Р Е Ш Е Н И Е
№2313
гр.Пловдив, 16.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
6060/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Розова Долина Екс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.“Дилянка“ № 29, срещу наказателно постановление № 36-0000204 от
07.05.2019 г., издадено от
Началник областен отдел „Автомобилна администрация“
Пловдив, с което на основание чл. 104а от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер
от 1000 лева, за нарушение на чл.10 ал.1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се, че управителят на
дружеството – жалбоподател е бил задържан в следствения арест в период
09.01.2019 г. – 24.05.2019 г., поради което обжалваното НП не е влязло в сила,
както е отбелязано на същото. По същество се излага съображения, че същото се
явява неправилно. От съда се иска неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно
заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, редовно уведомена за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. В тази връзка следва да се отбележи,
че независимо, че върху обжалваното НП е посочено, че същото е влязло в сила на
основание чл. 58 ал.2 ЗАНН, то това удостоверяване от административнонаказващия
орган не се възприема от настоящия съдебен състав. Съгласно трайната съдебна
практика еднократното изпращане на НП по пощата с препоръчана пратка на адреса
на нарушителя и само по себе си простото връщане на обратната разписка с
отбелязването, че пратката не е потърсена, не може да се приравни на редовно
връчване по чл. 58, ал.2 ЗАНН /така Определение № 118/18.01.2018 г. по к. ч.
адм. н. д. № 144/2018 г. на Административен съд Пловдив, Определение №
2253/10.11.2017 г. по н. д. № 3001/2017 г. на Административен съд Пловдив,
Определение № 2537/15.12.2017 г. по к. ч. адм. н. д. № 3376/2017 г. на
Административен съд Пловдив, и др./. Настоящият случай е именно такъв, от
представеното по делото писмо от ООАА се установява, че процесното НП е
изпратено по Български пощи до адреса на управление на дружеството –
жалбоподател, но е върнато като непотърсено. Доколкото не са положени
допълнителни усилия за връчване на НП, то не може да се приеме, че е налице
хипотеза на чл. 58 ал.2 ЗАНН, респ. същото не е влязло в законна сила и
депозираната жалба се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружество с ограничена отговорност
„Розова долина екс“ с предмет на дейност – международен превоз на това по шосе
срещу заплащане, притежава лиценз на Общността № 0030. Същото имало вписан
адрес на управление: гр. Раковски, обл. Пловдив, Ж.К. „Генерал Николаево“, ул.
„Мих. Добромиров“ № 117.
На 14.01.2019 г. в Електронен
търговски регистър била вписана промяна на адреса на управление на дружеството,
както следва: гр. Пловдив, ул. „Дилянка“ № 29. В 30-дневен срок от вписването,
дружеството не уведомило Областен отдел „Автомобилна администрация“ за
извършването на промяна.
През месец март 2019 г. свидетелят
Д. извършил комплексна проверка на дружеството – жалбоподател. В хода на същата
свидетелят установил, че са променени седалището и адреса на управление на
дружеството и същото не е уведомило за посоченото обстоятелство Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив.
Поради изложеното на 26.03.2019 г.
свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН Серия А-2018 № 260262, с което му
вменил нарушение по чл. 10 ал.1 от ЗАвПр. Актът бил връчен на управителя на
дружеството. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по от разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел – Г.Д.. Показанията на свидетеля са логични, преки, и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, поради което
следва да бъдат кредитирани. Така пресъздадената фактическа обстановка се
подкрепя и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: справка от
електронен търговски регистър и АУАН Серия А-2018 № 260262/26.03.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта и
информационните технологии. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 10 ал.1
от ЗАвПр при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България
или в лиценза на Общността, извън случаите на чл. 10 ал.2 ЗАвПр, превозвачът
подава заявление за отразяването им в тридесетдневен срок от тяхното
настъпване. Обстоятелствата, вписани в лиценза могат се извеждат от нормата на
чл. 10 ал.1, вр. Приложение № 6 от Наребда № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, между които е и адресът
на превозвача.
От приетата по
делото фактическа обстановка несъмнено се установи, че адресът на управление на
дружеството, е променен, поради което за жалбоподателя е възникнало задължението
в срок от 30 дни от настъпване на промяната писмено да уведоми Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" и да направи писмено искане по образец
/приложение № 6а/ за отразяване на промените в лиценза съобразно нормата на чл.
10 ал.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
Доколкото не са представени
доказателства дружеството – жалбоподател да е осъществило посоченото поведение,
а именно да е уведомило Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация" за промяна на своя адрес на управление и да е
подало искане за отразяване на посочената промяна, то несъмнен е налице вмененото
му нарушение по чл.10 ал.1 от ЗАвПр.
В тази връзка не се споделят наведените
доводи, че дружеството – жалбоподател е в невъзможност да декларира промяна на
адреса на управление, доколкото неговият управител – Р.Р., е бил задържан на
09.01.2019 г. с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е пребивавал в
следствения арест. Така на първо място следва да се отбележи, че докато е
действала посочената мярка за неотклонение по отношение на посочения управител
е извършена промяна в седалището и адреса на управление на дружеството –
14.01.2019 г., респ. след като дружеството може да смени своя адрес, същото е в
обективна възможност и да уведоми ООАА. От извършена на
основание чл. 32 ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридически лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ служебно справка в Търговския
регистър, който се явява публичен и достъпен за всяко лице, се установява, че
на 25.01.2019 г. е взето Решение на общото събрание на дружеството, като лично
управителят Р.Р. е подписал посоченото решение. По това време отново са налице
данни, същият да се е намирал в ареста, респ. доколкото може да участва при
взимане на решение на общото събрание, то може и да упълномощи лице за
извършване на действия по уведомяване ООАА за промяна в седалището и адреса на
управление на дружеството.
На следващо място, считано от 06.02.2019 г.
е бил назначен и нов управител на дружеството, а именно: М.К., която също е
следвало да изпълни посоченото задължение, доколкото правомощията и с другия
управител – Р.Р., са да действат както заедно, така и поотделно.
Не отговаря на действителното и правно
положение и изнесеното обстоятелство, че нотариус е в невъзможност да посети
следствения арест. Такава възможност изрично е предвидена в чл. 295 ал.5 от
ППЗИНЗС. От изложеното следва, че последното обстоятелство не може да изключи
административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател,
доколкото същото е било в обективна възможност чрез своите управителни органи,
да подаде уведомление до ООАА.
На последно място следва да се има предвид и
че е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател, която се явява обективна и безвиновна. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗАНН,
в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет
или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци
може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на
юридическото лице или на едноличния търговец е обективна и тя не зависи от
вината на физическо лице. Достатъчно е да е осъществено нарушение на цитираната
норма, за да се наложи санкция. Субект на задължението е самото юридическо лице
или едноличен търговец и при неизпълнението му се реализира отговорността на тези
лица /така Решение № 13127 от
10.10.2013 г. по адм. д. № 9658 / 2013 на Върховния административен съд/.
От изложеното следва, че се явява ирелевантно обстоятелство дали управителят на
жалбоподателя е пребивавал в ареста или не, доколкото се касае за търговец,
който следва да полага необходимата грижа за осъществяваната от него търговска
дейност.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
посоченото нарушение е формално, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност. Поради
изложеното случаят не следва да се характеризира като маловажен такъв.
От всичко изложено
бе установено по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение. В хода на досъдебното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Случаят не е
маловажен, поради което не може да бъде квалифициран по чл. 28 ЗАНН. Наложената
санкция …
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 36-0000204 от 07.05.2019
г., издадено от Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на „Розова
Долина Екс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.“Дилянка“ № 29, на основание чл. 104а от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция,
в размер от 1000 лева, за нарушение на чл10 ал.1 от ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС