Решение по дело №15757/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3893

гр. Варна, 24.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на втори септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 15757 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „В.Е.В.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Н., чрез пълномощника му адв. А.Б. – АК Варна срещу Я.Г.Г., с ЕГН ********** ***, и Н.Г.В., с ЕГН ********** ***, в тяхно лично качество и в качеството им на наследници по закон на Г.Ж.Н., с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал на ***г. и А.Н.Н., с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починала на ***г., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане:

Н.Г.В., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца сумата от 1340.63 лв. /хиляда триста и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляваща 5/6 част от сума в размер на 1608.75 лева, представляващо задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида № *** за имот, находящ се в гр.Варна, *** за периода от м. ***г. до м.***г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 112.99 лв. /сто и дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща 5/6 част от сума  в размер на 135.59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г. и

Я.Г.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца сумата от 268.12 лв. /двеста шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ представляваща 1/6 част от сума в размер на 1608.75 лева, представляващо задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида № *** за имот, находящ се в гр.Варна, *** за периода от м. ***г. до м.***г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 22.60 лв. /двадесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща 1/6 част от сума  в размер на 135.59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В периода от м. ***г. до м.***г. в за имот, находящ се в гр.Варна, ***, отчитан по партида № *** ищцовото дружество е доставило топлина енергия и предоставило свързани с това услуги на обща стойност 1608.75 лева.

Имотът, в който е потребена топлинната енергия бил придобит  от Г.Ж.Н. и А.Н.Н. през 1990г. в режим на съпружеска имуществена общност създадена със сключен между тях граждански брак от ***г.

А.Н. починала ***г., като нейни наследници по закон били преживелия съпруг Г.Н. и децата им Я.Г.Г. и Н.Г.В.. Г.Н. починал на ***г. и оставил за свои наследници Я.Г. и Н. В. Я.Г.Н. е направила отказ от наследството останало след смъртта на Г.Ж.Н. по предвидения в закона ред.

Всяка от ответниците в настоящето производство в периода от ***г. до ***г. притежавала 1/6 ид.ч. от собствеността върху топлофицирания имот, а след ***г. до края на процесния период ответницата Я.Г.Н. притежавала 1/6 ид.ч., а ответницата Н.Г.В. притежавала 5/6 ид.ч. от собствеността върху апартамента. Поради това ответниците отговаряли за периода от м. ***г. до ***г. съответно на притежаваните от тях идеални част от собствеността върху имота за сумите за доставена в имота топлинна енергия.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение притежавали качеството на потребители на топлинна енергия.

Сградата, в която се намирал имота на ответниците била присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Варна“ през 1994г.

Разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ предвиждала, че потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на сторените в производството разноски и прави искания по доказателствата.

Ответницата Н.Г.Н. не е представила отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения на ответницата Я.Г.Г. особен представител.

Предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват се твърденията в исковата молба ответницата да дължи на ищцовото дружество заплащането на претендираните в производството суми.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен. Назначения особен представител на ответницата Я.Г. поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Ответницата Н.В. не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представена справка за собствениците и носителите на други вещни права за Апартамент № ***, находящ се в гр.Варна, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, според която собствеността на имота е при квоти за Г.Ж.Н. 4/6 ид.ч, за Я.Г.Г. – 1/6 ид.ч. и за Н.Г.В. – 1/6 ид.ч. /л.32/.

Представения документ не е оспорен в срока по чл.131 ГПК от ответниците и следва да се приеме, че удостоверява квотите в собствеността на процесния апартамент до настъпване смъртта на Г.Ж.Н.

От представени от ищеца удостоверения за наследници се установява, че А.Н.Н. е починала на ***г. и е оставила за наследници по закон преживелия съпруг Г.Ж.Н. и дъщерите си и ответници в настоящето производство Я.Г.Г. и Н.Г.В.. Г.Ж.Н. е починал на ***г. и негови наследници по закон са дъщерите му Я.Г.Г. и Н.Г.Н. /л.55-56/.

На 01.09.2016г. по ч.гр.д.№ 10595/2016г. по описа на ВРС е разпоредено вписването в особената книга при Варненски районен съд отказа на Я.Г.Г. от наследството на Г.Ж.Н. /л.123/.

От представените Пусков фиш за сключване на договор за доставка и договори между „Топлофикация-Варна“ ЕООД и етажните собственици в ж.к. *** от ***г. се установява, че сградата, в която се намира притежавания от ответниците апартамент, е присъединена към топлопреносната мрежа на ищеца.

От приетата по делото съдебно – техническа експертиза, компетентно и обективно дадена и от проведения разпит на вещото лице доц. д-р инж. А.М. се установява, че през целия процесен период сградата, в която се намира топлофицирания имот е била с централизирано топлоснабдяване. В имота на ответниците има 3 броя отоплителни радиатори. Топломерът на АС на процесната сграда е проверяван от оправомощено лице на 18.02.2015г. и 17.02.2017г. при спазване на сроковете за последващи проверки на средството за търговско измерване на доставяната топлоенергия. Начисляваната на ответниците топлинна енергия е отчитана правилно. Правилно е извършено и дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост, както и дължимите за сметка на собственика на апартамента суми са начислени правилно.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.124-148/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството на потребител на топлинна енергия се придобива ex lege – по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

От представените писмени доказателства се установи, че в процесния период ответниците са били собственици на Апартамент № ***, находящ се в гр.Варна, ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** при квоти 1/6 ид.ч. за Я.Г.Г. и 5/6 ид.ч. за Н.Г.В.. До смъртта на Г.Ж.Н. двете ответници са притежавали по 1/6 ид.ч. от собствеността върху имота придобити по наследство, а след това с оглед направения валидно отказ на Я.Г.Г. от наследството на Г.Ж.Н., притежаваните от него 4/6 ид.ч. от собствеността върху имота са преминали в собственост на Н.Г.В..

От приетите по делото доказателства се установява безспорно, че ищцовото дружество е доставило твърдените количества топлоенергия, с което същото се явява изправна по облигационния договор страна.

Дяловото разпределение на доставената до сградата енергия е извършено правилно съобразно нормативно утвърдените методики, като топлоенергия, отдадена за сградната инсталация е начислявана правилно само за периодите, когато е имало топлоподаване към абонатната станция.

С оглед изхода от спора  и а основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, съобразно уважената част от исковете. Сторените от ищеца разноски са в размер на 727.10 лева и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответниците.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.Г.В., с ЕГН ********** *** да заплати на „В.Е.В.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 1340.63 лв. /хиляда триста и четиридесет лева и шестдесет и три стотинки/ представляваща 5/6 част от сума в размер на 1608.75 лева, представляващо задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида № *** за имот, находящ се в гр.Варна, *** за периода от м. ***г. до м.***г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 112.99 лв. /сто и дванадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща 5/6 част от сума  в размер на 135.59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г.

 

ОСЪЖДА Я.Г.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на „В.Е.В.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***  сумата от 268.12 лв. /двеста шестдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ представляваща 1/6 част от сума в размер на 1608.75 лева, представляващо задължение за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуги по партида № *** за имот, находящ се в гр.Варна, *** за периода от м. ***г. до м.***г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.10.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 22.60 лв. /двадесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща 1/6 част от сума  в размер на 135.59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от ***г. до ***г.

 

ОСЪЖДА Н.Г.В., с ЕГН ********** *** и Я.Г.Г., с ЕГН ********** *** да заплатят на „В.Е.В.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 727.10 лв. /седемстотин двадесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: