Р Е Ш Е Н И Е № 260216
гр. Пловдив, 19.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на деветнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Каменка
Кяйчева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 75 по описа на съда за 2021
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците З.Я.Г., ЕГН ********** и Е.М.Г., ЕГН **********,
действащ чрез законен представител З.Я.Г. с ЕГН **********, двамата с адрес ***,
молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, което е настъпило на ****г., на железопътен прелез на км **** в
междугарието *****, причинено от И. Г.Г., при управление на л.а. „Опел Астра“ с
рег. № *****, в резултат на което на ****г. е починал М. Г.Г., както следва: на ищцата З.Я.Г. 180 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане; на ищеца Е.М.Г. 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди и 43 200лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващо
лишаване от издръжка от баща, ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите считано от 20.10.2020г. до
окончателното изплащане.
Исковата претенция се основава на твърденията, че
ищците са съпруга и син на М. Г.Г., починал на ****г., в резултат на ПТП,
осъществило се на ****г. по околовръстния път на северната индустриална зона на
гр. ***, на ЖП прелеза в междугарието **** – *****, между лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № *****, управляван от И. Г.Г. и в който автомобил пътувал като
пътник М. Г., и влак с № ****. Твърди се, че за процесното ПТП е образувано
НОХД № 547/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, което е приключило с
влязла в сила присъда, по силата на която водачът на автомобила е признат за
виновен, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Г.. Твърди се, че към момента на процесното ПТП за лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****, е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество. Твърди се, че ищците са предявили
претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
дружество, но към настоящия момент такова не е платено.Твърди се, че ищцата
изживява изключително тежко смъртта на съпруга си, че между двамата е съществувало
особено силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност.
Твърди се, че смъртта на М. Г. лишава ищеца от възможността да познава баща си,
от бащина обич и подкрепа. Твърди се, че ищецът търпи имуществени вреди,
изразяващи се в лишаване от следваща му се по закон издръжка от неговия баща, за
периода от неговото раждане до навършване на пълнолетие, 216 месеца по 200 лв.
месечно.
Ответникът в срока по чл. 367, ал.1 ГПК, е подал
отговор на исковата молба. Не се оспорват обстоятелствата, че за лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № **** към датата на ПТП е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищците са предявили пред
застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорват се исковете за неимуществени вреди по основание и по размер. Оспорва
се ищецът да тъпи неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на баща
си, тъй като ищецът е роден след неговата смърт, поради което между тях не е
имало реално изградени отношения. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на починалия към вредоносния резултат, като твърди, че към момента на
настъпване на ПТП същият не е използвал обезопасителен колан. Прави се възражение
за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като се излагат
съображения, че претендиралото от ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл.52 ЗЗД и несъобразено, както с икономическата и социалната
действителност, така и с конкретните обстоятелствата, при които следва да се
ангажира отговорността на ответното дружество за репарирането му. Оспорва иска за имуществени вреди като недопустим, тъй
като ищецът не е предявил претенцията си пред застрахователя. Оспорва го
евентуално като неоснователен, по съображения, че издръжката на малолетно дете
се дължи и от неговата майка, като няма основание да се счита, че същата не
може и няма да осигурява такава, както и че починалият не е имал финансови
възможности да осигурява издръжка. Оспорва дължимостта на лихви за забава, като
твърди, че такива се дължат от момента на произнасяне на застрахователя, а не
от момента на настъпване на ПТП, като прави възражение, че в случая ищците не
са представили писмени доказателства, от които да се установи механизма на ПТП,
както и не са предоставили банкова сметка.
***.372, ал.1 ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която ищците оспорват направените от
ответника възражения като неоснователни, по изложени доводи от правен характер.
Уточняват, че претендират лихва за забава върху всяка една от сумите считано от
20.10.2020г. – датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията им за
заплащане на застрахователно обезщетение.
В срока по чл.373 ГПК
е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с която ответникът заявява,
че поддържа всички възражения и фактически твърдения, направени с отговора на
исковата молба. Не са направени доказателствени искания.
Конституираното по
делото трето лице- помагач на страната на ответника ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, е
подало писмено становище. Оспорва наличието на солидарна между него и ответното
застрахователно дружество, както и в условията на евентуалност счита, че в
случай че съдът приеме, че е налице съпричиняване от страна на служителя на ДП
„НКЖИ“ към датата на процесното ПТП К. М., то неговият принос следва да бъде
приет в размер на 30 %, а на водача на МПС- то И. Г. на 70 %.
По същество ищците чрез пълномощника си
адв. П.К. пледират за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани,
и за присъждане на разноските в производството. Развиват подробни съображения с
писмена защита.
По
същество ответник моли исковете,
предявени от Е.Г., да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани, а по отношение на иска, предявен от З.Г., ако съдът го счете за
основателен, да бъде уважен частично. Претендира разноски. Развиват подробни съображения с писмена защита.
По
същество трето лице помагач ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура“ пледира за отхвърляне на исковете, като в
условията на евентуалност, по исковете за неимуществени вреди, да бъдат
частично уважени. Развива съображения в представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото е прието като писмено доказателство заверен
препис от Присъда № 28/ 18.05.2020г., по
НОХД № 547/ 2020г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, вляза в сила на 03.06.2020г., с която водачът на л.а. „Опел Астра“, с
рег. № ******, И. Г.Г., е признат за
виновен за това, че на ****г. при управление на автомобила е нарушил правилата
за движение по пътищата и по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване
с К.К. М., е причинил смъртта на М. Г.Г. /починал на ******г./.
От представените по делото писмени доказателства –
удостоверение за родствени връзки /л.43/ се установява родствената връзка на
ищците с починалия М. Г., а именно, че ищците са съответно негова съпруга и син.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на починалия М.Г., и за установяване на
причинно- следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на М. Г.
по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Т.П. и от в.л. д-р Б.П..
Съгласно заключението пострадалият М. Г. е седял на
предна дясна седалка в л.а. „Опел Астра“. Всички травматични увреждания на М. Г.
са причинени вътре в купето на лекия автомобил и са в пряка причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. Ударът между лекия автомобил и влака е
настъпил в предната лява част на влака и в предната дясна част (преден десен
калник и предна дясна врата) на лекия автомобил, като вследствие на голямата
кинетична енергия от електромотрисния влак, която действа върху предната част
на лекия автомобил, същитя е получил значителни деформации в тази област.
Кинетична енергия със същата големина е действала и върху седящия на предна
дясна седалка пътник М. Г.. Пострадалият е бил без поставен предпазен колан, но
в случая, с оглед механизма на ПТП и деформациите по лекия автомобил,
действието на поставен предпазен колан от пътника на предна дясна седалка ще
бъде незначително, няма да се отрази на степента на травматичните увреждания и не
би довело до намаляването им, поради което в случая няма значение неговото
използване. Вещите лица са категорични, че поставянето на предпазен колан не би
се отразило на степента на травматичните увреждания, защото ударът от релсовото
транспортно средство е локализиран в дясната странична част на лекия автомобил
(предна дясна врата и преден десен калник) със значителни деформации и всичките
травматични увреждания на пострадалия са в областта на главата (тежка черепно-
мозъчна травма, довела до смъртта му) и гръдния кош.
От заключението по допълнителната САТЕ се установява,
че скоростта на движение на л.а. „Опел Астра“ преди удара е била в интервала 45
-55 км/ч. В момента на напускане на последния завой скоростта на движение на
лекия автомобил е била 45 км/ ч, а в момента на удара е била 55 км/ч. В момента,
в който лекият автомобил напуска последният завой преди прелеза водачът е имал
техническа възможност да спре преди прелеза, ако задейства спирачната система.
В момента на напускане на последния завой преди прелеза, водачът на лекия
автомобил е нямал възможност да забележи приближаващия електромотрисен влак,
тъй като в района има високи дървета, а и сгради, които също ограничават
видимостта към влака. В о.с.з от 19.09.2022г., при изслушване на заключението,
вещото лице пояснява, че след излизането от завоя, водачът на лекия автомобил
вместо да намали скоростта, той я увеличава.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението
по КСМАТЕ и заключението по допълнителната САТЕ, същите са мотивирани и
обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства. Заключенията
не са оспорени от страните.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди- болки и страдания от смъртта на М. Г. по делото са събрани гласни
доказателства- показанията на свидетелите Ф. Л./без родство със страните/ и Г. Г.
