№ 539
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502882 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261456 от 29.04.2022 г., постановено по гр.д. № 7825/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът – Столична община, ЕИК *********
е осъден да заплати на М. И. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от триглезенно счупване на лявата подбедрица с
изкълчване на лявата глезенна става, настъпило на 05.05.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.05.2018 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявените от М. И. Ш., ЕГН ********** против Столична община, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпени имуществени
вреди, в общ размер на сумата от 795.06 лева, ведно със законната лихва,
считаното от датата на веки разход.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Столична община, ЕИК ********* да заплати:
1
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 2 400 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. К. Л. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 330 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищцата от
М. И. Ш., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Столична
община, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на
сумата от 18.39 лева.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника - Столична община, ЕИК ********* с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от
ЗЗД, при които следва да заплати на ищцата обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят
направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Насрещната страна - М. И. Ш., ЕГН ********** е подала отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за нейната
неоснователност, а в съдебното заседание пред въззивния съд нейния
процесуален представител моли да се потвърди решението в обжалваната
част и да възложи в тежест на ответника отговорността да заплати адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищцата - М. И. Ш., ЕГН ********** е предявила против Столична
община, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
2
ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
05.05.2018 г., около 18:45 часа е претърпяла инцидент в гр. София, на ул.
„Съвет на Европа“, на тротоара пред сграда с № 24.
Ищцата твърди още, че:
- движела се пешком по тротоара и стъпила на плочка, която не е била
здраво закрепена, поради което левият крак хлътнал, а плочката отскочила и я
ударила по глезена;
- паднала на земята и изпитала силна болка, нейният син телефонирал
на номер 112, а след това я транспортирал и била приета за лечение в УМБАЛ
„Света Анна“ АД, където установили получено триглезенно счупване на
лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става;
- на 05.05.2018 г. е направена предварителна фиксация, оперативно
фрактурата е фиксирана с фибуларна плака със 7 винта, от които един
супрасиндезмален, а с нов разрез медиалния малеол е фиксиран с един
компресивен винт;
- престояла в болничното заведение за периода от 05.05.2018 г. до
11.05.2018 г., а след това била предписана антикоагулационна профилактика
с „Фраксипарин“ за срок от 30 дни;
- в периода от 06.07.2018 г. до 11.07.2018 г. отново е била приета в
УМБАЛ „Света Анна“ АД, където е извършена нова операция за
отстраняване на супрасиндезмалния винт;
- от 11.07.2018 г. до 19.07.2018 г. била настанена в Клиника по
физикална и рехабилитационна медицина при УМПБАЛ „Света София“, с цел
лечение и рехабилитационни процедури;
- била неработоспособна за срок от 4 месеца;
- в периода от 14.05.2019 г. до 17.05.2019 г. е била приета в УМБАЛ
„Света Анна“ АД и оперативно са отстранени остеосинтезните средства
последователно;
- претърпяла е болки с висок интензитет, приемала болкоуспокояващи и
3
имала нужда от чужда помощ, тъй като не можела да се обслужва сама, както
и да упражнява лекарската си професия;
- увреждането е резултат от бездействието на длъжностни лица, на
които ответникът – Столична община е възложил задължението да
ремонтират и поддържат уличната инфраструктура и тротоарната настилка в
състояние за безопасно ползване от гражданите;
- вредите са пряка и непосредствена последица от бездействието на
посочените длъжностни лица;
С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 05.05.2018 г.; обезщетение за имуществени
вреди, в общ размер на сумата от 795.06 лева, ведно със законната лихва от
деня на всеки разход; ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на
нейния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Столична община, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 140/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките за
се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
4
От събраните по делото доказателства установява, че ищцата е
претърпяла инцидент на 05.05.2018 г., около 18:45 часа в гр. София, на ул.
„Съвет на Европа“, на тротоара пред сграда с № 24.
Движела се е пешком по тротоара и стъпила на плочка, която не е била
здраво закрепена, поради което левият крак хлътнал, а плочката отскочила и я
ударила по глезена.
Била е транспортирал и приета за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД,
където установили получена фрактура - триглезенно счупване на лявата
подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става.
На 05.05.2018 г. е направена предварителна фиксация, а оперативно
фрактурата е фиксирана с фибуларна плака със 7 винта, от които един
супрасиндезмален, а с нов разрез медиалния малеол е фиксиран с един
компресивен винт.
Ищцата престояла в здравното заведение до 11.05.2018 г., а след това
била предписана антикоагулационна профилактика с „Фраксипарин“ за срок
от 30 дни.
Ищцата отново е била приета в същото здравно заведение, в периода от
06.07.2018 г. до 11.07.2018 г., където е извършена нова операция за
отстраняване на супрасиндезмалния винт.
В периода от 11.07.2018 г. до 19.07.2018 г. е била настанена в Клиника
по физикална и рехабилитационна медицина при УМПБАЛ „Света София“ с
цел лечение и рехабилитационни процедури.
Ищцата е била приета в УМБАЛ „Света Анна“ АД за периода от
14.05.2019 г. до 17.05.2019 г., където с трета операция са отстранени
остеосинтезните средства последователно.
5
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило медицинска експертиза /л. 178/, от което се потвърждава
наличието на получената фрактура.
Увреждане осъществява медико-биологичния критерий трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Най - честия механизъм, по който настъпва това увреждане е стъпване
„накриво“ при неравности на терена и ходилото отива във варус.
След травмата възстановителнея период е продължил около шест
месеца.
След последната хоспитализация пред 2019 г. е издаден болничен лист
за 30 дни
Оздравителният процес по отношение на костните счупвания е
приключил. При извършения преглед на 14.09.2020 г. е установено, че е не е
налице пълен обем на движение в лявата глезенна става. Лявата глезенна
става е оточна.
Не се налагат бъдещи оперативни интервенции.
В първата инстанция са приети основното и допълнителното
заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция технически
експертииа – л. 185 и л. 234, които са имали за задача да обследват
състоянието на тротоарната настилка.
Ответникът не е представил доказателства след инцидента да е възлагал
извършването на строително - ремонтни работи на тротоара в участъка пред
сграда с № 24 и да е приемал с протоколи такива работи.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от
6
ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите,
дали инцидентът е настъпил на посочения от ищеца ден, място и описан
механизъм; състоянието на тротоарната настилка дали способствало неговото
настъпване; размерът на обезщетението за неимуществените - предмет на
един от главните искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
В разглеждания случай ищецът при настъпване на инцидента се е
движел по тротоара с настилка от шестоъгълни плочи, която е била силно
компроментира – неравна в хоризонтално отношение, поради естественото
повдигане от кореновата система на израсналите дървета и отсъствието
здраво закрепване на плочите към подлежащата повърхност, поради което
при стъпване върху една от тези плочи лявото ходило е пропаднало и се е
получило изкълчване на глезенната става с фрактура на лявата подбедрица.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на
Столична община и са със статут на публична общинска собственост по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ -
имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение, определени от общинския съвет.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
7
стопанин.
Наличието на компроментира тротоарна настилка на мястото, където е
настъпил инцидента обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е
възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата
се грижа, присъща на добрия стопанин да извършат своевременно ремонтно –
възстановителни работи на тротоарната настилка и тя да не представлява
опасност за движещите се по тротоара пешеходци, т.е. поведението на
последните осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД /противоправно
действие и/или бездействие; вреда /имуществена и/или неимуществена/;
причинна връзка между поведението и вредата, която е претъпяла ищцата;
вина, която се предполага до доказване на противното.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., който размер е съобразен
с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни
по делото, относно: възрастта на ищцата; нейното обществено положение;
броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на
периода, в който болките и страданията са били с по - интензивен характер;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период; наличието
на остатъчните проявления 0на уврежданията и икономическите условия към
деня на настъпване на инцидента.
Предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е основателен в пълния предявен размер
от 60 000 лева.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането, поради което ответникът дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 05.05.2018 г.
С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника срещу
решението в осъдителната част е неоснователна, поради което следва:
8
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени, в
размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
05.05.2018 г.;
- да се потвърди решението в частта за разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени
искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
Първоинстонционният съд е допуснал очевидна фактическа грешка в
титулната част на постановеното от него решение, като е посочи, че решенето
е от 29.04.2020 г., докато то е обявено в ЕИСС на 29.04.2022 г.
Тази грешка следва да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.
По разноските:
Ищцата не е направила деловодни разноски във въззивното
производство.
Имущественото състояние на ищцата и на нейния съпруг е изследвано в
първата инстанция и обосновава извод за неоснователност на молбата за
освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса.
Имущественото състояние на ищцата и на нейния съпруг обоснова
извод, че ищцата не попада в кръга на лицата, очертан в разпоредбата на чл.
38, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗАдв.
По делото има доказателства, че ищцата упражнява лекарска професия
и няма доказателства да е близка и роднина на упълномощения адвокат.
Последният в приложеното пълномощно не е посочил конкретната
хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., позволяваща му да осъществява безплатна
правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на:
9
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
Страните по този договор за безплатна правна защита и съдействие по
чл. 38 от ЗАдв. не могат да създават задължения на трето лице по договора,
каквото се явява ответникът и последният да носи отговорността за разноски,
ако не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на
които следва да бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази
отговорност се основава на закона и се осъществява само с постановения от
съда съдебен акт.
Уговорката между клиента и неговия адвокат за оказване на безплатна
правна помощ при отсъствието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не
поражда права на договорилите се, както и не поражда задължение за третото
лице /ответника/ към процесуалния представител.
Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да
изследва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., тъй
като те не са общоизвестни или служебно известни на съда и да осъди
ответника да заплати адвокатско възнаграждение само при представени
доказателства за тези предпоставки от ползващия се от безплатна правна
помощ.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261456 от 29.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 7825/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– Столична община, ЕИК ********* е осъден да заплати на М. И. Ш., ЕГН
**********, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от триглезенно счупване на
лявата подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става, настъпило на
05.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261456 от 29.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 7825/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
10
Решение № 261456 от 29.04.2022 г., постановено по гр.д. № 7825/2019 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил предявените от М.
И. Ш., ЕГН ********** против Столична община, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет обезщетяване на претърпени имуществени вреди, в размер
на сумата от 795.06 лева, ведно със законната лихва, считаното от датата на
разхода не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11