РEШЕНИЕ
Номер 132/06.03. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XІII
търговски състав
На 06.02.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 387 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Обективно и субективно пасивно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1
от ЗЗД във вр. чл. 365 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - „КИС КЛИМА” ООД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Кръстьо Раковски № 7, ет.4,
ап. 12 твърди, че на 09.02.2017 г. между него, като изпълнител и първия ответник
„АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД като възложител, е сключен Договор за изпълнение на строително-монтажни
работи, представляващи изпълнение на ОВК
и ВИК инсталации и АС на обект „Пристройка и преустройство, водно огледало и преместваеми
обети на парково обзавеждане на хотел „Странджа” – УПИ I, кв. 10 по плана на к.к.
„Слънчев бряг-изток”, община Несебър. Ищецът сочи, че е изпълнил възложените му
дейности и работата е приета от възложителя, но не е заплатена изцяло. Твърди,
че в опит да разрешат породения спор във връзка с липсата на плащане и да постигнат
разбирателство, съответстващо на интересите и на двете страни, на 02.11.2017 г.
възложителят и изпълнителят са сключили споразумение, с което са прекратили действието
на Договора за строителство от 09.02.2017 г. и са се съгласили отношенията между
тях занапред да се уреждат единствено от разпоредбите на посоченото споразумение.
Сочи, че съгласно чл. 2 от същото, страните са приели за безспорно установено, че
към момента на подписването му възложителят има задължения към изпълнителя по Договора
за строителство, както следва: 1/ сумата от 665 494.00 лв. - стойността на изпълнени
и приети строително-монтажни работи с включен ДДС и 2/ сумата от 114 409.35 лв.,
представляваща сбор от гаранционна сума за изпълнение без включен ДДС и гаранционна
сума за качество без включен ДДС. Ищецът твърди, че със споразумението е
уговорено разсрочено плащане на посочените суми на шест падежа, от които най-късният
е 23.02.2018г. Твърди също, че е уговорено в случай на забава в плащането на някоя
от сумите с повече от 3 дни, всички неплатени до момента суми стават незабавно изискуеми
- чл.3, ал.2 от Споразумението. За изпълнение на задълженията на ответника „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД по така сключеното
споразумение, е учредено поръчителство от втория ответник - Х.Р.Г.. ЕГН: **********
***. Ищецът сочи, че ответникът „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД е изпълнил задължението си да плати
следните суми по споразумението: 60 000 лв., съгласно чл. 3, ал. 1, б. (а); 140
000 лв., съгласно чл.3, ал. 1, б. (b) както и
частично сумата, уговорена в чл. 3, ал. 1, б. (с), а именно заплатени са 100
000 лв. от общата сума от 200 000 лв. Поради неплащане на пълната сума по чл.
3. ал. 1. (b) от
Споразумението и на основание уговорената в ал. 2 на същата разпоредба
последица при неплащане, ищецът счита, че всички дължими от възложителя суми са
станали изискуеми. Същевременно посочва, че сумите по чл. 3. ал. 1, б. (с). (d)
и (f) са изискуеми и на основание настъпилия към момента за всяка от тях уговорен
падеж. Твърди, че общият размер на дължимите от ответника суми по цитираното споразумение
към настоящия момент възлиза на 416 705.60 лв., от които - 302 296.25 лв., представляват стойността на изпълнени
и приети строително-монтажни работи с включен ДДС, и 114 409.35 лв.,
представляват сбор от гаранционна сума за изпълнение без включен ДДС и гаранционна
сума за качество без включен ДДС. Отделно от това, поради твърдяното неспазване
на уговорените със споразумението срокове за плащане, ищецът счита, че
ответниците са изпаднали в забава и на основание чл. 86 от ЗЗД му дължат обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимите суми, както следва:
4 305.56 лв. – законната лихва върху дължимата сума от 100 000 лв., считано от падежа
по чл. 3, ал.1, т. (с) - 20.12.2017 г. до предявяване на исковата молба и 13
372.01 лв. – законната лихва върху дължимата сума от 316 705.60 лв.(сбора на
сумите по чл. 3, ал.1, т. (d) и (f)), считано от 23.12.2017 г. до предявяване на исковата
молба. Въз основа на изложеното, ищецът настоява съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург” № 1, ет. 14, aп. 81 и Х.Р.Г., ЕГН: **********,
с адрес: *** да му заплатят сумата в общ размер на 434 383.17 лв., дължима на
основание Споразумение от 02.11.2017 г., формирана от сбора на следните суми:
1./ 302 296.25 лв. - стойността с включен
ДДС на изпълнени и приети строително-монтажни работи;
2/ 114 409,35 лв. - сбор от гаранционна сума
за изпълнение без включен ДДС и гаранционна сума за качество без включен ДДС;
3/ 4 305.56 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 100 000 лв., считано от 20.12.2017 г.
до предявяване на исковата молба;
4/ 13 372,01 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 316 705.60 лв., считано от
23.12.2017 г. до предявяване на иска.
Претендира и законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на настоящия иск до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски, вкл. и тези, направени
от ищеца в производството по обезпечение на бъдещия му иск, възлизащи на общата
сума от 9 640 лв.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците – „Ай Хотел“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург № 1, ет.14, ап. 81 и Х.Р.Г. ЕГН **********
с адрес ***, с който изцяло оспорват исковете по основание и размер. Признават сключването
на Договора за строителство от 09.02.2017г., както и обстоятелството, че
считано от датата на сключването му, ищецът е започнал да извършва СМР в обекта.
Не оспорват, че на 02.11.2017г. между ищецът и ответникът „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД е
сключено споразумение, с което е прекратен договора за строителство.
Същевременно твърдят, че с посоченото споразумение, ищецът е бил уведомен за скрити
дефекти в извършените СМР, като в чл. 3, ал. 1, б. (е) от Споразумението е било
предвидено задължението на ищеца да извърши ремонтни дейности по извършените
вече СМР на част АС за блокове 2 и 5. Сочат още, че след подписване на споразумението,
са били открити още дефекти в строителството след приемането на извършеното на
обекта и въвеждането му в експлоатация, за които ищецът е бил надлежно уведомен
многократно, но последният не е предприел никакви мерки за отстраняването им. С оглед неизпълнението на ищеца по договора да
отстрани констатираните от възложителя недостатъци, последният твърди, че е
спрял плащанията. Ответниците сочат, че на основание т. 4.2.3 от Договора от
09.02.2017г., „Гаранционни срокове“, ищецът е поел задължението да гарантира
качеството на изработените от него недвижимости в сроковете по чл. 20, ал.1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България,
и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, както и че със сключеното Споразумение от 02.11.2017г. тази гаранционната
отговорност на изпълнителя не е отпаднала.
Твърдят, че предвид неотстраняването на проявилите се в гаранционните срокове дефекти от изпълнителя, възложителят „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД
е бил принуден да вземе мерки за отстраняването им като на 05.02.2018г. е сключил
договор с „БИЛД ИНВЕСТ 2018“ ЕООД. Предмет на посочения договор е било
отстраняването на дефектите на СМР-та, извършени от ищеца, индивидуализирани в
Приложение № 1, както и извършване на допълнителни CMP-та, дефинирани в
Приложение № 2 от Договора между „БИЛД ИНВЕСТ 2018“ ЕООД и „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД. Сочат,
че сумите, заплатени на „БИЛД ИНВЕСТ 2018“ ЕООД, за отстраняване на допуснатите
от ищеца дефекти при изпълнението възлизат на сумата от 48 454 лева,
представляващи стойността на СМР - стаи: от 1201 до 7413, СМР - бани: от 1201 до
7413, ремонт коридори вътрешен двор, монтаж и оборудване ВиК хотел, СМР –
покрив. Твърдят, че тези суми за ответника „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД представляват
претърпени от последния вреди, вследствие некачественото изпълнение на ищеца и
сочат още, че договорното неизпълнение на ищеца е довело и до пропуснати ползи
за „АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД, тъй като последният има сключен договор с чуждестранен туроператор „Томас Куук“ Гмбх за
сезон 2018 г. (от 01.05.2018 до 10.10.2018 г.), по силата на който, х-л „Ай Хотел“,
като част от бранда на „Томас Куук“ Гмбх, под шапката „Фемили Гардън“, се е задължил
да предостави на разположение на клиенти на „Томас Куук“ Гмбх 200 стаи за ползване
през целия сезон 2018г..
В срока по чл. 372 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която уточнява че предмет на претенцията му е дължимото
му се възнаграждение за „изпълнени и приети” строително-монтажни работи по прекратения
договор от 09.02.2017 г., признати с подписването на Споразумението от 02.11.2017
г.. Сочи, че видно от самия текст на чл. 3, ал. 1, б. (с), (d) и (f) от Споразумението,
страните не спорят за изпълнените до момента работи и тяхното приемане, като
единственото условие за плащането е настъпването на уговорените падежи. Твърди,
че сумата по чл. 3, ал. 1, б. (е) от споразумението не е част от претенцията, заявена
в настоящото производство. Заявява, че дейностите по чл. 3, ал.1, б. (е) са надлежно
извършени, но и към настоящия момент възложителят „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД отказва да подпише
предвидения приемно-предавателен протокол. Същевременно посочва, че
извършването на уговорените в чл. 3, ал.1, б. (е) ремонтни дейности е предпоставка за плащането единствено на сумата
от 63 197.75 лв., а не и на всички суми по споразумението. Оспорва твърдението
на ответниците за появили се след подписването на Споразумението скрити
дефекти, както и твърдението, че е бил уведомяван за такива. Твърди, че в Споразумението
не е посочено изрично какви са „скритите дефекти“, които ответниците твърдят да
са се появили, както и дали те пречат на нормалното функциониране и ползване на
обектите, предмет на договора. Напротив, счита, че разпоредбите на чл. 3, ал. 1
б. (a), (б), (с), (d) и (f) удостоверяват, че изпълнените дейности са надлежно приети
от страна на възложителя „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД. Посочва, че представения от
ответниците доклад от 20.11.2017г. е частен документ с необвързваща съда материална
доказателствена сила, поради което същият не може да бъде доказателство за причинно-следствената
връзка между твърдяно неизпълнение и сключения с „БИЛД ИНВЕСТ 2018” ЕООД Договор
за строително-монтажни работи от 05.02.2018 г. Ищецът оспорва твърдението на
ответниците, че в Приложение № 1 на цитирания договор са индивидуализирани дефекти
на CMP-та, извършени от ищцовото дружество. Твърди, че подобни дефекти не са установявани
между страните по договора за строителство от 09.02.2017 г., нито е
установявана невъзможност обектите да бъдат използвани по предназначение, именно
вследствие на дефекти, допуснати в изпълнението от страна на ищеца. Оспорва твърдението
на ответното дружество, че е извършвало плащания по Договор за строително-монтажни
работи от 05.02.2018 г., сключен
с „БИЛД
ИНВЕСТ 2018” ЕООД. Оспорва наличието на пряка и непосредствена връзка между неизпълнението
на договора между „АЙ ХОТЕЛ” ЕАД и ищеца и твърдените да са настъпили пропуснатите
ползи за дружеството ответник.
В постъпилия допълнителен отговор от ответника
„АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД се поддържат възраженията и направените във връзка с тях
твърдения в първоначалния отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че дори
да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че не е бил уведомяван от
възложителя за появили се недостатъци на подово-отоплителната система, то следва
да се приеме, че изпълнителят е отговорен за тяхното възникване, което е станало
в рамките на действие на гаранционната му отговорност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между страните – ищец и „Ай Хотел“ ЕАД на 02.11.2017г. е сключено
споразумение, с което е прекратен договора за изпълнение на СМР от
09.02.2017г., изменен с допълнително споразумение от 01.03.2017г. и
допълнително споразумение № 2 от 06.04.2017г. и са приети за съществуващи
задълженията на „Ай Хотел“ ЕАД в качеството му на възложител по отношение на
изпълнителя – ищец за заплащане на сумата от 665 494 лв., представляваща
стойността на изпълнени и приети СМР с ДДС и за заплащане на 114 409.35
лв., представляваща сбор от гаранционна сума без ДДС за изпълнение и за качество
съгласно договора за изпълнение на СМР от 09.02.2017г.. Със същото възложителя
се е съгласил да заплати на изпълнителя следните суми:
60 000 лв., представляваща стойността с ДДС на
изпълнени и приети СМР, които не са платени от възложителя в срок до
10.11.2017г.;
140 000 лв., представляваща стойността с ДДС на
изпълнени и приети СМР, които не са платени от възложителя в срок до
17.11.2017г.;
200 000 лв., представляваща стойността с ДДС на
изпълнени и приети СМР, които не са платени от възложителя в срок до
20.12.2017г.;
202 296.25
лв., представляваща стойността с ДДС на изпълнени и приети СМР, които не са
платени от възложителя в срок до 15.02.2018г.;
63 197.75
лв., представляваща стойността с ДДС на изпълнени и приети СМР, които не са
платени от възложителя в срок до три дни след двустранно подписване на приемо
предавателен протокол за извършване на ремонти по част АС за блокове 2 и 5;
114 409.35 лв., представляваща сбор от гаранционна
сума без ДДС за изпълнение и гаранционна сума без ДДС за качество, съгласно
договор за изпълнение на СМР от 09.02.2017г. в срок до 23.02.2018г.
Страните изрично са предвидили, че плащането на някое от
задълженията със забава от три дни прави всички неплатени суми незабавно
изискуеми, а изпълнението е обезпечено с поръчителството на Х.Р.Г..
Няма спор, че „Ай хотел“ ЕАД е изпълнило задължението си
по коментираното споразумение да заплати сумата от 60 000 лв., сумата от
140 000 лв., както и частично е заплатил 100 000 лв. от общо
дължимите 200 000 лв..
Коментираното
споразумение има правната характеристика на договор за извънсъдебна спогодба по
смисъла на чл.
365 и сл. ЗЗД, тъй като с него страните по едно съществуващо правоотношение
- договор за изпълнение на СМР от 09.02.2017г. са установили задълженията на възложителя,
изпълнение на които е обезпечено с поръчителство от Х.Г. и чрез взаимни
отстъпки са прекратили един съществуващ спор.
Договорът за
спогодба е самостоятелен, неформален, възмезден и консенсуален договор,
неговата цел е да внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като
постави край на спора и страните да се съгласят правното положение между тях да
е такова, каквото е прогласеното със спогодбата. Спогодбата има установителен
характер за визираните изискуеми задължения на ответника, надлежно
индивидуализирани с оглед основанието и предмета им - за изпълнени и приети СМР
и гаранционна сума за изпълнение и качество, поради което съдът е длъжен да се
съобрази със съдържанието само на спогодбата и да зачете материалноправния й
ефект. С подписването на спогодбата е изключена възможността да се оспорва
предхождащото я правно положение, освен ако е оборена нейната валидност. В
случая споразумението от 02.11.2017г. валидно обвързва ответниците по иска и не
е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД, тъй като няма за предмет непозволен договор /противоречащ на закона,
заобикалящ закона, накърняващ добрите нрави или договор върху неоткрито
наследство/, като липсват твърдения за визираните пороци по отношение на
договора за изработка от 09.02.2017г.. Наведеното възражение от ответниците и
позоваването на налични недостатъци на изпълненото е без значение за настоящия
спор, тъй като от една страна възражението е недоказано и затова не би могло да
обуслови различно заключение за валидността на спогодбата и ефекта й по
отношение на съдебно предявените спорни права, а от друга дори и да беше е без
значение за повдигнатия за разрешаване спора, тъй като вземанията предмет на
споразумението и претендирани в настоящото производство са за изпълнени и
приети СМР-та, изискуемостта на които настъпва с изтичането на срока за плащане,
уговорен в същото. Коментираното до тук изключва
възможността на възложителя да прави възражение за неизпълнението на вече
приети работи, вкл. и за некачествено изпълнение – чл. 264 ЗЗД. Приложения
доклад изх. № 50 от 20.11.2017г., оспорен от ищеца досежно верността на
констатациите, дори и в аванс за ответниците да се възприеме без критично,
въпреки липсата на доказателства в подкрепа на същите ще се посочи, че не
удостоверява наличието на неточно в качествено отношение изпълнение на СМР само
от ищеца, а и от още две дружества, което е достатъчно да разколебае
достоверността на подържаната от ответниците теза.
Следва да се има
предвид, че предмет на настоящото производство не е вземането в размер на
63 197.75 лв., изискуемостта на което единствено е поставено в зависимост
от двустранно подписан приемо предавателен протокол за извършени ремонти по
част АС за блокове 2 и 5.
Изводът е, че предявените искове са основателни, тъй като
е настъпил падежа на всяко едно от вземанията, предмет на коментираното
споразумение, а ответниците не са погасили същите, поради което и ще се
постанови решение, с което последните при режим на солидарност – чл. 141 ЗЗД ще
се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща
неплатена стойност с ДДС на изпълнени и приети СМР в срок до 20.12.2017г.,
съгласно чл.3, ал.1, /с/ от споразумение от 02.11.2017г.; сумата от
202 296.25 лв., представляваща неплатена стойност с ДДС на изпълнени и
приети СМР в срок до 15.02.2018г., съгласно чл.3, ал.1, /d/ от споразумение от 02.11.2017г. и сумата от 114 409.35 лв.,
представляваща сбор от гаранционна сума без ДДС за изпълнение и гаранционна
сума за качество без ДДС, съгласно договор за изпълнение на СМР от
09.02.2017г..
Основателни са и претенциите за присъждане на обезщетение
за забава върху всяка от главниците, за чието плащане е уговорен срок, с
изтичането на който длъжника е изпаднал в забава – чл. 84, ал.1 ЗЗД. Така
вземането в размер на 100 000 лв., съгласно уговореното в споразумението е
дължимо до 20.12.2017г., от който момент ответниците са в забава и следва да
бъде ангажирана отговорността им за заплащане на обезщетение за забава за
периода от 20.12.2017г. до 23.05.2018г., чийто размер съдът определи при
условията на чл. 162 ГПК на сумата от 4305.56 лв.. По отношение вземането в
размер на 202 296.25 лв. съдът констатира, че страните са уговорили
плащането му да е в срок до 15.02.2018г., поради което и след тази дата приема,
че ответниците са в забава и дължат обезщетение за това, считано от
15.02.2018г.. Плащането на сумата от 114 409.35 лв. е уговорено в срок до
23.02.2018г., поради което и ответниците са в забава от посочената дата и
дължат обезщетение за периода от 23.02.2018г. до 23.05.2018г. Предвид
диспозитивното начало и като взе предвид, че за сбора от двете главници тази от
202 296.25 лв. и тази от 114 409.35 лв. ищеца е претендирал общо
обезщетение за забава за периода от 23.12.2017г. до 23.05.2018г. съдът счита,
че същото следва да се присъди като сбор от сумата от 5507.39 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 202 296.25
лв. за периода от 15.02.2018г. до 23.05.2018г. и сумата от 2860.46 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 114 409.35
лв. за периода от 23.02.2018г. до 23.05.2018г. или в размер на сумата от
8367.85 лв., като претенцията до пълния предявен размер от 13 372.01 лв. и
за периода от 23.12.2017г. до 15.02.2018г. се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, които съобразно приложения
списък на разноските, съдът констатира да са в размер на 39 354.09 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ай Хотел“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург № 1, ет.14, ап. 81 и Х.Р.Г. ЕГН **********
с адрес *** солидарно да заплатят на „КИС КЛИМА” ООД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Кръстьо
Раковски № 7, ет.4, ап. 12 следните суми:
100 000 лв., представляваща неплатена стойност с ДДС
на изпълнени и приети СМР, съгласно чл.3, ал.1, /с/ от споразумение от
02.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2018г. до
окончателното й заплащане;
202 296.25 лв., представляваща неплатена стойност с
ДДС на изпълнени и приети СМР, съгласно чл.3, ал.1, /d/ от споразумение от 02.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от
23.05.2018г. до окончателното й заплащане;
114 409.35 лв., представляваща сбор от гаранционна
сума без ДДС за изпълнение и гаранционна сума за качество без ДДС по договор за
изпълнение на СМР от 09.02.2017г., съгласно чл.3, ал.1, /f/ от споразумение от 02.11.2017г. до
окончателното заплащане на сумата;
4305.56 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата от 100 000 лв. за периода от 20.12.2017г. до
23.05.2018г.;
8367.85 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата 316 705.60 лв., формирана от сбора на 100 000
лв. и 202 296.25 лв. за периода от 15.02.2018г. до 23.05.2018г., като отхвърля за пълния предявен размер
от 13 372.01 лв. и за периода от 23.12.2017г. до 15.02.2018г..
39 354.09
лв., представляваща разноски в производството по съразмерност по заплащане на
държавна такса, възнаграждение за адвокат и разноски по обезпечаване на иска,
съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ПАС.
Съдия: