Р Е Ш Е Н И Е № 368
гр. Бургас, 09.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Тодорка С.
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 471 по описа за 2019 година,
съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес гр.*, к-с „*“ бл.* вх*, ет.*, с която е предявена претенция срещу
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.“Позитано“ №5 за
осъждане на ответника да заплати сумите от 40 000 лева, представляващи
част от дължимите 55 000 лева за претърпени неимуществени вреди и
1 473.27 лева имуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване
на телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие, причинено от
застрахован при горното дружество лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
регистрационен номер *** с водач Б.К.С., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане
за претендираните неимуществени вреди и от датата на най-късното плащане-
24.11.2018г. до окончателното такова за търсените имуществени вреди.
Заявява се в исковата молба, че на 14.12.2017г.***, Б.К.С. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** и на кръстовището на ул.“Св.Пантелеймон лечител“ и
бул.“Стефан Стамболов“ ударил преминаващата по пешеходната пътека ищца.
Поведението на водача не било съобразено с изискванията на ЗДвП
и ППЗДвП като в резултат на сблъсъка били причинени телесни увреждания на С..
Уточнява се също така, че гражданската отговорност на превозното средство била
застрахована в Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД, съгласно полица №***, валидна от
05.01.2017г. до 04.01.2018г.
Подробно са изброени нарушените, според ищцата законови разпоредби,
посочена е формата на вина на осъществяване на деянието- непредпазливост, като е изразена позиция,че причинените телесни увреждания се намирали
в причинна връзка с настъпилото произшествие.
Детайлно са описани, получените от ищцата телесни увреждания и травми,
които довели до настаняването и в отделението по ортопедия и травматология към
УМБАЛ Бургас. В болничното заведение се извършили множество изследвания и
поставена диагноза- фрактура-луксацио тремалеоларис крурис декстри.
Пострадалата изпитвала силна болка в областта на дясната глезенна става, същата
била силно отточна, поради което и било невъзможно да се придвижва. На
15.12.2017г. е поставена метална остеосинтеза под обща анестезия, на
08.02.2018г. се наложило отново постъпване в болница и предприета оперативна
интервенция като е извършена екстракция на част от елементите към металната
остеосинтеза. За периода от 19.03.2018г.- 26.03.2918г. С. постъпила за лечение
в специализирана болница за рехабилитация „Стайков и фамилия“ЕООД. На
21.11.2018г. пострадалата посетила за трети път УМБАЛ- Бургас където била извършена трета оперативна интервенция
и цялостното премахване на импланта от крака и.
Уточнява
се, че ищцата преживяла силни болки и страдания в десния крайник, като в
продължение на повече от една година движението и било затруднено. Пострадалата
била силно травмирана, потисната и емоционално нестабилна, станала лесно
раздразнителна и сприхава. Затворила се в себе си, като излизала от дома си
само при крайна необходимост. Разстроена била и поради обстоятелството, че
предвид състоянието и отказала да започне работата, след положени
няколкомесечни усилия да се намери такава. И в настоящия момент изпитвала
дискомфорт и болка при натоварване на крака си, включително при смяна на
времето.
Общо
направените разходи, формиращи размера на претенцията за имуществени вреди
възлизали на сумата от 1473.27 лева. Представени са фактури и касови ордери.
Ищцата
изпълнила задълженията си, уредени в нормата на чл.380 КЗ и на 10.05.2018г.
предявила претенция за обезщетяване на причинените и вреди пред
застрахователя.
Ответното дружество, в депозирания отговор оспорва исковата претенция
като неоснователна. Заявена е позиция, според която в представените от ищцата
документи не се съдържали такива, позволяващи изграждане на извод за наличие на
деликт и причинени в тази връзка вреди, репарирането на които се търси в
настоящия процес. Оспорва се приложения към исковата молба констативен
протокол, като същевременно се заявява, че същият по никакъв начин не доказвал
вина или нарушение на правилата за движение по пътищата. Липсвали данни за това
какво е било поведението на ищцата и къде точно на пътното платно е стояла в
момента на произшествието. Изразява се становище, че било възможно С. да се
намира на пътното платно неправомерно и без достатъчна за водача видимост.
Безспорни доказателства, свидетелстващи за виновно поведение на водача на
превозното средство, ангажиращо отговорността на застрахователя отсъствали.
Формулирано е и искане за спиране на
производството по делото, предвид наличието на преюдициален спор, който
следвало да се реши от наказателния съд и имал отношение към ангажирането
отговорността на ответника в настоящия процес.
Оспорва се вида и характера на
уврежданията, за които се твърди, че са причинени от ПТП. Съществувала реална и
обективна възможност пострадалата сама да е създала предпоставки и да е
допринесла за настъпването на инцидента. Във връзка с казаното се заявява, че е
налице съпричиняване на противоправния резултат от страна на ищцата. Според ответника от представените към исковата молба
доказателства не ставал ясен точния механизъм за настъпване на произшествието,
съответно недоказани оставали предпоставките за носене на деликтна отговорност
по чл.45 ал.1 ЗЗД.
Оспорен е и размерът на исковите претенции,
като се твърди, че същият от една страна е недоказан, а от друга силно завишен.
Във връзка с претендираната лихва се уточнява момента, от който по смисъла на
КЗ застрахователят дължи такава.
В
депозираната допълнителна искова молба ищцата се противопоставя на направеното
оспорване на констативния протокол, като излага аргументи. Взема отношение по
искането за спиране на производството, както и по изтъкнатите съображения за
недопускане до разпит на свидетели в режим на довеждане.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На
14.12.2017г., около 14.50 часа, ищцата Д.С. вървяла по десния тротоар на бул.“Стефан
Стамболов“ в гр.Бургас по посока към кръговото кръстовище на хотел „Мираж“.
Докато пресичала по пешеходната пътека пътното платно непосредствено преди
кръстовището с ул.“Свети Панталеймон лечител“ била ударена от движещия се по
посочената улица в посока бул.“Стефан Стамболов“ лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с регистрационен номер ***, управляван от Б.К.С.. Водачът
възприел пресичащата от ляво на дясно,по посока на движението му, пострадала
като опасност за движение от разстояние 56-57 метра. Преценил обаче, че ще
успее да премине преди нея и продължил движението си след което последвал удар
в дясната странична част на пешеходката. В резултат на сблъсъка С. получила
фрактура на дясна глезенна става и била настанена за лечение в отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ-Бургас. Извършена била оперативна
интервенция и поставена метална остеосинтеза. На 09.02.2018г. била премахната
една част от металния имплант, а на 21.11.2018г. отново по оперативен път е
извадена и останалата част на остеосинтезата.
За установяване на тази
фактическа обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства,
включително заверени копия на част от материалите по досъдебно производство №1001/2017г.***/2017г.***,
в това число констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие. Последните два документа са част от материалите по
досъдебно производство и
имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл.179 ГПК,
издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията им, в установената форма и по установения ред, поради което имат обвързваща формална
доказателствена сила относно обстоятелствата, отразени в тях, които следва да се приемат за
безспорно констатирани в настоящия случай. / В този смисъл са решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от
22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от
25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. /.
Представени са писмени материали,
свидетелстващи за уведомяване на застрахователя, както и множество медицински
документи, отразяващи състоянието на пострадалата към момента на приемането и
за лечение в болничното заведение, проведените допълнителни оперативни
интервенции и рехабилитация, както и писмени доказателства за направени разходи
във връзка с пребиваването в болницата и последващото лечение.
В приетото по делото заключение
на допусната съдебно медицинска експертиза се посочва полученото от
пострадалата увреждане, проведените оперативни интервенции, включително тези за
премахване на имплантите, периода на оздравителния процес, като същевременно е
направена констатация за наличие на причинна връзка между травмата и
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
В заключението си вещото лице,
изготвило съдебната автотехническа експертиза, след внимателно обсъждане на
всички, приети по делото доказателства описва начина на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините довели до инцидента, които според
експерта са изцяло субективни и се дължат на неточната преценка за разстояние
на водача на превозното средство. Вещото лице е категорично, че пешеходката в
момента в който е започнала пресичане на пътното платно е била извън опасната
за спиране зона на автомобила, както и че водача С. е могъл да я възприеме от
достатъчно далечно разстояние, за да реагира и предотврати инцидента, като я
пропусне, съобразявайки правилата за предимството на преминаване.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки
напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани
становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото е разпитан в качеството
на свидетел водача на лекия автомобил Б.С.. В показанията си последният отрича
управляваната от него лека кола да е имала въобще съприкосновение с тялото на
пострадалата, като твърди, че ищцата е преминала пред превозното средство
безпроблемно. Съдът не кредитира, дадените от свидетеля показания в тази им
част, съобразявайки нормата на чл.172 ГПК. На първо място същите се
опровергават от останалите, приобщени по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите П С, Й.И. и Г.Ж., както и от констатациите, отразени
в протокол за ПТП. Освен това по делото е приет като доказателство протокол за
разпит на С. в качеството му на свидетел по време на досъдебното
производството, в който се посочва, че именно той е ударил пострадалата с лекия
си автомобил. Показанията на последния са снети по предвидения в НПК ред, протоколът е
подписан от него, поради което няма пречка да се ценят
като извънсъдебно признание на отразените в него факти и обстоятелства, което
важи срещу своя издател./ в тази връзка решение №360 от 09.07.2010г. по гр.дело 2402 от 2008г.
първо г.о. на ВКС./
Свидетелят П С описва в детайли и с
подробности състоянието на ищцата, веднага след приемането и в отделението по
ортопедия на болницата в гр.Бургас. Проследява в хронология процесите по
лечение и възстановяване, като включително се спира на затрудненията, настъпили
в ежедневието на последната в резултат на претърпяното произшествие. Заявява в
тази връзка, че се е наложило ищцата да проведе допълнителен курс на лечение за рехабилитация на удареното място,
който продължил два месеца. Споделя също така, че С. се е възстановила
понастоящем, но продължава да търпи болките, характерни за тялото като
последица от претърпяната травма. Случилото се с ищцата повлияло и на нейното
психично състояниене- изпитвала страх да се движи пеша, затворила се в себе си,
излизала все по рядко, правейки кратки разходки.
С изключение на показанията на С., настоящият състав приема с доверие и кредитира напълно казаното
от останалите свидетели, които са изложили добросъвестно и без пристрастия
възприятията и спомените си за случилото се.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на
увреждането между дружеството-
ответник
и собственика на лекия
автомобил, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите полица №***, с период на валидност 05.01.2017г.
до 04.01.2018г. е безспорно установено. Установено е също така, че лекият
автомобил марка „Фолскваген Голф“ с регистрационен номер *** е управляван от
водача Б.К.С., а извод за наличие на негово виновно и противоправно поведение
се извежда без колебания от всички, приобщени по делото доказателства,
включително приети експертни заключения. Няма как да бъдат споделени
възраженията и оспорванията на ответната страна, че не е изяснен механизма на произшествието
и причинната връзка между деликта и претърпените увреждания от ищцата. Такова
успешно доказване е проведено по делото, като е изяснен начина на настъпване на
инцидента, поведението на водача на лекия автомобил, което е било в разрез с
предписанията на чл.119 ал.1 ЗДвП, указващи задължение за пропускане на стъпилите
на пешеходната пътека пешеходци, получените увреждания от пострадалата в
резултат на произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и
поведението на делинквента.
Неоснователно и недоказано е
останало твърдението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на
пострадалата, като убедително насрещно доказване в тази насока не е проведено.
В хода на съдебното дирене не са събрани каквито и да е данни, свидетелстващи
за поведение на С., което да е допринесло за причиняване на противоправните
последици.
Още по-малко може да се твърди настъпване
на случайно деяние, доколкото както вече се посочи, причините за възникване на
инцидента са изцяло субективни- поведението на водача на автомобила, който е възприел
пешеходката от голямо разстояние и е имал достатъчно време за реакция.
Последният обаче вместо да намали скоростта и пропусне пешеходката е продължил
движението си.
От казаното следва, че извършеното виновно и противоправно деяние, изразяващо
се в нарушаване правилата за движение по пътищата, предвиждащи задължение на водачите да пропуснат преминаващите по
пешеходна пътека пешеходци се
намира в пряка причинна връзка с настъпилите
противоправни последици. Именно грубото пренебрегване на законовите предписания за
предимството е довело до пътно-транспортното произшествие и причиняване
телесната повреда на пострадалата.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката
„гражданска отговорност” дължи на ищцата обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, условията, при които е извършено,
настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения /т. 11 на
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда,
което с оглед на изложеното по- горе, се доказа недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищцата са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и
страдания от получените травми, както и от продължилия близо година /при
съобразяване на втората и третата операции по изваждане на имплантите/ физически
дискомфорт и неразположение. Ищцата С. месеци наред е изпитвала значителни
затруднения в ежедневието си, до степен първоначално да не може да се обслужва
и грижи пълноценно сама за себе си. Както вече се посочи била е обездвижена по
лекарско предписание дълго време, след което е проведен и курс на
рехабилитация. Несъмнено вследствие на претърпяното ПТП ищцата е преживяла силен стрес, който е нямало как да не се
отрази на качеството и на живот, включително и на комуникацията и с околните. Травмите
на крака са довели до продължителни болки и страдания, налице е било сериозно обездвижване на тялото, а в продължителния
период на възстановяване С. несъмнено е търпяла противно на волята и изолация и
лишения.
При определянето размера на претърпените неимуществени
вреди от Д.С. съдът изхожда най-вече от продължителността на ефективно
претърпените болки и възстановителен процес и значително ограничения обем от
движения в периода на възстановяване.
На тази база обезщетението, следващо се на пострадалата, за претърпените в резултат на увреждането неимуществени вреди трябва да се определи
в размер на 25 000лв., които съда намира за
достатъчни за възмездяването и. Претенцията е заявена като частична, като в този
размер се явява основателна и доказана.
Трябва да се уважи и искът за репариране на причинените в резултат на
инцидента на С. имуществени вреди в предявения по делото размер. Този размер се
установява от ангажираните по делото писмени доказателства- фактури и касови
бележки, които удостоверяват направени разходи във връзка с лечението на ищцата,
поради което съдът ги цени без резерви, както счита, че в същите документи
обективно и достоверно са отразени факти по заплащане на извършени услуги. Тези
направени разходи се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства,
изготвени експертни заключения и приложени писмени доказателства,
свидетелстващи за здравословното състояние на ищцата. По изложените съображения
съдът намира претенцията за доказана в размера, предявен по делото, а именно 1473.27
лева.
Съгласно нормата на чл.497 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ.
В случая доколкото не са
релевирани от страна на ответника твърдения относно непредставяне на
доказателства във връзка със застрахователното събитие по смисъла на чл.106
ал.3 КЗ следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава и лихвата за неимуществени вреди трябва да се присъди,
считано от изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 10.08.2018 г., а не както е поискано от ищцата
от датата на деликта- 14.12.2017г. Лихвата за претендираните имуществени вреди
е дължима от датата на
най-късното плащане- 24.11.2018г. до окончателното такова.
С оглед изхода на делото, направеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да
бъде присъдена сумата от 395.75 лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски за държавна такса и депозити за
експертизи, съразмерно на уважената част от исковете.
В тежест на ответника-
застраховател следва да се постави и дължимата за производството държавна такса
в размер на 1058.93 лв.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 191.68 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът- застраховател трябва да заплати възнаграждението на адвокат Д.Н.Д.,
ЕГН ********** от БлАК в размер на 1324.19 лева. Ангажирани са доказателства за
предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор, в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице
предвиденото в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор, в който да
посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2
ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази връзка определение №70/
08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и определение №41/25.01.
2017г. на ВКС по ч.т.д.№2127/16г. първо т.о. /
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, пл.“Позитано“ №5 да заплати на Д.Д.С., ЕГН **********, с адрес гр.*, к-с *“ бл.* вх.*,
ет.* обезщетение в размер на 25 000 лева/двадесет и пет хиляди
лева/ неимуществени вреди и 1 473.27 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки/ имуществени вреди за причинените на ищцата телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие,
допуснато от застрахован при горното дружество лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с регистрационен номер *** с водач Б.К.С., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане за претендираните неимуществени вреди и от датата на
най-късното плащане- 24.11.2018г. до окончателното такова за търсените
имуществени вреди, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения
до претендирания от ищцата и за присъждане на лихва за времето от датата на
увреждането- 14.12.2017г. до 09.18.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за
производството в размер на 1058.93 лева / хиляда и петдесет и осем лева и
деветдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да заплати на Д.Д.С., ЕГН ********** сумата от 395.75 лева/триста деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи направени от нея съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* да заплати на
адвокат Д.Н.Д., ЕГН ********** от БлАК сумата от 1324.19 лева /хиляда триста двадесет и четири
лева и деветнадесет стотинки/ адвокатско възнаграждение за осъщественото в
настоящото производство процесуално представителство.
ОСЪЖДА ищцата Д.Д.С., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* сумата от 191.68 лева/сто деветдесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки/ за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия: