№ 1050
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120204812 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от „..., против Наказателно постановление
№ 552829-F582201/19.01.2021 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.
31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. ...,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
При проверка на дейността на дружеството, на 30.11.2020 г., в 17:45 ч., в заложна
къща „...“, находяща се в гр. Бургас, ул. ..., стопанисвана от жалбоподателя, и след
представени обяснения от управителя ... на 08.12.2020 г., е установено, че за извършена
операторска грешка при маркиране на сума за плащане в брой чрез ФУ в обекта в размер на
1
10500 лева и издаден ФКБ № 047912/06.07.2020 г., не е документирана сторно операция,
чрез монтирано и работещо в обекта ФУ до седмо число на месеца, следващ месеца в който
е допусната грешката.
За извършената проверка е съставен протокол от 30.11.2020 г.
При тази фактическа обстановка на 08.12.2020 г. е издаден АУАН, а на 19.01.2021 г. е
издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице,
видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от
компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по несъмнен
начин, че вмененото нарушение е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредбата, сторно операцията при
операторска грешка се извършва до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който е
допусната грешката. Сторно операция при връщане или рекламация на стока или при
намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или
частично в брой на заплатената от клиента сума. Когато възстановяването на сумата се
извършва чрез предоставяне на ваучер или други заместващи парите платежни средства, се
извършва сторно операция, след което се отразява продажбата на ваучер или заместващите
парите платежни средства.
В случая не е издаден документ от фискалното устройство за извършена сторно
2
операция, като е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от Наредбата. Нарушението се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Показанията на св. Т.Л., която е участвала при проверката, са последователни и логични, и
се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена проверка, поради което съдът
ги кредитира с доверие.
Съдът счита, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното
нарушение като "маловажен случай". Конкретният случай не се отличава с нищо от
останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 от ЗАНН би било необосновано.
Съдът намира обаче, че въпреки правилното установяване на нарушението,
неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да
се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда за конкретно нарушение на юридическо
лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, да се
налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2 на чл. 185 ЗДДС,
извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. По делото
липсват доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват
посочени конкретни обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този
размер на санкцията. Наложената в случая санкция в размер 1000 лв., по мнение на
настоящия състав, се явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и
тежестта на нарушението. Предвид изложеното НП следва да се измени в частта му относно
размера на наложеното наказание, като според настоящия състав адекватно на извършеното
деяние и степента на обществена опасност на нарушителя се явява наказание "имуществена
санкция" в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение №
3/08.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление
съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
3
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 552829-F582201/19.01.2021 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя „..., е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 1000 лв. на 500
(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „..., да заплати в полза на ЦУ на НАП - гр. София, възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4