Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 001
гр.Дряново, 09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 19 по описа за 2020
г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба на
***, гр. ***,
представляван от Изпълнителните директори Б.M. и С.С., с пълномощник
юрисконсулт Й.Ш., съдебен адрес ***, адв. Б.К., против С.В.Б. ***, се излага, че на основание чл. 288а, ал. 1, ал.
1 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), Гаранционният фонд възстановил изплатеното от НББАЗ на
Националното Бюро на Германия по щета № 120005/07.01.2015 г. обезщетение за
имуществени вреди общо в размер на 6424,92 лв., във връзка с настъпило на
10.05.2014 г. ПТП в Германия. Виновен за катастрофата бил ответникът С.В.Б.,
който управлявайки лек автомобил „БМВ", ДКН ***при движение с несъобразена
с пътните условия скорост по ул. Курфюнрстенщрасе застигнал и блъснал в задната
част, намаляващия пред него лек автомобил Крайслер, като така причинил
процесното ПТП. В
нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), сега чл. 490 от КЗ, ответникът управлявал
автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционния
фонд, но и до днес лицето не погасило задължението си.
Направено е
искане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288а, ал. 3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.), сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането ответникът С.В.Б. да бъде осъден да заплати на ***
сумата от 6424,92 лв., представляваща
възстановено от *** по щета № 120005/07.01.2015 г. обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 20.01.2020
г. до окончателното изплащане, направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 131
от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
взема становище за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Излага се, че в представената регресна
покана до ответника от 07.08.2019 г. било записано, че ищецът е заплатил
обезщетението, но по делото не били представени доказателства за това.
Приложените по делото платежни документи не сочели категорично кога е извършено
релевантното към спора плащане, тъй като нареждането за превод на валута от
НББАЗ към Бюро Шмитц- Германия било от 09.12.2014 г., поради което било
допустимо към 20.01.2020 г. - датата на образуване на делото да е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД и регресният иск да е погасен.
Искането е предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените
Уведомление за ПТП от 10.05.2014 г. и Доклад за ПТП от в превод на български
език, се установява, че на 10.05.2014 г. около 17.45 ч. в Германия, гр. Берлин,
по ул.
Курфюрсстенщрасе е настъпило ПТП
по вина на ответника С.В.Б., който управлявайки лек автомобил „БМВ“, с рег. № ***, при неспазване
на дистанция,
застига и удря отзад правомерно движещия се пред него лек автомобил “Крайслер“, след което напуска местопроизшествието.
В следствие на удара са причинени имуществени вреди на лекия автомобил “Крайслер“. От представената по делото
справка се установява, че към момента на произшествието 10.05.2014 г. за лекия
автомобил „БМВ“, с рег. № ***, регистриран в
България, не е била сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“.
От представените по
делото писмени доказателства – писма, снимки и оценъчна експертиза, се
установяват причинените щети на увреденото МПС и тяхната стойност в размер на 2378,00
евро.
От представената по
делото кореспонденция се установява, че на 27.10.2014 г. и 10.11.2014 г. в Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ е постъпила претенция от
Bureau Schmitz, оторизирани
от Национално бюро на Германия да обработят случая, за възстановяване на изплатено
обезщетение за имуществени вреди по
щета № GF-14-539-D, в
следствие на настъпилото ПТП в Германия, с виновно незастраховано МПС с
български регистрационен номер СА 77 90 РР. Претенцията съдържа искане за възстановяване на сумата от
2378,00 евро – изплатени щети, както и суми за такси и разходи за разследване.
Видно от
представеното нареждане за превод на валута, на 09.12.2014 г. НББАЗ е
възстановило на Bureau Schmitz
сумата от 3285,01 евро по щета № GF-14-539-D, която сума включва изплатеното обезщетение
и сума по фактура.
Видно от писмо изх.
№ 1-0009/06.01.2015 г. на НББАЗ и Доклад по щета за имуществени вреди № 12
0005/07.01.2015 г. по описа на Гаранционния фонд, свързан с щета № GF-14-539-D, НББАЗ е предявило пред Гаранционния
фонд претенция за възстановане на изплатената по щетата сума в размер на
3285,01 евро с левова равностойност от 6424,92 лв. С платежно нареждане от
20.01.2015 г., 17.00.53 ч., Гаранционният фонд е възстановил на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи по щета GF-14-539-D/№ 120005/2015 г. сумата от
6424,92 лв.
С регресна покана №
ГФ-РП-290/05.08.2019 г. ответникът е поканен да заплати доброволно сумата от 6425,17
лв., представляваща обезщетение за
виновно причинени имуществени вреди с МПС "БМВ" рег. № ***,
управлявано от ответника без задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, при настъпило на 10.05.2014 г. ПТП на
територията на Германия, която сума Гаранционният фонд е възстановил на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, изплатило
обезщетението на основание предявена претенция от Национално Бюро на Германия.
От приложената обратна разписка се установява, че поканата не е
получена, с отбелязване, че лицето отсъства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), сега
чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният
фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка,
когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), след
изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл. 288,
ал. 12 и 14, т. е. фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.
8.
Съгласно чл. 1, пар. 4, б. "а" от Директива
2009/103/ЕО "територия, на която обичайно се намира превозното
средство" означава - територията на държавата, в която превозното средство
е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или
временен. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 1, пар. 4 от Директива 72/166/ЕИО, към
който препраща чл. 2 от Директива 2000/26/ЕО - територия
по обичайно местопребиваване на МПС е тази на държавата, където е регистрирано.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволено
увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили, което означава, че компенсационният
орган на държавата, където е настъпило ПТП, в случая Германия, действа самостоятелно
при определяне на отговорността, оценката на вредите и за компенсирането на
пострадалото лице, прилагайки правните норми на страната си. На компенсиране
подлежат както изплатената на пострадалата страна сума за обезщетение на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги
/възнаграждения на вещи лица и др./ и всички разходи, сторени от участващите в
компенсацията страни. Съгласно Решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. №
263/10 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато се дължи обезщетение
на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице,
свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и
по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни
пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълна обезщетение за
вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по
цените за ремонта, където е извършен. Следователно при възникване на вземане към Гаранционния фонд от компенсационен орган на държава членка, Гаранционният фонд няма право на
преценка по същество, а след отправена претенция и проверка дали е изплатено обезщетение
по установения ред и в предвидените срокове, следва да възстанови пълния
размер на платеното от този компенсационен орган обезщетение, след което встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното и разходите.
Следователно за да бъде уважен предявеният
иск следва да бъде установено, че в резултат на виновно и противоправно
поведение на ответника при управлението на МПС, което обичайно се намира на
територията на Република България, т. е. е регистрирано в България, е реализирано ПТП на територията на друга
държава членка, в случая Германия, в резултат на което са причинени вреди в
посочения вид и размер на чуждо имущество, като за управляваното от виновния
водач МПС няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите", както и факта на възстановяване от страна на Гаранционния
фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на
претендираното обезщетение.
С оглед представените по делото писмени доказателства се установяват в
комулативност всички елементи на фактическия състав за уважаване на предявения
иск. Безспорно по делото се установи, че на 10.05.2014 г. около 17.45 ч. в
Германия, гр. Берлин, по ул. Курфюрсстенщрасе е
настъпило ПТП по вина на ответника С.В.Б., който
управлявайки регистриран в България лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ***, при
неспазване на дистанция, застига и удря отзад правомерно движещия се
пред него лек автомобил “Крайслер“, при което причинява имуществени
вреди. Видът и размерът на вредите са установени от представените по делото
писмени доказателства. Към момента на произшествието за лекия автомобил „БМВ“ с рег.
№ *** не е била сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. На 20.01.2015 г.
Гаранционният фонд е възстановил на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, изплатеното обезщетение по щета GF-14-539-D във връзка с настъпилото ПТП, в общ размер от 6424,92
лв., поради което предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
Неоснователно се
явява направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване на вземането по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, т. е. от момента на изплащане на обезщетението от Гаранционния фонд на НББАЗ
на 20.01.2015 г., а не от 09.12.2014 г., когато НББАЗ е
възстановило на Бюро Шмитц - Германия изплатеното от тях обезщетение
на пострадалата страна. В конкретния случай Гаранционният
фонд е изплатил на НББАЗ обезщетението с платежно нареждане от 20.01.2015
г., с посочен час 17.00.53 ч. Исковата молба е депозирана в ДРС на 20.01.2020
г. в 16,19 ч., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Дори и да се
приеме, че сумата реално е постъпила по банковата сметка на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи на по-късна дата, с оглед отразения час - 17.00.53 ч., след
приключване на работния ден, това означава, че изтичането на давностния срок ще
стане на тази по-късна дата, но към 20.01.2020 г. в 16,19 ч. този срок все още
не е бил изтекъл.
Предвид изложеното,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло в предявения си размер от 6424,92 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 20.01.2020 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 1008,25
лв., от които 257 лв. държавна такса, 651,25 лв. депозит за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1, вр. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), С.В.Б., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, гр. ***,
представляван от Изпълнителните директори Б.M. и С.С., с пълномощник
юрисконсулт Й.Ш., със съдебен адрес ***, адв. Б.К., сумата от 6424,92 лв. (шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и деветдесет и две стотинки), представляваща изплатено от *** по щета № 12 0005/07.01.2015 г. обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 10.05.2014 г. в гр. Берлин, Германия, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2020 г.
– датата на депозиране на исковата
молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.В.Б., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, гр. ***, представляван от Изпълнителните
директори Б.M. и С.С., с пълномощник юрисконсулт Й.Ш., със съдебен адрес ***,
адв. Б.К., сумата от, СУМАТА от 1008,25 лв. (хиляда и осем лева и двадесет и пет
стотинки), разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: