№ 327
гр. Смолян, 21.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно
гражданско дело № 20225400500321 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят „Иск.“ ООД – гр. Смолян, редовно призован,
изпраща представителя в лицето на Управителя Т. Иск. и адв. М. -
упълномощена в днешно съдебно заседание и адв. М. - редовно упълномощен
отпреди.
Управителят Иск.: Потвърждавам, че съм упълномощил адв. М. за
днешното съдебно заседание.
Жалбоподателят „П. б.“ ЕООД – гр. Смолян, редовно призовано, се
представлява от Управителя Ас. Ч. и адв. Р. - редовно упълномощена отпреди.
Адв. М.: Няма пречка, моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да се даде ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Съдът даде възможност на страните да вземат становище във връзка с
изготвения проекто-доклад по делото.
Адв. М.: Уважаеми Окръжни съдии,
1
След като се запознах подробно с делото, установих, че в изготвената
счетоводна експертиза, която съдът изцяло е възприел и с които се обоснови
решаваща му воля при постановяване на съдебния акт, има редица пороци.
Ние можем да ги изложим и в писмените защити, за да стане ясно какви са те,
но считам, че с оглед на това, че все пак липсват специални знания както в
колегите, така и в Съда, е добре да бъде допуснато искането за назначаване на
нова експертиза. Искането е направено и с отговорът на въззивната жалба и с
въззивната жалба и е отхвърлено от настоящия съд.
Ще обоснова само с няколко неща това мое искане. Аз ще Ви моля да
отворите на стр. 421 от делото, където е експертизата на вещото лице - в
Таблица № 1 вещото лице е посочило, че платените суми в брой са получени
като разлика между отчетените от нас и осчетоводени суми, т.е. разлики
между колона 6 и колона 4. В колона 6, в онзи случай, е 23 000 лева, в колона
4 е 22 595 лева. В експертизата обаче е записано 29 600 лева. При положение,
че разликата между колона 6 и колона 4 по първия вариант е 563 лева, а във
вторият вариант е 2 000 лева, как се стигна до това положение да се признаят
29 000 лева платени в брой, още повече че платените в брой към НАП
(Национална агенция за приходите) са 22 595.85 лева, което е отчетено по
касов апарат само за тази година, а платените в брой по счетоводни записи е
23 159 лева. Отделно е допуснато и още едно нарушение, което е порок, а
именно: в експертизата се посочва, че остатъкът от предходната година е 19
500 лева. Този остатък обаче, с оглед практиката на страните да фактурират
както в брой, така и по банков път сумите, не е разпределен, т.е. от този
остатък ние не знаем колко са сумите в брой и колко по банков път, за да
могат те да се съпоставят с данните за периода, който е изследвало вещото
лице и да можем да постигнем един обективен резултат, каквато е нашата
цел, а и целта на Съда. Това можем ние да го опишем, но за нас е по-добре
това да се установи с ново вещо лице. Ще го опишем подробно в писмени
бележки, ако не ни допуснете експертизата, но това противоречие много
трудно ще се установи. В този смисъл, в м. януари, когато ние имаме едно
плащане в брой на 4 880.86 лева, то покрива задължения за плащане в брой за
2020 година, затова е извършено. В противен случай то няма основание.
Вещото лице не го е съобразило това. Не е посочила, че тази сума, която е
посочена в брой и изплатена през м. януари 2021 година, когато фактурите в
брой са само за 515 лева, са посочени като осчетоводени 4 880.86 лева. Това е
2
сумата, която е следвало да бъде платена в брой по фактурите от 2020 година.
Искаме нова експертиза със задача: вещото лице да съобрази
неплатените остатъци от фактурата за м. октомври, неплатените фактури за м.
ноември и м. декември 2020 година, като посочи каква част от тези остатъци
са платени в брой и каква част от тях следа да са платени по банков път, и да
направи рекапитулация всъщност каква е сумата, която не е платена, защото
това което доверителят ми претендира е по последните фактури, но с оглед
начинът на плащане между страните, така както са изложени в предходната
експертиза, се установяват неверни данни. Ние претендираме, че по този
начин както е изготвена, например и в двата варианта тази сума от 19 500
лева, не е взета предвид. Тя е взета в заключението на вещото лице, което
пише, че платените суми в брой са получени като разлика между отчетените в
НАП и осчетоводени суми. По-надолу пише: това е разлика между колона 6 и
колона 4. Вижте горе: колона 6 - в единия случай е 23 000 лева, а в другият е
24 000 лева. В НАП са отчетени 22 000 лева. Как се получиха тогава 29 600
лева? Това е изрично записано (адвокат М. цитира заключението). Тези
драстични разлики ние можем да ги опишем в писмена бележки, но за
улеснение на Съда и страните, и за да достигнем до извод, който е достоверен,
аз Ви моля да бъде изготвена нова експертиза.
Адв. М.: Аз също поддържам искането за повторна експертиза, със
същите задачи и съображенията, които са изложени в днешно съдебно
заседание. Считам, че в експертизата по т. 1 вещото лице когато е съобразило
данните от фактурите и касовите бонове, които са по дистанционната връзка с
НАП, правилно е стигнал до крайния резултат, но във варианти ІІ и ІІІ
пропуска сумата, която е платена в брой по призната сума с протокол като
остатък от 2020 година. Ако към сумата, която е присъдил районния съд се
прибави и тази сума от 4 850 лева, стигаме до този резултат който се
претендира.
Адв. Р.: Предимството на колегата М. е, че е счетоводител и ние не
можем да се съревноваваме със счетоводните знания, но първото на което
искам да обърнат внимание е, че в многото етапи в производството –
започвам от Заповедното производство, Исковата молба, І заседание, ІІ
заседание, последно заседание от ищцовата страна, лично чрез управителя и
чрез пълномощника се представяха най-различни варианти на изчисления,
3
без да се държи сметка от самото начало какъв е предмета на делото, а то е
едни две фактури. Районният съд, за да бъде толерантен към обективната
истина, позволи да бъде направена едва ли не ревизия на цялата 2021 година.
В заключението си вещото лице К. също е взело предвид данните, които
самият ищец представи относно плащания в брой от самото начало, без
очевидно да прецени, че Съдът също ще ги разбере, че ще се разследват от
експертиза и нататък какво се получи: представяха се на два пъти различни
справки, различни осчетоводявания и така се прави опит трети път да се
представи още по-различно изчисление. Кога? В първото съдебно заседание
на въззивното производство на 15.07.2022 г., когато аз настоятелно молих
дори доверителят ми да присъства, за да изясняваме тези експертизи, колегата
ми възрази. Когато аз поисках една допълнителна експертиза за тези
уточнения, за да се изслуша в присъствие на моя клиент, възрази се,
поддържаше се, че делото е изяснено. Във Въззивната жалба, в Отговора на
нашата въззивна жалба се прави искане за един предмет, а сега адв. М. иска
назначаване на експертиза с нещо съвсем различно. Предметът на делото са
две фактури: от юни и от юли. Не можем да го разширяваме и да правим
ревизия на 2019 година. Господин Иск. е присъствал на всички съдебни
заседания. Дори последва едно предеклариране в Данъчно, а истината е една-
единствена, че двете фирми са работили дълго време. Очевидно е, че има
доверие и уважение един към друг. Представени са едни касови бонове при
всяко плащане, на които доверителят ми, правото е за тези които внимават,
не е внимавал, въпреки че то ги е плащал в брой, са му давали касови бонови,
че трябва да се платят по банков път. Сега в производството няколкократно
се изменят версиите за това какво се дължи, кога е платено и т. н. Има
разпитан един свидетел, който под страх от отговорност, представител на
нашата фирма действително, е отивал и е вземал купчинки с касови бонове и
е предавал парите. Да не говорим, че експертизата не е оспорвана!
Счетоводство – да, но имаме и правила по ГПК. Експертизата не е оспорена.
Единственото, за да няма съмнение у никого, че нещо е пропуснато, макар че
вещото лице е направило уточнение на тези несъответствия, които колегата ги
каза, може да има логика да се покани вещото лице К. да даде някакви
разяснения, за да няма съмнения –кое как е станало, защо е станало, какви
бази е взела като начало. Тези суми, които казва че не са били отчетени, ето и
доверителят ми ги показва, понеже той е по-в течение, самият ищец – г-н
4
Иск., в качеството си на търговец, е представил една справка, че ги е получил
като платени в брой, в самото начало на производството, сега ги оспорва,
защото при него не се получава цифрата 16 000.
Моля да оставите без уважение искането и да приключите съдебното
производство, а тука съдът наистина има задължението да изяснява
обективните обстоятелства и ако смятате, че има такова съмнение, моля да
призовете вещото лице да обясни какво точно е смятало. Да ни стане ясно на
всички, ако въобще е възможно при това нередовно водено счетоводство на
г-н Иск.. Той в хода на производството даде най- различни справки – получил
съм ги - не съм ги получил, по тия съм ги осчетоводил фактури – не, те са от
миналата година. Не е коректно! Това, което е представено по делото в
самото начало, то трябва да бъде взето предвид, а то сочи, че от доверителят
ми се дължат едни около 7 000 лева по ІІІ вариант на експертизата, и то не по
тези фактури. Но, ние се примирихме, нека да са в предмета на делото, да се
приключи веднъж за винаги процес, който е явно процес на авторитети. Аз
предлагам да приключим съдебното дирене и с цялото уважение към
колегата, но в ГПК правото да се искат нови доказателства не се поражда от
встъпването на нов колега, досега не са искани тези неща. Напротив! Делото
е изяснено.
Адв. М.: Предметът на делото не са двете фактурите, а задължението
към момента на подаване на заявлението. По тези две фактури е налице
неплатен остатък за цялото задължение за 2021 година, заедно с остатъка от
2020 година. Но, тъй като в платежните документи на ответника не са
посочвани фактурите, които са разплащани, отчитано е станало по редът
установен по Закона за задълженията и договорите. Затова в заповедното са
определени тези фактури и съответно са посочени счетоводни извлечения за
остатъка от неплатените. Но тази теза за това, че само за тези две фактури е
процеса, не е вярно, не е предмета на делото за това.
Адв. М.: Не е вярно, че са представени различни обстоятелства. Това не
е вярно. Разликата е съвсем малка и тя касае една фактура, която не е предмет
на това дело. Тя е издадена по-късно и е за 1 500 лева. Именно това е
разликата. Разликата е в начина на подреждане на осчетоводяването, така че
да има съответствие между прихващания на суми и остатъка. Това е
разликата. Сумите в единия и в другия вариант, са с разлика само една
5
фактура, която не е предмет на делото.
Адв. Р.: която е следваща издаването на тези фактури и което
противоречи на казаното преди малко за поредност и която не била предмета
на …
Адв. М.: Поддържам, че погасяването на задълженията е извършено,
съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, и именно поради това се налага да се проследи
периода, в който са извършвани плащания, за да се установи какъв е остатъка
от тези суми, за които ние претендираме.Това се твърди и в Отговора на
исковата молба.
Съдът намира, че проекта на доклад по делото следа да бъде обявен за
окончателен.
По наведените доказателствени искания, съдът намира, че по същество
се оспорва изготвената Съдебно-икономическа експертиза, приета в хода на
първоинстанционното производство. В разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК
е предвиден краен срок за оспорване на тази експертиза и това е именно
заседанието, в което е изслушано вещото лице. Подобно оспорване не е
извършено от страна на ищците в хода на първоинстанционното
производство. Поради изложеното няма основание за назначаване на
допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че следва да се уважи искането за извършване на
повторен разпит на вещото лице К., с цел изясняване на въпросите, поставени
от страна на пълномощниците. Това следва да се извърши в следващото
съдебно заседание, след внасяне на депозит в размер на 50 лева, вносими от
жалбоподателите.
Поради изложеното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява за окончателен проекта на доклад по делото.
Оставя без уважение искането за назначаване на повторна и
допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза по съображения, изложени в
определението и в днешно съдебно заседание.
Постановява в следващото съдебно заседание да се извърши повторен
разпит на вещото лице Ел. К., като същата следа да се призове за датата на
следващото съдебно заседание след внасяне на депозит в размер на 50 лева по
6
сметка на съда, в 3-дневен срок считано от днес, от страна на
жалбоподателите.
Отлага и насрочва делото за 16.12.2022 г. от 10.00 часа, за която дата
и час страните са уведомени в съдебно заседание.
Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.
Заседанието бе закрито в 10.30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7