/без родство със страните/.
От показанията на св. Л. се установява, че З. и М. са
се запознали през ****г. и за започнали връзка, като през ***г. са се оженили.
Били радостни и щастливи, когато се срещали, а после направили хубава сватба,
били много щастливо семейство, имали си мечти, очаквали с много нетърпение да
имат дете. Заживели заедно след като се оженили, преди това всеки живеел при
родителите си. М. работел и се грижел за семейството си, З. разчитала на него,
за З. М. бил всичко за нея. Установява се, че смъртта на М.се е отразила много
тежко на З., на погребението била разбита, постоянно плачела, била ужасена,
говорела какво ще стане оттук насетне с нея, защото оставала сама. След смъртта
на М. З. се прибрала при своите родители. Понастоящем до нея няма друг мъж.
Сама отглежда детето с помощта на родителите си. Преди инцидента З. била
щастливо момиче, винаги усмихнато, жизнерадостна, но след инцидента се
променила, станала затворена в себе си, вече не била усмихната. Още била много
разстроена и преминавала през тежък, депресивен период, миналата година
отказала да си празнува рождения ден. Свидетелката сочи, че З. още тъжи и много страда по М. и към момента, пред
свидетелката постоянно говорила защо това се случва на нея и ще щяла да е много
добре, щастлива да е със съпруга си, а детето да има баща.
От показанията на св. Г. се установява, че З. и М. били
чудесно семейство, М. много се радвал, че ще имат дете. Първите дни след
смъртта на М. З. била неадекватна, била зле, не можела да повярва. След смъртта
му З. отишла да живее в с. *****, по продължавала да идва в с. *****, при родителите на М., водела
детето. Когато идвала в селото ходела на гробищата. Била коренно различна, не
била вече оная жива и усмихната З..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни и почиващи на техните непосредствени впечатления, логични и
достоверни, доколкото същите не са в противоречие с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По делото са събрани писмени доказателства относно
размера на месечните доходи на починалия М. Г., като не се установява към
датата на смъртта му да е получавал доходи и да е бил осигуряван.
От прието по делото удостоверение от ТД НОИ – ***** се
установява, че ищецът Е.Г. получава, считано от 15.12.2020г., наследствена
пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО в размер на 187,50 лв.
месечно, считано от 01.01.2021г. размерът на пенсията е определен на 225,00
лв., а от 25.12.2021г. на 227.20 лв.
С
доклада по делото е признато от съда за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на
процесното ПТП с ответното дружество за лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Съгласно
чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие
използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт. За
да бъде прието, че искът по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди е
доказан по основание следва да бъдат установени основните елементи от състава
му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав - виновно и противоправно
деяние, настъпили вреди и причинна връзка между тях.
В настоящия случай наличието на валидна застраховка
Гражданска отговорност обосновава пасивната легитимация на ответното дружество
и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди от загубата на своя родственик.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното
деяние са безспорно установени по силата на постановената присъда, която е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Съгласно постановената присъда водачът И. Г. е признат
за виновен за това, че е нарушил правилата за движение при управление на МПС-
лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****, като се е движил с несъобразена
скорост, така че да може да спре пред прелеза, преди да премине през
железопътния прелез не се е убедил, че към прелеза не приближава релсово
превозно средство, независимо от състоянието на бариерите и на звуковата и
светлина сигнализация, не е спрял и е навлязъл в прелеза, без да се убеди, че
към същия не приближава влак, и по непредпазливост, в условията на независимо
съпричиняване, е причинил смъртта на М. Г.. От казаното следва, че смъртта на М.
Г. е в пряко – причинно следствена връзка с поведението на признатия за виновен
водач на МПС, като, в случай че водачът на МПС не беше допуснал посочените в
присъдата нарушения на правилата за движения, не би се осъществило процесното
ПТП.
На следващо място от събраните по делото доказателства,
безспорно се установи, че в резултат на така описаното пътно-транспортно
произшествие, е починал пътуващият в автомобила М. Г..
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на деликтната отговороност, а именно: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Установените по делото родствени отношения между ищеца Е.Г.
и починалия М. Г. обосновава правото на обезвреда за претърпени неимуществени
вреди от загуба на родител. Съгласно установената практика на ВКС заченатото,
но неродено към момента на настъпване на ПТП дете, има право на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов
родител. Правото на обезщетение възниква от момента на раждането, ако детето е
родено живо и жизненоспособно. В този смисъл е решение № 254/ 19.01.2013г.,
т.д. № 32/ 2012г., ІІ т.о на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че ищцата е съпруга на починалия М.Г., което обстоятелство я включва
в кръга на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че предявените от ищците искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на М. Г. са доказани по своето основание. В полза на ищците е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
представляващи психически болки и страдания от загуба на близък, като
съответният размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението за понесените
от ищеца Е.Г. неимуществени вреди съдът съобрази, че от момента на раждането си
ищецът е започнал да търпи неблагоприятните последици от настъпилата по- рано
смърт на неговия баща, тъй като е лишен изначално и завинаги от исконните си
човешки права да познава баща си, да бъде обичано и обгрижвано от него дете и
да получава любовта, закрилата и подкрепата, която само той, като родител, би
могъл да му осигури. Посочените неблагоприятни последици несъмнено съставляват
неимуществени вреди за детето, които се намират в пряка причинно- следствена
връзка с поведението на виновния водач и поради това подлежат на обезщетяване
по силата на чл.45 ЗЗД, а в случая от ответното дружество, на основание чл.432 КЗ, с оглед качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“.
При определяне размера на обезщетението за понесените
от ищцата неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за
най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек.
Безспорно смъртта на М. Г. е причинила мъки и страдания на ищцата.
По отношение на ищцата съдът намира за установено, че
между нея и починалия е имало особено силна емоционална връзка, силно чувство
на обич, подкрепа и всеотдайност. Двамата са живели в разбирателство, имали са
щастлив семеен живот. Смъртта на М. Г. поставя ищцата занапред в трудно
житейско положение, да живее без обичта и подкрепата на любимия си човек, сама
да отглежда и възпитава общото им дете, да осигурява необходимите средства за
задоволяване на неговите потребности и да се справя сама с всички житейски
трудности, които биха възникнали от всякакво естество. От събраните по делото
гласни доказателства (показанията на св. Л. и св. Г.) се установява, че ищцата
изпитва неопредолима тъга и скръб от загубата на своя съпруг, както и че между
двамата е имало силна връзка, основаваща се на взаимна любов, уважение и
подкрепа. Съществували са чувства на обич, съпричастност, доверие, подкрепа,
загриженост, които са формирали силна емоционална близост. Изградена е дълбока
емоционална връзка, формирана на базата на ежедневно общуване, общи радости,
грижи и отговорности. Ирелевантно е в случая, че времето през която ищцата и
починалия са живели в едно домакинство е кратък, тъй като в настоящия случай се
установяват конкретни житейски факти и обстоятелства, установяващи емоционална
близост на двамата от началото на тяхната роматична връзка, както и
установяващи обема, интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата от загубата на съпруга й. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалия /**г./
и на ищцата /**г./ към датата на ПТП, близките им отношения между тях,
невъзвратимостта на загубата.
При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 150 000 лв. за ищеца Е.Г. и на 100 000
лв. за ищцата З.Г..
При определяне размера, който ще се присъди на ищците,
следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалият при ПТП не е ползвал
предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията
си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от
страна на починалия Г., без който не би се стигнало до неговата смърт не е
установен. Действително по делото се установява, че същият не е бил с предпазен
колан по време на инцидента, но от заключенията по КСМАТЕ, което заключение не
е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и обосновано, се
установява, че тежките травми, които са довели до смъртта на М.Г., не биха
могли да бъдат предотвратени посредством използването на предпазен колан. Ето
защо направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия М. Г. е неоснователно.
Предвид на изложеното исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат уважени за сумата от
100 000 лв. за ищцата З.Г. и от 150 000 лв. за ищеца Е.Г., като до
пълния предявен размер следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното
дружество за недопустимост на иска за имуществени вреди, предявен от ищеца Е.Г..
В отправената молба, вх. № 3824/ 20.10.2020г., имаща характер на писмена
застрахователна претенция по смисъла на чл.380 КЗ /л.61-л.62/, е отправено
искане до ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на смъртта на М. Г.Г.. Претенцията
е отправна и от името на ищеца Е.Г., като е посочено, че последният е дете на
починалия. Действително самите имуществени вреди не са конкретизирани, като се
търси бъде определен и заплатен справедлив размер на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, но няма данни от страна на застрахователя да
е поискано уточняване на претенцията в тази част, като същевременно видно от
съдържанието на отговора на ответното дружество до пълномощника на всички
заявители адв. К. /л.63/, застрахователното дружество е възприело, че към него
са отправени претенции за „застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди“.
По изложените по горе съображения относно наличието на
предпоставките за реализиране на отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал.1 от КЗ, то съдът намира, че искът за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в загубване на възможността за получаване на издръжка, е
установен по основание.
По отношение на неговия размер съдът намира, че следва
да бъде взета предвид получаваната от ищеца наследствена пенсия за инвалидност
поради общо заболяване по чл.74 КСО, считано от 15.12.2020г., която е била в
размер на 187,50 лв. месечно, впоследствие считано от 01.01.2021г. размерът на
пенсията е определен на 225,00 лв., а от 25.12.2021г. на 227.20 лв.
Според установената практика на ВКС имуществената
претенция на увреденото лице за дължимата му се по закон издръжка от
пострадалия при деликт представлява пропусната полза, която подлежи на
обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно
получаваната издръжка, при съобразяване и разпоредбата на чл.142, ал.2 СК
относно минималния размер на издръжката. В настоящия случай предмет на
установяване е каква издръжка би могъл да осигурява пострадалия М. Г.. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че същият е реализирал
доходи от трудови възнаграждения, в размер на минималната работна заплата, като
към датата на процесното ПТП няма регистрирани трудови договори. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите, че М. Г. е реализирал месечен доход от
1000 лв., същите не намират опора в събраните писмени доказателства относно
получаваните от пострадалия доходи. При това положение следва да се приеме, че
пропусната полза за ищеца е в размер на минилания размер на дължимата от
родител издръжка, определена по правилото на чл.142, ал.2 от СК. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Ищецът претендира
месечна издръжка в размер на 200 лв. За периода от датата на раждане на ищеца –
***г. до датата на отпускане на наследствена пенсия – 14.12.2020г.
(наследствената пенсия е отпусната на ищеца считано от 15.12.2020г.) на ищеца
се дължи обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от
неполучена издръжка от родител. Съдът определя дължимата издръжка в размер на
минималния размер по чл.142, ал.2 от СК, като намира за недоказана претенцията
за месечна издръжка в размер на 200 лв., доколкото съгласно чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и според възможностите на лицето, което дължи издръжка, като в
настоящия случай не установява възможност на починалия М. Г. да осигурява
издръжка в размер на 200 лв. месечно. За 2020г. минималната работна заплата е
била в размер на 610 лв., при което размерът на минималната издръжка е 152,50
лв. Следователно за периода ***г. – 14.12.2020г. (пет месеца и 17 дни) имуществените
вреди, представляващи лишаване от издръжка от баща възлизат на сумата 848,86
лв. (5 месеца х 152,50 лв. + 17 дни х 5,08 лв. /152,50 лв. разделено на 30
дни/). Отпусната считано от 15.12.2020г. наследствена пенсия е надвишавала
размера на минималната издръжка за 2020г., като аналогично е и за следващите
2021г. и 2022г.– размерът на изплащаната пенсия надвишава размера на
минималната издръжка за 2021 г. (в размер на 162,50 лв.) е за 2022г. (в размер
на 162,50 лв., а от 01.04.2022г. в размер на 177,50 лв.).
С оглед на изложеното искът за обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 848,86 лв., като до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за
присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
Ищците претендират начална дата за изпадане в забава на
застрахователя 20.10.2020г. В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на предявяване на претенцията от увредените лица
пред застрахователя. От представените писмени доказателства – застрахователна
претенция, вх. № 3824/ 20.10.2020г. по описа на ответното дружество /л.61/, се
установява, че ответното дружество е уведомено на 20.10.2020г.
С оглед на горното претенциите на ищците за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една от
присъдените суми ще бъде уважена считано от 20.10.2020г.
В частта по разноските.
Ищците
претендират разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено
дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед
материалния интерес по всички предявени искове, съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 9994 лв., съответно 11 992,80 с вкл.
ДДС /по делото са представени доказателства за регистрация на адв. П.К. по
ЗДДС/. Съобразно уважената част от иска,
на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдена сумата от 7075,75
лв. /11992,80 лв. х 0,59/ Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на адв. П.К.,
за която е представен договор за правна защита и съдействие /л.5/, от който
договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание
чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ищците
претендират разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса за частна
жалба. От данните по в.ч.т.д. № 547/ 2021г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив се установява, че такава е платена, с оглед на което на ищците следва
да бъде присъдена , по съразмерност, сумата от 8, 85 лв.
Ответното
застрахователно дружество претендира разноски в общ размер на 1310 лв. Съгласно
представения списък ответникът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, както и за юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК предвижда право на страна да претендира разноски за един
адвокат, а разпоредбата на ал.8 на същата разпоредба е приложима в хипотезата,
когато страната е защитавана от юрисконсулт, вместо от адвокат, предвид на
което дори и страната да се ползвала защита по делото и от юрисконсулт, и от
адвокат, следва да се признаят разноски само за единия от тях. В настоящия
случай съдът счита, че следва да бъдат признати разноските за адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства за заплатено такова, в
размер на 200 лв. С оглед на отхвърлената част от исковете, по
съразмерност на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 393,60
лв. /960 лв. х 0,41/.
Ищците са освободени от внос на държавна такса и
разноски. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните
суми: 10 050 лева – държавна такса съобразно уважената част от предявените
искове; 59 лева – възнаграждение на вещо лице по КСМАТЕ, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
З.Я.Г., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на М. Г.Г. , починал на ****г., в резултат на ПТП, осъществило се на ****г., на
железопътен прелез на км *** в междугарието ****, причинено от И. Г.Г., при
управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *****, в размер на 100 000 лв.
/сто хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 180 000 лв., частичен иск от 220 000 лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
Е.М.Г., ЕГН **********, действащ чрез законен представител З.Я.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие смъртта на М. Г.Г. , починал на *****г., в резултат на ПТП, осъществило се на *****г.,
на железопътен прелез на км **** в междугарието ****, причинено от И. Г.Г., при
управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****, в размер на 150 000 лв.
/сто и петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от
20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 200 000 лв., частичен иск от 220 000
лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
Е.М.Г., ЕГН **********, действащ чрез законен представител З.Я.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, обезщетение за имуществени вреди, представляващо
лишаване от издръжка от баща, вследствие смъртта на М. Г.Г. , починал на ******г., в резултат на ПТП, осъществило се на *****г.,
на железопътен прелез на км **** в междугарието *****, причинено от И. Г.Г.,
при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****, в размер на 848,86 лв. /осемстотин
четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, ведно със законната
лихва, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата до пълния предявен размер от 43 200лв.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 10 050 /десет хиляди и петдесет/ лева и възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ, в общ размер
на 59 лв. /двеста и петдесет лева/ за производството
по търг. дело № 75/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
адв. П.Д.К., с адрес ***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 7075,75 лв. /седем хиляди
седемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ за производството по
търг. дело № 75/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на
З.Я.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и на Е.М.Г., ЕГН **********, действащ чрез
законен представител З.Я.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 8,85 лв. /осем лева и осемдесет и пет
стотинки/, разноски за производството по търг. дело № 75/ 2021г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА З.Я.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и Е.М.Г., ЕГН **********,
действащ чрез законен представител З.Я.Г. с ЕГН **********, да заплатят на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, разноски в размер
на 393,60 лв., /триста деветдесет и три
лева и шестдесет стотинки/, за
производството по търг. дело № 75/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е постановено при участието на
трето лице- помагач на страната на ответника
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: