Решение по дело №120/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. Д. А., подадена чрез пълномощник, против Решение № 376 от 30.12.2024 г., постановено по АНД № 1280/ 2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0804-004527/ 03.06.2024 г. на Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която на жалбоподателя, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че не е субект на административното нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, собственост на друго физическо лице. Правейки сравнителен анализ на санкционната норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, счита, че субект на описаното нарушение може да бъде единствено собственикът на превозното средство – физическо лице или длъжностно лице, когато превозното средство е собственост на юридическо лице. Моли съда да постанови съдебен акт, с който отмени решението на Районен съд – Сливен като неправилно, както и наказателното постановление в обжалваната му част.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа касационната жалба и излага становище по същество. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага становището си по същество, посочвайки, че Районният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на наложеното наказание. Счита, че не са налице основания за отмяна на решението на Районен съд – Сливен, поради което моли касационната инстанция да постанови съдебния си акт в този смисъл.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред Районния съд е обжалвано НП № 24-0804-004527/ 03.06.2024 г. на Началник група в ОД на МВР - Сливен, сектор „Пътна полиция“, в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

За да потвърди НП в обжалваната част, Районният съд е приел, че: в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице; АУАН и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща жалбоподателят да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Приел е за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно му е наложено предвиденото в закона административно наказание.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.05.2024 г. в 22:59 часа полицейски служители спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес Е500 4 матик“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. С. А.. Констатирали, че автомобилът, управляван от жалбоподателя С. Д. А., не е бил представен на годишен технически преглед. На А. бил съставен АУАН серия GА №1237662/ 18.05.2024 г. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, в който било отразено, че нарушителят няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било подадено писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, предвижда, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. По делото е установено по несъмнен начин, че управляваното от А. МПС не е било представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност /технически преглед/. По делото не се сочи, като не са представени и доказателства, че е налице представяне на МПС за годишен технически преглед. Извършването на деянието е потвърдено от разпитания пред първата инстанция актосъставител. Действително касационният жалбоподател не е собственик, а водач на МПС, но той като правоспособен водач е бил длъжен, предприемайки управление на чуждо моторно превозно средство, да се убеди, че то е технически изправно за движение, респективно, че е представено на годишен технически преглед. А. е санкциониран на основание чл. 185 от ЗДвП, като наложеното наказание глоба съответства на предвидения с нормата фиксиран размер. Обоснован и мотивиран е изводът на Районния съд за нарушението и за приложимата санкционна норма, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК тези мотиви не следва да бъдат повтаряни.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП в обжалваната част, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376 от 30.12.2024 г., постановено по АНД № 1280/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.