Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 20.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова............... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04578 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.К. .-В., ЕГН ********** и В.Д.С., ЕГН **********, постоянно пребиваваща
във Федерална Република Германия, 32105, гр. Бад Залцуфлен, Ам Остпарк №8А,
срещу ЧСИ Слави Русев Сербезов, рег. № 9300 в КЧСИ, с район на
действие ДОС, служебен адрес: гр. Добрич, пл. „Свобода” № 1, ет.2, с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и
чл.74 от ЗЧСИ. Ищците твърдят, че са претърпели имуществени вреди в размер на съответно
1 440 лева и 1 569,01 лева, вследствие поддържане висящност на изп.
дело № 20157390400614, впоследствие образувано и изп.дело № 20167390400114 по
описа на ЧСИ Слави Сербезов, въпреки настъпване на перемпция, като второто
изпълнително дело е образувано без наличие на изпълнителен титул, оправомощаващ
като взискател Иван Дончев Русев и провеждане на изпълнителни действия по
соченото изпълнително дело срещу ищците чрез запор на вземания по банковите им
сметки. Впоследствие е направено уточнение, че претенцията по предявения иск
съставлява обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни
действия на ЧСИ – образуване на изп.дело и провеждане на изпълнителни действия
срещу ищците, без да е налице изпълнителен титул, оправомощаващ взискателя Иван
Дончев Русев. Заявява се, че се намалява размера на иска до 1 571,51 лева,
съставляващи 1 569,01 лева служебен превод по сметка на ЧСИ от сметката на
В.Д.С. с IBAN ***д 2,50 лева, като запорът по сметката е от декември 2017г.,
а датата на заверяване на сметката наЧСИ е в периода 17.12.2017г. –
30.03.2018г. С ново уточнение се заявява, че се оттегля искът в размер на
1 440 лева, предявен от П. С.-В.. Претендира се от ищеца сумата от 1 569,01
лева и 2,50 лева за банков комисион на превода или общо 1 571,51 лева. Ищецът
не е поискал изменение на иска във връзка с действията на съдебния изпълнител,
извършени след датата на подаване на исковата молба.
Депозиран е отговор, в който ЧСИ
Сербезов оспорва исковете, счита ги за неоснователни, оспорват се твърденията в
ИМ като неверни. Оспорва се, че са настъпили преки и непосредствени вреди за
ищцата. Твърди се, че е нямало основание за търсене на отговорност от ответника
на осн. чл.74 от ЗЧСИ, защото извършените от него действия по процесното
изпълнително дело били законосъобразни /вдигнати са били наложените запори
върху банковите сметки на ищеца, а надвнесените суми били върнати/. Ответникът
претендира сторените съдебни разноски.
ДРС се е произнесъл с решение №
351 от 21.03.2019г., което е било обжалвано от ответника. С решение № 282 от
18.11.2019г. по в.гр.дело № 485/2019г. ДОС е обезсилил първоинстанционното
решение в частта, в която ЧСИ Сл. Сербезов е осъден да заплати на В.Д.С. сумата
от 2,50 лева, представляващ банков комисион/такса превод, удържан от „Сибанк
България”АД на 28.03.2018г. при извършен превод на сумата 1 569,01 лева от
банковата сметка на ищцата по сметката на ЧСИ, както и в частта с която ЧСИ Сл.
Сербезов е осъден да заплати сумата от 150 лева, представляваща съдебни
разноски. В тази част делото е върнато на ДРС за произнасяне от друг състав по
предявения иск за осъждане на ЧСИ Сл. Сербезов да заплати на В.Д.С. сума в
размер на 2,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 20157390400614 и
изп.дело № 20167390400114 по описа на ЧСИ, формирано по размер от погасената от
паричните средства на В.Д.С. банкова такса за превода на сумата 1 569,01
лева, извършен на 02.01.2018г. от нейната банкова сметка *** „Прокредит банк”АД
по сметка на ЧСИ.
С оглед указанията на ДОС
настоящият състав на ДРС е продължил съдопроизводствените действия по
първоначалния иск в обезсилената част.
От събраните по делото доказателства съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
установена е фактическата обстановка в хода на производството по гр.дело №
1073/2018г. по описа на ДРС, образувано на 14.03.2018г. Първоначалните ищци В.Д.С.
и П.К.С.-В. са били конституирани като длъжници по изп.дело № 20167390400114 с
взискател Иван Дончев Русев. След наложените запори върху сметки на длъжника
В. С. в „СИБАНК”АД и
„Прокредит банк”АД, сумата от
1 569,01 лева от банковата й сметка
в „Прокредит банк”АД е постъпила по сметката на ответника
на 02.01.2018г., като дългът й по
изп. дело към тази дата се погасява и съответно на 18.01.2018г. същото е прекратено с акт на ЧСИ Слави Сербезов /л.138 по
изп. д. № 614/2015г./. След като П. С.-В. оттегля
иска си, В. С. фактически увеличава общия размер на иска си от 1 569,01
лева с още 2,50 лева, представляващи комисион за превода, извършен от
„Прокредит банк”АД на 02.01.2018г. към банковата сметка на ЧСИ Сл. Сербезов в
„Юробанк България”АД. Впоследствие, на 28.03.2018г. е извършен банков превод от
„СИБАНК”АД в размер на 1 569,01 лева към банковата сметка на ответника. На
следващия ден – 29.03.2018г., сумата е върната по сметката на ищцата.
В хода на настоящото производство
е поискано и издадено съдебно удостоверение, а впоследствие постановено и
нарочно определение, с оглед установяване на факта дали е удържан комисион и в
какъв размер от „Прокредитбанк”АД при извършване на превода на 02.01.2018г. на сумата от 1 569,01 лева по сметката
на ЧСИ Сл. Сербезов вр. наложения запор по изп.дело № 20167390400114.
С писмо вх.№ 10830 от 29.06.2020г. се уведомява, че на 29.12.2017г. от сметката
на В.Д.С. при „Прокредит банк България”АД е удържана такса за изходящия превод
в размер на 50 лева съгласно тарифата на банката за платежни услуги.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вредата не е нормативно
определена, но се схваща като промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване
на благата на човека: имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. Институтът на непозволеното увреждане
е сложен юридически факт, елементи на който са: деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинната връзка и вината, която се презумира. Трайната съдебна
практика приема, че за да е основателен искът за вреди от непозволено увреждане
следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или
бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки
конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди.
Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки
/противоправно деяние и вреда/ подлежат на установяване от ищеца. В случая се
претендират на основание чл.45, ал.1 ЗЗД имуществени вреди в размер на 2,50
лева, във връзка с превод от 02.01.2018г.,
противоправно поведение на ответника и причинно-следствена връзка, която да
установява, че именно той – ответникът, в случая ЧСИ, е причината за нанесената
вреда. Причинно-следствената връзка следва да се докаже при условията на пълно
главно доказване от страна на този, който твърди, че е нанесена такава вреда.
При
липса на изменение на основанието на първоначалния иск, съдът е длъжен да
разгледа исковата молба в тази й част съобразно изложеното в нея и установеното
по-горе. В случая е безспорно,
че преводът от 02.01.2018г. в размер на 1 569,01 лева, извършен от
сметката на ищцата в „Прокредит банк България”АД, е във връзка с наложен запор
по изп.дело № 20167390400114 по описа на ЧСИ Сл. Сербезов. Ищецът по
никакъв начин не установи и не доказа предпоставките за наличие на непозволено
увреждане. Настоящият състав намира, че това действие е извършено законосъобразно
и следствие на това дължимите суми по това изпълнително дело са били погасени,
а делото – прекратено. Тези изводи е направил и решаващият състав по гр.дело №
1073/2018г. по описа на ДРС. След като това е така, ирелевантно за спора в
настоящото производство е и размерът на
банковата такса/комисион за паричния превод, удържан от сметката на ищцата –
2,50 лева или 50 лева. Претендираните 2,50 лева, банкова такса за превода на сумата 1 569,01 лева,
извършен на 02.01.2018г. от банкова сметка *** „Прокредит банк”АД по сметка на
ЧСИ, не са дължими, поради което искът като неоснователен в тази си част подлежи
на отхвърляне.
Предвид изхода на делото и указанията на въззивния
съд в отменителното решение по гр.дело № 1073/2018г. по описа на ДРС на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските по представен списък
по реда на чл.80 ГПК в
размер на 360 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение за този иск /половината от общо
платените 720 лева, с оглед приетото от ДОС, че са разгледани два иска/.
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ, предявен от В.Д.С.,
ЕГН **********, постоянно пребиваваща във Федерална Република Германия, 32105,
гр. Бад Залцуфлен, Ам Остпарк №8А, за осъждане на ЧСИ Слави Русев Сербезов, рег. № 9300 в КЧСИ, с район на
действие ДОС, служебен адрес: гр. Добрич, пл. „Свобода” № 1, ет.2, за заплащане от ответника на ищцата на сума
в размер на 2,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело № 20157390400614 и изп.дело №
20167390400114 по описа на този ЧСИ, формирано по размер от погасената от
паричните средства на В.Д.С. банкова такса за превода на сумата от
1 569,01 лева, извършен на 02.01.2018г. от нейната банкова сметка ***
„Прокредит банк”АД по сметка на ЧСИ.
ОСЪЖДА В.Д.С.,
ЕГН **********, постоянно пребиваваща във Федерална Република Германия, 32105,
гр. Бад Залцуфлен, Ам Остпарк №8А, ДА ЗАПЛАТИ
на ЧСИ Слави Русев Сербезов,
рег. № 9300 в КЧСИ, с район на действие ДОС, служебен адрес: гр. Добрич, пл.
„Свобода” № 1, ет.2, с правно
основание чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.74 от ЗЧСИ, сумата от 360 лева /триста и шестдесет/, представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: