Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….. /
30.07.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 02.07.2021г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 2515 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./
Образувано е по повод, предявен от
ищецът М.П.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адреса***, офис 1, чрез адв.Й.А. от ВАК, срещу ответника
ЗАД******", ЕИК ******, със седалище гр.*************,
осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1
от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./, която
искова претенция след допуснато изменение с протоколно определение от
02.07.2021г. на основание чл.214, ал.1, пр.3-то от ГПК, е за
осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 1672,65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка предна броня, предна решетка,
дифузьор радиатор и корпус фар ляв на собствения л.а. на ищеца марка ******с рег.№ ******, от
настъпило на 03.02.2021г., ПТП в гр.Варна, което е реализирано по вина на
водача на л. автомобил марка „******с рег. № ******, застраховано по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се с исковата молба и
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: На 03.02.2021г., около 18.00 часа, в гр. Варна, ищецът сочи, че е
паркирал личния си автомобил марка „******", с per. №. В **** BP на ул. „****" №***, когато е бил блъснат от лек
автомобил марка „****", с per. № В **** РА, управляван от А.М.. ПТП е настъпило
при следните обстоятелства: Автомобилът на ищеца е бил паркиран в гр. Варна,
ул. „****" № ***, когато водачът на лек автомобил марка „****", с
per. № В *** РА, при маневра движение на заден
под, блъснал
автомобила на ищеца.
За
настъпилото ПТП се съставил Двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие е бил посочен водача А.М., управлявал л.а.
марка „****", с per. № В **** РА.
Лекият
автомобил на виновния водач е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" от застрахователна компания ЗАД „****", със срок на
действие 17/09/2020г. - 16/09/2021г., която полица е
действаща към датата на ПТП.
За
настъпилото ПТП, ищецът сочи, че е уведомил застрахователя на виновния водач,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил
Опис на претенция с №
*****. В описа на претенция, като увредени детайли са били описани:
облицовка предна броня, предна решетка, дифузьор радиатор и корпус фар ляв.
Като
застрахователно обезщетение, ищецът сочи, че е получил сумата в размер на
458.67лв. Сумата се
претендира, че е много малка и не може да покрие щетите. Във връзка с
настьпилите щети, ищецът сочи, че е извършил проучване в няколко сервиза,
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и установил, че
сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
2677.54 лв. както и че
фар десен, който беше посочен в описа за ремонт, не може да се възстанови, така
както е бил преди настъпване на ПТП и следва да се подмени с нов. Преди ПТП,
автомобилът е бил в идеално техническо състояние, без следи от ремонт, поради
което следва да се извърши ремонта така,
че по нищо да не личи, че автомобилът е претърпял ПТП, т.е. така, както е бил
преди произшествието.
Счита
се, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната уредба
дължимото застрахователно обезщетение, поради което за мен се поражда правен
интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата,
която застрахователят следва да изплати
на ищеца, като обезщетение е в размер на 2 677.54 лева, от която сума следва да се
приспадне заплатената до момента сума в размер на 458.67 лева, или сумата, която следва
застрахователя да ми заплати е в размер на 2 218.87 лева.
Посочва се от ищецът с допълнителна
молба банкова сметка, ***о обезщетение.
Вследствие на изложеното, се моли да
бъде уважена предявената искова претенция и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответното дружество ЗАД„*****", ЕИК ******, със седалище гр.***** представлявано
от изпълнителен директор *****, и *****, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирало отговор
на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се с отговора, механизма на настъпване на
пътнотранспортно произшествие, станало според ищеца на 03.02.2021г. в гр.
Варна, между лек автомобил „***" с per. № В *** РА и лек автомобил „****"
с per. № В **** BP, както и вината на водача на лек автомобил „***" с per.
№ В **** РА. Представените с исковата молба писмени доказателства, се настоява,
че не могат да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие,
участниците в него, както и къде на платното за движение е настъпил удар между
лек автомобил „***" с per. № В **** РА и лек автомобил „****" с peг.
№ В **** BP, поради което считаме искът за неоснователен и в тази му част. Оспорва се също така представения с исковата молба Двустранен
протокол за пътнотранспортно произшествие, като от същия не се установява по
безспорен начин механизма на ПТП, както и обстоятелствата относно настъпване на
произшествието, поради което ответника оспорва представения протокол за ПТП по
отношение на съдържанието му и подписалите го лица.
Оспорва
наличието на виновно поведение на водача на лек автомобил „****" с peг. №
В **** РА. Към исковата молба не са представени доказателства, които да
обосновават наличието на противоправно поведение от негова страна, поради което
счита иска за неоснователен в тази му част.
Оспорва
също така стойността на причинените по отношение на лек автомобил „****" с
per. № В **** BP вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение
значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка
оспорва и стойността на причинените при процесното пътнотранспортно
произшествие щети.
Счита,
че не е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното
произшествие, реализирано на 03.02.2021 г. в гр. Варна, между лек автомобил ****
с per. № В *** РА и лек автомобил „***" с peг. № В *** BP и вредите, за
които претендира ищеца, като оспорва исковата претенция и в тази й част, като
счита, че не всички увреждания са в причинно - следствена връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие.
Счита,
че от страна на ищеца се претендира главница в по - голям размер, поради което
оспорва исковата претенция и по размер.
Оспорва
също така исковата претенция и по размер, тъй като от страна на ищеца се
претендира главница в частичен размер на 100 лева от сума в размер на 2 218,87 лева, представляваща разлика от
платеното от страна на ЗАД „*****" на ищеца обезщетение и твърдяната от
негова страна стойност на щетата. Счита, че от страна на ищеца се претендира
главница в по - голям размер, поради което оспорва исковата претенция и по размер.
Счита,
че в исковата молба се съдържат твърдения, но не се представят доказателства,
че ремонтът на лек автомобил „****" с peг. № В *** BP е заплатен и
извършен от ищеца, което е абсолютна предпоставка за уважаване на исковата
претенция, поради което същата е неоснователна. Счита, че от страна на ищеца се
претендира главница в по - голям размер, поради което оспорва исковата претенция
и по размер, като моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ищеца да
представи в настоящото производство документи, установяващи, че е извършен
ремонта на процесният лек автомобил.
Оспорва
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че фар десен на процесният
автомобил е бил за подмяна. Ищецът е присъствал при извършването на огледа и не
е възразил относно това обстоятелство, поради което оспорват се твърденията му
в тази насока.
Оспорва
исковата претенция за присъждане на законна лихва, с посочената начална дата
както по основание, така и по размер. С оглед неоснователността на главния иск,
счита за неоснователен и предявения иск
за заплащане на законна лихва. Оспорва се началната датата, от която се
претендира начисляване на законната лихва.
С
оглед на гореизложеното, моли се да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявеният иск от М.П.А. срещу ЗАД „*****", за заплащане на претендираното
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимата
сума, а също и за присъждане на направените по делото разноски.
Прави
се възражение за прекомерност на претендираното от страна на ищецът адвокатско
възнаграждение.
Моли
се, да се присъди в полза на ЗАД „*****" юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 300 (триста)
лева, както и сторените от ответната страна разноски в настоящото производство,
за които ще се представи списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Вследствие
на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се
присъдят сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че лекият
автомобил на виновния водач, марка „****", с peг. № В
**** РА, е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД „*****,
по полица със срок на действие 17/09/2020г. - 16/09/2021г.,
която полица е действаща към датата на ПТП.
По
делото е прието за безспорно установено между
страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК,
както следва: - че на
03.02.2021г., около 18.00 часа, в гр.
Варна, ищецът е паркирал личния си автомобил марка „*****", с per. №. В **** BP на ул. „****" №****, когато е бил блъснат от лек
автомобил марка „****", с
per. № В **** РА,
управляван от А.М.; - че автомобилът на ищеца е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" от застрахователна компания ЗАД „*****", със срок на
действие 17/09/2020г. - 16/09/2021г., която полица е действаща към датата на ПТП; -че
ответното дружество ЗАД „*****" е
изплатило на ищеца обезщетение за претърпените вреди, в размер на 458,67 лева на ищеца застрахователно обезщетение във
връзка с процесната щета.
Видно от заключението на вещото лице по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано, се констатира следният, възприет и от вещото
лице механизъм на ПТП: На 03.02.2021г., Участник II с лек
автомобил „****" с peг. N: ******, управляван от М.А., е
паркирал своя автомобил в гр**** Около 18:00 часа, Участник I,
с лек автомобил „****" с peг. N: ******, управляван от В.М.,
при извършване на маневра на заден ход, удря паркирания Участник II с лек
автомобил „***** с peг. N: ******. Вследствие на удара настъпват материални щети
по автомобилите. За лек автомобил „****" с peг. N: ******, ударът е в предната
част на автомобила. За лек автомобил „****" с peг. N: ****** ударът е в задната част
на автомобила. Според вещото лице, като съпостави уврежданията на лек автомобил
„****" с per. N: ****** (описани от
застрахователя в предната част на автомобила и видими на предоставения снимков
материал), схемата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП, експертизата
счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното
събитие е следния: -пряк контакт между две
превозни средства, при който превозно средство Б е в покой, а превозно средство
А, движещо се в посока успоредна на надлъжната ос на превозно средство Б, пред
него, се удря косо в предна лява част на превозно средство Б.
Според
експертът, е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „****" с per. N: ****** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Сочи се, че общата
стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се определи
стойността на ремонта по средни пазарни цени за части и труд към датата на
произшествието, е в размер на 2 131.32лв.
Посочено е, че увреждането на фар ляв се изразява в счупване на дясната конзола,
посредством която детайлът се закрепва към купето на автомобила. Конзолата е
изработена от пластмасови сплави и е неразделна част (излята е) с корпуса на
детайла. Същата не е възможно да бъде подменена самостоятелно като отделна
резервна част, а само с фар ляв. След евентуален ремонт на конзолата, мястото,
което е ремонтирано ще има следи от ремонта, като формата му ще бъде различна.
Технологията на ремонт е лепене, чрез разтопяване на контактните повърхности на
счупването и наслояване на същият тип пластмасова сплав върху тях, с цел
заздравяване на връзката между тях. След евентуален ремонт не е възможно да се
гарантира, че сигурността и надежността на закрепване на детайла към купето
отговаря на заводското закрепване, особенно при настъпването на последващо
произшествие. Мястото на закрепване на дясната конзола на фар ляв към купето на
автомобила се намира непосредствено зад предна броня, в горната и част, в греда
над радиатори. Мястото на закрепване на конозола дясна на фар ляв е видимо при
отваряне на капак преден. Поради описаните факти не е възможно възстановяването
на фар ляв до състоянието, в което е бил преди произшествието.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. В разпоредбата
на чл.432 от КЗ, законът признава в
полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Към
процесната дата, между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка
лек
автомобил „***" с peг. N: ******, е било
налице действително застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност”, поради което водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната
закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна
обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ.
За
ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди причинени на трето лице извън
автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че ПТП-то е настъпило вследствие
на противоправното поведение на водача на лек автомобил л.а. „****" с peг. N: ******, който е извършил нарушение на ЗДвП, като при извършване на
маневра на заден ход, удря паркирания Участник II с лек автомобил „****" с peг. N: ******
Вследствие
на произшествието, пострадалият автомобил е претърпял вреди, които следва да
бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на
което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищцата,
поради което предявеният иск за обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото
от ответника застрахователното обезщетение, следва да е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е предвидено друго,
то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е
длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице пълно репариране на преките
вреди.
Размерът
на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие , като размерът на реалната
стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени , т.е. обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу
която вместо увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т.
е. по пазарната му стойност. Съобразявайки заключението на вещото лице по
приобщената към доказателствения материал съдебна автотехническа експертиза ,
съдът намира, че пазарната стойност за
възстановяване вредите настъпили по автомобила на ищецът, вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие,
е в размер на 2131,32лв. След приспадане на
заплатената извънсъдебно от страна на ответника сума в размер на 458,67 лева,
следва изводът, че дължимата сума за възстановяване на автомобила, възлиза в
размер на 1672,65 лева.
Мотивите, изложени по-горе, водят до
извода, че предявения осъдителен иск, се явява основателен и доказан по
основание и размер, поради което подлежи на уважаване в претендирания размер.
С оглед
направеното искане, върху уважената част на исковата претенция се дължи законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.02.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
По
разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата страна ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените по делото
разноски, съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и
списък по чл.80 от ГПК , приложен на л.63 от делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца
е 636,91лв., от които 50,00 лв.- държавна такса, 16.91лв. допълнителна
д.т., 150,00лв.- депозит за вещо лице за
изготвяне на САТЕ и 420,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС,
които следва да бъдат присъдени в тежест на ответното дружество.
Адв.възнаграждение, заплатено от ищецът е в размер, който съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което се явява несоснователно наведеното от
ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на същото.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./, ЗАД„*****", ЕИК ******, със седалище гр.******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на М.П.А.
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адреса***, офис 1/чрез адв.Й.А. от ВАК/, сумата в размер на 1672,65 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка предна броня, предна решетка,
дифузьор радиатор и корпус фар ляв на собствения л.а. на ищеца марка ******с рег.№ ******, от
настъпило на 03.02.2021г., ПТП в гр.Варна, което е реализирано по вина на
водача на л. автомобил марка „******с рег. № ******, застраховано по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД„*****", ЕИК ******, със седалище гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на М.П.А. ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен
адреса***, офис 1/чрез адв.Й.А. от ВАК/,, сумата в общ размер от 636,91, представляваща
сбор от реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: 50,00 лв.- държавна такса, 16.91лв. допълнителна д.т., 150,00лв.- депозит за вещо лице за изготвяне
на САТЕ и 420,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: