№ 21.12.2020г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ
състав
На
16 ноември 2020 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело №
2372, по описа за 2020 година.
Производството е образувано
по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищцата
Д.Г.Г., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 04.02.2019год.,
около 15.00 часа в гр.Стара Загора, редник Стоян Зафиров Зафиров, с ЕГН **********,
от военно формирование 52 590 - Ямбол, управлявал товарен автомобил „Мерцедес
Зетрос“, с peг. № BA 117 913, собственост на военно формирование 52590 - Ямбол,
като се движил по безимена улица, минаваща покрай западната ограда на пивоварен
завод „Загорка“, в посока от север на юг. По същото време, лек автомобил „БМВ“
с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от ищцата, се движил от изток на запад по
ул.“Хан Аспарух“, която била с предимство. При достигане на кръстовището на
улица безимена и ул.“Хан Аспарух“, водачът на товарен автомобил „Мерцедес
Зетрос“ с peг. № ВА 117 913 Стоян Зафиров предприел маневра „завиване наляво“,
като не спазил изискванията на пътен знак Б2 „Стоп“. Извършвайки тази маневра,
Зафиров отнел предимството на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ и
товарният автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913 ударил с предната си
част страничната дясна част на управлявания от ищцата лек автомобил „БМВ“ с
per. № СТ 26 24 ВХ. На собствения на ищцата лек автомобил били причинени
имуществени щети. В управлявания от нея автомобил пътували лицата Тана Петкова
Дойчева и Валерия Теодорова Събева - дъщеря на ищцата. Вследствие на ПТП,
возещите се в лек автомобил „БМВ“ с посочения
номер лица - Тана Петкова Дойчева, Д.Г.Г., и Валерия Теодорова Събева -
получили травматични увреждания. След пристигането на екип на Бърза помощ
пострадалите били откарани в УМБАЛ - АД - „Проф. Д-р Стоян Киркович“ - Стара
Загора, където били диагностицирани причинените им телесни увреждания. ПТП било
посетено от дежурен екип на „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора и бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р - 1639 от
05.02.2019год. По случая било образувано досъдебно производство № 7 - РП по
описа на Военноокръжна прокуратура-Пловдив за 2019год. В хода на разследването
като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, алт. 2, вр. чл. 342,
ал.1, пр. 3 НК бил привлечен водачът на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“, с
peг. № В А 117 913, редник Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** от военно
формирование 52 590 – Ямбол.
С оглед на обстоятелството, че при процесното ПТП пътуващите в
лек автомобил „БМВ“ – ищцата и дъщеря й Валерия Теодорова Събева получили
травматични увреждания, осъществяващи медико-биологичния признак на леки
телесни повреди, а Тана Петкова Дойчева получила травматични увреждания,
осъществяващи медико — биологичния признак на средни телесни повреди,
досъдебното производство било образувано и водено срещу виновния водач Стоян
Зафиров Зафиров единствено за причиняване на средни телесни повреди на Тана
Петкова Дойчева по непредпазливост - в резултат на ПТП, тъй като причиняването
на леки телесни повреди по непредпазливост - в резултат на ПТП, не е въздигнато
от законодателя в състав на престъпление, а причиняването на имуществени вреди
по МПС се поглъща от причиняването на средна телесна повреда.
Предвид това, с Решение № 8 от 08.11.2019год., постановено по
АНД № 106 по описа на Военен съд - Пловдив за 2019год., редник Стоян Зафиров
Зафиров, ЕГН ********** от военно формирование 52590 - Ямбол, бил признат за
виновен, в това че: На 04.02.2019год. към 15.00 часа в гр.Стара Загора, при
управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913,
собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол, се движил по безимена улица,
минаваща покрай западната ограда на пивоварен завод „Загорка“, в посока юг и на
кръстовището с ул. “Хан Аспарух“ отнел предимството на лек автомобил „БМВ“ с
peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от Д.Г.Г., нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
- чл. 5, ал. 1 ЗДвП - като е поставил в опасност живота и
здравето на цивилното лице Тана Петкова Дойчева;
-чл. 50, ал. 1 ЗДвП - като не спазил изискванията на пътен знак
Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде предимство на движещият се по улица с
предимство лек автомобил БМВ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван от Д.Г.Г. и след
преминаване през кръстовището на лекия автомобил едва тогава да предприеме
маневра ляв завой;
-чл. 3. ППЗДвП - като не е пазил живота и здравето на цивилното
лице Тана Петкова Дойчева;
-чл. 104, ал. 1 ППЗДвП - като
не спазил изискванията на пътен знак Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде
предимство на движещият се по улицата с предимство лек автомобил „БМВ“ с peг. №
СТ 26 24 ВХ, управляван от ищцата и след преминаване през кръстовището на лекия
автомобил едва тогава да предприеме маневра — ляв завой, поради което блъснал
странична дясна част на лекия автомобил „БМВ“ движещ се по пътя е предимство,
вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на
возещата се на задната седалка в дясно Тана Петкова Дойчева, с посочено ЕГН и
адрес, причинил черепномозъчна травма изразяваща се в кръвна колекция под
меките черепни покривки и контузия на мозъка, като по този начин причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота със срок за възстановяване
от три до шест месеца, като на същото лице причинил травма на шията, изразяваща
се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен, което довело до трайно
затруднение на движенията на шията за срок от около шест месеца - които
представляват средни телесни повреди - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева. Решението е влязло в сила на 26.11.2019год.
Сочи, че в настоящия случай, следва по аналогия да се приложи
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила
присъда (в случая решение) на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Обстоятелствата, установени с влязлото в сила решение, а именно - настъпилото
на 04.02.2019год. ПТП, неговата противоправност и виновността т.е. в конкретния
случай е безспорно установено, че именно Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН **********
е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е
управлявал именно товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, с
който е нарушил правилата на движение - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 50, ал.
1 от ЗДвП, чл. 3, т. 2 от ППЗДвП и чл. 104, ал. 1 от ППЗДвП.
Обстоятелството, че причиняването на леки телесни повреди по
непредпазливост - в резултат на ПТП, не е въздигнато от законодателя в състав
на престъпление, а причиняването на имуществени вреди по МПС се поглъща от
причиняването на средна телесна повреда е основание за изключване на
наказателната отговорност на виновния водач Стоян Зафиров Зафиров /по отношение
на ищцата/, но не и на гражданската му отговорност за обезщетяване на
причинените от него неимуществени и имуществени вреди.
По описания по - горе начин на 04.02.2019год. в град Стара
Загора, при управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА
117 913, водачът Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** ,нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на ищцата Г. имуществени
вреди. Същите се състоят в увреждане на собствения й лек автомобил „БМВ“, с
peг. № СТ 26 24 ВХ. За обезвредата им, застрахованият, като техен виновен
причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да й заплати обезщетение, за
да ги поправи (чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Тази му отговорност се покрива от
ответника, като застраховател по сключения договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите, действал към датата на процесното
ПТП (493, ал. 1, т. 2 и 5 КЗ). При това положение увредената при ПТП ищца, има
право да получи обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени вреди,
пряко от ответника, като застраховал тази отговорност на причинилият ги
застрахован (чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ).
Видно от представените с настоящата искова молба справка от
интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица peг. № 1228р - 1639 от 05.02.2019год., за управляваното от виновния водач
Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** и собственост на военно формирование 52
590 - Ямбол МПС - товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, към
датата на ПТП - 04.02.2019год„ е била налице валидно сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно акционерно
дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, по застрахователна полица №
BG/23/119000026983, издадена със срок на валидност за периода от 01.01.2019год.
до 31.12.2019год. Следователно към датата на ПТП - 04.02.2019год. е било налице
валидно действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” по отношение на процесното МПС, което от своя страна
обуславяло правото и възможността на ищцата Г. да предяви прекия иск по чл.
432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.
