делото, като търговско е обстоятелството, че
основанието на предявения осъдителен иск е извъндоговорно- чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
тъй като е пряко и функционално свързано със сключения между страните договор,
сключен от ищеца- търговец при упражняване на неговото занятие. С оглед на което
цената на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в
процесния случай/ под 20000 лв./ изключва касационния контрол на обжалваното
решение - чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 20099994 от 10.08.2023 г., постановено по гр.дело
№ 464/2021 г. по описа на СРС, І Г.О., 26 състав, в частта, с която е осъдена М. Р. К.,
ЕГН ********** да заплати на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 9500 лв., платена на отпаднало основание- развален предварителен договор
за учредяване на право на строеж върху собствен имот срещу задължение на
приобритателя за обезщетяване на собственика с готов строителен продукт от
23.01.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8