Решение по дело №79/2019 на Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 30.04.2019 година

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 79 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК

 

С писмо вх.№ 1327/14.03.2019 г. е внесено Постановление с вх. № 1327/14.03.2019 г. на Районна Прокуратура – Червен бряг, ведно с Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг/, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия В.Й.Г., с ЕГН ********** с адрес: *** от наказателна отговорност за извършено  престъпление по чл.343в, ал. 3 от НК, като му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК, за това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, в сила от 29.07.2018 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.

По внесеното постановление е образувано АНД № 79/2019 год. на Районен съд-Червен бряг.

 С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

Районна Прокуратура – Червен бряг – редовно призована в процеса, не изпраща процесуален представител в о.с.з.

Обвиняемият В.Й.Г. участва производството – лично, явявайки се  в с.з., редовно призован, както и със свой защитник – адвокат Ц.А. от ПлАК. Същият не се признава за виновен по предявеното обвинение, като оспорва фактическите обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, в частта досежно знанието за и връчването на инкриминираната ЗПАМ и фактическото изтърпяване на ПАМ. Дава обяснения по делото, като поддържа фактологическа версия, според която СУМПС не му е било реално отнето и се намирало у него, към датата на деянието – 04.03.2019 г. и  самият той го е предал –доброволно. Докато за процесната Заповед за налагане на ПАМ издадена от Началника на РУ –Червен бряг, твърди, че не му е връчена, с което обяснява и своето незнание за забраната да управлява МПС в този период, без да се отрича факта на управлението на автомобил на инкриминираната дата– 04.03.2019 г. В процесуалното време на последната дума, обвиняемият Г. прави повторно изявление за невиновността си, позовавайки се на същите факти (да не е знаел, че книжката му е отнета, тъй като си е била у него, за това и спокойно управлявал автомобила, твърдейки едва по-късно да е узнал за отнемането й – временно, тогава и сам я предал доброволно).

Защитникът на обвиняемия, адвокат Ц.А., застъпва идентична процесуална позиция, оспорвайки изрично фактите по обвинението изложени в постановлението, както и извършването на съставомерно престъпно деяние – изобщо, при възведената правна квалификация. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за събирани на нови такива в съдебното производство – писмени и гласни. Конкретно оспорените факти са: влизането в сила на 29.07.2018 г. на издадената Заповед за налагане на ПАМ, както изтърпяването – изобщо на тази ПАМ „временно отнемане на СУМПС” за решаване на въпроса за отговорността. В хода на съдебните прения, защитникът – адвокат Ц.А. пледира за постановяване на съдебно решение с което  обвиняемият Г., да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл.343в, ал.3 НК и оправдан по това обвинение, с довод същото да не е доказано, от обективна и субективна страна. Поддържат се още, правни аргументи, обосноваващи както обективна несъставомерност на деянието, така и липсата на субективния признак –  умисъл, поради факта на налично у обвиняемия СУМПС към инкриминираната дата и вече последващото му фактическо предаване, чрез доброволно изземване, на основание издадената заповед за ПАМ, вкл. ненадлежното й връчване на лицето и упражнено правото на обжалване на същата. Обсъдени в съвкупността си, същите се интерпретират правно, като разкриващи липса на виновно поведение, предвид отсъствието на съзнавани представи у дееца, че изтърпява принудителна административна мярка, конкретната по вид – временно отнемане на СУМПС, от тук и опровергаващи обвинителната теза.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.Й.Г. – роден на *** ***, с ЕГН **********,***, българин, българско гражданство, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан (реабилитиран по право, на основание чл. 88а,ал.1,вр.чл.82,ал.1т.5 НК) по данни от справката за съдимост, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Същият е правоспособен водач и притежава Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № 280863043, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП, така и според съдържанието на АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5.

На 04.03.2019 г. по време на управление на МПС, обвиняемият В.Г. бил спрян за проверка от полицейски автопатрул – св. ***полицаи от РУ Червен бряг и св. ***– полицаи от ЗЖУ – Плевен, които в този ден изпълнявали служебните си задължения по редовен график за наряд. Автомобилът – лек, марка – „Мерцедес” ЦЛА 220, с рег. ***, се движил по ***, обл. Плевен, пред дом № 1, на което място се осъществило спирането му. Същото това МПС било управлявано лично от обвиняемият В.Г., в качеството му на водач. Времето на спирането било в интервала  между 16.00 -16.15 ч., установимо от съдържанието на писмените доказателствении средства, приложени в ДП (АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5, с отразен час на извършване на нарушението). В хода на проверката, след изискване от водача Г. на документите –  за правоспособността му, личните и тези на автомобила, той представил СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, талон на автомобила и лична карта. Полицейските служители – свидетелите извършили  служебно допълнителна справка, чрез оперативния дежурен в РУ Червен бряг, от която се установило, че свидетелството за управление на обв. Г. е временно отнето, на основание Заповед за налагане на принудителна административна мярка. При тези фактически обстоятелства и на същата дата, против него бил съставен АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. от св. Р.Р.– Мл. ПИ от РУ Червен бряг, за извършено нарушение по чл. 150А от ЗДвП – управление на автомобил, без да е правоспособен. Актът, индивидуализиран със сериен номер 126206/04.03.2019 г. се изготвил на место в присъствието на  нарушителя – водача, обв. Г., след което надлежно му е предявен и връчен /при отказ/, като той не вписал възражения против изложените фактически констатации от контролните органи. Едновременно със съставянето на АУАН били предадени и се иззели, като веществени доказателства СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, свидетелство за регистрация на автомобила и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Във връзка с така установеното деяние, против Г. е било образувано и започнало  предварително разследване, водено във форма на Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг. Обективен факт, категорично доказан в настоящото производство с надлежните и годни писмени доказателства,  е издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, с която на обвиняемия В.Й.Г. е наложена принудителна административна на мярка, на основание чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а именно – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Същата е издадена до решаване на въпроса за отговорността, по повод на което е издадено, но не влязло в сила НП. Препис от цитираната Заповед за ПАМ, е приложена в ДП (л.10). Връчването на Заповедта за налагане на ПАМ е удостоверено в разписка за връчване, инкорпорирана в самия документ. Видно от разписката, вписаната дата на връчването е 16.08.19 г., липсва подпис на получателя, като е изписан ръкописан текст, че в присъствието на полицейски служители – св. Н.З. и св. Ц.Д., лицето отказва да предаде СУМПС и КТ. Липсва изрично отбелязване, че лицето отказва да получи Заповед за ПАМ. Формално с оглед тези свои реквизити тази разписка е надлежно оформена – датирана и подписана, макар да не удостоверява изрично личното получаване на Заповедта за налагане на ПАМ от нейния адресат – обв. Г., какъвто извод не може да бъде направен категорично при това й съдържание, т.к. този факт (косвено относим към изтърпяването на ПАМ) е оспорен от защитата.

