Присъда по дело №655/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 17
Дата: 15 април 2025 г. (в сила от 1 май 2025 г.)
Съдия: Диляна Гладнишка
Дело: 20241630200655
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Монтана, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
СъдебниЕВЕЛИНА ИВ. ПЕТРОВА

заседатели:ГРЕТА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
и прокурора Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Наказателно дело от
общ характер № 20241630200655 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. М. С ЕГН **********, роден на ххххххх
год. в с. Л., обл. М., с постоянен адрес с. Л., обл. М., ул. И. №4, българин,
български гражданин, неженен, основно образование, безработен, за
ВИНОВЕН, за това че на неустановена дата през месец март 2024 год. в с. Л.,
обл. М., на ул. А. С. № 13, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение С. С. Х. родена на ХХХХХХ год -
ненавършило 14 - годишна възраст, изразяващи се в опипване и целуване в
областта на гърдите и шията престъпление по чл.149, ал.1, пр. 1 от НК, поради
което и на основание чл.149, ал.1, пр. 1 вр. чл. 54 от НК определя наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК намаля с една трета и го ОСЪЖДА на
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ
МЕСЕЦА,като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
така наложеното на наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
1
от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Б. М., ЕГН **********, за ВИНОВЕН, за
това, че на неустановена дата през месец март 2024 год. в с. Л., обл. М., на ул.
А. С. № 13, се заканил с убийство на С. С. Х. родена на ХХХХХХ год., като
казал, че има пистолет с девет патрона и ще ги застреля всичките -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, във връзка с ал.1, пр. 3 от НК, поради което
и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. чл. 54 от НК определя наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА,
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК намаля с една трета и го ОСЪЖДА на
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ
МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на
така наложеното на наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23 от НК определя едно общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното на наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия В. Б. М. С ЕГН
**********, да заплати сумата от 1258.45 лв., представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство, както и 5 лева държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на ОДМВР - М..
ПОТВЪРЖДАВА взетата МНО „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд – М.
в 15 дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 655/2024г. по описа на Районен съд –
Монтана.

Районна прокуратура – М. е внесла обвинителен акт против В. Б. М., ЕГН
**********, за следните престъпление:
1. На неустановена дата през месец март 2024 год. в с. Л., обл. М., на ул.
А. С. № 13, извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение С. С. Х. родена на ХХХХХХ год - ненавършило 14
- годишна възраст, изразяващи се в опипване и целуване в областта на гърдите
и шията престъпление по чл.149, ал.1, пр. 1 от НК.
2. На неустановена дата през месец март 2024 год. в с. Л., обл. М., на ул.
А. С. № 13, се заканил с убийство на С. С. Х. родена на ХХХХХХ год., като
казал, че има пистолет с девет патрона и ще ги застреля всичките -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, във връзка с ал.1, пр. 3 от НК.
Съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл.
370 и сл. от НПК, в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото е
направено искане от защитата на подсъдимия и подсъдимият е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно
определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл. 372, ал. 4 от
НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура –
М. поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната
квалификация, посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е
доказано по безспорен начин. Пледира при определяне на наказанието да се
съобразят характера и степента на извършеното престъпление спрямо
пострадалата. Според представителят на МРП справедливо би било за
извършеното престъпление по чл.149, ал.1, предл. I от НК, определяне на
наказани две години лишаване от свобода с прилагане на института на
условното осъждане с изпитателен срок от четири години, като на основание
чл.373, ал.2 от НПК да бъде намалено определеното наказание лишаване ит
свобода с една трета. За извършеното престъпление, съставомерно по чл.144,
ал.3, т.1 във вр. с ал.1, предл. III от НК, обвинението предлага да бъде
наложено наказание от две години лишаване от свобода с прилагане на
института на условното осъждане с изпитателен срок от четири години, като
на основание чл.373, ал.2 от НПК да бъде намалено определеното наказание
лишаване от свобода с една трета. На основание чл. 23 от НК, представителят
на прокуратурата предлага да се определени едно общо най – високо
наказание.
Повереникът на частния обвинител – адв. А., поддържа изложеното от
представителя на държавното обвинение. Солидализира с прокурора относно
направеното искане за вида и размера на наказанието. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен.
1
Защитникът на подс. В. М. – адв. А., пледира при индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия да бъде съобразено оказаното от
него съдействие в ход на разследването и здравословното му състояние.
Подсъдимият не изразява становище. В последната си дума заявява, че
няма какво да каже.
От събраните по делото доказателства, приобщени на основание чл. 373,
ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 и чл. 283 от НПК, обсъдени по реда на чл. 107, ал.
5 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Б. М., ЕГН **********, роден на ХХХХХХ год. в с. Л.,
обл. М., с постоянен адрес с. Л., обл. М., ул. И. №4, българин, български
гражданин, реабилитиран, неженен, основно образование, безработен.
Подс. В. Б. М. живее в с. Л., обл. М., ул. „И.“ №4. В селото е познат като
В. Д., като не се ползвал с добро им в селото, тъй като често влизал в
конфликти със съселяните си. Няма сключен граждански брак, но има трима
сина.
Св.С. Х. живее на адрес с. Л., обл. М., ул. А. С. №13 заедно с родителите
си св. Ц. Н. и св. С. Х., и със сестра си - св. И. Х. на 17 години.
Св. С. Х. е ученик в VI-клас на СУ „ св.св. К. М.“, с. Л.. Родителите и
работят през работните дни в гр.С., като се прибират за почивните дни, поради
което двете им дъщери посещавали жилището на баба си в селото. Подс. В. М.
се познавал със св. С. Х., като поддържали приятелски отношения и той
посещавал жилището им.
На неустановена дата в началото на месец март през 2024г., св.С. Х. се
върнала от учебни занимания и отишла в жилището на родителите си, за да си
приготви храна, като не заключила входната врата. Докато варила спагети при
нея неочаквано дошъл подс. В. М.. Св.С. Х. седяла на диван, а подс. В. М.
застанал пред нея прав и и предложил да я научи да прави орална любов,
както на нея, така и на него. След като предложил това, той започнал да я пипа
до гърдите и да целува шията и, като и казвал, че много го възбужда. Св. С. Х.
се притеснила и му казала, че е на 13 години и че имало време да научи тези
неща.
Подс. В. М. спрял за кратко действията си, след което отново я опипал по
гърдите през тениската и целувал шията .
Св. С. Х. включила телефона си на запис, като записала част от казаното
от подс. В. М.. Той опитал да бръкне под тениската , след което свалил
панталоните си и бельото си, като останал гол от кръста надолу. Казал , че
много го възбужда и предложил да пипне пениса му, за да се увери в казаното,
като взел ръката и я насочил към члена си. Св. Х. се изплашила и отказала
да го пипа, като попитала какво ще се случи, когато баща разбере за
станалото. Подс. М. я уверил, че никой няма да разбере, ако те двамата не
кажат. Предложил и да отрича, като се кълне в близките си, както и той
възнамерявал да направи. Св. Х. му казала, че ще каже на баща си, след което
2
подс. В. М. казал, че имал пистолет с девет патрона и щял да застреля
цялото и семейство.
След като отправил заканата, подс. В. М. напуснал жилището на св. Х.,
която уплашена заключила входната врата и заплакала. Блокирала контактите
си с подс. В. М., който и изпращал съобщения по Месинджър. Няколко дни
след случилото се, родителите на св. Х. се прибрали и при влизане в имота им,
подс. В. М. я пипнал за задните части.
Едва на 24.03.2024 год. св. С. Х. казала на св. Ц. Н. и на св. И. Х. за
станалото, като им пуснала записа, който направила на телефона си.
Св. И. Х. и св. Ц. Н. разговаряли помежду си и се притеснявали какво ще
се случи като подс. М.. В телефонния разговор с двете свидетелки подс. В. М.
отрекъл първоначално извършването на деянията, като св. Ц. Н. му изпратила
записа, изготвен от сестра и. Тогата той ги помолил да не подават сигнал и да
потулят случая.
Изготвена е техническа експертиза на предоставения от св. С. Х. запис на
магнитен носител, като вещото лице изготвило и на хартиен носител
съдържанието на записа.
В разследването била изпълнена и Съдебно психиатрична-психологична
експертиза на пострадалата С. Х., като вещите лица дали заключенията, че тя
била годна да правилно да възприема фактите, които имат значение за делото;
притежава психическа годност да участва в наказателното производство като
свидетел; разбирала действия и последствията им, вкл. че направения запис
ще помогне да докаже твърденията си; преживяванията и с обвиняемия
определя като психическо и сексуално насилие; чувствала страх, безсилие и
унижение, не водила нормалния си живот; налице били последици от
психичното преживяване, като случилото довело до Посттравматично
стресово разстройство; притежавала годност да възприема и възпроизвеждане
на твърдяното от нея и да дава достоверни показания.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимия, направено в хода на
предварителното изслушване на основание чл. 371 т. 2 НПК.
Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от
събраните по надлежния процесуален ред в досъдебното производство
доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно:
показания на свидетелите С. Х., Ц. Н., С. Х., И. Х., писмени доказателства и
доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие,
заключенията на техническа експертиза и съдебно психологична -
психиатрична експертиза, справка за съдимост, протокол за оглед на МП и
протоколи за оглед на веществени доказателства, веществени доказателства.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, като водят до следните
правните изводи:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на
лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен
състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от
обективна и субективна страна подсъдимият с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, тъй на неустановена дата
през месец март 2024 год. в с. Л., на ул. А. С. № 13, извършил действия с цел
да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 - годишна възраст - С. Х., родена на ХХХХХХг., изразяващи
се в опипване и целуване в областта на гърдите и шията.
От обективна страна е налице деяние, чийто непосредствен обект
включва обществените отношения, които осигуряват половата
неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и тези, които
възникват по повод правилното духовно и физическо развитие на
подрастващите.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице, какъвто е и подсъдимият К..
Също така, от обективна страна, пострадал от посоченото престъпление е
лице, което не е навършило 14-годишна възраст, като в случая пострадалата Х.
е била на 13-годишна възраст към момента на извършване на деянието.
Изпълнителното деяние на блудството спрямо малолетно лице по чл. 149
НК, може да бъде осъществено по правило само чрез действие, което по
своето естество може да възбуди и/или удовлетвори полово желания без
съвкупление. В конкретния случай подсъдимият В. М. опипвал гърдите и
шията на малолетната пострадала, и поставил ръката на малолетната на
половия си орган, които действия от нормална житейска гледна точка
безспорно са от естество както да възбудят, така и удовлетворят полово
желание, т. е. подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият М.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На първо
място, подсъдимият е съзнавал, че пострадалата не е навършила 14-годишна
възраст към датата на деянието, като няма как той да не е бил сигурен в това,
предвид на обстоятелството, че подсъдимият е познавал пострадалата и
родителите , с които били в близки отношения. Подсъдимият е бил и наясно,
че извършените от него действия са блудствени, т. е. са от естество да
възбудят и удовлетворят неговото полово желание.
От субективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението
по чл. 149 НК, е необходимо деецът да е имал и специална съставомерна цел
при извършване на деяниетода възбуди или удовлетвори полово желание, като
4
не е необходимо тази цел да е постигната, за да бъде ангажирана неговата
наказателна отговорност. От доказателствата по делото се установява, че тази
цел е била налице в съзнанието на подсъдимия, който е желаел да възбуди
половото си желание.
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление
по чл. 149, ал. 1 НК е "лишаване от свобода" за срок от една до шест години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като
намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. В. М.,
съдът като взе предвид разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК, при провеждане на съдебното следствие не се извършва
разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК предвижда, че при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една
трета. Текстът на чл. 58а ал. 4 НПК, предвижда възможност съдът да определи
наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като
при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбите на чл. 58а
НК и чл. 55 НК, съдът следва да приложи тази на чл. 55 НК.
В случая не са налице условията за приложение на ал. 4 на чл. 58а НК,
поради което съдът определи наказанието на подсъдимия на основание чл. 58а
ал. 1 НК –
две години и шест месеца, или намалено с 1/3 наказанието е в размер на една
години и 8 месеца лишаване от свобода. Съдът счете, че целите на наказанието
могат да бъдат изпълнение и при отлагане изпълнението на наказанието,
поради което отложи за изпълнението на така определеното наказание за
изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият В. М. е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3, т.
1 вр. ал. 1 от НК. От обективна страна е осъществила всички признаци от
състава му, тъй като на неустановена дата през месец март 2024 год. в с. Л.,
обл. М., на ул. А. С. № 13, се заканил с убийство на С. Х., родена на ХХХХХХ
год., като казал, че има пистолет с девет патрона и ще ги застреля всичките.
Деянието е извършено чрез думите и действия, годни по своето естество да
възбудят основателен страх у пострадалата С. Х. от осъществяването им. В
действителност изреченото и поведението на подсъдимия в цялост е
възбудило у пострадалата Х. страх от осъществяването на отправената закана
5
срещу живота и близките .
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е
обществено-опасните последици, които е целял да настъпят.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за престъплението
по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК, съдът отчита като смекчаващи
обстоятелства признанието на вината и съдействието на подсъдимия на
органите при разследването и в хода на съдебното производство.Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите му
характеристични данни-миналите осъждания, за които към момента е
реабилитиран, упоритост в умисъла при осъществяване на деянието,
осъщественото по същото време и място и на друго престъпление- по чл. 149,
ал. 1 от НК. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. С оглед на
това и при превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства, съдът
намира, че наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от
НК следва да бъде да бъде определено в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода. Предвид проведената процедура на съкратено съдебно
следствие и при спазване разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 373,
ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното наказание следва да бъде
намалено с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание една година и осем
месеца лишаване от свобода. Съдът счете, че целите на наказанието могат да
бъдат изпълнение и при отлагане изпълнението на наказанието, поради което
отложи за изпълнението на така определеното наказание за изпитателен срок
от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да се определи едно общо
наказание по двете деяния, а именно най-тежкото от тях една година и осем
месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от
НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като към момента на
деянието подс. В. М. е неосъждан, определеното му наказание за извършеното
деяние е до три години лишаване от свобода, а и съдът намира, че с оглед
постигане целите наказанието, на генералната и на личната превенции, не е
наложително ефективно да изтърпи това наказание. Същият няма
противоправни прояви след последното си осъждане през 2007г., упражнява
трудова дейност, макар и без трудово правоотношение, което означава, че е
вграден в обществото, поради което не се налага изолацията му в затвор с цел
поправяне и превъзпитание
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият В. М. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 1258.45 лв. по сметка на ОДМВР -
М. - разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни