РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Бургас, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500165 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 370/07.12.2021 год. по гр.д.№ 894/2020 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е отхвърлен иска предявен от А. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * против Община-Бургас, ЕИК
*********, с адрес гр.Бургас, ул. “Александровска“ №26, А. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., к-с „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, В. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. * и З. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., к-с “С.“ бл. **, ет. **, ап. *, за приемане за
установено в отношенията между страните, че сграда с идентификатор
07079.612.155.1, със застроена площ 78 кв.м, с адрес гр. Б., ул. “Л. К.“,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.612.155, е
изключителна собственост на ищеца А. С. С., ЕГН **********, като е осъден
А. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * да заплати на Община
Бургас, ЕИК ********* с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ №26
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 823
1
/осемстотин двадесет и три/ лева.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца А. С. С. Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като
незаконосъобразно и несправедливо. Твърди се, че окръжният съд не е
анализирал в цялост и дълбочина събраните по делото доказателства, поради
което изводът му, че не е доказана собствеността на ищеца върху процесния
павилион е необоснован. Направен е анализ на ангажирани от ищеца
доказателства – договор от 16.05.2005 год., писма на общината от 1994 год.,
заключенията на вещите лица по приетите експертизи по делото, с твърдение,
че павилиона е построен по чл.120 от ЗТСУ /отм./, а не както е приел съда - по
чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/ отм./. Ищецът твърди, че е доказал, че сградата
категорично е негова от 2005 год., когато я закупил с договор и от тогава до
сега я владее. Сочи, че собствеността на земята под павилиона също е негова,
което е установено с влязло в сила съдебно решение за делба от 1998 год.
Твърди, че окръжният съд е дал погрешна интерпретация на становището на
ответницата А.Д. в депозирания от нея писмен отговор, тъй като всъщност тя
е признала иска. Оспорен е извода на окръжния съд, че в поземления имот в
който се намира процесния обект – ПИ 07079.612.155 – бивш УПИ 948,949 с
обща площ от 559 кв.м., собствениците притежават само идеални части, като
се твърди, че притежаваните от тях части са реални, тъй като са налични
реални междуимотни граници. Твърди се, че е установено, че процесният
павилион е законово изграден. Въпреки, че общината не е представила
строителните книжа, било установено по делото, че след реализирането на
правото на строеж учредено на праводателя на ищеца, то се е трансформирало
в право на собственост върху построения обект, което е преминало и върху
ищеца съгласно представения договор, а постройката не е временна по чл.120
от ППЗТСУ /отм./ и преместваема, но дори да бъде счетено, че обектът е с
временен статут и може да се ползва до прилагане на ПУП, това не променя
извода, че е собствен на ищеца. Твърди се също, че владението което е
осъществил ищецът върху постройката е било непрекъснато и
необезпокоявано от останалите съсобственици на ПИ, включително от
Община-Бургас. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго решение по същество на спора, с уважаване на
предявения иск и присъждане на съдебните разноски. Към въззивната жалба е
приложена допълнителна молба подадена по делото пред ОС-Бургас на
2
11.12.2020 год. /Молбата е налична по делото като част от
първоинстанционната преписка./
Подадена е въззивна жалба срещу решението от адв. Д.С. в качеството
му на процесуален представител на ищеца А. С. С. Твърди се, че решението е
неправилно, като незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения
на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано. Твърди се, че анализът на съда за статута на
обектите изградени по чл.120 от ППЗТСУ/отм./ е неправилен. Твърди се, че
неправилните изводи на съда са по въпросите относно законността на
временните обекти по чл.120, ал.4 от ЗТСУ/ отм./ и дали собственикът на
такъв обект има противопоставими права на собствениците на замята, върху
която е изграден обекта. Извършен е анализ на събрани по делото
доказателства, като се твърди, че окръжният съд погрешно е възприел
сочените от ищеца факти и е направил незаконосъобразни изводи за
недоказана собственост на ищеца върху процесния обект. Цитирана е съдебна
практика по твърдението, че сградите изградени по чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ/отм./ дори и да не са придобили траен градоустройствен статут са
законни, участват в гражданския оборот и могат да бъдат обект на
прехвърлителни сделки. Твърди се, че ищецът е закупил и земята под
павилиона, поради което не е било необходимо на иска съгласие на
останалите собственици за разполагане на процесния обект в имота. Твърди
се, че собственикът на временен обект разполага с противопоставими права