В процесната Заповед за налагане на ПАМ  с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг се приема за дата на влизането й в сила на датата на издаването й – 29.07.2018 г. Също така, на лицевата част, в текста на Заповедта е налице отбелязване, с удостоверително съдържание, конкретно – за не предоставяне на притежаваното СУМПС от лицето („Лицето не представя притежаваното СУМПС”).  Досежно  отразената дата на влизане в сила на издадената Заповед за прилагане на ПАМ, а именно датата на издаването й, същата се твърди и от прокурора във внесеното постановление. Този факт обаче относим към съставомерността на деянието по чл.343в, ал.3 от НК от субективна страна, всъщност не отговаря на обективната действителност и  като факт – обективен и юридически такъв, не се потвърждава от доказателствата събрани в хода на настоящото производство, вкл. и във фаза на предварителното разследване. Става въпрос за липсата на надлежни писмени доказателствени средства, указващи за редовното уведомяване на лицето за издадената З за ПАМ и отнемане на правоспособността му, а оттам и съставомерността на деянието от субективна страна. Предвид така установените фактически данни, категорично се опровергава фактът за наличието на умисъл, посочен от прокурора в Постановлението сезиращо съда и на това основание – явяваща се част от предмета на доказване. Следователно, това фактическо твърдение не отговаря на обективната истина, оставайки напълно опровергано и недоказано в процеса, както и невярно е приетата дата за влизане в сила на самата Заповед за ПАМ – 26.02.2019 г. Видно от приложените в материалите на Решение № 80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на АС – Плевен л.34-39 от ДП и Въззивна жалба против него от 07.03.2019 г. л.16-19 от ДП е, че приетата дата за влизане в сила на самата Заповед за ПАМ – 26.02.2019 г. е невярна. Нещо повече, към инкриминираната дата – 04.03.2019 г. тя още не е била влязла в сила. Поради това, съобразявайки суспензивния и девулативния ефект на подадената жалба, решаващия съдебен състав  приема за безспорно установено, че Заповедта за прилагане на ПАМ  № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, не е била влязла в сила, нито на посочената в нея дата – 26.02.2019 г., нито към датата на извършване на деянието – 04.03.2019 г. Всъщност, от данните по делото не се доказва в кой е момента на настъпване на този  юридически факт, а именно – датата на която, според процесуалните правила на АПК и субсидиарно приложимият ГПК, е влязъл в сила съдебният акт при разглеждане жалбата и образуваното по нея административното производство. Обсъждането в тази насока се излага, единствено за изчерпателност, доколкото се касае за наведено фактическо твърдение от прокурора, във връзка с вмененото престъпление и неговата съставомерност, като основание за ангажиране на отговорността на дееца по реда на чл. 78а от НК.

Издадената, невръчена и но не влязла в сила Заповед за прилагане на ПАМ с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг е била изпълнена реално, т.е. приведена в изпълнение едва на 04.03.2019 г., на която дата обвиняемият Г.  е предал – доброволно  притежаваното от него СУМПС, за което има данни в съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП). Видно от неговото удостоверително съдържание  на датата – 04.03.2019 г. на лицето В.Г. е иззето притежаваното СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, свидетелство за регистрация на автомобила и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, във връзка със Заповед за ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг. От тук, доколкото посочената дата е последваща спрямо инкриминираното време на деянието, напълно обосновано се налага фактическия и правен извод, че към този релевантен момент свидетелството му се е намирало в негово държане и фактическа  власт и той е разполагал с него. Т.е. до тогава, вкл. и на посочената дата (04.03.2019 г.)  същото не му е било отнето/иззето в проявление юридическата последица на изтърпяване на наложената ПАМ – временно отнемане на СУМПС, нито е било изисквано предаването му на службата за контрол (ОД МВР – КАТ) и данни за обратното няма и не се събраха по делото. Поради това, безспорно следва да се приеме за установено, към инкриминираната дата на деянието, все още да не е била приведена в изпълнение заповедта за налагане на ПАМ и съответно не е започнало изтърпяването на наложената с нея принудителна админиситративна мярка – временно отнемане на СУМПС. Аналогично твърдение – да не е знаел за това свое задължение поддържа самият обв. В.Г. в обясненията си дадени пред съда, което всъщност и не се опровергава от събраните доказателства в настоящото производство. За изясняване на обсъжданите обстоятелства, допринасят отчасти гласните доказателства – показанията на св. Н.З. и св. Ц.Д., както и обясненията на обвиняемия от които, анализирани в съвкупност помежду си и при съотнасяне с писмените източници, индицира убедително факта на последващо узнаване от негова страна за задължението му, като до момента на спирането му за проверка на 04.03.2019г. на последния не е било указвано – изобщо, нито е търсен лично, за да предаде притежаваното от него СУ МПС. В съответствие с изложените съображения, досежно установените фактически обстоятелства от предмета на доказване, съдът приема за недоказан обективния факт на привеждането в изпълнение на мярката, наложена с процесната Заповед за прилагане на ПАМ,  преди преди 04.03.2019 г., датата на твърдяното престъпно деяние, според внесеното Постановление по чл. 375 НПК. В този смисъл, към инкриминираната дата -посочената, не е  била изпълнена реално, т.е. приведена в изпълнение цитираната Заповед  № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бря за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин, въз основа на свидетелските показания, обективирани в протоколи за разпит от ДП на свидетелите – Н.З., Ц.Д., Д.П., И.П.и А.Р., както и от писмените доказателствени средства находящи се в Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг – Заповед за налагане на ПАМ  с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг (в оригинал и препис) (л.10 от ДП); АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП); Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № 280863043, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП; Решение № 80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на АС – Плевен л.34-39 от ДП и Въззивна жалба против него от 07.03.2019 г. л.16-19 от ДП. Изброените писмени доказателства, част от които приложени в ДП са приобщени  и ценени в съдебната фаза на процеса, на основание чл. 378, ал.2 НПК и по реда на чл.283 НПК. В доказателственото обсъждане се цениха и обясненията на обвиняемия В.Г. дадени непосредствено пред съда.

В доказателствения материал не съществуват особено съществени и непреодолими противоречия, като писмените и гласните доказателства са в корелация помежду си, взаимно се допълват и надграждат, досежно фактите и фактическите данни съдържими се в тях, относими към релевантните признаци на престъплението. Поради това подборното им обсъждане не е необходимо, като за коректност и пълнота на настоящите мотиви, относно писмени източници следва да бъде отбелязано, че те се цениха строго стриктно, съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, лимитирани от вида и естеството на писмения акт и волеизявлението обективирано в него. Извън материализираните обстоятелства от съдържанието, пряко свързани с функцията на съответния документ, в частта на допълнителните отбелязвания  в тях  и/или такива, касаещи правни въпроси, конкретно: влизането в сила на Заповедта за ПАМ, връчването  и привеждане в изпълнение, документите се интерпретираха след съпоставка с  др. писмени доказателства и кредитираните гласни такива, без с това да се  осъществява косвен съдебен контрол. С тези правни съображения, съдът не цени и изключи от доказателственото обсъждане – допълнителните бележки в ръкописен текст направени в Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг.

Кредитираха се изцяло с доверие от съдебния състав, като за обективно верни и правдиви свидетелските показания на св. Н.З. и св. Ц.Д.. С оглед тяхната безпротиворечивост, логичност и правдивото им звучене, както взаимното им допълване и съвкупна корелация, като те кореспондират и не се опровергават по никакъв начин от писмените доказателствени средства, това основанията обуславящи преценката да бъдат възприети за обективно верни и непредубедени.

От правна страна:

При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, в рамките на фактическите твърдения изложени в Постановлението на прокурора, които само  отчасти се потвърдиха в хода на проведеното съдебно следствие и събраните доказателства –писмени и гласни, според  правната им интерпретация и кредитиране(отчасти за едни от тях) по съображенията от предходния абзац на настоящите мотиви, съдът прави следните правни изводи:

Направеното предложение на РП-Червен бряг е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Правният извод в този смисъл се налага, тъй като не е налице първата от материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а именно да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца. Съставът на престъплението, за което обвиняемия е привлечен да отговаря и му е повдигнато обвинение в ДП и който е приет за осъществен в постановлението за прекратяване на наказателното производство с предложение за освобождаване на уличения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е този по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 НК. Поддържаното фактическо обвинение е за това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, в сила от 29.07.2018 г.

Така предявеното и формулирано обвинение не е доказано от обективна страна, досежно един от съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал.3 НК, а именно изтърпяването на принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Поради това и деянието осъществено от обвиняемия се явява обективно несъставомерно, като престъпление с посочената правна квалификация, като същото не разкрива признаците на противоправна престъпна деятелност по смисъла на НК. И това е така, защото от събраните по делото доказателства не само не се установява, но и пряко се опровергава факта на започнало изтърпяването на наложената ПАМ на инкриминирана дата на деянието – 04.03.2019 г. В случая, т.к. се касае за такава – временно отнемане на СУ МПС – документ, удостоверяващ правоспособността на водач на МПС и необходим за правомерното упражняване на тази дейност, изтърпяването на подобна мярка  означава привеждането й в изпълнение, т.е. реализирането реално осъществяване на нейните правни последици, а според вида й това предполага фактическо/физическо изземване и задържане на свидетелството от титуляра и лишаването му по този начин от възможността да си служи с него го ползва, за определен срок – срока на действие на мярката, за който и остава на съхранение в службата за контрол – контролния орган  сектор ПП-КАТ в ОД МВР негов издател, където и се съхранява, в изпълнение на издадената по административен ред Заповед за прилагане на тази ПАМ. Точно тези факти, не се доказаха по делото, а именно те се явяват релевантните, субсумиращи обективния елемент от състава на престъплението – да се изтърпява такава мярка –принудителна, наред с предвидения 2-ри обективен признак – в този срок да се предприема управление на МПС от лицето спрямо което е наложена, в нарушение на същата. Иначе казано престъпния състав на чл. 343в, ал.3 НК предполага приведена в изпълнение и изпълняема, към момента на деянието, такава по вид принудителна административна мярка – за временно отнемане на СУМПС.

Действително, обективно е вярно и като факт безспорно се установи по делото, че против обвиняемия е издадена процесната ЗППАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, на основание чл. 171,т.1,б.”б” ЗДвП, с която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Свидетелството за управление на МПС. Последната не му е била връчена, но той узнал за нея на инкриминираната дата – 04.03.2019 г., когато му е бил съставен АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. и иззета СУМПС. Следователно обвиняемият не е знаел за Заповедта и наложената с нея ПАМ, нещо повече посочените обстоятелства не са достатъчни и не изчерпват изпълнението й, т.е. привеждането й в изпълнение, в контекста на предходните разяснения, разбирано като реализиране – реално  осъществяване на правните, юридическите й последици, изразяващи се във физическо  изземване/отнемане от обвиняемия на издадения му документ за придобита правоспособност на водач (СУМПС), който за срока на действие на мярката се задържа и съхранява от службата за контрол. Напротив, доказаното е обратно, а именно категорично се установи, че едва на 04.03.2019 г., на инкриминираната дата, на която се сочи за извършено престъплението (04.03.2019 г.) СУМПС притежавано от обвиняемия е било предадено и то от него доброволно, по този начин и е иззето фактически от него.

От др. страна, в случая от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен правен извод, обвиняемият да е бил уведомен –лично, с връчването на заповедта за наложената му ПАМ, че следва да предаде притежаваното СУ на полицейските органи. Обратното, няма данни и такива не се събраха по делото, от него да е било изисквано СУМПС и да не го е предал, като разпореждане в този смисъл не се съдържа и в самата  Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг за ПАМ.  Поради което, макар и изпълнима – подлежаща на изпълнение и преди влизането й в сила, по аргумент от чл.172, ал.6 ЗДвП (предвиждащ – изрично предварително изпълнение), същата не е била приведена – реално, фактически в изпълнение. От тук, няма как да е започнало изтърпяването на мярката ПАМ – временно отнемане на СУ, преди датата на инкриминираното деяние – 04.03.2019 г. Още повече, предвид безспорно и категорично доказания обективен факт за доброволно предаване на свидетелството за правоспособност от самия водач, станало по време на проверката на 04.03.2019 г. Именно изтърпяването на ПАМ е релевантния обективен признак за съставомерност на престъпното деяние по чл. 343в, ал.3НК, който в случая не е налице и не се доказа. Следва да бъде отбелязано в допълнение, че конкретното престъпление не е обусловено от влизането в сила на заповедта за ПАМ, т.к. законът допуска предварителното й изпълнение, на основание чл.176, ал.2 ЗДвП по–горе цитираната разпоредба,  което разбиране се налага и от граматическото тълкуване на наказателната норма, с оглед употребената от законодателя  терминология с израза „изтърпяване”, а последното едва ли е самоцелна законодателна техника. И след като не е доказан факта на изпълнението на ПАМ, в юридическия смисъл и значение на изтърпяване на същата, а последното вече се изтъкна свързано е с привеждането, т.е. фактическото приложение и изпълнение на юридическите последици на мярката, към релевантната дата на деянието, закономерно обоснован е правният извод и съдът приема, че не  е започнало изтърпяването на същата. Ето защо, това деяние вменено на обвиняемия за което е привлечен към наказателна отговорност е изначално несъставомерно, по обективен признак, към твърдяната дата на извършването му – 04.03.2019 г. Обвинението се дискредитира и е опровежимо категорично и с оглед обстоятелството – установено също несъмнено от доказателствата, че СУ МПС се е намирало все още у обвиняемия към датата на престъплението, след като самият той го е предал доброволно на полицейските органи, видно от съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. Предвид последното, очевидно до тогава, включително и на инкриминираната дата, същото не е било на съхранение предадено на контролния орган в резултат на изземване или предаването му от титуляра/притежателя му, като последица и проявление от привеждането в изпълнение на Заповед за ПАМ и нейното изтърпяване. Съобразно изложеното до тук, решаващият съдебен състав, формира еднозначно и категорично правния си извод, че към релевантната дата на престъплението – 04.03.2019 г., когато и се установи да е управлявал МПС, не е започнало все още изтърпяването на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, тъй като същото не е било иззето – фактически от обвиняемия, в изпълнение на издадената Заповед на Началника на РУ Червен бряг.

Следва да се отбележи още, че Заповедта за ПАМ не е била в сила към датата на извършване на престъпното деяние (04.03.2019 г.), както неправилно и невярно се твърди в обвинителния акт, макар този факт да е ирелевантен за конкретното обвинение, за което същественото е „изтърпяването”, както бе посочено. А влизането в сила на Заповед за ПАМ, като юридически факт, всъщност е относим към признаците от обективната страна на др. престъпен състав, в частност чл. 343в, ал.2 НК, когато с влизането й в сила водачът би се считал неправоспособен, приравнимо на хипотезите когато не притежава изобщо СУМПС, според обвързващата задължителна съдебна практика по приложението на тази наказателна разпоредба.  По разбиране и убеждение на съдебния състав, именно с оглед този критерий – в сила или респ. невлязла в сила но приведена в изпълнение Заповед за ПАМ, следва да се провежда разграничението между престъпното деяние по ал.3 на чл. 343в и съотв. инкриминираното в ал.2 на същата наказателна норма, като тази воля на законодателя явно и ясно е проявена с регламентирането им в две отделни, самостоятелни престъпления, предвидени и в отделни алинеи на една наказателна разпоредба от особената част на НК, независимо от систематическата връзка между тях, както  и с ал.1 на чл. 343в НК. Всяка от тях обаче инкриминира различно, самостоятелно престъпление.

При това положение  настоящия състав мотивира еднозначен и безспорен извод, че осъщественото деяние  по обективните си признаци не попада във фактически състав на  престъплението по чл.343в, ал.3 НК- управление МПС извършено на 04.03.2019 г., в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, на основание Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг за ПАМ, въведен в предмета на доказване с постановлението на РП. Без да се отрича от съда, че процесната заповед безспорно съществува в правния мир, но същата не е била изпълнена, респ. приведена в изпълнение, поради което и не е породила целените от нея правни последици, към датата на деянието, а именно – да лиши фактически обвиняемия от СУМПС (документ за правоспособността му), като форма на отнемането по административен ред, временно  за указания в нея период от време –срок. Или най-малкото, тези последици не могат да се зачетат във вреда на обвиняемия, в рамките на повдигнатото му обвинение за инкриминирата дата – 04.03.2019 г.  Иначе казано, с така инкриминираните действия на обвиняемия и на процесната дата, не само че не е осъществен престъпния състава на чл. 343в, ал.3, вр.ал.1 НК, а деянието въобще не съставлява престъпление, към този релевантен момент. Евентуално основание за ангажиране на наказателната му отговорност би възникнало при управление на МПС след датата 04.03.2019 г., на която е предал свидетелството си, удостоверяващо правоспособността му на водач, в изпълнение на процесната Заповед за ПАМ. Последното, оставайки извън рамките на формулираното фактическо обвинение, по правилото на чл. 378, ал.3, изр.1-во от НПК, не обвързва съда и  не подлежи на правно обсъждане при решаването по същество. А доколкото не е налице и хипотезата на установени нови фактически положения, дължимо по делото е произнасяне с акт по  съществото на обвинението.

Формираните изводи за липса на съставомерно престъпно деяние по обективен признак, изключват обсъждането му от субективна страна,  с оглед наличието на пряк умисъл, като форма на вина –  изискуема за конкретното престъпление, което е от категорията на формалните такива, на просто извършване, поради което е възможно да бъде извършено сами при пряк умисъл.

След като това е така и по делото не се доказаха по несъмнен начин обективните и субективни признаци на престъпното деяние, по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК, така както са  фактически очертани  в постановлението  на РП за освобождаване от наказателна отговорност и като следствие от това не може да се обоснове и ангажирането на административно-наказателната отговорността на дееца, на основание чл.78а НК, поради което и същият следва да бъде оправдан по настоящото обвинение, съобразно специалното правило на чл.378, ал.4, т.2 НПК.                                                     

            Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Й.Г. – роден на *** ***, с ЕГН **********,***, българин, българско гражданство, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК ЗА НЕВИНОВЕН, за това че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-Червен бряг, в сила от 26.02.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

 

                        Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес за обвиняемия и от съобщението  до Районна прокуратура  пред Окръжен съд-Плевен.                     

                                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

                                  

                                                                                     

           

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 30.04.2019 година

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 79 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК

 

С писмо вх.№ 1327/14.03.2019 г. е внесено Постановление с вх. № 1327/14.03.2019 г. на Районна Прокуратура – Червен бряг, ведно с Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг/, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия В.Й.Г., с ЕГН ********** с адрес: *** от наказателна отговорност за извършено  престъпление по чл.343в, ал. 3 от НК, като му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК, за това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, в сила от 29.07.2018 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.

По внесеното постановление е образувано АНД № 79/2019 год. на Районен съд-Червен бряг.

 С разпореждане на съдия - докладчик е насрочено делото при условията на чл.376 от НПК.

Районна Прокуратура – Червен бряг – редовно призована в процеса, не изпраща процесуален представител в о.с.з.

Обвиняемият В.Й.Г. участва производството – лично, явявайки се  в с.з., редовно призован, както и със свой защитник – адвокат Ц.А. от ПлАК. Същият не се признава за виновен по предявеното обвинение, като оспорва фактическите обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора, в частта досежно знанието за и връчването на инкриминираната ЗПАМ и фактическото изтърпяване на ПАМ. Дава обяснения по делото, като поддържа фактологическа версия, според която СУМПС не му е било реално отнето и се намирало у него, към датата на деянието – 04.03.2019 г. и  самият той го е предал –доброволно. Докато за процесната Заповед за налагане на ПАМ издадена от Началника на РУ –Червен бряг, твърди, че не му е връчена, с което обяснява и своето незнание за забраната да управлява МПС в този период, без да се отрича факта на управлението на автомобил на инкриминираната дата– 04.03.2019 г. В процесуалното време на последната дума, обвиняемият Г. прави повторно изявление за невиновността си, позовавайки се на същите факти (да не е знаел, че книжката му е отнета, тъй като си е била у него, за това и спокойно управлявал автомобила, твърдейки едва по-късно да е узнал за отнемането й – временно, тогава и сам я предал доброволно).

Защитникът на обвиняемия, адвокат Ц.А., застъпва идентична процесуална позиция, оспорвайки изрично фактите по обвинението изложени в постановлението, както и извършването на съставомерно престъпно деяние – изобщо, при възведената правна квалификация. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания за събирани на нови такива в съдебното производство – писмени и гласни. Конкретно оспорените факти са: влизането в сила на 29.07.2018 г. на издадената Заповед за налагане на ПАМ, както изтърпяването – изобщо на тази ПАМ „временно отнемане на СУМПС” за решаване на въпроса за отговорността. В хода на съдебните прения, защитникът – адвокат Ц.А. пледира за постановяване на съдебно решение с което  обвиняемият Г., да бъде признат за невиновен в извършването на престъплението по чл.343в, ал.3 НК и оправдан по това обвинение, с довод същото да не е доказано, от обективна и субективна страна. Поддържат се още, правни аргументи, обосноваващи както обективна несъставомерност на деянието, така и липсата на субективния признак –  умисъл, поради факта на налично у обвиняемия СУМПС към инкриминираната дата и вече последващото му фактическо предаване, чрез доброволно изземване, на основание издадената заповед за ПАМ, вкл. ненадлежното й връчване на лицето и упражнено правото на обжалване на същата. Обсъдени в съвкупността си, същите се интерпретират правно, като разкриващи липса на виновно поведение, предвид отсъствието на съзнавани представи у дееца, че изтърпява принудителна административна мярка, конкретната по вид – временно отнемане на СУМПС, от тук и опровергаващи обвинителната теза.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В.Й.Г. – роден на *** ***, с ЕГН **********,***, българин, българско гражданство, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан (реабилитиран по право, на основание чл. 88а,ал.1,вр.чл.82,ал.1т.5 НК) по данни от справката за съдимост, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК. Същият е правоспособен водач и притежава Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № 280863043, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП, така и според съдържанието на АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5.

На 04.03.2019 г. по време на управление на МПС, обвиняемият В.Г. бил спрян за проверка от полицейски автопатрул – св. ***полицаи от РУ Червен бряг и св. ***– полицаи от ЗЖУ – Плевен, които в този ден изпълнявали служебните си задължения по редовен график за наряд. Автомобилът – лек, марка – „Мерцедес” ЦЛА 220, с рег. ***, се движил по ***, обл. Плевен, пред дом № 1, на което място се осъществило спирането му. Същото това МПС било управлявано лично от обвиняемият В.Г., в качеството му на водач. Времето на спирането било в интервала  между 16.00 -16.15 ч., установимо от съдържанието на писмените доказателствении средства, приложени в ДП (АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП на л.5, с отразен час на извършване на нарушението). В хода на проверката, след изискване от водача Г. на документите –  за правоспособността му, личните и тези на автомобила, той представил СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, талон на автомобила и лична карта. Полицейските служители – свидетелите извършили  служебно допълнителна справка, чрез оперативния дежурен в РУ Червен бряг, от която се установило, че свидетелството за управление на обв. Г. е временно отнето, на основание Заповед за налагане на принудителна административна мярка. При тези фактически обстоятелства и на същата дата, против него бил съставен АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. от св. Р.Р.– Мл. ПИ от РУ Червен бряг, за извършено нарушение по чл. 150А от ЗДвП – управление на автомобил, без да е правоспособен. Актът, индивидуализиран със сериен номер 126206/04.03.2019 г. се изготвил на место в присъствието на  нарушителя – водача, обв. Г., след което надлежно му е предявен и връчен /при отказ/, като той не вписал възражения против изложените фактически констатации от контролните органи. Едновременно със съставянето на АУАН били предадени и се иззели, като веществени доказателства СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, свидетелство за регистрация на автомобила и 2 бр. регистрационни табели на автомобила.

Във връзка с така установеното деяние, против Г. е било образувано и започнало  предварително разследване, водено във форма на Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг. Обективен факт, категорично доказан в настоящото производство с надлежните и годни писмени доказателства,  е издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, с която на обвиняемия В.Й.Г. е наложена принудителна административна на мярка, на основание чл. 171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, а именно – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Същата е издадена до решаване на въпроса за отговорността, по повод на което е издадено, но не влязло в сила НП. Препис от цитираната Заповед за ПАМ, е приложена в ДП (л.10). Връчването на Заповедта за налагане на ПАМ е удостоверено в разписка за връчване, инкорпорирана в самия документ. Видно от разписката, вписаната дата на връчването е 16.08.19 г., липсва подпис на получателя, като е изписан ръкописан текст, че в присъствието на полицейски служители – св. Н.З. и св. Ц.Д., лицето отказва да предаде СУМПС и КТ. Липсва изрично отбелязване, че лицето отказва да получи Заповед за ПАМ. Формално с оглед тези свои реквизити тази разписка е надлежно оформена – датирана и подписана, макар да не удостоверява изрично личното получаване на Заповедта за налагане на ПАМ от нейния адресат – обв. Г., какъвто извод не може да бъде направен категорично при това й съдържание, т.к. този факт (косвено относим към изтърпяването на ПАМ) е оспорен от защитата.

В процесната Заповед за налагане на ПАМ  с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг се приема за дата на влизането й в сила на датата на издаването й – 29.07.2018 г. Също така, на лицевата част, в текста на Заповедта е налице отбелязване, с удостоверително съдържание, конкретно – за не предоставяне на притежаваното СУМПС от лицето („Лицето не представя притежаваното СУМПС”).  Досежно  отразената дата на влизане в сила на издадената Заповед за прилагане на ПАМ, а именно датата на издаването й, същата се твърди и от прокурора във внесеното постановление. Този факт обаче относим към съставомерността на деянието по чл.343в, ал.3 от НК от субективна страна, всъщност не отговаря на обективната действителност и  като факт – обективен и юридически такъв, не се потвърждава от доказателствата събрани в хода на настоящото производство, вкл. и във фаза на предварителното разследване. Става въпрос за липсата на надлежни писмени доказателствени средства, указващи за редовното уведомяване на лицето за издадената З за ПАМ и отнемане на правоспособността му, а оттам и съставомерността на деянието от субективна страна. Предвид така установените фактически данни, категорично се опровергава фактът за наличието на умисъл, посочен от прокурора в Постановлението сезиращо съда и на това основание – явяваща се част от предмета на доказване. Следователно, това фактическо твърдение не отговаря на обективната истина, оставайки напълно опровергано и недоказано в процеса, както и невярно е приетата дата за влизане в сила на самата Заповед за ПАМ – 26.02.2019 г. Видно от приложените в материалите на Решение № 80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на АС – Плевен л.34-39 от ДП и Въззивна жалба против него от 07.03.2019 г. л.16-19 от ДП е, че приетата дата за влизане в сила на самата Заповед за ПАМ – 26.02.2019 г. е невярна. Нещо повече, към инкриминираната дата – 04.03.2019 г. тя още не е била влязла в сила. Поради това, съобразявайки суспензивния и девулативния ефект на подадената жалба, решаващия съдебен състав  приема за безспорно установено, че Заповедта за прилагане на ПАМ  № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, не е била влязла в сила, нито на посочената в нея дата – 26.02.2019 г., нито към датата на извършване на деянието – 04.03.2019 г. Всъщност, от данните по делото не се доказва в кой е момента на настъпване на този  юридически факт, а именно – датата на която, според процесуалните правила на АПК и субсидиарно приложимият ГПК, е влязъл в сила съдебният акт при разглеждане жалбата и образуваното по нея административното производство. Обсъждането в тази насока се излага, единствено за изчерпателност, доколкото се касае за наведено фактическо твърдение от прокурора, във връзка с вмененото престъпление и неговата съставомерност, като основание за ангажиране на отговорността на дееца по реда на чл. 78а от НК.

Издадената, невръчена и но не влязла в сила Заповед за прилагане на ПАМ с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг е била изпълнена реално, т.е. приведена в изпълнение едва на 04.03.2019 г., на която дата обвиняемият Г.  е предал – доброволно  притежаваното от него СУМПС, за което има данни в съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП). Видно от неговото удостоверително съдържание  на датата – 04.03.2019 г. на лицето В.Г. е иззето притежаваното СУМПС № 280863043, контролен талон № 3942838, свидетелство за регистрация на автомобила и 2 бр. регистрационни табели на автомобила, във връзка със Заповед за ПАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг. От тук, доколкото посочената дата е последваща спрямо инкриминираното време на деянието, напълно обосновано се налага фактическия и правен извод, че към този релевантен момент свидетелството му се е намирало в негово държане и фактическа  власт и той е разполагал с него. Т.е. до тогава, вкл. и на посочената дата (04.03.2019 г.)  същото не му е било отнето/иззето в проявление юридическата последица на изтърпяване на наложената ПАМ – временно отнемане на СУМПС, нито е било изисквано предаването му на службата за контрол (ОД МВР – КАТ) и данни за обратното няма и не се събраха по делото. Поради това, безспорно следва да се приеме за установено, към инкриминираната дата на деянието, все още да не е била приведена в изпълнение заповедта за налагане на ПАМ и съответно не е започнало изтърпяването на наложената с нея принудителна админиситративна мярка – временно отнемане на СУМПС. Аналогично твърдение – да не е знаел за това свое задължение поддържа самият обв. В.Г. в обясненията си дадени пред съда, което всъщност и не се опровергава от събраните доказателства в настоящото производство. За изясняване на обсъжданите обстоятелства, допринасят отчасти гласните доказателства – показанията на св. Н.З. и св. Ц.Д., както и обясненията на обвиняемия от които, анализирани в съвкупност помежду си и при съотнасяне с писмените източници, индицира убедително факта на последващо узнаване от негова страна за задължението му, като до момента на спирането му за проверка на 04.03.2019г. на последния не е било указвано – изобщо, нито е търсен лично, за да предаде притежаваното от него СУ МПС. В съответствие с изложените съображения, досежно установените фактически обстоятелства от предмета на доказване, съдът приема за недоказан обективния факт на привеждането в изпълнение на мярката, наложена с процесната Заповед за прилагане на ПАМ,  преди преди 04.03.2019 г., датата на твърдяното престъпно деяние, според внесеното Постановление по чл. 375 НПК. В този смисъл, към инкриминираната дата -посочената, не е  била изпълнена реално, т.е. приведена в изпълнение цитираната Заповед  № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бря за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин, въз основа на свидетелските показания, обективирани в протоколи за разпит от ДП на свидетелите – Н.З., Ц.Д., Д.П., И.П.и А.Р., както и от писмените доказателствени средства находящи се в Досъдебно производство № Д-10/2019 г. по описа на РП – Червен бряг ЗМ № 61/2019 г. на РУ гр. Червен бряг – Заповед за налагане на ПАМ  с № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг (в оригинал и препис) (л.10 от ДП); АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г., приложен в ДП (л.5 от ДП); Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № 280863043, за категориите С, В, АМ и ТКТ, видно от Справка за нарушител/водач – извлечение от АИС- МВР за КАТ прил. л. 6 от ДП; Решение № 80 от 20.02.2019 г. на Втори състав на АС – Плевен л.34-39 от ДП и Въззивна жалба против него от 07.03.2019 г. л.16-19 от ДП. Изброените писмени доказателства, част от които приложени в ДП са приобщени  и ценени в съдебната фаза на процеса, на основание чл. 378, ал.2 НПК и по реда на чл.283 НПК. В доказателственото обсъждане се цениха и обясненията на обвиняемия В.Г. дадени непосредствено пред съда.

В доказателствения материал не съществуват особено съществени и непреодолими противоречия, като писмените и гласните доказателства са в корелация помежду си, взаимно се допълват и надграждат, досежно фактите и фактическите данни съдържими се в тях, относими към релевантните признаци на престъплението. Поради това подборното им обсъждане не е необходимо, като за коректност и пълнота на настоящите мотиви, относно писмени източници следва да бъде отбелязано, че те се цениха строго стриктно, съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, лимитирани от вида и естеството на писмения акт и волеизявлението обективирано в него. Извън материализираните обстоятелства от съдържанието, пряко свързани с функцията на съответния документ, в частта на допълнителните отбелязвания  в тях  и/или такива, касаещи правни въпроси, конкретно: влизането в сила на Заповедта за ПАМ, връчването  и привеждане в изпълнение, документите се интерпретираха след съпоставка с  др. писмени доказателства и кредитираните гласни такива, без с това да се  осъществява косвен съдебен контрол. С тези правни съображения, съдът не цени и изключи от доказателственото обсъждане – допълнителните бележки в ръкописен текст направени в Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг.

Кредитираха се изцяло с доверие от съдебния състав, като за обективно верни и правдиви свидетелските показания на св. Н.З. и св. Ц.Д.. С оглед тяхната безпротиворечивост, логичност и правдивото им звучене, както взаимното им допълване и съвкупна корелация, като те кореспондират и не се опровергават по никакъв начин от писмените доказателствени средства, това основанията обуславящи преценката да бъдат възприети за обективно верни и непредубедени.

От правна страна:

При така приетата за безспорно установена фактическа обстановка, в рамките на фактическите твърдения изложени в Постановлението на прокурора, които само  отчасти се потвърдиха в хода на проведеното съдебно следствие и събраните доказателства –писмени и гласни, според  правната им интерпретация и кредитиране(отчасти за едни от тях) по съображенията от предходния абзац на настоящите мотиви, съдът прави следните правни изводи:

Направеното предложение на РП-Червен бряг е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Правният извод в този смисъл се налага, тъй като не е налице първата от материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК, а именно да е осъществено от обективна и субективна страна престъпление, за което следва да се ангажира наказателната отговорност на дееца. Съставът на престъплението, за което обвиняемия е привлечен да отговаря и му е повдигнато обвинение в ДП и който е приет за осъществен в постановлението за прекратяване на наказателното производство с предложение за освобождаване на уличения от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е този по чл. 343в, ал.3, вр. ал.1 НК. Поддържаното фактическо обвинение е за това, че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, в сила от 29.07.2018 г.

Така предявеното и формулирано обвинение не е доказано от обективна страна, досежно един от съставомерните признаци от състава на престъплението по чл. 343в, ал.3 НК, а именно изтърпяването на принудителната административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Поради това и деянието осъществено от обвиняемия се явява обективно несъставомерно, като престъпление с посочената правна квалификация, като същото не разкрива признаците на противоправна престъпна деятелност по смисъла на НК. И това е така, защото от събраните по делото доказателства не само не се установява, но и пряко се опровергава факта на започнало изтърпяването на наложената ПАМ на инкриминирана дата на деянието – 04.03.2019 г. В случая, т.к. се касае за такава – временно отнемане на СУ МПС – документ, удостоверяващ правоспособността на водач на МПС и необходим за правомерното упражняване на тази дейност, изтърпяването на подобна мярка  означава привеждането й в изпълнение, т.е. реализирането реално осъществяване на нейните правни последици, а според вида й това предполага фактическо/физическо изземване и задържане на свидетелството от титуляра и лишаването му по този начин от възможността да си служи с него го ползва, за определен срок – срока на действие на мярката, за който и остава на съхранение в службата за контрол – контролния орган  сектор ПП-КАТ в ОД МВР негов издател, където и се съхранява, в изпълнение на издадената по административен ред Заповед за прилагане на тази ПАМ. Точно тези факти, не се доказаха по делото, а именно те се явяват релевантните, субсумиращи обективния елемент от състава на престъплението – да се изтърпява такава мярка –принудителна, наред с предвидения 2-ри обективен признак – в този срок да се предприема управление на МПС от лицето спрямо което е наложена, в нарушение на същата. Иначе казано престъпния състав на чл. 343в, ал.3 НК предполага приведена в изпълнение и изпълняема, към момента на деянието, такава по вид принудителна административна мярка – за временно отнемане на СУМПС.

Действително, обективно е вярно и като факт безспорно се установи по делото, че против обвиняемия е издадена процесната ЗППАМ № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг, на основание чл. 171,т.1,б.”б” ЗДвП, с която му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на Свидетелството за управление на МПС. Последната не му е била връчена, но той узнал за нея на инкриминираната дата – 04.03.2019 г., когато му е бил съставен АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. и иззета СУМПС. Следователно обвиняемият не е знаел за Заповедта и наложената с нея ПАМ, нещо повече посочените обстоятелства не са достатъчни и не изчерпват изпълнението й, т.е. привеждането й в изпълнение, в контекста на предходните разяснения, разбирано като реализиране – реално  осъществяване на правните, юридическите й последици, изразяващи се във физическо  изземване/отнемане от обвиняемия на издадения му документ за придобита правоспособност на водач (СУМПС), който за срока на действие на мярката се задържа и съхранява от службата за контрол. Напротив, доказаното е обратно, а именно категорично се установи, че едва на 04.03.2019 г., на инкриминираната дата, на която се сочи за извършено престъплението (04.03.2019 г.) СУМПС притежавано от обвиняемия е било предадено и то от него доброволно, по този начин и е иззето фактически от него.

От др. страна, в случая от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безспорен правен извод, обвиняемият да е бил уведомен –лично, с връчването на заповедта за наложената му ПАМ, че следва да предаде притежаваното СУ на полицейските органи. Обратното, няма данни и такива не се събраха по делото, от него да е било изисквано СУМПС и да не го е предал, като разпореждане в този смисъл не се съдържа и в самата  Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг за ПАМ.  Поради което, макар и изпълнима – подлежаща на изпълнение и преди влизането й в сила, по аргумент от чл.172, ал.6 ЗДвП (предвиждащ – изрично предварително изпълнение), същата не е била приведена – реално, фактически в изпълнение. От тук, няма как да е започнало изтърпяването на мярката ПАМ – временно отнемане на СУ, преди датата на инкриминираното деяние – 04.03.2019 г. Още повече, предвид безспорно и категорично доказания обективен факт за доброволно предаване на свидетелството за правоспособност от самия водач, станало по време на проверката на 04.03.2019 г. Именно изтърпяването на ПАМ е релевантния обективен признак за съставомерност на престъпното деяние по чл. 343в, ал.3НК, който в случая не е налице и не се доказа. Следва да бъде отбелязано в допълнение, че конкретното престъпление не е обусловено от влизането в сила на заповедта за ПАМ, т.к. законът допуска предварителното й изпълнение, на основание чл.176, ал.2 ЗДвП по–горе цитираната разпоредба,  което разбиране се налага и от граматическото тълкуване на наказателната норма, с оглед употребената от законодателя  терминология с израза „изтърпяване”, а последното едва ли е самоцелна законодателна техника. И след като не е доказан факта на изпълнението на ПАМ, в юридическия смисъл и значение на изтърпяване на същата, а последното вече се изтъкна свързано е с привеждането, т.е. фактическото приложение и изпълнение на юридическите последици на мярката, към релевантната дата на деянието, закономерно обоснован е правният извод и съдът приема, че не  е започнало изтърпяването на същата. Ето защо, това деяние вменено на обвиняемия за което е привлечен към наказателна отговорност е изначално несъставомерно, по обективен признак, към твърдяната дата на извършването му – 04.03.2019 г. Обвинението се дискредитира и е опровежимо категорично и с оглед обстоятелството – установено също несъмнено от доказателствата, че СУ МПС се е намирало все още у обвиняемия към датата на престъплението, след като самият той го е предал доброволно на полицейските органи, видно от съставения АУАН бл. № 126206/04.03.2019 г. Предвид последното, очевидно до тогава, включително и на инкриминираната дата, същото не е било на съхранение предадено на контролния орган в резултат на изземване или предаването му от титуляра/притежателя му, като последица и проявление от привеждането в изпълнение на Заповед за ПАМ и нейното изтърпяване. Съобразно изложеното до тук, решаващият съдебен състав, формира еднозначно и категорично правния си извод, че към релевантната дата на престъплението – 04.03.2019 г., когато и се установи да е управлявал МПС, не е започнало все още изтърпяването на ПАМ – временно отнемане на СУМПС, тъй като същото не е било иззето – фактически от обвиняемия, в изпълнение на издадената Заповед на Началника на РУ Червен бряг.

Следва да се отбележи още, че Заповедта за ПАМ не е била в сила към датата на извършване на престъпното деяние (04.03.2019 г.), както неправилно и невярно се твърди в обвинителния акт, макар този факт да е ирелевантен за конкретното обвинение, за което същественото е „изтърпяването”, както бе посочено. А влизането в сила на Заповед за ПАМ, като юридически факт, всъщност е относим към признаците от обективната страна на др. престъпен състав, в частност чл. 343в, ал.2 НК, когато с влизането й в сила водачът би се считал неправоспособен, приравнимо на хипотезите когато не притежава изобщо СУМПС, според обвързващата задължителна съдебна практика по приложението на тази наказателна разпоредба.  По разбиране и убеждение на съдебния състав, именно с оглед този критерий – в сила или респ. невлязла в сила но приведена в изпълнение Заповед за ПАМ, следва да се провежда разграничението между престъпното деяние по ал.3 на чл. 343в и съотв. инкриминираното в ал.2 на същата наказателна норма, като тази воля на законодателя явно и ясно е проявена с регламентирането им в две отделни, самостоятелни престъпления, предвидени и в отделни алинеи на една наказателна разпоредба от особената част на НК, независимо от систематическата връзка между тях, както  и с ал.1 на чл. 343в НК. Всяка от тях обаче инкриминира различно, самостоятелно престъпление.

При това положение  настоящия състав мотивира еднозначен и безспорен извод, че осъщественото деяние  по обективните си признаци не попада във фактически състав на  престъплението по чл.343в, ал.3 НК- управление МПС извършено на 04.03.2019 г., в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, на основание Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на Началника на РУ-Червен бряг за ПАМ, въведен в предмета на доказване с постановлението на РП. Без да се отрича от съда, че процесната заповед безспорно съществува в правния мир, но същата не е била изпълнена, респ. приведена в изпълнение, поради което и не е породила целените от нея правни последици, към датата на деянието, а именно – да лиши фактически обвиняемия от СУМПС (документ за правоспособността му), като форма на отнемането по административен ред, временно  за указания в нея период от време –срок. Или най-малкото, тези последици не могат да се зачетат във вреда на обвиняемия, в рамките на повдигнатото му обвинение за инкриминирата дата – 04.03.2019 г.  Иначе казано, с така инкриминираните действия на обвиняемия и на процесната дата, не само че не е осъществен престъпния състава на чл. 343в, ал.3, вр.ал.1 НК, а деянието въобще не съставлява престъпление, към този релевантен момент. Евентуално основание за ангажиране на наказателната му отговорност би възникнало при управление на МПС след датата 04.03.2019 г., на която е предал свидетелството си, удостоверяващо правоспособността му на водач, в изпълнение на процесната Заповед за ПАМ. Последното, оставайки извън рамките на формулираното фактическо обвинение, по правилото на чл. 378, ал.3, изр.1-во от НПК, не обвързва съда и  не подлежи на правно обсъждане при решаването по същество. А доколкото не е налице и хипотезата на установени нови фактически положения, дължимо по делото е произнасяне с акт по  съществото на обвинението.

Формираните изводи за липса на съставомерно престъпно деяние по обективен признак, изключват обсъждането му от субективна страна,  с оглед наличието на пряк умисъл, като форма на вина –  изискуема за конкретното престъпление, което е от категорията на формалните такива, на просто извършване, поради което е възможно да бъде извършено сами при пряк умисъл.

След като това е така и по делото не се доказаха по несъмнен начин обективните и субективни признаци на престъпното деяние, по чл.343в, ал.3, вр.ал.1 НК, така както са  фактически очертани  в постановлението  на РП за освобождаване от наказателна отговорност и като следствие от това не може да се обоснове и ангажирането на административно-наказателната отговорността на дееца, на основание чл.78а НК, поради което и същият следва да бъде оправдан по настоящото обвинение, съобразно специалното правило на чл.378, ал.4, т.2 НПК.                                                     

            Водим от гореизложеното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а от НК, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Й.Г. – роден на *** ***, с ЕГН **********,***, българин, българско гражданство, разведен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК ЗА НЕВИНОВЕН, за това че на 04.03.2019 г. около 16:15 часа в ***, управлявал моторно превозно – лек автомобил ***, в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № 18-0374-000195/29.07.2018 г. на РУ-Червен бряг, в сила от 26.02.2019 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

 

                        Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес за обвиняемия и от съобщението  до Районна прокуратура  пред Окръжен съд-Плевен.                     

                                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: