№ 462
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330108567 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът М. А. И., ЕГН ********** е предявил против „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника като погасена по давност сумата
от 10 140, 48 лв. – главница, ведно със законна лихва от постановяване на съдебното
решение до изплащане на задължението, сумата от 100 лв. – разноски по арбитражно
производство, сумата от 50 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист и сумата от 652,
81 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
15.03.2012 г., в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД по арбитражно дело № ***** г. по
описа на *****, вземането по което е прехвърлено в полза на ответника, по силата на цесия,
като въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № ***** по описа на частен
съдебен изпълнител ****** с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд - П..
В исковата молба се твърди, че ищецът е получил съобщение за образувано
изпълнително дело № ***** г. по описа на частен съдебен изпълнител ****** от взискателя
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като към него бил приложен и изпълнителен лист,
издаден на 15.03.2012 г. въз основа на съдебно решение, постановено по арбитражно дело №
***** г. на Арбитражен съд с *****, в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД. Сочи, че
не е бил уведомен за извършена цесия между „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, респ. така извършената цесия нямала действие спрямо него.
Твърди, че на основание същия изпълнителен лист преди това било образувано изп.д. №
***** по описа на частен съдебен изпълнител *****, с рег. № *****, по което единственото
изпълнително действие, прекъсващо давността, било извършено на 18.05.2012 г., с което
били наложени запори на банковите сметки на ищеца. На 18.03.2014 г. била изпратена
1
призовка за опис на движими вещи до ищеца от ЧСИ *****, като ищецът твърди, че същата
не е произвела правно действие, респ. не е прекъснала давността, доколкото неговият район
на действие е извън област П., а постоянният и настоящ адрес на ищеца бил в П.,
аргументирайки се с разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че ответникът
образувал изп.д. № ***** по описа на частен съдебен изпълнител ******, като последното е
образувано след погасяване на вземането по давност. По така изложените съображения се
моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответникът “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД е депозирал в законоустановения
за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че е носител на вземането по силата на
сключен с първоначалния кредитор договор за цесия, като поддържа, че ако съдът приеме,
че длъжниците не са уведомени за осъщественото прехвърляне на вземанията, последните
следва да се считат уведомени с получаване на преписа от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията. Твърди, че в хода на образуваните изпълнителни производства за
принудителното събиране на задълженията, са осъществени изпълнителни действия, довели
до прекъсване на погасителната давност. Позовава се на практиката на Върховния
касационен съд, постановена след приемане на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която до приемане на посоченото
тълкувателно решение следва да намерят приложение разясненията на предходно
действащото Постановление на Пленума на ВС, което приема, че по време на
изпълнителното производство давността спира да тече. По така изложените съображения се
моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за процесуално
допустими, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са
следните:
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се
погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на
едно свое притезателно гражданско право. В битието си на юридически факт погасителната
давност е бездействие на правоимащия да упражни правото си в предвидения от закона
срок, като изтичането на погасителната давност е свързано с настъпването на
неблагоприятни правни последици за кредитора. Оттук като общо правило в гражданското
право е изведено положението, че давността е санкция за бездействието на правоимащия
кредитор, но за да намери тя приложение, е необходимо той да е бил задължен и да е имал
възможност да действа, за да упражни правото си, но въпреки това да е бил пасивен. Ако
кредиторът е нямал правна възможност да действа, срещу него давност не тече.
В контекста на изложеното следва да се има предвид, че съдебната практика, що се
касае до института на придобивната давност, е търпяла изменения във времето. С
разясненията на ППВС № 3/1980 г. се възприема тълкуването, че придобивна давност не
тече докато е висящ изпълнителният процес за принудително събиране на вземането, което
2
разбиране е изоставено с т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. С него се прие, че изпълнителният процес съществува като съвкупност от
един или повече конкретни изпълнителни способи, а погасителната давност се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител
въз основа на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Отмяната на разясненията на ППВС № 3/1980 г. с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС от своя страна доведе до противоречива съдебна практика, като
по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му?“ е образувано ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо към
момента. Поставеният въпрос е относим за изхода на делото.
Налице следната фактическа обстановка, която се установява от писмените
доказателства по делото. За процесните вземания против ищеца (солидарен длъжник) е
издаден изпълнителен лист от 15.03.2012 г., въз основа на който е образувано изп.д. №
***** по описа на частен съдебен изпълнител *****, с рег. № *****, с район на действие
***** По това изпълнително дело същински изпълнителни действия спрямо ищеца не са
реализирани. Действително на 11.04.2017 г. е изпратено уведомление до длъжника, че ще
бъде насрочен опис на движими вещи, но изпълнителният способ не е проведен, тъй като
съдебният изпълнител не е бил компетентенен по правилата на местната подсъдност, а
взискателят е бил пасивен по ангажирането на съдебен изпълнител по адрес на длъжника.
Впоследствие по същия изпълнител лист е образувано изп.д. № ***** по описа на частен
съдебен изпълнител ******, с район ОС-П.. По него не се установява да се извършване
други действия, освен проучване имущественото състояние на длъжника, които не прекъсват
давността.
Настоящият съдебен състав приема, че погасителна давност не е текла до 26.06.2015
г. - датата, на която е отменено на ППВС № 3/1980 г., но въпреки това давността е изтекла
след тази дата. Това е така, тъй като кредиторът е бездействал. Съгласно разпоредбата на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03. 2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.), спират да
текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Следователно в периода от 13. 03. 2020 г. до 13.05.2020 г. течението на срока е
спряло по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Така погасителна давност изтича на 26.08.2020 г., поради което, за да прекъсне
давността кредиторът е следвало да предприеме реализирането на конкретен изпълнителен
способ. Обстоятелството, че в молбата за образуване на второто изпълнително дело,
взискателят е овластил съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ не е основание да се приеме,
3
че давността е прекъсната. Според разясненията на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др., като изброяването е примерно. Следва да се отбележи,
че без правно значение за изхода на делото е обстоятелство кога ищецът е уведомен за
извършената в полза на ответника цесия, същият е конституиран като взискател, който се е
суброгирал в правата по изпълнителния лист.
При това положение и по изложените по-горе съображения съдът намира исковете за
основателни.
Право на разноски има ищецът, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, които
възлизат на сумата от 1 498 лева.
Така мотивиран, РС - П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. А. И.,
ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 10 140, 48 лв. – главница, ведно със законна лихва от постановяване на
съдебното решение до изплащане на задължението, сумата от 100 лв. – разноски по
арбитражно производство, сумата от 50 лв. – разноски за издаване на изпълнителен
лист и сумата от 652, 81 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 15.03.2012 г., в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, по арбитражно дело № ***** г. по описа на *****, вземането по което е
прехвърлено в полза на ответника по силата на цесия, като въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп.д. № ***** по описа на частен съдебен
изпълнител ****** с рег. № ***** и район на действие Окръжен съд - П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, да заплати на М. А. И., ЕГН ********** сумата от 1 498 лв.
/хиляда четиристотин деветдесет и осем лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4