Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
Normal; за да се произнесе, взе предвид следното: С определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.12.2011г. по Ч. гр. д. № 4878/2011г., Районен съд – град В. Т. е прекратил производството по делото поради изчерпване предмета на същото. Недоволни от така постановеното определение са ответниците по делото Д. С. Р. и И. К. Т., които го обжалват с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си посочват, че с определение от 11.11.2011г. Районен съд – град В. Т. се е произнесъл, като е допуснал обезпечаване на доказателства, на основание чл. 208 ГПК, чрез назначаване на оглед на недвижим имот и е допуснал съдебно-техническа експертиза. Считат, че предметът на Ч.гр.д. № 4878/2011г. на ВТРС не е изчерпан, поради което и обжалваното от тях определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че в производството по делото са били лишени от възможност да подадат отговор по молбата за допускане на обезпечаване на доказателства, респективно – Районен съд – град В. Т. е следвало да се произнесе по молбата едва след осигуряване на тази възможност. На следващо място считат, че в производството по делото са били лишени от правото да бъдат събрани и доказателствата, които те сочат, съответно – предметът на делото не е изчерпан и производството е прекратено без да са налице предпоставките за това. Посочват, че с определението си от 11.11.2011г. Районен съд – град В. Т. е допуснал вещото лице – геодезист, което да извърши геодезическо заснемане на съществуващата линия на оградата между два имота, а е прекратил производството без това да е направено, т.е без да е изчерпан предметът на делото. Молят обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде допуснато и направеното от тях доказателствено искане, а именно да се извърши геодезическо заснемане на съществуващата линия на оградата и на основите на каменния зид /оградата/ по цялата им дължина, като се отрази в скица с точен мащаб местоположението им спрямо къщите на двата имота. Ответникът по частната жалба на Д. С. Р. и И. К. Т., В. К. С., заема становище, че подадената частна жалба е недопустима и като такава същата следва да бъде оставена без разглеждане. На следващо място счита, че подадената частна жалба е и неоснователна, респективно – обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Производството по Ч.гр.д. № 4878/2011г. на Районен съд – град В. Т. е образувано по подадена от В. К. С. молба по реда на чл. 207 и следващите от Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на доказателства по бъдещ иск. С определение от 11.11.2011г. Районен съд – град В. Т. е допуснал, на основание чл. 207 ГПК, обезпечаване на доказателства по бъдещия иск чрез назначаване на оглед на недвижим имот, находящ се в град В. Т., ул. „Х. А.” № 5, представляващ УПИ II-2803, кв. 123, с идентификатор 10447.514.16 по КККР на град В. Т., който да се извърши на 15.11.2011г. от 11.00 часа. С определението ВТРС е допуснал съдебно-техническа експертиза, като вещото лице – геодезист извърши геодезическо заснемане на съществуващата линия на оградата спрямо сградите в двата процесни имота и е разпоредил, на основание чл. 208, ал. 2 ГПК, препис от молбата, ведно с определението да бъдат връчени на другите страни. На 16.11.2011г. е даден ход на Ч.гр.д. № 4878/2011г. на Районен съд – град В. Т. и в присъствието на молителката С., процесуалният й представител, ответната страна Р. и вещото лице Симеонов е извършен оглед на място на описания по-горе недвижим имот. По делото е изготвено и депозирано заключение на съдебно-техническа експертиза, като с разпореждане от 18.11.2011г. съдията – докладчик по делото е насрочил открито съдебно заседание на 23.11.2011г. за изслушване на заключението, за което страните и вещото лице са призовани. С определение по делото, постановено в открито съдебно заседание на 23.11.2011г., е прието заключението на съдебно-техническата експертиза. В същото съдебно заседание Районният съд е допуснал събиране на доказателства, посочени и от насрещните страни, чрез назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза. Заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза е изслушано и прието в съдебно заседание на 07.12.2011г. С обжалваното определение, постановено в същото съдебно заседание, Районен съд – град В. Т. е прекратил производството по делото поради изчерпване на неговия предмет. Доколкото производството по обезпечаване на доказателства, уредено в раздел VII от глава XIV на Гражданския процесуален кодекс, е особено такова, имащо за цел единствено предварителното събиране на определено доказателство, то законодателят изрично е предвидил, че само определението, с което молбата за обезпечаване на доказателства не се уважава, подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 208, ал. 3 ГПК, какъвто не е разглежданият случай. В случаите когато поисканото доказателство е събрано определението на съда, с което е прекратено производството, поради изчерпване на процедурата, не подлежи на обжалване по реда на глава 21 ГПК „Обжалване на определенията”. Този извод се налага и от изричната разпоредба на чл. 274, ал. 1 ГПК, съгласно която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби тогава, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение няма характер на такова, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, с оглед вида и характера на развилото се пред Районния съд производство за обезпечаване на доказателства. В това производство са допуснати и приети поисканите от молителя доказателства чрез извършване на оглед и изслушване на съдебно-техническа експертиза, т.е. събрани са предварително онези доказателства, по отношение на които е счетено, че съществува опасност да бъдат изгубени или събирането им впоследствие, при висящността на бъдещия процес, да бъде затруднено. Нещо повече, Първоинстанционният съд е допуснал, изслушал и приел допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза по направено от ответниците в производството, сега въззивници, искане, при положение, че по аргумент от разпоредбата на чл. 208, ал. 4 ГПК, съдът може, но не е длъжен да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна. Едва след това с атакуваното определение Районен съд – град В. Т. е прекратил производството по делото поради изчерпване на процедурата по обезпечаване на доказателства. Предвид всичко изложено по-горе въззивният съд приема, че определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради изчерпване предмета на делото, не е преграждащо. То не е и изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване. Ето защо определението не подлежи на обжалване, респективно – подадената срещу това определение частна жалба е процесуално недопустима. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд на Република България – определение № 436 от 17.07.2009г. по Ч.т.д. № 379/2009г. на I т.о. на ВКС; определение № 329 от 21.04.2010г. по Ч.т.д. № 196/2010г. на I т.о. на ВКС; определение № 35 от 19.01.2009г. по Ч.т.д. № 714/2009г. на II т.о. на ВКС; определение № 830 от 26.10.2011г. по Ч.т.д. № 584/2011г. на II т.о. на ВКС и други. Що се касае до наведените с частната жалба възражения, че в производството по обезпечаване на доказателства са нарушени съдопроизводствените правила, следва да се има предвид, че дори те да са основателни, същите не са предвидени от законодателя като основание за самостоятелен инстанционен контрол в разглежданата хипотеза, поради което се явяват и неотносими към предмета на настоящото производство. В тази връзка следва да бъде споменато и обстоятелството, че при допуснато съществено процесуално нарушение в производството по обезпечаване на доказателства и при решаване на въпроса в съответния висящ редовен исков процес дали същите са допустими и противопоставими на страната, чиито права са нарушени, се преценява на общо основание в бъдещото исково производство. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на Д. С. Р. и И. К. Т. против определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.12.2011г. по Ч. гр. д. № 4878/2011г. на Районен съд – град В. Т. е процесуално недопустима. Като такава жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, подадената по делото от Д. С. Р. и И. К. Т. частна жалба против протоколно определение на Районен съд – град В. Т. от 07.12.2011г. по Ч. гр. д. № 4878/2011г., с което е прекратено производството по делото поради изчерпване предмета на същото. ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д. № 41 по описа на Окръжен съд – град В. Т. за 2012 година. Препис от определението да се връчи на страните. Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |