Определение по дело №577/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Постъпила е жалба от А. К., защитник на подс. Г. И. П., живущ в Г.Х., Област - Б., против присъда №931/09.03.2012 г., постановена по НОХД №778/2008 г. по описа на Районен съд – Г. Д..

Релевират се оплаквания за необоснованост на атакуваният съдебен акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Развити са съображения.

В съдебно заседание П. се явява лично и с адвокат. Поддържат изцяло жалбата си.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата.

Процесуалният представител на Г.ищец счита жалбата за основателна и моли съда да вземе решение по справедливост.

Страните не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С посочената по-горе присъда РС е признал подсъдимия Г. И. П., с ЕГН *, за виновен в това, че на 03.10.2004 година в Г.Х., област Б. се съвкупил с Е. И. А., на 14 години, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.2, т.1 от НК, във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК /ДВ, бр.27/2009 г./, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр . с чл.2 от НК във вр. с чл.61, т.3 от ЗИНЗС и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС го осъдил да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.59 от НК приспаднал от така определеното наказание задържането на подсъдимия по издадената Европейска заповед за арест, считано от 03.01.2012 година до настоящия момент, както и му възложил сторените по делото разноски.

Пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно следствие, в рамките на което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласил да не се събират доказателства за същите. Съдът по реда на чл.372, ал.4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия Г. П., без да събира доказателства за признатите факти, поради което и на основание чл.373, ал.3 от НПК приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимия П. по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и на подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство. С оглед на всичко това, както и предвид липсата на възражения в тази насока от страните по делото, ОС намира на ненужно отново да описва фактическата обстановка, като приема, че същата е такава, каквато е описана в мотивите към присъдата.

По делото не се спори и относно квалификацията на осъщественото от П. - престъпление по чл. 152, ал.2, т.1 от НК, във връзка с чл.152, ал.1, т.2 от НК, която въззивният съд намира за правилно изведена.

При определяне на наказанието РС се е съобразил с императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК /ДВ, бр.27/2009 г./, доколкото деянието било извършено на 03.10.2004 година, а съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. Съгласно посочената разпоредба, когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, при липса на алтернативно предвидени различни наказания, е длъжен да определи наказанието при условията на чл.55 от НК.

При индивидуализация на наказанието съдът отчел високата степен на обществена опасност на деянието, начина по който е извършено и обстоятелството, че е извършено по отношение на непълнолетно лице, а също така и недобрите характеристични данни на подсъдимия, предвид на обстоятелството, че същият е осъждан, макар и реабилитиран, че по отношение на същият има висящи неприключили наказателни производства за извършване на също такива престъпления. От друга страна приел това, че П. е млад човек, семеен, със съпруга и малолетно дете в чужбина, че бе постигната извънсъдебна спогодба с пострадалата в гражданската част, както и продължителността на наказателното производство, за което обаче вина има и самия подсъдим, който поради напускането на страната и непредставянето на адрес в чужбина възпрепятствал приключването на наказателното производство в разумен срок. При това положение, като определил наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК и при превес на отегчаващите обстоятелства съдът наложил на П. наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

За да не отложи изпълнението на последното по реда на чл.66 от НК, РС взел предвид тежестта на извършеното престъпление, обстоятелството, че е извършено по отношение на непълнолетно лице, едва на 14 години, начина на извършване на деянието, негативните данни за личността на подсъдимия, поради което и счел, че за реализиране на целите на генералната и личната превенция и за поправянето на подсъдимия, то трябва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съобразно изискването на ЗИНЗС.

С оглед така установеното ОС намира жалбата за основателна.

Част от посочените като отегчаващи отговорността обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието, че е извършено по отношение на непълнолетно лице, както и това, че по отношение на същия имало висящи неприключили наказателни производства, нямат характера на такива. Първото от изброените обстоятелства е отчетено от законодателя, което е намерило израз във вида и размера на предвидените за този вид престъпления наказания. Второто се явява елемент от обективната страна на деянието и не може повторно да се отчита като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Само по себе си наличието на неприключили производства, водени срещу определено лице, не може да бъде ценено по горния начин, тъй като съгласно чл.16 от НПК обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Процедирайки по този начин РС е наложил наказание, което е явно несправедливо. Ето защо и присъдата в тази й част следва да бъде изменена.

Видно от допълнително представените писмени доказателства е обстоятелството, че родител на подсъдимия страда от тежко заболяване (инсулинозависим захарен диабет), довело до 52% намаление на работоспособността. Основно за същия се грижи Г. П..

С оглед на всичко това съдът намира, че посочените отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат редуцирани, при което размерът на наказанието следва да бъде определен вече при превес на смекчаващите обстоятелства. Съобразявайки всичко това ОС намира, че размерът на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” следва да бъде намален от 1 година и 6 месеца на 6 месеца.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира други нарушения, налагащи нейната отмяна.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №931/09.03.2012 г., постановена по НОХД №778/2008 г. по описа на Районен съд – Г. Д., като намалява размера на наложеното на Г. И. П., с ЕГН *, наказание „лишаване от свобода” от 1 година и 6 месеца на 6(шест) месеца.

ПОТВЪРЖАДА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :