Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

гр.Русе,02.11.2015год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд,VІ-ти наказателен състав в публично заседание на …..девети октомври ……през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: ПЛАМЕН ЧЕНДЖИЕВ

 

при секретаря Е.Г. и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията  наказателно административен характер дело №1482/2015г.,за което съобрази,че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от И.Г.Я. от гр.Русе в качеството му на управител на „Бритера” ООД против наказателно постановление № 21/01.06.2015г. на директора на РИОСВ Русе,с което на основание чл.124 ал.1 от Закон за биологичното разнообразие вр. чл.12 ал.6 от ЗБР и т.6.1 от Заповед №РД-382 на Министъра на околната среда и водите на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

За РРП- редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори относно обстоятелството,че жалбоподателят е управител на „Бритера” ООД.

На 14.05.2014г. дружеството представлявано от жалбоподателя сключва договор с Община Иваново за наем по реда на ЗСПЗЗ на поземлен имот № 000030 с площ от 80.476дка. с начин на трайно ползване – пасище,мера.Тъй като желае да използва имота по предназначение,а същия е обрасъл с храсти и саморасли дървета,жалбоподателят отправя запитване до РИОСВ Русе дали този имот и други наети от него имоти попадат в границите на защитени зони по смисъла на Закон за биологичното разнообразие.С писмо 1069/15.04.2014г. му е отговорено,че този имот попада в защитена зона „Ломовете” и при стопанисването му следва да се съобразява със заповеди №№ РД-562 и РД 382 на Министъра на околната среда и водите.Освен това изрично в писмото му е посочено,че при извършване на планирани дейности следва да се спазват изискванията на Национални стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и по-конкретно,че при поддържане на пасищата следва да се оставят максимум 25% от общата затревена площ мозаечно разположени единични или групи дървета.

Въз основа на указанията в писмото управляваното от жалбоподателя дружество сключва договор с друго дружество – „***” ЕООД за почистване на пасищата включително и поземлен имот № 000030 от дървета и храсти.

На 30.09.2014г. кмета на Община Иваново сигнализира РИОСВ за извършвана сеч в поземлен имот № 000030 и на 22.10.2014г. служители на РИОСВ Русе извършват проверка при която установяват,че от имота при почистването му са отсечени 100бр. дървета.

Междувременно служители на Община Иваново съставят срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение изразяващо се в действие – сеч на дървета с висока природна стойност и храсти.Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление № 4/25.11.2014г. на кмета на Община Иваново,с което на дружеството за това деяние извършено в поземлен имот № 000030 е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000лв. която е внесена от дружеството по сметка на общината.

Въз основа на проверката извършена от служители на РИОСВ срещу дружеството на 22.12.2014г. е съставен акт за установяване на административно нарушение изразяващо се в допускане на изсичане на сто броя дървета от поземлен имот № 000030,с което се нарушава т.6.1 от заповед № РД-382 на Министъра на околната среда и водите като изсичането променя характеристиките на ландшафта.

Независимо от направените писмени възражения,че сечта е извършена изцяло в съответствие със заповед № РД 09-616 на МЗХ според която за земеделските земи попадащи в Натура 2000 и в защитените територии в пасищата ливади се разрешава да се оставят мозаечно разположени единични или групи дървета до 25% от общата затревена площ,на 01.06.2015г. директорът на РИОСВ Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.124 ал.1 от Закон за биологичното разнообразие вр. чл.12 ал.6 от ЗБР и т.6.1 от Заповед №РД-382 на Министъра на околната среда и водите налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева.

Изложеното се установява от приложените писмени доказателства  - договори,писма,заповеди,наказателно постановление на кмета на Община Иваново и вносна бележка,както и от показанията на свид.П..

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като изхожда от оправомощено лице и е подадена в предвидения от ЗАНН седемдневен срок,а разгледана по същество е основателна.

На първо място обжалваното наказателно постановление е необосновано,тъй като изводът на наказващия орган относно фактическите обстоятелства не почива на събраните доказателства ,а е произволен.Не се спори относно обстоятелството,че поземлен имот № 000030 с  начин на трайно ползване – пасище,мера попада в защитена зона „Ломовете” и по отношение на него са приложими правилата регламентирани със заповеди №№ РД-562 и РД 382 на Министъра на околната среда и водите и Заповед РД 09-61/2010г. на МЗХ.Не се спори и относно обстоятелството,че цитираните заповеди не забраняват въобще премахването на единични или групи дървета от пасищата при тяхното стопанисване,а в определена част от затревената площ,а именно 25 % от нея.Като при извършената проверка актосъставителят не е направил необходимото да уточни дали премахнатите дървета са заемали площ по-голяма от 75% от общата затревена площ, то изводите му за извършено противоправно действие са необосновани.Тази необоснованост е довела и до необоснованост на обжалваното постановление,доколкото изцяло са възприети изводите в акта.

Обжалваното наказателно постановление е необосновано по още една причина: Основният аргумент на наказващия орган за да приеме,че е нарушена разпоредбата на  т. 6.1 от заповед № РД-3 82/19.04.2013 г. на Министъра на околната среда и водите е,че действието е довело до премахване на характеристики на ландшафта.Легалната дефиниция на понятието ландшафт се намира в т.25 от Допълнителните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие. Характерно за това понятие е,че според законодателя се формира с основни елементи,а не с характеристики.Като е използвал термина характеристика на ландшафта какъвто законодателят не е дефинирал,актосъставителят е направил необосновани изводи за деяние и вина,тъй като изводите му са свързани с произволни недефинирани от законодателя понятия.Доколкото в обстоятелствената част на обжалваното постановление е посочено,че деянието се състои в отсичане на дървета ,то следва да се отбележи,че отделните дървета или мозаечно разположени групи от дървета не представляват според разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗБР основни елементи на ландшафта.Най-близко логически до групи дървета се намира основния елемент по т.7 гори, разположени до 500 м. надморска височина,какъвто елемент от дейността на дружеството жалбоподател или на наетото от него не е премахвало.

На второ място обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Дружеството управлявано от жалбоподателя е наказано за това,че е допуснало да се премахнат характеристики на ландшафта.Допустителството по смисъла на чл.10 от ЗАНН се наказва само в предвидените случаи,каквито в Закон за биологичното разнообразие не са регламентирани.Допустителството представлява съзнателна дейност,която се изразява в неупражняване на необходим и достатъчен контрол от лица,които по силата на административен или нормативен акт са задължени да упражняват контрол върху действията на други лица.Доколкото не се спори,че изрязването на дървета не е извършено от служители на дружеството жалбоподател,а от друго наето по договор в хода на административнонаказателното производство не се установява,а и не се твърди,че нормативен акт или самия договор възлага такива задължения върху дружеството управлявано от жалбоподателя.

Незаконосъобразност е допусната и при санкционирането на дружеството за едно и също действие или бездействие с две наказателни постановления.Този подход противоречи на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН.След влизане в сила на наказателно постановление за същото действие – изсичане на дървета от поземлен имот № 000030 и след неговото изпълнение,за същото действие директорът на РИОСВ издава обжалваното наказателно постановление,с което на практика повторно наказва дружеството.

По изложените съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло,поради което.

                                               Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21/01.06.2015г. на директора на РИОСВ Русе,с което на „Бритера” ООД на основание чл.124 ал.1 вр. чл.12 ал.6 от ЗБР и т.6.1 от Заповед №РД-382 на Министъра на околната среда и водите е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТ ХИЛЯДИ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Русе в 14-дневен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: