Решение по дело №335/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118 от КСО, във вр с чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на Х. С. М., [ЕГН], с адрес:обл.Търговище, с.Зелена Морава, [улица], действащ чрез адв. З. Б., срещу Решение № 1040-25-75 от 18.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1981-8/08.05.2025 г., с което е отказано да се измени влязлото в сила Разпореждане №251-00-1981-7/10.06.2024 г. за отпусната ПОБ в размер на 18,46 лв. дневно, за периода 23.12.2023 г. – 22.12.2024г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр.чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.

Доводите относими по същество на искането се свеждат до следното: Съгласно чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, компетентният орган е длъжен да измени служебно разпореждането, когато установи съществено нарушение на материалния закон. Нарушението е безспорно - при определяне на ПОБ, не е отчетен реалният брутен доход от последната трудова заетост в Белгия, а е използвана фиксирана ставка, приета за осигурителни цели в белгийската система, но неотговаряща на изискванията на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ръководителят на ТП на НОИ - Търговище е имал обективно задължение служебно да измени неправилните разпореждания на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 КСО - както спрямо този жалбоподател, така и спрямо останалите в идентична правна ситуация.

Алтернативно поддържа и приложение на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО, тъй като решението на съда по идентични казуси представлява ново обстоятелство, обуславящо правото на органа да отмени собственото си разпореждане, дори влязло в сила. Различното третиране на жалбоподателя спрямо други лица в идентична ситуация нарушава чл. 6 от Конституцията - равенство пред закона. Всички осигурени лица, работили сезонно в Белгия, следва да бъдат третирани по един и същ начин при определяне на ПОБ. Правото на равен достъп до обществено осигуряване не допуска произволно административно поведение, основано на това дали акта е бил обжалван. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в цялост.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения процесуален представител като жалбата се поддържа.

Ответникът – Дирекор на ТП на НОИ – Търговище, депзира писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Разпореждането, с което е отпусната ПОБ е влязло в сила, като не е налице основание за неговото преразглеждане. Поддържа, че цитираните в жалбата решения на Административен съд – Търговище не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2 от АПК. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като релевира доводи за нейната неоснователност.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано на основание влязлото в сила Определение № 719/29.04.25 г. на AC-Търговище, с което искане с № 1056-25-450/21.02.25 г. на М. е изпратено на компетентния орган по чл. 54ж, ал. 2 от КСО - длъжностното лице издало Разпореждане № 251-00- 1981-7/10.06.24 г. в качеството на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Търговище, за произнасяне по съществото на искането.

Лицето е подало заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-0397/28.12.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Омуртаг, заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1981/28.12.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Белгия през периода от 04.12.2023 г. до 22.12.2023 година.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1981-7/10.06.2024 г., с което на М. е отпуснато ПОБ, считано от 23.12.2023 г. до 22.12.2024 г. в размер на 18,46 лв. дневно.

Разпореждането е обжалвано по чл.117 от КСО и е потвърдено с Решение № 2153-25- 309/24.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Търговище. Решението е връчено на 01.08.2024 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С искане вх. № 1056-25-450/21.02.2025 г. М. е поискал от директора на ТП на НОИ - Търговище служебно преразглеждане на случая.

В искането лицето твърди, че не се е възползвало от правото му да обжалва Решение № 2153-25-309/24.07.2024 г., с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1981-7/10.06.2024 г. На лицето е отговорено с писмо № 1056-25-450#1/27.02.2025 г.

Писмото е обжалвано пред АС - Търговище, като последния с Определение № 719/29.04.2025 г. по а. д. № 135/2025 г. е отменил отказа на директора обективиран в цитираното писмо. В изпълнение на определението е издадено Разпореждане № 251-00-1981-8/08.05.2025 г.

Административният орган е констатирал, че Разпореждане № 251-00-1981- 7/10.06.2024 г. е влязло в законна сила. Длъжностното лице е анализирало основанията за възобновяване по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО. Посочва, че цитираните в искането съдебни решения на АС - Търговище нямат характер на нови документи или доказателства имащи значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. Съответно при проверката е констатирало, че при издаване на Разпореждане № 251-00-1981-7/10.06.2024 г. са спазени действащите към момента нормативни разпоредби и съответно разпореждането е правилно и законосъобразно издадено.

В акта е прието, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт. Налице е стабилитет на административен акт, т. к. с издаването на разпореждането, респективно решението на директора, компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде нов административен акт по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.

Хипотезите на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези по чл. 99, т. 1 и 2 от АПК, т. к. се отнасят само и единствено до определена категория актове - тези по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, в която категория попада Разпореждане № 251-00-1981-7/10.06.2024 г., предмет на искането на оспорващия по а. д № 135/2025 г.

Изложени са доводи, че не са налице основанията за преразглеждане на влязло в сила разпореждане цитирани в 54ж, ал. 2 т. 1 и 2 от КСО, съответно не са налице нови документи и доказателства които са от значение за определяне правото, размера и периода на ПОБ. Цитираните в искането многобройни съдебни решения на АС - Търговище като нови документи и доказателства не следва да бъдат възприемани като такива.

Посочени са доводи, че при изчисление размера на ПОБ са спазени КСО, Регламент (ЕО) № 883/2004 г., указанията утвърдени със Заповед № РД-06-7/03.06.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика.

Разпореждането е потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Обжалваният акт е постановен по заявление, съдържащо твърдения за наличие на основанията, очертани в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, според която влязлото в сила разпореждане по ал.1 (с което се отпуска, изменя, отказва, спира, прекратява, възобновява и възстановяват парични обезщетения за безработица – в случая за изменение) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато : 1/са представени нови документи и доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението; 2/паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В посочената разпоредба са предвидени специални основания за възобновяване в отклонение от тези по чл.99 от АПК, които могат да се релевират от засегнатото лице или да се прилагат служебно от органа, издал разпореждането по чл.54ж, ал.1 от КСО, без ограничение във времето.

Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл. 117, ал. 3 от КСО правомощия. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност. Според чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. По исканията за отмяна/изменение по реда на чл.54ж, ал.2 от КСО се произнася органа, който го е издал.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Съдът не установи оспореният акт да е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.

При проверката за съответствие на акта с материалния закон съдът установи следното :

Производството за възобновяване е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност и като последица – стабилитет по отношение на адресата на акта. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната, по една или друга причина, неправилност на акта към момента на неговото произнасяне.

Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължаване на административното производство, поставяне наново на материално-правните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.

Спорно в настоящия процес е налице ли са основанията по чл.54ж, ал.1 КСО, в които законодателят лимитативно е изброил определени хипотези, при които възобновяването е допустимо.

Останалите доводи в жалбата не следва да бъдат обсъждани, тъй като по същество, те са доводи не срещу обжалвания акт, с който се отказва възобновяване на административното производство, а са доводи срещу влезлия в сила акт, които е следвало да бъдат релевирани в производство по оспорване по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК.

Предвидени са две хипотези съгласно в чл. 54ж, ал. 2 от КСО: акта е неправилен, или когато по причини, независещи от административния орган и страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени.

Видно от разпоредбата по т.2. съотнесена към казуса, паричното обезщетение за безработица се претендира, да е неправилно определено по отношение на размера му.

Практиката на ВАС очертава три възможни хипотези по отношение на твърдяната неправилност. Нарушението може да бъде несъществено и поради това ирелевантно, т.е. нарушение, което не се отразява на валидността и законосъобразността на акта, съществено и поради това основание за отмяна на акта като незаконосъобразен (унищожаем) и особено съществено нарушение на материалния закон като поради тази му същност да има за последица нищожност.

Доктрината и съдебната практика въвеждат критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове и като такъв се очертава степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Нарушенията на материалния закон като принцип засягат законосъобразността на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, той трябва да бъде изцяло лишен от законова опора - т. е. да не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно да засяга по отрицателен начин своя адресат. Актът е издаден на валидно правно основание и не съдържа такива разпоредби, които да водят до неговата нищожност. В настоящото производство не се установява противоречие с материалния закон до такава степен тежко, че последиците от изпълнението на акта да са нетърпими от правовия ред и съответно да представляват основание за прогласяване на неговата нищожност. Принципно визираните от жалбоподателя пороци не биха могли да обосноват и евентуално наличие на обстоятелства мотивиращи извод за унищожаемост на акта. Оспорващата срана, сочи собствено тълкуване на разпоредби на КСО и приложимия Регламент № 883/2004г. Обосновава искането си с цитирането на десетки решения на АдмСТ. Възможността за сезирането на съда с подобно искане е преклудирана.

По реда на чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО е недопустимо, неограничено във времето, да се иска възобновяване на административното производство, като така засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си да оспори акта по реда и в сроковете на чл.145 и сл. от АПК.

Предмет на настоящото производство не е да ревизира правилността на първоначалния акт, както бе отбелязано по-горе. Съдът счита, че визираната неправилност, следва да е от такова естество, че да не е могла да бъде релевирана в срока за обжалване на първоначалния акт. Приемането на обратното освен, че води до „заобикаляне на закона“, но и до създаване на недопустима възможност, при постановяване на адм. актове, лицата пропуснали срока за обжалването им, да искат преразглеждане на влезлия в сила административен акт на различни основания, а в случая доводите се свеждат до определянето на по-висок размер на ПОБ на други лица, които са реализирали в срок правото на жалба. В производството по възобнавяване е недопустим подобен контрол (на влязъл в сила адм.акт), именно защото това е „извънреден“ способ. Целеният резултат по наведените доводи в настоящото производство, би могъл да бъде постигнат, посредством реализирането на правото на жалба срещу индивидуалния административен акт и което не е сторено. Съдебен контрол е принципно допустим, но не и по по наведените доводи. В случая е налице стабилен административен акт, който има обвързваща сила както по отношение на неговия адресат, така и по отношение на органа, който го е издал. С влизането в сила на административния акт е започнала последната фаза на администативния процес – доброволното или принудително изпълнение на породените от този акт правни задължения. Следва да се отбележи, че именно, с оглед охраняването на дадени обществени отношения в специални закони, ДОПК напр. или КСО е предвиден и задължителен админитративен контрол. Законодателят се е постарал в максимална степен да охрани интересите на лицата, за които акта е с неблагоприятстващ за тях характер. В случая оспорващата страна не се е възползвала от процесуалните си права.

В практиката си ВАС приема, че неправилното приложение на материалния закон съставлява основание за отмяна на административен акт при осъществявана от съд преценка на неговата законосъобразност, но не попада сред условията, при които по искане на страна в административното производство, може да се претендира възобновяване. Проверката за тяхното спазване може да бъде осъществена по съдебен ред в производството по обжалване на същия. /Вж.Определение №884 от 21.01.09.2009г. по адм.д. №831 от 2009г./

В хипотезата на т.1 и чието приложение е поискано алтелнативно, следва да са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне размера на паричното обезщетение за безработица в конкретния казус.

Представените документи следва да са такива, че да са от значение за преценката, която прави административният орган за релевантните факти и приложимото право. Ако тези документи биха били представени своевременно, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО би постановило разпореждане, с което заявлението щеше да бъде уважено и на жалбоподателя щеше да бъде отпуснато обезщетение за безработица в искания размер.

Цитираните от жалбоподателя съдебни решения не са от такова естество, които да имат значение за определяне на размера на обезщетението за безработица.

Основание за образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка при полагането на добра грижа от страната, т. е. касае се за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Фактите трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване.

Съдебната практика (в случая тя е и локална), включително и по отношение на тълкувателните актове, не представлява нов документ или ново писмено доказателство, защото е съдебена.

Предвид изложеното може да бъде направен извод, че не са налице посочените фактически и правни основания за уважаване искането за възобновяване на адм. производство и на това основание искането следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. – на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Настоящото решение не подлежи на обжалване – арг. от чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. С. М., [ЕГН], с адрес:обл.Търговище, с.Зелена Морава, [улица], действащ чрез адв. З. Б., срещу Решение № 1040-25-75 от 18.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1981-8/08.05.2025 г., с което е отказано да се измени влязлото в сила Разпореждане №251-00-1981-7/10.06.2024 г. за отпусната ПОБ в размер на 18,46 лв. дневно, за периода 23.12.2023 г. – 22.12.2024г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр.чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност.

ОСЪЖДА Х. С. М., [ЕГН], с адрес:обл.Търговище, с.Зелена Морава, [улица] , да заплати на ТП на НОИ – Търговище, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.