Р
Е Ш Е Н
И Е №.….
гр.К.,
…………2021
год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.................Х. К.……………................................като
разгледа докладваното от
съдията............................................гр.дело №2726 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.49,
ал.4 от СК.
Ищецът
твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 04.07.1989г.,
първи и за двамата, от който имат родени две деца: Т. К. М., с ЕГН- **********
и А. К.М., с ЕГН-**********. Семейството им живяло в къща в село Я., община М.,
на ул."И." №**. Първоначално отношенията им се развивали нормално.
През 1996 г. заминали да работят в И* Проблемите им започнали преди осем
години. Започнали да се карат за различни неща поради различия в характерите
им. Въпреки, че усилията в началото на брака били насочени към осигуряване на
по-добър живот на децата и семейството, към полагането на ежедневни грижи за
възпитанието и развитието на децата, постепенно се отчуждили един от друг.
Скандалите зачестили, проблемите се задълбочавали и отношенията им все повече
се влошавали. Това довело до преустановяване на фактическото им съжителство и
от лятото на 2018 година не обитавали едно и също жилище, не поддържали и съпружески
отношения. Ответницата живеела и работела в Италия, а той живеел в семейното им жилище в с.Я.. Нямали
общ бюджет и домакинство, не поддържали физически контакти. Бракът им
съществувал формално и изпразнен от
съдържание. Между тях нямало любов, доверие и взаимно уважение и загриженост
един към друг. Децата им били пълнолетни и имали собствен живот. С оглед на
тези обстоятелства и за да уредят отношенията си по повод брака, с ответницата
решили, той да предприеме необходимите стъпки за развод по исков ред, а тя
поела ангажимент да упълномощи адвокат, който да я представлява по делото за
развод тъй като поради епидемиологичната обстановка не може да върне в Б*. Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен без да се обсъжда въпросът за вината за настъпване на дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, а евентуално, ако съдът трябва да се
произнесе по този въпрос бракът да бъде прекратен по взаимна вина, да
предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се в с.Я., общ.М.,
ул."И." №**,а ответницата след прекратяване на брака да продължи да
носи брачното име М..
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответницата чрез пълномощника
си изразява становище за основателност на предявения иск и моли съда да го
уважи. Заявява, че не желае да се обсъжда
въпросът за вината за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. Между нея и ищецът нямало никакви спорове, поради което желае и ще
представят подписано споразумение по чл.49, ал.4 от СК за уреждане на
отношенията по повод развода.
Страните заявяват, че не желаят
съдът да се произнася по въпроса за вината и представят споразумение по чл.49,
ал.4 от СК, което поддържат.
От събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Ищецът К.Т.М. и ответницата П.И.М.
сключили граждански брак на 04.07.1989
год. в с.Я.,
общ.М., първи и за двамата, първи и за двамата, от който имат родени две деца-
Тонка Колева М., с ЕГН-********** и А. К. М., с ЕГН-********** /удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №11/04.07.1989
г. и 2 бр. заверени ксерокопия на удостоверение за раждане/. Не е спорно, а и
от показанията на св.Р. Й. М. се установява, че съпрузите се грижели за децата
си. В последствие цялото семейство заминало да работи в И.. Отношенията им се
влошили, след като през 2017 г. ищецът взел решение и се върнал в Б. за да
гледа болната си майка. Ответницата останала да живее в И., а ищецът се
установил в Б.. Съпрузите преустановили контактите помежду си през 2018 г. и са
категорични, че бракът им следва да бъде прекратен.
С оглед така събрание доказателства съдът намира бракът между страните
за дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл.14 от СК отношенията между
съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. По време на брака съпрузите не могли да преодолеят различията в характерите си,
което създавало напрежение в отношенията им. Не проявяването на компромиси,
различните приоритети, липсата на споделеност и на общ семеен бюджет, липсата
на заинтересованост един към други и на общи цели, липсата на взаимна подкрепа
и разбиране довели до отчужденост и срив на брачната връзка през 2018 г. Повече
от две години съпрузите са във фактическа раздяла. Те не поддържат дължимите се
съпружески отношения- духовни и интимни контакти, загриженост един към друг, общо
домакинство и семеен бюджет. Между тях няма взаимност, доверие, разбирателство
и обща грижа за семейството. Всеки един от тях устроил собствен живот, различен
от този на другия. Бракът им е формален, лишен от дължимото се според морала и
закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да
бъде прекратен.
Представеното споразумение по
чл.49, ал.4 от СК урежда всички последици на развода – ползване на семейното
жилище, издръжка между съпрузи и фамилно име, поради което съдът намира, че
отговаря на изискванията на СК и следва да го утвърди.
Съгласно чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК ищецът и ответницата следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-К. по ** лв. окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 04.07.1989 год. в с.Я., общ.М., обл.С., граждански брак между К.Т.М., с ЕГН-********** *** и П.И.М.,
с ЕГН-********** *** като
дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение на основание
чл.49, ал.4 от СК, както следва:
Съпрузите нямат претенции за издръжка един към
друг.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Я., общ.М.,
обл.С. ул.“И.“ №** на съпруга К.Т.М.,
с ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата П.И.М., с ЕГН-********** да
носи брачното фамилно име М..
ОСЪЖДА К.Т.М., с ЕГН-********** *** да
заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. ** лв. окончателна
държавна такса.
ОСЪЖДА П.И.М.,
с ЕГН-********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. **
лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: