Решение по дело №925/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700925
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 829

02.12.2020 г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на  осемнадесети ноември  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                    Председател: Василка Желева

                                                                                      Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                      Антоанета Митрушева

 

при секретаря Ивелина Въжарска, в присъствието на прокурор Валентина Радева- Ранчева при Окръжна прокуратура, гр.Хасково,  като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №925 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на отдел”Оперативни дейности”-Пловдив, при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник - юрисконсулт М. К. срещу Решение  №260001 от 07.08.2020г., постановено по а.н.д. № 426 по описа на  Районен съд, гр. Хасково за 2020г.

 Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон (касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН). 

 Излага съображения, че в случая районният съд е приел за установено, че  признаците от състава  на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС са осъществени от обективна страна, като деянието правилно  е квалифицирано от административно-наказващият орган.  Същевременно, според  съдебният състав, неправилно дружеството жалбоподател било санкционирано, тъй като нямало как в случая да  има връзка на ал.2 на чл.185 от ЗДДС, с ал.1 на чл.185 от ЗДДС, като според решаващият съд  самата ал.2 на чл.185 от ЗДДС, изключвала  ал.1 на същия член, поради което определената имуществена санкция не попадала в размера на  наказанието, предвидено  в чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което  това наказание било незаконосъобразно.

Тези мотиви  на въззивният съд, според  касатора били неправилни и незаконосъобразни.

В тази връзка се излагат доводи, че в случая е констатирана  разлика в касовата наличност  в размер на 40.00 лева, която не е била  регистрирана чрез операцията”служебно въведени” суми, въпреки наличните функционални възможности на фискалното устройство за извършване на тази операция. Следователно налице било нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, която норма  имала за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.   

Извършеното безспорно представлявало  нарушение на нормативен акт  по прилагането на  чл.118, от ЗДДС – в случая Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Според чл. 185, ал.2, извън случаите на ал.1,  на лице което извърши  или допусне извършването на нарушение на чл.118, или на нормативен акт по неговото прилагане  се налагала глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева или имуществена санкция – за юридическите лица  и еднолични търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева , като съгласно изр. второ, когато  нарушението не водело  до неотразяване на приходи, се налагали санкциите по ал.1.  Сочи се, че доколкото в случая не било доказано, че разликата  в касовата наличност се дължи  на неотразяване на приходи, размерът на наложената имуществена санкция  съгласно  изречение второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС, следвало да е в размерите по ал.1 на чл.185 от ЗДДС.  Съответно, нарушението правилно било квалифицирано. Наложената в случая имуществена санкция  била правилно определена  и съответствала на степента на обществена опасност  на извършеното нарушение, при спазване критериите на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

По изложените съображения се моли за отмяна на  оспореното  решение на Районен съд, гр.Хасково и постановяване на ново такова, с което се потвърди издаденото наказателно постановление.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

ОТВЕТНИКЪТ- „Авеню-Легал” ЕООД, гр.Х., редовно призован се представлява от  управителя и законен представител  - М. А. Х.. Оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

              Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна и предлага решението на районния съд да бъде отменено, а наказателното постановление - потвърдено.

             Административен съд - Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

             С проверяваното решение, Районен съд, гр.Хасково съд е отменил, като  незаконосъобразно, обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №504140-F529556/07.04.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Централно управление на НАП, с което на " Авеню - Легал" ЕООД, гр. Д., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на500 лева. Санкцията е наложена за това, че при извършена проверка на 29.11.2019г. в 15.20ч.  в  обект  представляващ кафе-аперитив, находящ се в Бизнес център Хасково, на ул.”Х. Б.”  № **, стопанисван от „Авеню  – Легал”ЕООД, гр.Х.  е констатирано, че дружеството, като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не е регистрирало чрез операцията "служебно въведени" суми промяна на касовата наличност в размер на  40.00 лв., представляваща парични средства, въведени в касата. При установяване на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство, е констатирана положителна разлика в размер на 41.90 лв., представляваща разлика между наличността по документи (дневен финансов отчет от ФУ) в размер на 0.00 лв. и фактическата наличност (в касата) в размер на 41.90 лв. Посочено е, че монтираното в обекта ФУ притежава възможността да се извършват операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, както и че извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. За нарушен е приет състава на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, която разпоредба, в приложимата към датата на нарушението редакция (ДВ бр.80 от 28.09.2018 г.) гласи следното: "Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми." Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага ... имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а в ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че извън случаите по ал.1, на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага ... имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Районен съд - Хасково е установил и описал фактическата обстановка, въз основа на която е приел, че не са констатирани нарушения на административно-наказателната процедура, нарушаващи правата на санкционираното лице. Приел е за безспорно установени положителната разлика в размер на 41.90 лв. между фактически наличните в касата в обекта суми  към момента на проверката  и наличността по документи – 0.00 лева, както и че монтираното в проверявания обект фискално устройство притежава възможността за извършване на операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. В подробни мотиви съдът е изложил становището си, че  при така установената фактическа обстановка се установява осъществяване на вмененото нарушение от обективна страна.  Същевременно приел, че дружеството неправилно е било санкционирано, тъй като чл.185, ал.2 от ЗДДС изключвало приложението на чл.185, ал.1 от ЗДДС и не би могло да има привръзка между двете норми.  В случая, определената имуществена санкция  не попадала в размера на чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което според въззивният съд, наложеното наказание било незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Дори според съда такава връзка да била възможно, то НП отново било незаконосъобразно, тъй като  в хипотезата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, не попадало нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. 

Касационната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на районния съд. Обосновано е прието, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането на административно-наказателната процедура. Изцяло се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на районният съд, че от доказателствата по делото се установява, че наказаното лице от обективна страна е осъществило състава на нарушението на  чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ и правилно деянието е било квалифицирано, като нарушение на посочената норма. Предвид това същите не следва да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към  мотивите на районният съд.

             Същевременно, настоящият съдебен състав  не споделя правните изводите на РС-Хасково, за неправилно санкциониране на Авеню – Легал”ЕООД, гр.Д.   Наредба № Н-18/2006г. на МФ е издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС ш  правилно за нарушаване на чл.33, ал.1 от нея е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, с определяне на санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Това е така,  тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи, т.к. установената касова разлика от 40.00 лева  не се дължи на неотчетени продажби. В този случай, изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС препраща към размера на наказание  визиран в чл.185, ал.1 от ЗДДС. При наличието на препращане, административно-наказващият орган е длъжен да посочи и цитира в санкционният си акт и нормата към която се препраща. В противен случай би се стигнало до налагане на наказание,  в размер не предвиден в  разпоредбата, на основание на която е наложено същото, респ. би довело, до незаконосъобразност на  издаденото наказателно постановление, както поради нарушаване правото на защита на наказаното лице, така и поради налагане на имуществена санкция, в размер не предвиден в санкционната норма, т.е. поради наличие на нарушение на материалния закон.

В случая размера на имуществената санкция е правилно определен от административно-наказващият орган -  в нормативно установените предели  и правилно индивидуализиран,  в минималният  установен от закона размер от   500 лв.

             Безспорно в случая не са  налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН - деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид и настоящият състав намира, че липсват основания за по-благоприятно третиране на извършителя му.           

Предвид изложеното обжалваното решение се явява постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени. Доколкото пред районния съд са събрани всички относими по делото доказателства от значение за решаването му по същество, и при наличието на доказателства за извършено административно нарушение, след отмяна на решението следва да се потвърди наказателното постановление.

При този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на НАП следва да се присъдят такива представляващи юрисконсулско възнаграждение от по  80.00 лева за всяка инстанция или общо 160.00 лева.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ Решение №260001 постановено по а.н.д. № 426 по описа на  Районен съд, гр. Хасково за 2020г., вместо което

  ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление Наказателно постановление (НП) №504140-F529556/07.04.2020г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Централно управление на НАП.

 ОСЪЖДА”Авеню – Легал” да заплати на  Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 160.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

  Решението е окончателно.

 

 

 

               Председател:                                                 Членове: 1.                        

 

                                                                                                      2.