№ 6096
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110114732 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова
молба насочена против Д. Д. Т. и Р. Д. Т., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумите както следва:
Д. Т. – 195.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумите, 28.96лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 23.02.2024г., 32.37лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. –
м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 6.98лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2021г.
– 23.02.2024г.
Р. Т. - 195.09лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумите, 28.96лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021г. – 23.02.2024г., 32.37лв. – дялово разпределение за периода м.01.2021г. –
м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 6.98лв. – мораторна лихва за периода 18.03.2021г.
– 23.02.2024г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи се, че за процесния период са действали общите
условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, съгласно
които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за
топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „МХ Е.“ О. съобразно
сключения между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
1
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е
искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на
ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.
Т. – Е., с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Формулирано е
възражение, че вземанията са погасени по давност, на следващо място се сочи, че
сумите, предмет на настоящото производство са платени.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от Р. Т., чрез назначения му особен
представител, с който претенциите се оспорват като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
С протоколно определение от 28.02.2025г. / протокол л. 196/ съдът е обявил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в хода на процеса
на 20.08.2024г., е извършено плащане от страна на Д. Т. на сумата от 252.82лв.,
което обстоятелство намира опора в приложеното на л. 116 по делото копие на
платежно нареждане.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
2
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия за недвижим имот с абонат № 19****, представляващ ап. 30, находящ се в
/адрес/.
От приложеното на л. 203 по делото копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти се установява, че процесното
жилище е закупено през 1991г. от Д. Т. Т. и Е.М. Т. в режим на СИО.
От справката в НБД „Население“ /л. 72/ по делото се установява, че съпругата
Е.М. Т. е починала.
По аргумент от чл. 28 вр. чл. 44 СК и чл. 9 ЗН съпругът Д. Т. е станал
собственик на 4/6 идеални части от жилището, а всяка едно от децата Р. Т. и Д. Т., по
силата на наследствено правоприемство е получило по 1/6 идеална част.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Нотариален акт № 3, том II, РЕГ №
23853, дело № 178/03.12.2019г., се установява, че Д. Т. е прехвърлил на дъщеря си Д. Т.
неговите 4/6 идеални части от жилището.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период Д. Т. е била
носител на правото на собственост и отговаря за 5/6 от задълженията, а Р. Т. на 1/6.
Въпреки това претенциите са заявени от ищеца, като от всеки от двамата се
претендира по ½ от задълженията за исковия период.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, мотивирано и изготвено от лице притежаващо нужния
опит и професионална квалификация се установява, че абонатната станция
топлозахранва само вх. А, общият топломер се отчита по електронен път в началото на
всеки месец, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция. Видно от заключението в процесния имот през исковия период е
имало два броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, уредите са отчетени на
11.06.21г., 12.05.2022г. и 10.05.2023г., с подпис на потребител, като за целия период
няма изчислена ТЕ за отопление на имот. Експертът е посочил, че изчисленията са
извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД.04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 16 по делото копие на Договор № 405 – II от 27.09.2002г.,
3
се установява, че между процесната ЕС и фирма „МХ Е.“ О., е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността на доставената топлинна енергия до процесния обект през исковия период
е 390.18лв., а за дялово разпределение 64.74лв.
Както се посочи по-горе в изложението, Р. Т. отговаря за 1/6 от задълженията,
респективно исковите претенции, насочени срещу него се явяват частично
основателни, както следва: - искът за доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 65.03лв., като над тази сума до максимално предявения размер от
195.09лв. или за разликата от 130.06лв., претенцията е неоснователна. Искът за
дялово разпределение се явява основателен за 10.79лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 32.37лв., претенцията се явява неоснователна.
Съдът следва да разгледа релевираното от Д. Т. възражение, че част от
вземанията са погасени по давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци
на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ
45 – дневен срок.
В процесния случай исковата молба е депозирана на 14.03.2024г., респективно
погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 14.03.2021г., а именно в
случай погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2020г.
– м.12.2020г. За останалата част от периода м.01.2021г. – м.04.2023г., от заключението
на вещото лице по допуснатата и изготвена ССчЕ, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация, е видно, че стойността на доставената топлинна енергия е в размер на
474.79лв., като доколкото исковата претенция срещу Д. Т. е заявена за ½ от
задълженията същата дължи плащане на 237.39лв., като съобразявайки принципа на
диспозитивното начало и като взе предвид, че искът за топлинна енергия срещу този
ответник е предявен за сумата от 195.09лв., претенцията се явява изцяло основателна.
4
Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая за периода м.01.2021г. –
м.04.2021г., се получава по-голям размер на задължението за топлинна енергия от
размера на същото за целия исков период, като експертът по ССчЕ, в забележка на
страница 10 от заключението, стр. 186 по делото е обяснил, че това се дължи на
обстоятелството, че за този период м.01.2021г. – м.04.2021г., не са взети предвид
промяна на цената в размер н 15.92лв. и платени задължения в размер на 196.78лв.,
доколкото същите касаят период през 2020г.
На следващо място доколкото няма погасена по давност част от претенцията за
дялово разпределение и съобразявайки, че видно от заключението на вещото лице
стойността на доставената услуга дялово разпределение за исковия период е 64.74лв.,
както е че искът срещу Д. Т. е заявен за ½ от задълженията, следва извода за
основателност за сумата от 32.37лв.
С протоколно определение от 28.02.2025г. / протокол л. 196/ съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в хода на процеса на
20.08.2024г., е извършено плащане от страна на Д. Т. на сумата от 252.82лв., което
обстоятелство намира опора в приложеното на л. 116 по делото копие на платежно
нареждане.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД.
Видно от приложеното на л. 116 копие на платежно нареждане, в същото не е
отразено кои вземания на ищеца се погасяват поради което приложение следва да
намери материалноправната разпоредба на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, съгласно която когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват
се най -напред разноските, след това лихвите и най – после главницата.
По изложената аргументация с плащането на сумата от 252.82лв., ответникът Д.
Т. е погасила задължението за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия в
размер на 28.70лв., 13.89лв. – законна лихва върху претенциите за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение от датата на подаване на исковата молба - 14.03.2024г.
до датата на плащане на сумата - 20.08.2024г., 32.37лв. – дялово разпределение и
177.86лв. от главницата за доставена топлинна енергия.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
претенцията за доставена топлинна енергия за сумата от 17.23лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното.
За процесния период приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.” ЕАД и
са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Претенцията за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия срещу Р.
Т., при съобразяване обстоятелството, че същият отговаря за 1/6 от задълженията се
явява основателна за сумата от 9.56лв., доколкото общият размер на акцесорната
претенция върху доставената топлинна енергия видно от заключението е 57.40лв.
Акцесорната претенция срещу Д. Т. за сумата от 28.96лв. – мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия се явява неоснователна, като погасена чрез
плащане в хода на процеса.
5
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение срещу всеки ответник се явява неоснователна.
По разноските:
По отношение разноските на Р. Т..
Срещу този ответник са предявени искови в общ размер на 263.40лв., уважената
част е в размер на 85.38лв., респективно отхвърлената част е в размер на 178.02лв.,
при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските.
На ищеца следва да се признаят разноски срещу този ответник в общ размер на
950.00лв., от които 400.00лв. – особен представител, 200.00лв. – държавна такса и
50.00лв. – половината от минималния размер на юрисконсултското възнаграждение,
както и 300.00лв. – депозит вещи лица / по ½ от внесения депозит по всяка
експертиза/.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Р. Т. следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 307.93лв.
По отношение разноските на Д. Т..
Срещу този ответник са предявени искови претенции в общ размер на 263.40лв.,
уважената част е в размер на 17.23лв., отхвърлената част е в размер на 246.17лв. В
случая обаче, този ответник дължи разноски и за частта на исковите претенции, която
се отхвърля като неоснователна, поради плащане в хода на процеса, доколкото
плащането е извършено в хода на процеса, респективно ответникът е дал повод за
завеждане на исковете.
Платената от ответника сума в хода на процеса е в размер на 252.82лв.,
уважената част е в размер на 17.23лв., като поради неоснователност е отхвърлена
акцесорната претенция за мораторна лихва върху дяловото разпределение в размер на
6.98лв.
На ищеца следва да се признаят разноски срещу този ответник в размер на
550.00лв. – от които 200.00лв. – държавна такса, 300.00лв. – депозит вещи лица / по
½ от внесения депозит по всяка експретиза/ и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски, в размер на 535.42лв.
Ответникът Д. Т., претендира разноски за адвокат в размер на 1200.00лв., като в
проведеното на 04.04.2025г. открито съдебно заседание от страна на процесуалния
представител на ищеца е формулирано възражение за прекомерност. Съдът, като
съобрази че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и
обстоятелството, че процесуалният представител не се яви в нито едно от проведените
о.с.з, намира, че на този ответник следва да се признаят разноски за адвокат в размер
на 400.00лв.
Съобразявайки отхвърлената част на исковите претенции, обстоятелството, че
една част е отхвърлена поради плащане, а друга поради неоснователност на
претенциите, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
заплати на Д. Т. разноски в размер на 10.52лв.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 65.03лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2023г., до обект с абонат
№ 19****, представляващ ап. 30, находящ се в /адрес/, ап. 3, ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, 9.56лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021г. – 23.02.2024г. и 10.79лв. –
дялово разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2023г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 130.06лв., иска за мораторна лихва
върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 19.40лв., иска за дялово
разпределение, в частта, за сумата от 21.58лв. и иска за 6.98лв. – мораторна лихва за
периода 18.03.2021г. – 23.02.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. Т. - Е., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумата от 17.23лв. – доставена топлинна енергия за периода
м.01.2021г. – м.04.2023г., до обект с абонат № 19****, представляващ ап. 30,
находящ се в /адрес/, ап. 3, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 14.03.2024г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена топлинна енергия, в частта за сумата от 177.86лв., иска за мораторна лихва
в размер 28.96лв. –за периода 15.09.2021г. – 23.02.2024г., 32.37лв. – дялово
разпределение за периода м.01.2021г. – м.04.2023г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 6.98лв. –
мораторна лихва за периода 18.03.2021г. – 23.02.2024г., една част като погасени чрез
плащане в хода на процеса, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 307.93лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 535.42лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Д. Д. Т. - Е., ЕГН **********, сумата от 10.52лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „МХ Е.“ ЕО..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7