Твърди, че причинените на Д.Г.Г. вреди са пряк резултат от
противоправното поведение на водача на МПС Стоян Зафиров Зафиров, който не е
изпълнил задълженията си, вменени му със ЗДвП. В резултат на ПТП, по лек
автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван и собственост на ищцата били
причинени щети. Тъй като за управляваното от виновния водач Стоян Зафиров
Зафиров и собственост на военно формирование 52 590 - Ямбол МПС - товарен
автомобил „Мерцедес Зетрос“, с peг. № ВА 117 913, към датата на ПТП -
04.02.2019год., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане“ АД, то ищцата имала право да получи обезщетение за
причинените й при същото ПТП имуществени вреди, пряко от ответника, като
застраховал отговорността на причинилият ги застрахован.
В качеството си на увредено лице, претърпяло имуществени вреди
от ПТП от 04.02.2019год., ищцата подала до ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“
АД уведомление за настъпилото на 04.02.2019год. ПТП и искане да й бъде
изплатено от последния обезщетение за причинените й при същото ПТП имуществени
вреди, към което приложила всички документи, с които е разполагала. По повод на
горепосоченото уведомление/претенция, в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД била
образувана ликвидационна преписка по щета с № 0410 - 160 - 0040/2019год. Бил
направен оглед на собствения й лек автомобил, при който по обективен и несъмнен
начин били установени всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и
механизма на тяхното причиняване. От представители на ответника - вещи лица,
бил изготвен опис на причинените щети. С това се установили конкретните
имуществени вреди по отношение на собствения на ищцата лек автомобил, както и
тяхната степен на повреда. След проведена кореспонденция между страните, с
писмо изх. № АЗ 15 - 183 от 15.01.2020год. застрахователното дружество
уведомило ищцата, че възстановяването на МПС надвишава 70% от действителната му
стойност, т.е. съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ по отношение на собствения й лек
автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ била налице тотална щета. ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД уведомило ищцата, че ще й изплати застрахователно обезщетение
за нанесените в конкретния случай вреди в размер на 75% от сумата от 2998,29
лева, която според застрахователя била действителната стойност на МПС към
датата на събитието. Така определената като обезщетение по щета с № 0410-
160-0040/2019год. сума в размер на 2248,71 лева, представляваща 75 % от 2998,29
лева, е била изплатена по сметка на ищцата, което обстоятелство счита за
безспорно.
Ищцата не е съгласна с размера на така определеното и изплатено
от застрахователя обезщетение за имуществени вреди. Размерът на същото е силно
занижен и не е съобразен с действително претърпените от нея имуществени вреди.
Действително при извършения от ответника оглед на лек автомобил
„БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, били описани множеството щети по автомобила,
предвид което последният следва да бъде оценен като тотална щета, защото
възстановяването на причинените по автомобила имуществени вреди се явявало
икономически неизгодно, тъй като размерът на същите надвишава пазарната
стойност на самия автомобил. Счита обаче, че застрахователят е занижил
действителната стойност на МПС към датата на събитието, като е определил същата
на стойност 2998,29 лева.
Видно от свидетелство за регистрация част I № *********, към
датата на ПТП - 04.02.2019год. процесният лек автомобил „БМВ“ с per. № СТ 26 24
ВХ е на около 15 години. Стойността на същия като нов е около 45 950 лева. След
прилагането на методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на
моторни превозни средства, действителната стойност на лекия автомобил възлиза около
4100 лева. Пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е около 4700
лева, т.е. средната стойност на автомобила към 04.02.2019год. е около 4400
лева, а не както била определена от застрахователя в размер на 2998,29 лева. В
случая застрахователното обезщетение за нанесените в конкретния случай вреди,
следвало да бъде определено в размер на 75 % от 4400 лева, т.е. в размер на
3300 лева.
Претърпените от ищцата имуществени вреди - изразяващи се в
увреждане на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 04.02.2019 г., причинено от противоправното
поведение на Стоян Зафиров Зафиров при управление на товарен автомобил
„Мерцедес Зетрос“ с peг. № ВА 117 913, оценява на сумата от 3300 лева, от която
следвало да бъде приспадната сумата в размер на 2248,71 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, изплатено извънсъдебно от ответника, като с
настоящата искова молба ищцата претендира заплащане на сума в размер на 1051,29
лева - разликата до пълния претендиран
размер на застрахователно обезщетение.
Според нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът/причинилият в случая вредите при ПТП
горепосочен застрахован, се смята в забава от деня на причиняването им на
04.02.2019г и без покана. При това положение, доколкото прякото право на
увредената ищца по чл. 432 КЗ възниква едновременно с правото й на деликтно
обезщетение от деликвента/застрахования и е функционално обусловено от него, то
застраховалият гражданската му отговорност ответник, като пряко задължено лице,
отговоря в обема, в който отговоря и причинилият увреждането застрахован. Това според
ищцата означава, че ответникът отговаря и за законната лихва върху
дължимото обезщетение за обезвреда на
причинените й при процесното ПТП имуществени вреди от застрахования, от датата
на причиняването им на 04.02.2019год., независимо дали последният е уведомил
ответника за същото ПТП. Според чл. 493, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите, заплаща обезщетение и за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3 на чл. 429, ал. 2 КЗ. Според постоянната практика на ВКС - тези лихви
следва да бъдат начислени на застрахователя от деня на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: т. 2.
вредите, причинени на чуждо имущество; т. 4. разумно направените разходи във
връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2.
С оглед на това, че увреденото лице -ищцата Г. е изпълнила
визираните в чл. 498, ал.1 и ал.2 от КЗ свои задължения - отправила е към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и е
представила на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са
свързани със застрахователното събитие и причинените вреди, застрахователят е
платил обезщетение в определен от него размер, но ищцата изразява несъгласие с
размера на определеното й обезщетение, за пострадалата е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Ищцата моли, след като докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с което да осъди
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: София, район Възраждане, ул. “Света София“
№ 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров,
да й заплати сумата от 1051,29 лева, представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ
за причинените й виновно имуществени вреди — изразяващи се в увреждане на
собствения й лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24 ВХ, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие на 04.02.2019год. в Стара Загора, на кръстовището
на ул. “Хан Аспарух“ и улица безимена, причинено от противоправното поведение
на Стоян Зафиров Зафиров, при управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос“
с peг. № ВА 117 913, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането 04.02.2019год., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
за на правените поделото разноски.
Посочва банкова сметка ***, а именно: IBAN : ***; BIC: ***
„УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Д.Г.Г..
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД гр. София, чрез пълномощника си, е депозирал в
законоопределения срок писмен отговор на исковата молба. Твърди, че
отговорността на ЗАД ОЗК - Застраховане” АД се съизмерява със сумата от 2248,72
лв., представляваща размера на застрахователното обезщетение и обичайните
разноски за определяне на същото, която сума е изплатена извънсъдебно на ищцата
по процесното дело - Д.Г.Г.. Във връзка с пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 04.02.2019г в гр. Стара Загора и предявена от страна на Д.Г.Г.
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение при ЗАД ”ОЗК
3астраховане” АД, е заведена щета под № 0410160-0040-2019. След анализ на
представените от страна на застрахованото лице документи, по посочената
преписка, в полза на ищцата била изплатена сума в размер на 2248,72 лв.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди по МПС, което
се дължи от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се определя в съответствие с разпоредбата на чл. 499 от
Кодекса за застраховането и клаузите на съответния застрахователен договор.
Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от
Комисията за финансов надзор Наредба и методика за уреждане на претенции за обезщетение
за вреди, причинени на МПС.
Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за
застраховането глава „Застрахователно обезщетение” е установено, че
„Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на
настъпване на събитието”, т.е. размерът на дължимото застрахователно
обезщетение зависи от размера на конкретно настъпилите вреди. Съгласно
практиката на ВКС, при вреди на имущество, застрахователното обезщетение е в
размер на действително претърпените вреди. При пълно унищожаване на имущество
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да
надвишава пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Сочи, че
при определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид. (Решение № 115 от 09.07.2009 г. на
ВКС по т.д. 627/2008 г. II т.о.; Определение № 767 от 09.12.2010 г. на ВКС по
т.д. 507/2010 г. ТК).
Според трайно установената съдебна практика, при тотална щета от
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на
застрахователното събитие следва да се приспадне стойността на запазените части
/Решение №24.10.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №92
от 20.02.2014г. по т.д.№2662/2013г. на ВКС, Определение №92 от 20.02.2014г. по
т.д.№2662/2013г. на ВКС/.
Експерти на Дружеството са оценили запазените части на стойност
749,57 лв. Същите са приспаднати от действителната стойност на ППС към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Целта на приспадането на запазените
части от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета е да не се
допусне собственикът на увредения автомобил да получи едновременно както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените
части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Съгласно
чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета
на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Такова удостоверение било
представено на застрахователя на 29.01.2020 г.
На 13.02.2020г. по банковата сметка на ищцата било изплатено
дължимото обезщетение в размер на 2248.72 лева.
Твърди, че с изплащането на цитираното застрахователно
обезщетение ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД изцяло и напълно е възмездило вредите по
процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно
тяхната действителна стойност, като дружеството е изпълнило надлежно
задълженията си, произтичащи от сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Плащане на обезщетение в по-голям размер би
довело до неоснователно обогатяване на ищцата.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен: Сочи,
че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до
неоснователност на иска за лихви, както и началния момент, от който се
претендира лихвата, а именно 04.02.2019г. В настоящия случай ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД се е произнесла в срок и е възстановила дължимото на Д.Г.Г.
застрахователно обезщетение. Документът за дерегистрация е представен на
застрахователя на 29.01.2020г. и едва след тази дата би се дължала законна
лихва. В тази връзка Решение №44/02.06.2015г. по т.д.№ 775/2014г„ I т.о. на
ВКС; Решение №2146 от 28.11.2019г. по т.д.№85/2019г. на СГС.
Предвид изложените съображения, счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК — Застраховане” АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което, моли,
съдът, да приеме предявените искове за неоснователни и необосновани и да ги
отхвърли изцяло. Претендира за разноските по делото.
На осн чл. 214 от ГПК, съдът е
допуснал изменение в размера на първоначално предявения от ищцата Диляна Г.
против ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София иск, като е приел, че
същият е предявен за сумата в размер на 751.29 лв., вместо първоначално
предявената сума в размер на 1051.29 лв.
В съдебно заседание ищцата се явява лично,
заедно с пълномощника си, като поддържа предявения иск и претендира за разноски
по делото. За ответното дружество се явява процесуалния му представител, който
моли съдът да отхвърли претенцията. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ищеца. Претендира за разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното:
Не е
спорно, а и видно от материалите по приложеното АНД №
106/2019г., по описа на Военен съд – Пловдив, с влязло в законна сила на 26.11.2019г.
Решение № 8/ 08.11.2019год., редник Стоян Зафиров Зафиров, ЕГН ********** от
военно формирование 52590 - Ямбол, е признат за виновен, в това че: На
04.02.2019год. към 15.00 часа в гр.Стара Загора, при управление на товарен
автомобил „Мерцедес Зетрос“ с peг. № В А 117 913, собственост на военно
формирование 52 590 - Ямбол, се движил по безимена улица, минаваща покрай
западната ограда на пивоварен завод „Загорка“, в посока юг и на кръстовището с
ул. “Хан Аспарух“ отнел предимството на лек автомобил „БМВ“ с peг. № СТ 26 24
ВХ, управляван от Д.Г.Г., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл. 5, ал. 1 ЗДвП, като е поставил в опасност живота и
здравето на цивилното лице Тана Петкова Дойчева;
-чл. 50, ал. 1 ЗДвП - като
не спазил изискванията на пътен знак Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде
предимство на движещият се по улица с предимство лек автомобил БМВ с peг. № СТ
26 24 ВХ, управляван от Д.Г.Г. и след преминаване през кръстовището на лекия
автомобил едва тогава да предприеме маневра ляв завой;
-чл. 3. ППЗДвП - като не е пазил живота и здравето на цивилното
лице Тана Петкова Дойчева;
-чл. 104, ал. 1 ППЗДвП - като
не спазил изискванията на пътен знак Б - 2 „Стоп“, а бил длъжен да спре и даде
предимство на движещият се по улицата с предимство лек автомобил „БМВ“ с peг. №
СТ 26 24 ВХ, управляван от ищцата и след преминаване през кръстовището на лекия
автомобил едва тогава да предприеме маневра — ляв завой, поради което блъснал
странична дясна част на лекия автомобил „БМВ“ движещ се по пътя е предимство,
вследствие на което по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на
возещата се на задната седалка в дясно Тана Петкова Дойчева, с посочено ЕГН и
адрес, причинил черепномозъчна травма изразяваща се в кръвна колекция под
меките черепни покривки и контузия на мозъка, като по този начин причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота със срок за възстановяване
от три до шест месеца, като на същото лице причинил травма на шията, изразяваща
се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен, което довело до трайно
затруднение на движенията на шията за срок от около шест месеца - които
представляват средни телесни повреди - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева. По смисъла на чл.300 от ГПК, настоящият
съд е обвързан от установените в същото производство обстоятелства относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
т.е.обхваща всички елементи от състава на деликтната отговорност относно
деликвента.
По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП по застрахователна полица № BG 23/119000026983. Не се оспорва и
настъпването на застрахователното събитие. Спори се относно размера на обезщетението.
От
приложените към ликвидационна преписка документи по по образуваната в
застрахователното дружество щета № 0410 – 160 -0040/2019г. се установява, че с уведомление
от 14.01.2010г. до ищцата, застрахователят я е уведомил, че възстановяването на
МПС надвишава 70 % от действителната му стойност, поради което е налице тотална
щета, вследствие на което определеното обезщетение за нанесените на увредения
лек автомобил възлиза на 75% от общо определения размер от 2 998.29 лв. С
платежно нареждане от 13.02.2020г., застрахователят е превел по банкова сметка ***,
в размер на 2 248.72 лв.
По делото е изслушана автотехническа експертиза, неоспорена
от страните по делото и възприета като компетентна от съда. Вещото лице
изчислява действителната стойностна лекия автомобил „БМВ“, с рег. № СТ 2624 ВХ, към момента на настъпване на
застрахователното събитие, в размер на 4000 лв.
При определяне на тази стойност експертът е взел предвид метода на сравнение с пазарни аналози, обяви
за продажба на подобни МПС, в подобно техническо състояние при същия срок на
експлоатация, справочника SchwackeListe и метода, приет в
застрахователната теория и практика, за определяне на действителна стойност на
автомобили, регламентиран с Методика към Наредба 24/08.03.2006г. При приспадане
на 75% от действителната стойност на МПС, размерът на обезщетението възлиза на 3000
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Нормата на чл. 498, ал.
3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". По делото безспорно се установява, че е налице сключена
застраховка "Гражданска отговорност" за т.а. „Мерцедес“, с peг. № ВА
117913, обективирана в полица № BG 23/119000026983 при
ответното застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, със
срок на действие 01.01.2019г. – 31.12.2019г., валидна към датата на настъпване
на застрахователното събитие – 04.02.2019 г. В случая се установява, че по
повод заявена от ищцата претенция в дружеството – ответник, е образувана преписка
по щета № 0410 – 160 -0040/2019г., по която застрахователят е изплатил сумата
от 2 248.72 лв. Ищцата изразява несъгласие с така определеното и платено
обезщетение. При това положение, съдът
намира, че са налице кумулативно необходимите условия въведени с чл. 498,
ал.3, предл. последно от КЗ, поради което предявената по съдебен ред
претенция се явява допустима.
Предявен е осъдителен иск с правно осн.чл. 432, ал.1
от КЗ. Разпоредбата намира приложение в случай, в който ищецът твърди, че е претърпял вреди,
вследствие ПТП, и насочва вземането си за възмездяването им срещу
застрахователя на гражданската отговорност на водача, виновно причинил
инцидента. За успешното провеждане на прекия иск в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на 1) валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
увредилото го лице и ответника, 2) настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние, от страна на застрахования, 3) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
Както се посочва, в настоящото производство
се оспорва размера на дължимото обезщетение.
При
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като
застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна
обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на
имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /виж решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. В
случая, съгласно кредитираното и неоспорено от страните заключение на САТЕ, действителната
стойност на увредения автомобил възлиза на 4000 лв. По образуваната щета, застрахователят е приел, че уврежданията на
л.а. „БМВ“, с рег. № СТ 2624 ВХ, са
„тотална щета“ по см. на КЗ /което не е оспорено от ищцата/, поради
което е платил на ищцата 75 % от тази стойност. Вещото лице посочва, че действителната
стойност на увредения автомобил възлиза на 4 000 лв., поради което 75% от
същата се равнява на 3000 лв. Т.е., налице е разлика между определения от
вещото лице размер и заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 751.28
лв. Тази разлика следва да бъде платена от застрахователя на ищцата. Поради това,
предявеният иск следва да се уважи изцяло в претендирания размер.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване вреди причинени от застрахования е производна
от тази на деликвента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ
е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от
застрахователя от един по- късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Затова, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие – 06.02.2019г. /видно от уведомление за
щета на МПС, приложено към документите по образуваната преписка/.
На основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото
разноски, които възлизат на 350 лв. – за адвокатски хонорар. Така заплатеният
за адвокатска защита размер е съобразен с разп. на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /първоначално
предявеният иск е с цена над 1000 лв./, поради което възражението на ответника
за прекомерност на платения адвокатски хонорар се явява неоснователно.
На осн. чл. 78, ал.4 от ГПК, ищцата дължи на
ответника разноски, в размер на 42.81 лв. за юрисконсултско възнаграждение./
последното е определено в размер на 150 лв. по чл. 25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ/. В хода на производството съдът е допуснал, на
осн. чл. 214 от ГПК изменение на предявения иск, като е намалил размера на
същия. Същото изменение е допуснато по искане на ищцата, като същата посочва,
че до пълния претендиран размер прави отказ от иска. Причина за намаляване
размера на претендираната сума е изготвеното от вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза заключение.Изменението на иска чрез
намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер. Десезирането
на съда, с оглед изменението на иска, е поради недоказаност на част от
претендираното вземане, което пък представлява основание за търсене на
дължимите разноски от страна на ответника. / по арг. на разп. на чл. 78, ал.4
от ГПК/.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Стара Загора дължимата по делото държавна такса, в размер на 50 лв., както и възнаграждение
за вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, в размер на 178.66 лв.,
изчислен съразмерно допуснатото намаляване на иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София
№ 7, ет.5, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 751.28 лв., представляваща
допълнително дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
на собствения й л.а. марка „БМВ”, с
рег.№ СТ 2624 ВХ, настъпили в резултат на реализирано на 04.02.2019г. ПТП, по образувана щета № 0410 –
160 – 0040/2019г., ведно със законната
лихва, считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 350 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет.5,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, сумата от 42.81 лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, ул. Света София № 7, ет.5,
представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, да заплати по бюджетната сметка на Старозагорски районен съд сумата от 50 лв. – за държавна
такса, и сумата от 178.66 лв. – за
възнаграждение на вещо лице.
Плащането на сумите в полза на ищцата
може да бъде извършено по следната банкова сметка: *** ***, ПРИ „Уникредит Булбанк“ АД – с титуляр Д.Г..
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: