Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 174
гр. Велико Търново, 16.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря Ст. М. изслуша
докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 101 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на К.А.И., ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.С. ***, офис 416
срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/5615 от 15.12.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, с
която е определено задължение в размер на 4003.30лв. на основание чл. 20, т. 2
и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
чл. 8.1 от договор № 4271828.04.2014г. и чл. 43 от Наредба № 9 от 19.11.2013г.
за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по
пчеларство за периода 2014-2016г.
Жалбоподателката моли да се отмени атакувания акт, тъй като при
издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречия с материалноправни разпоредби.
На първо място намира, че вземането не е публично, тъй като е възникнало на
основата на договор и липсват основания за издаване на оспорения АУПДВ. Твърди, че прехвърлянето на активите на пчелина, за
който се отнася подпомагането е извършено след консултации и с активното
съдействие на служители от ОД на ДФЗ Велико Търново, които са одобрили
прехвърлянето. В
съдебно заседание заявява, че не са обсъдени дадените от нея в хода на
производството обяснения съгласно правилата на чл. 35 и 36 от АПК. Освен това е налице несъответствие с целта на
закона, тъй като неизпълнението на договорните й задължения не се е отразило
негативно за постигане на целите по чл. 2 от Наредба № 982013г. Моли да се обяви нищожността, респ. отмени
изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане на изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“. Подробни съображения, чрез адв.
В.С., излага в писмена защита вх. № 2200/16.04.2018г. Претендира присъждането на
направените по делото разноски.
Ответникът – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София,
бул. „Цар Борис ІІІ“ 136, чрез ст. юрисконсулт Ц. Ц., моли да се постанови решение, с
което да се отхвърли жалбата в нейната цялост и потвърди актът като правилен и
законосъобразен. Видно от приетата и приложена по
делото административната преписка, оспорваният акт на изпълнителния директор е
издаден в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма
и административно производствените правила и в пълно съответствие с
разпоредбите на закона. Счита, че по безспорен начин в настоящото производство
се доказало, че ползвателката е нарушил точка 4.20,
4.21 и 4.22 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
националната пчеларска програма, съгласно които тя няма правото в срок от три
години от изплащането на финансовата помощ да продава, дарява и да преотстъпва
ползването върху придобитите активи, обект на подпомагането. Подробни
съображения излага в писмена защита вх. № 2142/12.04.2018г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Велико Търново, пети състав, като прецени доводите на страните във връзка
със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
К.А.И. е регистрирана като земеделски производител
под УРН 441895.
С договор № 4271/28.04.2014г. между ДФЗ и К.А.И. й
е предоставена безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална
програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г. Съгласно т. 4.20 от
договора ползвателят се задължава за използва придобитите въз основа на
одобрената инвестиция активи по предназначение в срок от три години от
изплащането на финансовата помощ. Съгласно т. 4.21 ползвателят се задължава да
не продава или да не преотстъпва използването върху придобитите активи, обект
на подпомагане, на трети лица в срок от три години от изплащането на
финансовата помощ и т. 4.22 да не преустановява подпомаганата пчеларска дейност
три години от изплащането на помощта.
Жалбоподателката е
подала заявление за плащане с УИН 04/130114/57816 по мярка Г, дейност 1:
закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни и/или за увеличение на
пчелина и мярка Г, дейност 3: Разходи за закупуване на пчелни майки от
„Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г.“ Прием
2014г., по сключения договор № 4271/28.04.2014г.
На 09.09.2014г. й е
изплатена финансова помощ в размер на 4003.30лв.
При извършване на административна проверка след
плащането е установено неспазване на разпоредбите на т.4.19, т.4.20, т. 4.21 и
т. 4.22 от договор № 4271/28.04.2014г. за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за тригодишния период
2014-2016г., във връзка с което са предприети действия съгласно т.8.1 от
договора и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9 от 19.11.2013г. за условията и реда за
прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода
2014-2016г. Извършената проверка на място след плащане, назначена със заповед №
311492/04.05.2017г. На 15.05.2017г. е установила неспазване на разпоредбите на
т. 4.19, т. 4.20, т. 4.21 и т. 4.22 от договор № 4271/28.04.2014г., а именна
50бр. кошери тип Лангстрот-Рут комплект /3 корпуса,
дъно, капак, покривна табла, рамки/ и 35 бр. пчелни майки, са прехвърлени с
договор за дарение от 29.08.2016г. и се стопанисват от Р.Д.И.. Собствеността върху
пчелина с рег. № 5175-0045, заедно с общо 120бр. кошери /50бр. от които са предмет
на финансовата инвестиция/ е прехвърлена на Р.Д.И. на 08.07.2016г., което е
преди изтичане на трите години от извършване на плащането 09.09.2017г. Прехвърлената
собственост е отразена и в информационната система на БАБХ, където пчелина
фигурира като собственост на Р.Д.И. от дата 08.07.2016г.
Предприети са действия съгласно т. 8.1 от договора
и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9/19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на
мерките от НПП 2014-2016г. Общият размер на задължението е определен на
4003.30лв.
В отговор на писмо за
установени нередовности с изх. № 01-6500/3557 от
07.06.2017г., на 23.06.2017г. К.А.И. е предоставила обяснения във връзка с
констатираното неизпълнение на договорните задължения, като причина за
неизпълнението е посочено обстоятелството, че К.И. е започнала работа по
трудово договор на пълен работен ден.
С писмо изх. № 01-6500/5615
от 22.08.2017г. ДФЗ РА е открил производство по издаване на АУПДВ на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК.
В отговор на писмо с вх.
№ 01-6500/5615 от 22.08.2017г. е предоставено възражение с вх. № 01-6500/5615
от 25.10.2017г., ведно с декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане
по мярка 214, мярка 10-АК и мярка 11-БЗ от ПРСР 2014-2020г. с вх. № 02-040-6500/2233
от 29.08.2016г., които не са намерени за относими към
производството по издаване на АУПДВ.
По делото се
представени като писмени доказателства преписката по издаване на оспорения акт,
изпратена с писмо изх.
№ 02-040-6500/116 от 12.02.2018 г. от
ДФЗ; Регистрационна карта на ЗП Р.Д.Д.; Удостоверение
за професионално обучение от 06.07.2017 година на името на Р.Д.Д. за завършен професионален квалификационен курс по „Агроекология“ професия „Фермер“, специалност „Пчелар“,
Удостоверение от 08.07.2016 година на ОДБХ Велико Търново за регистрация на
животновъден обект „Пчелин“ със съответния номер в с. Ново градище, Община Стражица;
Ветеринарно-медицински дневник на пчелин рег. № 51750045 със собственик Р.Д.Д. и отразен в него регистър на пчелини семейства и
ветеринарно-медицински прегледи; писмо на ДФЗ изх. № 01-6500/8391/30.09.2016г.
По делото е разпитан св.
Д., регистриран земеделски производител, живеещ на съпружески начала с жалбоподателката, с която са започнали заедно дейността по
пчелина. Първо тя закупила кошерите, за което от Разплащателната агенция (РА)
изплатили сумата, която се претендира за връщане сега. По-малко от три години
след подписване на договора, прехвърлили нейната дейност към него, като
предварително питали в ДФЗ. Около пет-шест пъти ходили да се консултират от май
месец да август месец. Подписали декларация за прехвърляне на стопанство и
поетите ангажименти и той продължил да извършва дейността. В стопанството имало
един парцел с лешници и прехвърлили цялото стопанство, не само пчелите, но и
лешниците. Обяснили им, че поема целия ангажимент на К., включително и
пчеларството, но той нямало как на място да прочете 20 страници. Стопанството
не е закрито, продължава да си функционира. Не ги предупредили, че не може да
се прехвърли. На следващата година се обадили проверяващи за проверка на
пчелина. Показал им декларацията, с която са прехвърлили пчелина. Искал да ги
заведе на пчелина, но те отказали.
Изслушани са и свидетелските
показания на служителката на ДФЗ Н.Ш. - ***в ОД на ДФЗ Велико Търново. Тя е
експертът, оформил документите при прехвърлянето на стопанството, част от
схемата „Директни плащания”. Самите бенефициенти идват при тях, когато желаят да
направят прехвърляне. По принцип системата ИСАК работела на принципа „на четири
очи”. След нея колегата е проверил в София, съответно са установени служебни
пропуски, които тя е пропуснала да въведе в системата, затова извикала после
бенефициентите. Попълнили необходимото, което не е попълнено и отново се
сканирала декларацията и се прикачва в системата ИСАК. Реално разликата била
номерът на едно писмо, което получават самите бенефициенти за одобрение на
самата мярка. Служителите нямали информация за номера на това писмо, докато
бенефициентите получават от София. Отстраняването на пропуска е станало след
повторно повикване на жалбоподателката и преобретателя на място пред нея. Прехвърлянето касае цялото
стопанство, включително пчелина, тъй като има одобрена мярка „Агроекология – биологично пчеларство”. По тази декларация
която желаел бенефициентът да прехвърли била по схемата „Директни плащания”.
Нямали никакво задължение да следят служителите на ДФЗ какви други договори има
жалбоподателката към ДФЗ и какви задълженията има към
съответните други договори.
При така установените факти и на база събраните по
делото доказателства съдът намира следно от правна страна:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения
индивидуален административен акт и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, се установява, че оспорваният административен
е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР
на ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е специализирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП
предвижда, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, и я представлява.
Несъстоятелни са
възраженията, изложени в жалбата за нищожност на АУПДВ поради липсата на
публично държавно вземане. Съгласно чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени
суми, включително по финансирания от европейските земеделски фондове, както и
свързаното с тях национално съфинансиране. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5,
изр. първо от ЗПЗП, когато се касае за вземания на разплащателната
агенция, възникващи въз основа на административен акт, какъвто е разглежданият
случай. С чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че когато в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание
и размер с акт за установяване на публично държавно вземане, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Също така е посочено,
че ако в закона не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация. Съобразно посочените по-горе норми,
а също и според чл. 11а,
чл. 27, ал. 3,
чл. 47 и др. от
ЗПЗП, съответната администрация е Разплащателната агенция, като
нейните функции на основание чл. 11, ал. 2, т.
4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФЗ. Изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на разплащателната агенция с представителни и ръководни
правомощия - чл. 20а, ал. 2 от
ЗПЗП, т.е. същият е ръководител на тази администрация, по смисъла на
чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Предвид горното, настоящият състав намира, че оспореният акт е
издаден при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Обжалваният АУПДВ е издаден в писмена форма, като съдържа
изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването
му, които кореспондират помежду си.
Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административно- производствени правила, които да
обосновават неговата отмяна. Освен това нарушението на административно
производствените правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху крайното решение на административния орган, като
недопускането му създава вероятност последният да се достигне до други изводи
по съществото на повдигнатия пред него въпрос.
Що се отнася до соченото обстоятелство, че е налице разминаване в екземплярите
от декларацията за прехвърляне на заявлението за подпомагане, то от разпита на
служителката на ДФЗ се установи, че същото се дължи на допълнителното попълване
с данните за номерът на писмото, получено от бенефициера,
за което последният е бил повторно повикван на място, следователно запознат с
него. Служителите на ДФЗ нямат задължения да следят при обработка на документи
дали ползвателя на безвъзмездна финансова помощ няма да наруши вече поети от
него други договорни задължения. В конкретния случай декларацията на И. е приета
от служители на ДХЗ и обработена, на същите нямат задължение да проверяват,
както и нямат достъп до всички информационни бази данни по схеми, мерки и
програми, по които И. е поела ангажименти.
В съответствие с чл. 44, ал. 1 от Наредба № 9 от 19.11.2013г. на
07.06.2017г. до К.И. е било изпратено Уведомително писмо № 7 с изх. №
01-6500/3557, с което ДФЗ уведомява ползвателката на
помощта за констатираното неизпълнение и за санкциите, които се налагат в този
случай. Този акт не е бил оспорен по
административен или съдебен ред и е придобил стабилитет, задължителен както за
адресата му, така и за административния орган и съда. Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че в процедурата по издаване на АУПДВ не са допуснати
съществени нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
При
извършения служебен контрол съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 от АПК, като с писмо изх. № 01-6500/12865#1 от 28.03.2016г. ДФЗ РА е уведомила
кандидата за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. В
писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието,
че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да
представи допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да
възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, като в
указания срок в ДФЗ-РА е входирано възражение вх. № 01-6500/5615 от 25.10.2017г., което
не е намерено за основателно.
Съдът намира, че
административният акт не е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 40, т. 2 и т. 3 от Наредба № 9 от 19.11.2013 г.
за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство
за периода 2014 – 2016 г. /издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 103
от 29.11.2013 г., изм. и доп., бр. 89
от 28.10.2014 г., бр. 64 от 21.08.2015 г./ ползвателят на помощта е длъжен за
срок 3 години след изплащане на финансовата помощ от ДФ "Земеделие"
да не продава, дарява или преотстъпва ползването на активите, които са обект на
подпомагане, под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се
изисква по закон; да не преустановява подпомогнатата дейност.
От доказателствата по делото се установява и че К.И. е
преустановила извършването на дейността преди третата година от подписването на
договора, поради прехвърлянето на цялото стопанство, част от което е
представлявал пчелина. Това обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателката, която поддържа единствено възражението, че
дейността продължава да се извършва от друго лице по силата на договора за
прехвърляне, за което ДФЗ са уведомени.
Съгласно чл. 43, ал. 1
от Наредба № 9/19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от НПП
ползвателят на помощта дължи връщане на вече изплатени суми заедно със
законната лихва върху тях, когато не изпълни свое нормативно установено или договорно
задължение, както и в изрично посочени в четири точки случаи. В този
смисъл неоснователни са доводите, че нарушението няма финансово отражение върху
бюджета на ЕС. По делото е установено и не се оспорва от жалбоподателката,
че по поетия ангажимент по Националната програма по пчеларство, й е била
оторизирана и изплатена сума в общ размер на 4003.30 лева. Безспорно е и
обстоятелството, че И. е преустановила извършването на тази дейност. При това
положение размерът на публичното вземане е правилно определен от административния
орган.
Свидетелските показания на св. Р. Д. не допринасят
за изясняване на обективната истина по спора, тъй като видно от данните по
делото уведомителното писмо за одобрение на прехвърляне на заявление за
подпомагане УИН:04/240616/70264 към УРН 590072 на Р.Д.Д.
по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за преразпределително плащане /СПП/; Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за преходната национална помощ за
земеделска земя на хектар /ПНДП/; Агроекологични плащания
/мярка 214 от ПРСР 2007-2013/; Агроекология и климат
/мярка 10/ и Биологично земеделие /мярка 11/. Фактът, че е одобрено
прехвърлянето на стопанството в цялост не отменя неспазването на
разпоредбите на т.4.19, т.4.20, т. 4.21 и т. 4.22 от договор № 4271/28.04.2014г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална
програма по пчеларство за тригодишния период 2014-2016г., във връзка с което са
предприети действия съгласно т.8.1 от договора и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 9 от
19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната
програма по пчеларство за периода 2014-2016г. Самата
Националната програма по пчеларство за периода 2014-2016г. е изготвена в
съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ № 1308/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на обща организация на
пазарите на селскостопански продукти и и за отмяна на Регламенти /ЕИО/ №
922/72, /ЕИО/ № 234/79, /ЕО/ № 1037/2001, /ЕО/ № 1234/2007 и е одобрена от
Европейската комисия. В чл. 55 от Регламент /ЕС/ № 1308/2013 и раздел ІХ, т. 8
от Националната пчеларска програма 2014 – 2016г. са заложени задълженията на
ползвателите на безвъзмездна помощ по програмата да не продават, преотстъпват
активите, закупени по програмата, както и да ги ползват по предназначение.
С подписването на договор № 4271/28.04.2014г. К.А.И.
се е задължила да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция
активи по предназначение в срок от три години от изплащането на финансовата
помощ - т. 4.20; да не продава или да не преотстъпва използването върху
придобитите активи, обект на подпомагане, на трети лица в срок от три години от
изплащането на финансовата помощ - т. 4.21 и да не преустановява подпомаганата
пчеларска дейност три години от изплащането на помощта - т. 4.22 от договора.
Неоснователно е и
позоваването на приетия от Европейската комисия Регламент за изпълнение /ЕС/ №
809/2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент /ЕС/ №
130682013г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, тъй като договорът № 4271/28.04.2014г. е сключен
преди приемането му и в случая се касае за специфично задължения за плащане по
Национална програма по пчеларство. Следва да се отчита и, че уговореното в т. 4.22 от
договора е да не се преустановява подпомаганата пчеларска дейност три години от
изплащането на помощта, което безспорно е налице, без да се свърза с
прехвърлянето на предприятието. Като причина за неизпълнението се сочи
започването на работа по трудов договор на лицето на пълен работен ден, което
не може да бъде квалифицирана като форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1,
т. 7 от ДР на Наредба № 9 от 19.11.2013г.
Спазена е и целта на закона – спазване на нормативната уреда,
включително и защита финансовите интереси на Съюза съобразно разпоредбата на
чл. 58 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика.
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК. В полза на юридическото лице се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ и е определен в чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и
143, ал. 4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.И., ЕГН: ********** ***, чрез адв. В.С. от ВТАК, срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5615 от
15.12.2017г. на Изпълнителния директор
на ДФ “Земеделие“, с която е определено задължение в размер на 4003.30лв. на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, чл. 8.1 от договор № 4271828.04.2014г. и чл. 43 от
Наредба № 9 от 19.11.2013г. за условията и реда за прилагане на мерките от
Националната програма по пчеларство за периода 2014-2016г.
ОСЪЖДА К.А.И.,
ЕГН: ********** *** да заплати на ДФ „Земеделие“ София, бул. „Цар Борис ІІІ“
136 сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.