на собствениците на терена, като може да го държи върху терена, да го ползва
и да се разпорежда с него, а последвалата промяна в квотите на съсобственост
върху терена не влияе на собствеността върху обекта. Твърди се, че като
съсобственик на терена, дори по правилата на приращението ищецът
притежава права на собственост в идеални части върху постройката, като в
тази хипотеза искът е следвало да бъде уважен от окръжния съд поне
частично. Твърди се, че давността в полза на ищеца за процесната постройка
е изтекла не по отношение на останалите собственици на терена, а по
отношение на предишния собственик на постройката-ЕТ “М. - В. Х.“. Твърди
се също, че изводът на окръжния съд относно статута на процесната
постройка като временен обект е необоснован. Документи в този смисъл от
общината не са представени по делото, поради което следва да се приеме, че
обектът е с постоянен градоустройствен статут. Направено е искане за отмяна
3
на обжалваното решение и за разрешаване на спора по същество с уважаване
на предявения иск и присъждане на направените съдебни разноски за двете
инстанции. Към въззивната жалба са приложени за сведение на съда
извлечение от списание „Собственост и право“, както и копия от две решения
на ВКС. Направени са доказателствени искания: - да се изиска справка от
КЧСИ за отговор на въпроса дали има в последните 10 години проведени
публични продажби върху временни постройки, - от Община-Бургас да се
изискат повторно всички документи, включително строителни книжа за
процесната постройка, а в случай на непредставяне на документи, да се
приеме на осн. чл.161 от ГПК за доказан факта, че се касае не за временен, а
за постоянен обект.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивните жалби, подаден от
Община-Бургас-един от ответниците по предявения иск, чрез юрисконсулт С.
Д. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията
на въззивника и за правилност на изводите на съда. Сочи се, че твърденията
на ищеца изложени като възражения във въззивните жалби са обсъдени от
окръжния съд с решението, като съдът е извършил анализ на всички
приложени по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен извод
за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Въззиваемият
поддържа възражението си за недопустимост на предявения иск, както поради
влезлите в сила решения по първа фаза от делбеното дело, висящо между
страните във втора фаза, също и поради това, че процесният обект не е този,
който е бил изграден по чл.120 от ППЗТСУ /отм./. Твърди се, че
представените от ищеца документи не установяват валидно придобити вещни
права върху процесния обект, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че на твърдения праводател на ищеца е отказано признаване
на траен градоустройствен статут на изграденото от него, поради което
обектът е с временен статут и подлежи на премахване без заплащане.
Възразено е по искането на въззивника за събиране на доказателства от
въззивния съд, с твърдение, че тези искания са преклудирани тъй като е
следвало да бъдат направени пред окръжния съд. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение, за присъждане на разноските по
делото, включително на юрисконсултско възнаграждение.
Писмени отговори от останалите ответници-въззиваеми пред настоящия
съд, не са постъпили в дадения срок.
4
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, касаят защита на
един интерес и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
С мотивирано определение № 195 от 04.05.2022 год. и с определение от
открито съдебно заседание на 25.05.20222 год. по делото, въззивният съд е
оставил без уважение искането на въззивника и на неговите процесуални
представители за събиране на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът лично и
чрез процесуалните си представители поддържа въззивната жалба. Прави
искане за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на съдебните
разноски.
Процесуалният представител на Община-Бургас заявява, че поддържа
отговора на въззивната жалба. Прави искане за потвърждаване на решението
и за присъждане на съдебните разноски.
Останалите въззиваеми не са взели становище по въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен първоинстанционен съдебен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустим иск.
Възраженията на ответника за недопустимост на иска са неоснователни и ще
бъдат обсъдени след излагане на фактическата обстановка.
Бургаският окръжен съд е сезиран с иск предявен от ищеца А. С. С.,
ЕГН ********** с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * срещу ответниците Община
Бургас, ЕИК ********* с адрес гр.Бургас, ул. “Александровска“ №26, А. М.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, к-с „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *,
В.С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. * и З. С. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с “С.“ бл. **, ет. **, ап. *, за приемане на
установено спрямо ответниците, че сграда с идентификатор 07079.612.155.1
5
с адрес гр. Б., ул. “Л. К.“, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.612.155, със застроена площ 78 кв.м е изключителна собственост на
ищеца А. С. С., ЕГН **********.
В исковата си молба /приложена по гр.д.№185/2020 год. по описа на
Бургаския районен съд – прекратено и изпратено по подсъдност на Бургаския
окръжен съд/ и в уточняващата си молба /л.64/ ищецът твърди, че сградата с
идентификатор 07079.612.155.1 е придобита от него с договор с нотариална
заверка на подписите за покупко-продажба на метален павилион от
20.07.2005 год., който договор е сключен въз основа на спогодба от
01.07.2005 год., като евентуално придобивно основание за твърдяната
собственост сочи изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79,
ал.1 от ЗС, започнала да тече за него считано от сключване на договора за
покупко-продажба – 20.07.2005 год., към която заявява, че присъединява и
владението на праводателя си по договора – В. Д. Х. в качеството му на ЕТ
“М.“, който я закупил от ОФ “Хранителни стоки“- Бургас въз основа на
проведен търг на 23.03.1995 год., и за който твърди, че е бил във владение на
постройката считано от 18.05.1995 год. Твърди, че придобивната давност е
изтекла към момента на предявяване на иска на 13.01.2020 год., тъй като
владението му е било необезпокоявано. В уточняващата молба се твърди, че
строителството на въпросната постройка магазин-павилионен тип отразена в
кадастралната карта с идентификатор 07079.612.155.1 е въз основа на
разрешение за строеж, издадено по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, тя е
трайно свързана с терена и не може да бъде преместена без да бъде
разрушена. Сочи се, че в кадастралната карта сградата е отразена с
предназначение – сграда за битови услуги, без посочени собственици. Твърди,
че имотът върху който е изградена сградата с идентификатор 07079.612.155 е
съсобствен между него и ответниците, което поражда правния му интерес да
установи спрямо останалите собственици на терена, че той е изключителен
собственик на процесната постройка. Ищецът поддържа предявения иск,
ангажира доказателства, моли за уважаване на иска и присъждане на
разноските.
Ответницата А. М. Д. е заявила с писмен отговор, че искът спрямо нея е
недопустим, тъй като тя не оспорва собствеността на ищеца по отношение на
закупен от него с договор от 20.07.2005 год. метален павилион, който обаче не
6
е процесната постройка, поради което е заявено евентуално оспорване на иска
като неоснователен. В хода на процеса, съгласно н.а. № 132, т.1, рег.№1624,
дело №124/15.02.2021 год. на нотариус №699 /л.119/, ответницата А. М. Д. е
прехвърлила изцяло правата си върху терена върху който е построена
процесната сграда, на А. А. С. – ищецът по делото, Д. А. С. и С. Д. С., след
което не е изразила становище по иска.
С писмения си отговор Община-Бургас е направила възражения за
недопустимост на иска. От една страна се твърди, че предметът на делото –
метален павилион, който е бил временен обект, не съществува в съсобствения
на страните имот, че той е премахнат от терена и на негово място е изградена
съществуваща към момента незаконна постройка, което според ответника
сочи липса на предмет на спора. От друга страна се сочи, че между
собствениците на терена е налице висящо делбено дело, в което ищецът
твърди, че теренът е незастроен - с исковата си молба за делба на терена
ищецът не е включил постройката в предмета на делбата, а първата фаза на
делбата е приключила с влязло в сила решение, поради което последващи
претенции на ищеца свързани с процесния терен и изграденото върху него са
преклудирани и недопустими. Сочи се също, че в подадена от ищеца
декларация по чл.14 от ЗМДТ в качеството му на собственик на земята, той е
декларирал, че теренът е незастроен, поради което не е налице правен интерес
за ищеца към момента на твърди нещо различно. Оспорени са твърденията на
ищеца, че е налице постройка по смисъл на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./,
тъй като липсват доказателства за издадено разрешение за поставяне на обект
по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ или за преместваем обект по чл.56 от ЗУТ,
не са налице строителни разрешения и проекти за изграждане на сграда.
Твърди се, че с изграждането на процесната сграда са извършени действия по
завземането му без основание и обременяване на терена–съсобствен между
страните. Изложени са съображения и за неоснователност на иска като
недоказан. Твърди се, че при липсата на строителни книжа незаконния строеж
подлежи на премахване, сочи се, че такъв обект не е предвиден за изграждане
по действалите и действащите сега застроителни планове, а при изменението
на плана от 1993 год. не е отбелязано съществуване на сграда в терена, което
сочи, че към този момент тя не е била изградена. Сочи се, че постройка в
терена не е била отразена и на издадени впоследствие скици, до 2005 год.,
когато по повод на изменение на плана за първи път е показана застройка като
7
елемент на кадастъра. В този смисъл се сочи, че твърдения праводател на
ищеца е декларирал пред общината, че е освободил нежилищен имот през
01.06.1998 год. поради премахване. Сочи се също, че дори да се приеме, че
процесната постройка е обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, тя не е
получила траен градоустройствен статут и при възникване на инвестиционна
инициатива подлежи на премахване без заплащане. Направено е искане за
прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на
иска и за присъждане на съдебните разноски, включително-юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците В. С. Д. и З. С. С. не са взели становище по иска и не са
ангажирали доказателства по делото.
От събраните пред окръжния съд доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното към исковата молба копие от кадастрална карта,
процесната сграда с идентификатор 07079.612.155.1, която е разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.612.155 е със застроена площ от 78
кв.м, на един етаж, с предназначение – „сграда за битови услуги“.
По делото е представен констативен нотариален акт № **, т. *, рег. №
****, дело № ***/**.**.**** год. на нотариус ***, съгласно който ищецът по
делото е признат за собственик на дворно място представляващо бивш парцел
XII-948 и общинско място в б.кв.112, с площ от 338 кв.м, от които собствени
312 кв.м, представляващо част от парцел III-948 в кв.128 по действащия план
на гр. Б., целия от 560 кв.м. Ищецът е придобил правата на собствеността
върху терена след покупко-продажба от собственик по реституция и след
делба с Община-Бургас по гр.д.№ 1479/1996 год. на Бургаския районен съд.
Видно от представения договор от 18.05.1995 год. за продажба на търг
на метален павилион, ЕТ “М. - В. Х.“, представляван от В. Д. Х. е закупил от
ОФ „Хранителни стоки“ Б. - в ликвидация, за което не се спори, че е
общинско предприятие, метален павилион №1208, без демонтаж, находящ
се в гр. Б., ул. “Л. К.“ № *, собствен на ОФ „Хранителни стоки“- Б. За
заплащането на цената на вещта от 161 000 лв. /неденоминирани/, след
проведен търг е издадена фактура №800/27.04.1995г. Съгласно т.4 от
договора купувачът следва да сключи „договор за наем за ползване на
общинския терен, след получаване на строително разрешение по чл.120
8
ЗТСУ“. Представен е договор от 10.04.1996 год./л.86/ сключен между
Община-Бургас като наемодател и ЕТ “М.“ като наемател за отдаване под
наем на „общински терен от 78,20 кв. метра, находящ се в района на ул.
“Л. К.“ зад ДЗИ гр. Б., за изграждане на временна постройка по чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ, която ще бъде използвана от наемателя за хранителни
стоки-магазин“. Като неразделна част от договора, е посочен договорът за
покупко-продажба от 18.05.1995 год., не е описано строително разрешение.
Съгласно представени на л.158 и сл. до л.166 от делото заповеди и анекси е
определяна наемната цена, дължима за ползването на общинския имот.
Представен е договор с нотариална заверка на подписите на страните от
20.07.2005 год. сключен между В. Д. Х. като продавач и А. С. С. като купувач,
в който е посочено, че продавачът продава на купувача собствения си
„метален павилион, находящ се на ул. “Л. К.“ № *, в имот № 948, кв.128
по плана на гр. Б. /закупен на 23.03.1995 год. чрез търг от
ОФ“Хранителни стоки“Б. съгласно фактура № 800/27.04.1995 год. и
договор от 18.05.1995 год., за сумата от 161 000 неденоминирани лева/“.
Съгласно заключението на вещо лице М. по приетата от окръжния съд
съдебно-техническа експертиза, след оглед на място, посещение в Община-
Бургас, ползвани данни от КАИС на АГКК и преглед на приложените по
делото документи, се установява, че „магазин 1208-павилионен тип“ не е
нанесен в кадастъра към кадастрален, регулационен и застроителен план за
ЦГЧ ободрен със заповед №4 от 05.01.1989 год. Съгласно застроителния план
имота е предвиден за „БНБ и трафопост“. Със заповед №4/05.01.1993 год. е
изменен ЗРП, като терена за „БНБ“ се отрежда „за жилищно строителство“ с
въвеждане на дворищна регулация по имотните граници, като са последвали
други заповеди във връзка с предвиденото жилищно строителство. Със
заповеди от 08.02.2001 год. е изменена етажността на предвиденото
строителство, като е увеличена. Вещото лице е констатирало, че за процесния
павилион има данни в писма на Община-Бургас от 1994 год. и в договорите
от 1995-1996 год., а павилионът е нанесен в графичната основа на
проекта за ЧКЗСП на кв.128, одобрен със заповед № 103 от 08.02.2001 год.
Със заповед 541/09.05.2005 год. е одобрен работен УП за промяна на
височините на сключените застройки, в обсега на които попада процесния
УПИ – към този момент УПИ III-948,949 в кв.128 по плана за ЦГЧ. В
констативен протокол от 17.05.2013 год. на Община-Бургас в процесния УПИ
9
е описано съществуването на заварена постройка с площ от 80 кв.м., която е
нанесена в КК в ПИ 07079.612.155 под номер 01. Вещото лице изрично
сочи, че липсва разрешение за строеж или ситуиране на обект с
описанието на процесния върху терена по реда на чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ /отм./
При изискване на строителна документация относно процесния обект от
Община-Бургас, както пред първоинстанционния съд /л.173/ така и пред
настоящия съд /л.69/, процесуалният представител на общината е заявил, че
при извършвани многобройни и пълни проверки в съответните архиви
на общината, не е открита строителна или каквато и да е друга
техническа документация за сградата.
Окръжният съд е приел и заключение на вещо лице Бангева по повторна
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посетило обекта на място и е
взело предвид приложените по делото документи, като сочи, че при
непредставяне на строително разрешение за изграждане на процесната сграда,
павилионът не може да се приеме за обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./,
като същият не представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Вещото лице при разпита в съдебно заседание е уточнило, че процесният
обект представлява павилион, който не е преместваем, тъй като е масивна
конструкция с тухлена зидария, поставена върху фундамент от бетон.
Установено е по делото и не се спори, че поземленият имот с
идентификатор 07079.612.155, в който попада процесната постройка
представлява бивш УПИ III - 948,949 в кв.128 по плана на ЦГЧ гр.Бургас с
площ от 559 кв.м. Поради несвоевременно представяне на съдебното решение
за допускане на делба на поземления имот от страна на общината и съгласно
обявеното от въззивния съд на страните в проведеното открито съдебно
заседание относно извършване на съдебна справка за решенията по делбеното
дело водено между тях, въззивният съд констатира, че съгласно влязло в сила
решение № 1667/25.11.2010 год. по гр.д.№3025/2010 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е допусната съдебна делба на поземления имот
върху който е изградена процесната постройка, между съсобствениците на
терена и при квоти както следва : за А. С. С. - 311,44 кв.м ид.ч., за В. С. Д.-
32,94 кв.м ид.ч., за З. С. С. - 57,90 кв.м ид.ч., за А. М. Д.- 35,14 кв.м ид.ч. и за
Община Бургас - 121,58 кв. м ид.ч. От справката се установява също, че към
10
момента по втората фаза от делбеното дело е постановено решение №
60116/21.01.2022 год. по гр.д.№611/2021 год. на ВКС, г.к., 2-ро отделение, с
което след отмяна на решение на Бургаския окръжен съд е постановено
изнасяне на осн. чл.348 от ГПК на публична продан на три недвижими имота,
представляващи обособени дялове от поземленият имот с идентификатор
07079.612.155.
Към момента липсват данни за окончателно кадастрално отразяване на
отделните дялове от терена.
Пред окръжния съд са разпитани свидетелите М. П., К. П. и В. К. – без
родство със страните, всички живеещи в близост до процесната постройка, а
първата-работила във фирма на ищеца С. от 2005 год. до 2012 год. като
технически ръководител. Съдът дава вяра на свидетелските показания. Те са
относно лични възприятия на свидетелите за релевантните факти и са
непротиворечиви, като съответстват и на останалите доказателства по делото.
След като на свидетелката П. е показана скицата приложена на л.59 от
делото - представляваща извадка от ЗРП на кв.128, ЦГЧ с отразена заповед за
одобрено изменение на ПЗ, свидетелката сочи, че добре познава района и
процесния обект, тъй като живее наблизо и минава по няколко пъти на ден от
там. Свидетелката сочи, че постройката, такава каквато е и сега е
съществувала към 1991 год. и е била магазин за хранителни стоки. Тя
често пазарувала от този магазин. Свидетелката сочи, че постройката е около
78 кв.м, с бетонови основи, които няма как да бъдат премахнати, отстрани с
тухли, покривът е метален, а към ул. “Л. К.“ стените били остъклени.
Свидетелката изрично сочи, че от 1991 год. постройката не е променяна.
През 2015 год. само били сложени допълнително два навеса и били
премахнати стъклата. Свидетелката не е виждала строителни книжа за
постройката, но знае, че е изградена от ОП“Хранителни стоки“, което я
продало на господин Х. – ЕТ “М.“, а след като господин С. закупил терена,
господин Х. я продал на него през 2005 год. След 2005 год. старият
собственик – Х. останал в постройката като наемател на С. Използвал я като
шивашки цех. Свидетелката сочи, че от 2005 год. процесната постройка се
владее от господин С. и не знае някой да му е оспорвал собствеността. Само
С. имал ключ, а след като дейността на шивашкия цех била преустановена
през 2007 год., господин С. използвал постройката за склад до 2015 год. След
11
това я дал под наем на наемател, който поставил двата навеса и махнал
стъклата. След като наемателят напуснал, тя била заключена и никой друг
освен С. не влизал в нея.
Свидетелят К. П. сочи, че от 1975 год. живее в блока точно срещу
процесната постройка, на четвърти етаж. Знае, че след 2005 год. постройката
е на господин С., когото не познава лично. През 1991 год. постройката, която
свидетелят определя като желязна, била хранителен магазин. Не си спомня
точно годините, но след това постройката била ползвана за шивачница, по-
късно направили ремонт, махнали прозорците и поставили алуминиева
дограма. Свидетелят не знае подробности за собствеността и не си спомня
точно годините през които тя е била използвана за шивачница и е правен
ремонт, но сочи, че откакто знае за постройката тя не е променяна, не е
местена, не е събаряна, само „пуснали един навес“.
Свидетелят В. К. живее на улицата, на която се намира процесната
постройка- ул. “Л. К.“, № *. Познава господин С. от 2005 год. Сочи, че
откакто го познава, винаги само и единствено С. е бил собственик на
постройката, само той има ключ за нея. Свидетелят описва постройката-с
поставени метални витрини отпред и тухлена стена отзад, като сочи, че
откакто я знае, тази сграда не е променяна. Знае, че през 2005 год. С. е
купил постройката от някаква частна фирма и мисли, че я е отдавал под наем
за шивашки цех. След това друг наемател искал да ползва постройката,
договорил се със С. и изградил „два чердака“, но „нищо не направил“.
Свидетелят не знае някой друг да е имал претенции за собственост спрямо
постройката и не знае сградата да има друг собственик освен С.
Съвкупният анализ на доказателства дава основание за следните
правни изводи:
Зачитайки данните сочени от вещите лица по приетите от окръжния съд
експертизи и свидетелските показания на разпитаните от окръжния съд
свидетели, като и представения договор от 18.05.1995 год. за продажба на
търг на метален павилион от ОФ “Хранителни стоки“ на фирма ЕТ “М.",
съдът намира за установено по делото твърдението на ищеца, че в
съсобствения към момента на предявяване на иска между него и ответниците
поземлен имот, още към 1991 год. е имало изградена постройка,
представляваща сграда, която е била трайно прикрепена към земята и не
12
е било възможно да бъде преместена без да бъде разрушена. Постройката е
павилионен тип, с изградени бетонови основи, частично тухлена зидария за
стените и остъклени части, както и метална горна част и покрив.
В съответствие със свидетелските показания и отразеното в договора от
18.05.1995 год. съдът приема, че постройката павилионен тип е била
изградена /преди или най-късно през 1991 год./ от ОФ “Хранителни
стоки“ и след изграждането и е била използвана като магазин за
хранителни стоки. През 1995 год. общинското предприятие което е
изградило постройката я е продало чрез търг съгласно договора от 18.05.1995
год. на частноправен субект- ЕТ “М.-В. Х.“, който е продължил да използва
постройката като хранителен магазин, като междувременно и съгласно чл.4
от договора за покупко-продажба е сключил договор за наем с общината –
единствен собственик на терена към този момент, за заплащане на наем за
78,20 кв.м. – площ отговаряща на площта на процесната постройка.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от действалия към 1995 год. Закон
за приватизация на държавни и общински предприятия /отм.23.03.2002 год./
вр. пар. § 12 от ПРЗ на същия закон, за прехвърлянето на вещни права
върху недвижими имоти по реда на този закон е изискуема писмена
форма, нотариална форма не е била необходима. От изложеното до тук
става ясно, че процесният обект е недвижим имот – трайно прикрепена
към земята сграда павилионен тип, който през 1995 год. е бил валидно
продаден от собственика на терена върху който обекта е бил изграден към
този момент, на трето лице - ЕТ “М. - В. Х.“. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.2 от Закона за собствеността собственикът на земята може да
прехвърли отделно от земята собствеността върху вече съществуващата
постройка. В случая едноличният собственик на терена към момента на
прехвърлянето – Община-Бургас, упражняваща правото на собственост чрез
общинско предприятие, не е прехвърлил на третото лице собственост върху
земята.
Спорно по делото е какъв е статутът на процесната постройка. По този
въпрос съдът намира за недоказано по делото, че процесната постройка е била
изградена /към 1991 год. или преди това/ по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ
/отм./. Съгласно разпоредбата на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, в редакцията
действаща до изменението с бр.2 от 05.01.1996 год. е предвидено, че по
13
изключение, във връзка с възникналите обществени нужди, главният архитект
/инженер/ при окръжния /общинския/ народен съвет може да разрешава в
терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, да се правят необходими временни постройки.
Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на
собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет.
При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните
постройки се събарят от организацията, която ги е ползувала, без да се
заплащат.
Ясно е, че за да се определи една постройка като такава по чл.120, ал.4
от ППЗТСУ /отм./, за нея трябва да са налице необходимите документи
-разрешение за строеж и съпътстващите го архитектурни проекти. Както
се сочи от Община-Бургас, потвърдено и от вещо лице Бангева, в архива на
общината не са запазени такива документи или строителни книжа, от
където са се установи, че процесната постройка има статута на временен
обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм/. За процесната постройка не се
съхранява никаква строителна документация. Съгласно отразеното в
договора от 18.05.1995 год. е предвидено снабдяване на купувача-ЕТ“Мараш“
със строително разрешение „по чл.120 ЗТСУ“ – най-вероятно става дума за
чл.120 от ППЗТСУ, но данни за издадено такова строително разрешение няма.
В сключения договор за отдаване под наем на общински терен от 10.04.1996
год., описание на строително разрешение е отразено като реквизит на
договора, но такова не е посочено.
Основанието на извършеното строителство, което определя правния
статут на постройката не може да се предполага, а следва да бъде установено
с нарочни документи, които в случая не са налице. Ето защо съдът намира,
че процесната постройка е незаконно изградена, като при положение, че
няма данни за узаконяването й, същата както към момента на
изграждането й, така и към настоящия момент представлява незаконно
строителство.
Незаконните постройки до премахването им по съответния ред, не са
изведени от гражданския оборот. Стига да не са налице изрични забрани, те
самостоятелно могат да бъдат валиден предмет на сделки, могат да бъдат
обект на делба, могат да бъдат придобити и на оригинерно основание –
14
придобивна давност, на която се е позовал ищецът по делото. Когато
постройката в чужд терен е незаконна и не е предвидена за изграждане
съгласно действащ застроителен план, собствеността върху такава постройка
е самостоятелна, отделно от право на строеж върху терена. Правото на строеж
може да съществува само в обема на предвиденото по плана застрояване, а
ако незаконно изграденото не съответства на предвиденото застрояване, то не
съществува.
Въз основа на установените до тук факти става ясно, че възраженията
на ответника Община-Бургас за недопустимост на иска са
неоснователни. Делото има своя допустим предмет – отразена по
кадастралната карта незаконна постройка, която не е преместваем обект, а
това, че постройката не е била въведена като предмет на делбата по делбеното
дело за терена, при положение, че собствеността върху нея съществува
отделно от собствеността върху терена, не преклудира възможността за
последваща след делбата собственическа защита.
Тъй като незаконните постройки към момента на изграждането им са
приращение по смисъла на чл.92 от ЗС към терена върху който са изградени,
те по правило стават собствени на собственика на терена. От доказателствата
по делото се установи, че към момента на изграждане на процесната
незаконна постройка – през 1991 год. или по-рано, собствеността върху
терена е била единствено на общината /преди това теренът е бил държавен/,
поради което към момента на изграждането й процесната постройка на осн.
чл.92 от ЗС е станала общинска собственост, за което не се спори. Съгласно
посоченото по-горе процесната постройка е била общинска собственост до
1995 год., до момента в който собствеността върху нея е била валидно
прехвърлена съгласно договора от 18.05.1995 год. от собственика – Община-
Бургас чрез ОФ“Хранителни стоки“ на трето лице ЕТ “М.“, който считано
от 1995 год. е придобил собствеността върху процесната постройка /без
права върху терена, включително без право на строеж/.
Представеният по делото писмен договор за покупко-продажба от
20.07.2005 год., с нотариална заверка на подписите, сключен между третото
лице-собственик на постройката към този момент ЕТ “М.“ и ищеца по делото
А. С., поради липсата на изискуемата нотариална форма съгласно чл.18
от ЗЗД, не е валидно основание за придобиване на собственост от ищеца,
15
но съгласно непротиворечивите свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, от този момент - 20.07.2005 год. е започнало владението
на ищеца върху процесната постройка.
Въз основа на свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, съдът намира за установено, че считано от 2005 год., към
момента на предявяване на иска –13.01.2020 год., както и към настоящия
момент, единствено ищецът упражнява фактическа власт върху
процесната постройка, като е демонстрирал намерението си за своене по
такъв начин, че дори свидетелят П., който не познава лично ищеца, сочи, че
единствено него знае като собственик. Когато е завладял постройката през
2005 год. ищецът вече е бил и съсобственик в терена, върху който е
разположена постройката, но тъй като тя е била разпоредена отделно от
терена от първоначалния съсобственик, това няма отношение към правата
върху постройката. Ето защо давността е текла спрямо легитимирания към
2005 год. собственик на постройката – ЕТ “М.“, както и по отношение на
всички други лица. Липсват данни третото лице предишен собственик на
постройката - ЕТ “М.“ да е оспорило или да оспорва правата на ищеца върху
процесната постройка. Такова оспорване е заявено от ответната община по
делото, но същото не е доказано. След като общината вече е загубила
собствеността върху процесната постройка с прехвърлянето й през 1995 год.,
тя е престанала да бъде приращение към терена и както беше вече посочено
собствеността върху терена и промяната в тази собственост впоследствие
нямат отношение към собствеността върху постройката. Ето защо правата на
ответниците в качеството им на собственици на терена върху който е
изградена постройката, включително правата на ищеца върху терена, не
влияят на собствеността върху постройката, респ. спирането на давността
за имоти частна общинска /давностният срок за имотите частна общинска
собственост е започнал да тече от 01.06.1996г., когато влиза в сила
изменението на чл.86 ЗС, ДВ бр.33 /1996 г., но течението му е спряно на
31.05.2006г. до 31.12.2017 г. по силата на § 1ДР на ЗС и продължено до
31.12.2022г./, каквато е идеалната част на общината в съсобствеността върху
терена, не би могло да бъде пречка за придобиването на процесната
постройка по давност. Установи се по делото, че приобретателят на правата
на общината за процесната постройка – ЕТ “М.“, след 2005 год. не е бил в
нейно владение. Останал е в постройката до 2007 год., но като неин ползвател
16
по договор за наем сключен с ищеца по делото, а след това не се е връщал в
нея, нито е заявявал или демонстрирал собственически права спрямо нея.
Владението на ищеца по отношение на процесната постройка е било явно и
необезпокоявано както от действителния собственик към момента на
прехвърлянето, така и от други лица – включително от съсобственици на
терена, повече от 10 години, изтекли за периода след 2005 год.
Гореизложеното установява твърденията на ищеца, че на осн. чл.79 от ЗС е
придобил по давност процесната постройка, поради което предявеният иск е
основателен и доказан на второто сочено от ищеца основание – изтекла в
негова полза придобивна давност и следва да бъде уважен.
Отново следва да се посочи, че предвид изложеното по-горе, в
случая, от собствеността си върху незаконната постройка, ищецът не
черпи каквито и да е вещни права върху терена.
Впрочем същите изводи относно собствеността на ищеца върху
сградата /без земята и ограничени вещни права върху нея/ следват и ако се
приеме, че тя е изградена като временен обект по реда на чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ/ отм./, тъй като до настъпването на условията предвидени в закона
за премахване на временния обект изграден на това основание, той може да
бъде валиден обект на разпоредителни сделки, включително може да бъде
придобит по давност.
Обжалваното решение на окръжния съд се явява неправилно-
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и
необосновано, поради което следва да бъде отменено от въззивния съд,
като спорът бъде решен по същество с уважаване на предявения иск.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебните разноски направени за двете съдебни инстанции, включително за
защита от един адвокат за всяка инстанция. Съобразно представените
доказателства и списък за разноските за първата инстанция в полза на ищеца
са дължими разноски в общ размер от 2007,53 лв., от които за адвокатско
възнаграждение -1200 лв., а останалите – за платената държавна такса и за
възнаграждение на вещо лице. Пред въззивния съд разноските на въззивника
са в размер на 1278,76 лв., от които за адвокатско възнаграждение – 1000 лв.
Като взе предвид, че платените адвокатски възнаграждения са под
миннимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за МРАВ, съдът намира за
17
неоснователно направеното от Община-Бургас възражение за прекомерност
на размерите на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 370/07.12.2021 год. по гр.д.№ 894/2020 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО
РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община-Бургас, ЕИК
*********, с адрес гр.Бургас, ул. “Александровска“ № 26, А. М. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., к-с „М. Р.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, В. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл. **, вх. *, ет. * и З. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр.Бургас, к-с “С.“ бл. **, ет. **, ап. *, че А. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. “Г. Г.“ № * е собственик на основание изтекла в
негова полза придобивна давност на сграда с идентификатор 07079.612.155.1,
със застроена площ 78 кв.м, с адрес гр. Б., ул. “Л. К.“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 07079.612.155.
ОСЪЖДА Община-Бургас, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас, ул.
“Александровска“ №26, А. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „М. Р.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, В. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с „И.“, бл.
**, вх. *, ет. * и З. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б., к-с “С.“ бл. ** да
заплатят на А. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ул. “Г. Г.“ № *
направени по делото разноски пред първоинстанционния съд в размер на
2007,53 лв. /две хиляди и седем лева и петдесет и три стотинки/, както и
направени разноски пред въззивния съд в размер на 1278,76 лв. /хиляда
двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19