РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. ХАСКОВО, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело №
20225600500462 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260018/08.02.2022г.,постановено по гр.д.№2775/2020г. Районен съд-
Хасково по предявения от Т. Й. Г. , чрез пълномощникът му, против Д. М. Т., при участие на
третото лице помагач на страната на ответника „С.Г.Груп“ЕАД-гр.София, иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ЗЗД: ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.124 ал.1 от ГПК
иск, за признаване за установено по отношение на Д. М. Т.,че същата НЕ Е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.735.137.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 10.12.2020г., с адрес гр.***,
намиращ се на етаж *** в сграда с идентификатор 77195.735.137.1 с предназначение:
жилищна сграда-многофамилна; сградата разположена в поземлен имот с идентификатор
77195.735.; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1; посочена в документа площ:78,66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата :на същия етаж: 77195.735.137.1.4; под обекта: 77195.735.137.1.3; над обекта:
77195.735.137.1.7 като неоснователен.; ОСЪЖДА Т. Й. Г. да заплати по сметка на РС-
Хасково сума в размер на 408,62лв.,представляваща държавна такса при решаване на
1
делото, както и 5 лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист;
ОСЪЖДА Т. Й. Г. да заплати на Д. М. Т. сумата в размер на 860лв., представляваща
направени по делото разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Т. Й. Г., който
чрез пълномощникът си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
недопустимост и неправилност. Твърди, че недопустимостта на решението произтича от
участието на подпомагащата страна „С.Г.Груп“ЕАД за недействителността на вписването на
чиято цесия били представени доказателства по делото. Тези доказателства били счетени от
съда за неотносими и не били разгледани, а тяхната функция била да се разгледат
прюдициални въпроси, от които зависи допустимостта и на съдебното решение. В този
смисъл поддържа, че като не е разгледана в пълнота фактическата обстановка и липсват
мотиви това е довело до недопустимост на постановеното решение. В условията на
евентуалност счита, че съдебното решение е неправилно, поради нарушаване на
материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от въззивната инстанция да
обезсили обжалваното решене на РС-Хасково или да го отмени като постанови ново по
съществото на спора, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК. Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д.
М. Т., чрез пълномощникът й, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат
доводи за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства , поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирана страна-ищец по делото, в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна .
В настоящия случай РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК,предявен от ищеца Т. Й. Г. против ответника Д. М. Т..Предмет на предявения
иск е отричане право на собственост на ответницата по отношение на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.735.137.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,засягащо
самостоятелния обект от 10.12.2020г., с адрес гр.***,намиращ се на етаж *** в сграда с
идентификатор 77195.735.137.1 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна;сградата
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.735.;предназначение на
самостоятелния обект:жилище, апартамент, брой нива на обекта-1;посочена в документа
площ:78,66 кв.м.,при съседни самостоятелни обекти в сградата :на същия етаж:
77195.735.137.1.4; под обекта: 77195.735.137.1.3; над обекта: 77195.735.137.1.7 за който
2
ищецът твърди, че е негова собственост, която е придобита по силата на влязло в сила
съдебно решение. Ответницата противопоставя на твърденията на ищеца възражението си,
че е собственик на процесния недвижим имот, тъй като е придобила собствеността въз
основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2019г., издадено от ЧСИ с
рег.№874 Самуил Пеев, по изпълнително дело №20158740400526, влязло в сила на
01.10.2020г.
По делото е безспорно установено, че с нотариален акт № ***г. върху процесният
имот е била учредена договорна ипотека, сключена между „МКБ Юнионбанк“Ад-гр.София-
в качеството й на кредитор, Т. Й. Г., в качеството му на кредитополучател и Й.Т.Г.,
действащ лично като учредител на ипотеката, както и действащ в качеството си на
управител на търговско дружество„Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД. По силата на
постигнатата договорна обвързаност банката е предоставила на кредитополучателя /ищец в
настоящето производство/ два банкови кредита, а именно:инвестиционен банков кредит в
размер на 123 000 евро и банков кредит-револвираща кредитна линия в размер на 51 100
евро.За обезпечаването на кредитите са учредени и договорни ипотеки върху няколко
описани в нотариалния акт недвижими имоти, включително и процесния.
По повод възникналите облигационни отношения между банката и
кредитополучателя и неизпълнение на задължения по връщане на отпуснатите кредити, по
ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково е бил издаден изпълнителен лист срещу
настоящият ищец , учредителя на ипотеката по посочения по-горе нотариален акт Й.Т.Г. и
„Блок-Стен- Бг-Стандарт“ЕООД , с който същите са били осъдени солидарно да заплатят в
полза на банката определени суми-главница и лихви. По молба на „Първа инвестиционна
банка“АД, правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД на 15.05.2015г. е образувано и
изпълнително дело №20158740400526 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, по което са
предприети съответните изпълнителни действия по доброволно и принудително
изпълнение въз основа на представения изпълнителен лист и депозирани в изпълнителното
производство молби от взискателя. Видно от писмените доказателствата по делото
вземането на банката е обезпечено с първа по ред договорна ипотека от 31.03.2010г.
разпростираща действието си включително и върху процесния недвижим имот. Върху
имота е вписана и възбрана на 16.06.2015г. ,наложено по повод образуваното вече
изпълнително дело. Установено е, че в хода на изпълнението в изпълнителното
производство с Договор за цесия от 07.12.2018г. „Първа инвестиционна банка“АД в
качеството й на „цендент“ е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД , в качеството му на
„цесионер“ вземането си към длъжниците Т. Й. Г., Й..Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД
,както и обстоятелството,че процесния недвижим имот е бил внесен като
непарична/апортна/ вноска в търговско дружество „Блокстен“ООД и на 07.06.2019г. това
обстоятелство е вписано по партидата на това дружество в Агенция по вписванията,
ТРРЮЛНЦ. Съдружници в това дружество са Й.Т. Г. и „Био-Лидер 8“ЕООД, като първият е
и управител на дружеството.
При проведена публична продан в периода от 25.09.2017г до 25.10.2017г. по
3
изпълнително дело №20158740400526 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 01.07.2020г. процесния недвижим имот е бил възложен на
ответницата Д. М. Т., тъй като същата е била обявена за купувач на имота по надлежния ред.
Постановлението за възлагане на недвижим имот в полза на ответницата е влязло в сила на
01.10.2020г., съгласно удостоверение изх.№18366/26.10.2021г. на ЧСИ Самуил Пеев.
Настоящата искова молба е била подадена в РС-Хасково на 26.11.2020г. и на същата дата по
нея е било образувано гр.д.№2775/2020г.
С Решение №829/10.12.2019г. , постановено по гр.д.№387/2019г. по описа на РС-
Хасково ,влязло в сила на 18.02.2020г. е обявен за окончателен сключения на 30.05.2004г.
между П.Н.Я./наследодател на Й.Т.Г./ в качеството на продавач и Т. Й. Г. в качеството на
купувач предварителен договор, по силата на който П.Н.Я. се е задължила да продаде на Т.
Й. Г. своя апартамент № ***, находящ се на ет.***/*** жилищен етаж/ в жилищна сграда в
гр.***, парцел ***, пл.№ ***, квартал ***, с квадратура 78,66 кв.м., от която площ за мазе №
***-4,09 кв.м., ведно с 6,901% идеални части от общите части на сградата за сумата от
8000лв., която ще се изплаща ежемесечно по 200лв. с падеж на 10-то число на месеца, за
който се отнася вноската. Няма спор между страните, че имота описан в исковата молба е
идентичен с този описан в цитираното съдебно решение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното решение на РС-Хасково е валидно,тъй като е постановено от законен
съдебен състав от родово и местно подсъден съд, в рамките на предоставената на съда
правораздавателна компетентност. Решението е и допустимо, тъй като е постановено по
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който
съдът счита, че ищецът има правен интерес да предяви и да получи защита по същество на
твърдяното право на собственост с оглед на наведените фактически твърдения в исковата
молба по оспорване правото на собственост на ответницата.
Обжалваното решение е и правилно, тъй като е постановено в съответствие с
изискванията на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Решението е обосновано и правните изводи са
изградени изцяло въз основа на установените факти и обстоятелства по делото. В случая не
е налице и липса на мотиви по всички твърдения на ищеца, тъй като първоинстанционният
съд е анализирал и обсъдил подробно тези доказателства, които имат пряко значение за
правните изводи отнасящи се до отговора на въпроса: „Коя от страните по делото е носител
на правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот?“. На
поставения въпрос първоинстанционният съд е отговорил правилно като е приел, че носител
на правото на собственост върху процесния имот е ответницата по делото, на която този
имот е бил възложен след проведена публична продан в образувано изпълнително
производство срещу ищеца, като един от длъжниците в това производство. Фактическата
обстановка е изцяло изяснена, не се налага нейното преповтаряне, тъй като спора между
страните е правен и следва да бъде решен въз основа на установените от
първоинстанционния съд факти и обстоятелства по делото. В тази връзка следва да се
4
отбележи следното:
В настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, с който претендира от съда да установи със сила на
присъдено нещо факта, че ответникът по делото не е собственик на недвижимия имот,
описан в исковата молба. По този иск, съобразно разпределената в доклада на
първоинстанционния съд доказателствена тежест, в тежест на ответника е да докаже при
условията на пълно и главно доказване с допустимите по ГПК доказателства и
доказателствени средства, че е придобил собствеността върху имота и се легитимира като
носител на правото на собственост върху този имот. Това в настоящият случай се е
осъществило в хода на развилото се пред РС-Хасково производство, тъй като ответницата се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, придобит от проведена публична
продан по изпълнително дело №20158740400526 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, въз основа
на Постановление за възлагане от 01.07.2019г., влязло в сила на 01.10.2020г.,т.е. преди
подаване на исковата молба,по която е било образувано гр.д.№2775/2020г. по описа на РС-
Хасково, решението по което е предмет на проверка от въззивната инстанция в настоящето
производство..
Предмет на установяване право на собственост е недвижим имот, който е бил
ипотекиран в полза на банка , като обезпечение за отпуснати кредити.
Ипотеката/договорната ипотека/ върху имота е учредена още на 31.03.2010г.,на която дата
същата е била и вписана, като липсват данни по делото да е била заличавана. Съгласно
разпоредбата на чл.174 от ЗЗД ипотеката върху недвижим имот обезпечава вземането
независимо от промените, които са станали с него до размера на сумата, за която е
извършено вписването, а в случая вписването се отнася за сумите по отпуснатите от банката
два кредита, описани в цитирания по-горе нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека. Поради неизпълнение на договорите за кредит по вина на длъжниците- ищеца,
учредителя на ипотеката и търговското дружество „Блок –Стен- Бг-Стандарт“ЕООД банката
се е снабдила с изпълнителен лист за вземанията си и през 2015г. е предприела действия по
събиране на тези вземания си,като въз основа на вече издадения изпълнителен лист е подала
молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ Самуил Пеев и именно тогава е било
образувано изпълнително дело №№20158740400526. Взискател по изпълнителното дело е
„Първа инвестиционна банка“АД, правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД, а солидарни
длъжници са настоящият ищец, учредителя на ипотеката и негов баща,както и цитираното
по-горе ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.173 от ГПК кредитор, чието вземане е
обезпечено с ипотека има право да се удовлетвори предпочтително от цената на
ипотекирания имот ,в чиято собственост и да се намира той. Т.е. дори по отношение на
ипотекирания имот в хода на изпълнителното производство да са били осъществени правни
сделки по прехвърляне на собствеността тези сделки са относително недействителни
спрямо взискателя в изпълнителното производство ,същите не биха могли да му се
противопоставят, както и да обосноват извод, че с прехвърляне на собствеността върху
такъв имот същият е излязъл от патримониума на длъжника и по отношение на този имот
5
не би могло да се насочи принудително изпълнение,съответно продажба на такъв имот по
реда на публичната продан, осъществена в изпълнителния процес и възлагане на имота на
купувача от тази публична продан. Разпоредбата на чл.173 ал.1 от ЗЗД в тази връзка е
категорична, че ипотекиран недвижим имот продължава да обезпечава вземането на
взискателя по изпълнителното дело, независимо от обстоятелството дали този взискател е
първоначалния или в последствие е бил заменен от друг взискател в рамките на вече
образуваното изпълнително производство, по силата на сключен договор за цесия. В тази
връзка за неоснователен съдът намира довода на ищеца за недействителност на цесията по
отношение на вземането, предмет на образуваното изпълнително производство
обективирана в Договор за цесия от 07.12.2018г., с който „Първа инвестиционна банка“АД
в качеството й на „цендент“ е прехвърлила в полза на „С.Г.Груп“ООД , в качеството му на
„цесионер“ вземането си към длъжниците Т. Й. Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД ,
както и обстоятелството, че процесния недвижим имот е бил внесен като
непарична/апортна/ вноска в търговско дружество „Блокстен“ООД и на 07.06.2019г. това
обстоятелство е вписано по партидата на това дружество в Агенция по вписванията,
ТРРЮЛНЦ, а съдружници в това дружество са Й.Т.Г. и „Био-Лидер 8“ЕООД,като първият е
и управител.
От значение в случая е, че независимо от обстоятелството, че процесният имот е бил
апортиран в търговско дружество през 2019г. и в последствие в полза на ищеца е
постановен съдебен акт, с който е обявен предварителен договор за покупко-продажба на
същия недвижим имот за окончателен /решението на РС-Хасково по гр.д.№387/2019г.,
влязло в сила на 18.02.2020г./ , върху този имот освен ,че е бил ипотекиран през 2010г. в
полза на банка и ипотеката е била вписана на 31.03.2010г., вече е била вписана възбрана на
16.06.2015г. по искане на взискателя в изпълнителното производство по изп.д.№
№20158740400526 по описа на ЧСИ Самуил Пеев,поради което всички последващи
действия след вписване на възбраната не биха могли да се противопоставят на взискателя
/чл.453 от ГПК/. Друг е и въпроса, че решението за обявяване на предварителния договор за
окончателен няма СПН по отношение на взискателя в изпълнителното производство, тъй
като същият не е бил страна в това производство.След като купувача-ищец в настоящето
производство не би могъл да противопостави на взискателя в изпълнителното производство
право на собственост върху недвижимия имот, той не би могъл да противопостави ктакива
права и на купувача на недвижимия имот, продажбата на който е осъществена по реда на
публичната продан в изпълнителното производство и на който купувач този имот е
възложен с постановление за възлагане. В тази връзка, както правилно е приел и
първоинстанционният съд извършените действия по отношение на процесния недвижим
имот са относително недействителни спрямо взискателя в изпълнителното производство,
както и по отношение на цесионера, който в момента е и взискател по изпълнителното
производство срещу солидарните длъжници, между които и ищеца в настоящето
производство.Не бе значение е и обстоятелството, че Договора за цесия от 07.12.2018г., с
нотариална заверка на подписите е вписан в Службата по вписванията на 06.02.2020г. и
цесионера е бил конституиран като взискател в изпълнителното производство, по негова
6
молба, подадена до ЧСИ на 11.06.2021г. Вписаната в Служба по вписвания цесия с
нотариална заверка на подписите има действие по отношение на всички и съгласно
разпоредбата на чл.171 от ЗЗД, според която „Прехвърлянето и залагането на вземането,
което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху
него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат
действие трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и
вписани в имотния регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 от ГПК когато лицето, обявено за купувач по
реда на чл.492-494 от ГПК внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага
имота с постановление. Няма спор по делото,че ответницата по делото е участвала в
насрочената по изпълнителното дело публична продан на процесния имот и е била обявена
за купувач на този имот по реда на посочените по-горе разпоредби. Няма и спор, а това се
установява и от доказателствата по делото,че ответницата е внесла в срок и дължимата за
имота сума, поради което с Постановление от 01.07.2019г. ЧСИ Самуил Пеев й е възложил
имота.Установено е, че посоченото Постановление за възлагане е влязло в сила на
01.10.2020г. и съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 от ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат
противопоставяни на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на
взискателите. Ищецът е длъжник в изпълнителното производство, поради което всички
права, които той е имал върху процесния имот са придобити от купувача на този имот,
който придобива собствеността на деривативно основание. Ето защо е ирелевантно и
обстоятелството дали процесния имот е единствено жилище на ищеца, което е
несеквестируемо, според приложената към исковата молба декларация.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение, което ще следва да се потвърди от
въззивната инстанция. Предвид изхода от спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.,платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/08.02.2022г.,постановено по гр.д.
№2775/2020г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Т. Й. Г., ЕГН ********** ,с адрес с.***,област *** да заплати на Д. М.
Т., от гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв., платено
адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8