РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501628 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“
ЕАД – гр. ****, ЕИК *****, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.
против Решение №261313/23.04.2021г., постановено по гр. д.№2976/2020г. на
РС Пловдив, с което се признава за установено в отношенията между
страните, че С. АТ. С. с ЕГН ********** от гр..***** не дължи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.***** сумата от 4 802.62 лв., представляваща едностранно
начислена сума корекция по сметка за неизмерено количество електрическа
енергия за периода 03.01.2019г. до 02.07.2019г. за обект в гр.*****, за която
сума е издадена фактура №**********/10.01.2020г. С оплакване за
незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, от въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да
отхвърли предявения отрицателен установителен иск за посочената сума.
Претендират се разноски, съгласно приложения списък с направени такива.
Ответникът по жалбата С. АТ. С. с ЕГН ********** , чрез
процесуалния му представител адв. Ч. изразява становище за
неоснователност на същата, иска потвърждаване решението на
1
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. .
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, приема за
установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124,
ал.1 от ГПК, предявен от С. АТ. С. против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК *****. От съда се иска да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от
4 802.62 лв., представляваща едностранно начислена сума корекция по
сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода
03.01.2019г. до 02.07.2019г. за обект в гр.*****, ИТН *****, за която сума е
издадена фактура №**********/10.01.2020г
С обжалваното решение РС е уважил предявения иск, като е приел за
недължима процесната сума.
Настоящата инстанция споделя този извода за недължимост на
спорното вземане по следните съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на
електрическа енергия за обект (с посочен по-горе ИТН), присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Ответното
дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на
електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се
намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа
енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от
друг субект – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Безспорно също е, че ответното дружество е начислило процесната сума
като дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие едностранна
корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия,
извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Според настоящата инстанция това е сторено при липса на основание цената
за доставено и неотчетено количество електрическа енергия да се начислява
посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното
дружество, което е лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване
с електрическа енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите
по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа
енергия и търговията с електрическа енергия се уреждат от Закон за
енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни актове –
Наредби и Правила.
Дейностите по разпределение на електрическа енергия и експлоатация
на електроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–
2
собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия
(извършвано от крайния снабдител, търговеца на електрическа енергия или
доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен интерес (чл. 88,
ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден нарочен
лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се
осъществяват по силата на различни договори при публично известни общи
условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти,
и следва да се прави разграничение между цена за пренос и цена за продажба
(доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а
представлява начин за парично остойностяване на отделено количество
електрическа енергия, когато то е било доставено, но не е могло да бъде
измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.),
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с
изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.
От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно посочва в
полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката
по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са
крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“).
Следователно налице е нормативно противоречие относно това кой
субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на
електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ – крайният
снабдител.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта
от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че ответникът не разполага с основание да
извърши процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не му се
дължи. На това основание – липса на материално-правна легитимация на
ответника да претендира процесната сума – предявеният отрицателен
установителен иск следва да се приеме за основателен.
Макар и по различни съображения, РС е достигнал до същия краен
3
извод, поради което първоинстанционния акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направени в настоящата производство разноски в размер на 600лв
- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което въпреки
направеното възражение за прекомерност, не следва да бъде намалено,
предвид фактическата и правна сложност на спора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261313/23.04.2021г., постановено по
гр. д.№2976/2020г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.***** да заплати на С. АТ. С.
с ЕГН ********** от гр..***** сумата от 600.00 лв. (шестстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4