РЕШЕНИЕ
№ 12202
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110118469 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
срещу Столична община.
Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.11.2020 г. в гр. София, ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ в района на кръстовището с ул. „Поп Груйо“ е л.а. „Мерцедес
С 560“ с рег. № ......... е попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което е бил увреден. При ищеца в качеството
му на застраховател по договор за застраховка „Каско“ /полица № *******/,
сключен със собственика на увредения автомобил, е била образувана щета №
10020030123918. От страна на застрахователя е била определена сумата от
2 620, 09 лв. застрахователно обезщетение, погасена чрез плащания (1 937, 72
лв. + 682, 37 лв.). Счита, че с погасяване на задължението за
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника, който има задължението да стопанисва и поддържа процесния
пътен участък – за застрахователното обезщетение в размер на 2 620, 09 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 10 лв. или общо за сумата от 2 630, 09
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 2 630, 09 лв., представляваща регресно вземане по
образуваната при него щета, едно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата 980, 53 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 30.03.2022 г. – 30.03.2025 г. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Столична община, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва настъпването на щетите в причинна връзка с твърдения
механизъм. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на автомобила.
Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес С
560“ с рег. № ......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ /полица № *******/.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
12.11.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователно
събитие, а именно – че водачът е карал по ул. „П. Георги Кюмюрджиев“,
попаднал е в шахта и е балонирал предна дясна гума.
Образувана е щета № ************, по която са съставени калкулация
и опис-заключение по щета.
Безспорно е между страните, че процесният пътен участък се стопанисва
от ответника.
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при
следния механизъм: на 12.11.2020 г. около 09:45 часа в гр. София л.а.
„Мерцедес С 560“ с рег. № ********** се движи по ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ в посока към ул. „Поп Груйо“ и срещу бл. 10, вх. Г попада в
шахта, намираща се на пътното платно, в причинна връзка с което са му
нанесени щети – по предна дясна гума и джанта. Стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 2 466 лв.
Обичайните ликвидационни разноски са в размер на сумата 15 лв.
Вещото лице е уточнило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че автомобилът е
отремонтиран в сервиз на „Силвър Стар“, който е официален сервиз на
марката и там и гумата е по-скъпа, а по т. 3 от заключението стойността е по
средни пазарни цени. Смятаната е в „Силвър Стар“, а самата цена на гумата е
в „Радиал“. По фактура стойността на детайлите е 2 127, 71 лв. без ДДС, а по
средни пазарни цени е 2 041 лв. – има разлика в стойността на детайлите.
Вещото лице е посочило, че няма данни за техническото състояние на
автомобила преди настъпване на произшествието. Няма данни детайлите да са
били увредени, но най-вероятно не са били, тъй като с увредена гума
превозното средство няма как да достигне мястото на събитието. Увреждането
е на гума и джанта. Гумата е за подмяна и категорично трябва да бъде
сменена. Ако е била с балон, може да се придвижва, но не е безопасно.
Твърдяната неравност е шахта с размер около 30 – 40 см. Има два варианта за
увреждането – може да бъде от капака на шахтата да е разместен, а във втория
случай – да е повдигнат. Процесните увреждания може да настъпят и при друг
2
механизъм – покачване върху бордюр, минаване през пресечена местност,
всякакво съприкосновение с твърд предмет върху или извън пътното платно.
По делото няма данни за друг механизъм освен процесния, който е отразен в
заключението.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. Д. В., която депозира показания, че
си спомня през 2020 г. да е участвал в инцидент в гр. София, ж.к. „Левски Г“,
при управление на л.а. „Мерцедес С 560“ с рег. № *****, когато е попаднал в
шахта, разположена в края на платното, и си е увредил гумата. Заявява, че
самата шахта отстрани е била отворена, а асфалтът около нея е бил изронен;
че шахтата е имала капак, била е квадратна с решетки и отстрани цялата е
била изронена, вследствие на което гумата му е била увредена, образувал се е
балон. Депозира показания, че е минавал покрай едно училище и с дясната
гума е минал през шахтата, която не е била обозначена по някакъв начин.
Заявява, че автомобилът е бил отремонтиран.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застрахова (в т.ч. „Каско“), по силата на
което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, отговорност
на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в
качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от
физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и
обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент, които в случая са налице с оглед ангажираните
по делото писмени, гласни доказателства и заключението на АТЕ.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, разпитан е водачът на автомобила – М. Д. В.,
прието е заключение на АТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по
изслушаната АТЕ, причинените на автомобила щети са в причинна връзка с
процесното ПТП.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото
3
доказателства се установява попадането на автомобила в шахта на платното за
движение, в причина връзка с което на последния са нанесени щети. Липсата
на съставен протокол за ПТП не променя горния извод, доколкото в
настоящото производство са ангажирани гласни доказателства – разпитан е
водачът на автомобила, чиито показания кореспондират на ангажираните
писмени доказателства, и е изслушана АТЕ. Ангажираните по делото
доказателства безпротиворечиво установяват настъпването на щети в
причинна връзка с произшествие, представляващо покрит риск по
застраховката.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата (ЗП)
общинските пътища са публична общинска собственост, като ремонтът и
поддържането им се осъществяват от общините. В чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. с § 7,
ал.1, т.4 ЗМСМА, е регламентирано, че собственик на улицата е общината,
като на основание чл.11, ал.1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия
стопанин. В чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, като службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на това
следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците на територията на Столична община, включително да не
допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по тях. Ответникът
изпълнява тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или
други лица, на които е възложил изпълнението на тези свои задължения и
носи обективна гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или
бездействия на лицата, натоверани с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответноотт населено място
/решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І ТО/.
В настоящия случай се установи, че автомобилът е попаднал в шахта на
пътното платно, собственост на ответника. Последният не е изпълнил
задължението си, произтичащо от чл.13, ал.1 ЗДвП да предупреди
участниците в движението за опасности по пътя, каквато е наличието на
пътното платно на шахта с изронен около нея асфалт, като постави
необходимите средства за сигнализиране. Ето защо, следва да се приеме, че с
бездействието си за сигнализиране на същата е причинил на застрахованото
при ищеца лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди
не са резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от
неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се
ангажира на основание чл.49 ЗЗД.
4
По изложените съображения следва да се приеме, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане.
В доказателствена тежест на ответника е да установи своевременно
релевираното с писмения отговор възражение за съпричиняване, в който
смисъл е и докладът на делото. В хода на производството същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
Причинените на увредения автомобил щети към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлизат на сумата
2 466 лв. съгласно заключението на АТЕ, която е в размер, по-малък от
изплатеното застрахователно обезщетение – 2 620, 09 лв.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече,
от колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
В полза на застрахователя е възникнало регресно вземане за сумата от
общо 2 476 лв. (2 466 лв. + ликвидационни разноски в твърдяния от ищеца
размер от 10 лв.).
От страна на ответника е заявено възражение за давност, във връзка с
което съдът намира следното:
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните суброгационни
искове на застрахователя съществува задължителна практика, обективирана в
т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава непротиворечиво и в
постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 178 от 21.10.2009
г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д.
№ 455/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. №
356/2008 г., I ТО, решение № 2 от 02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС, II
ТО; решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО;
решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, І ТО и др. С
посочената съдебна практика е разяснено, че регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече
от момента, в който застрахователят, съответно Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая изплащането на застрахователното обезщетение е станало с
два превода – от 21.12.2020 г. и 23.12.2020 г., предвид което към момента на
предявяване иска – 31.03.2025 г. погасителната давност не е изтекла, а
възражението се явява неоснователно.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата 2 476
лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 2 630, 09 лв.
5
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забавата
на длъжника, както и че мораторната лихва е в размер на исковата сума.
Установи се наличието на главен дълг, с оглед прието от съда по иска по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана с вх. № от 13.01.2021
г., с която е предоставен 7-дневен срок за плащане, изтекъл на 20.01.2021 г., с
оглед на което от 21.01.2021 г. ответникът е в забава. При това положение и
при спазване принципа на диспозитивното начало за заявения исков период
30.03.2022 г. – 30.03.2025 г. в полза на ищеца е налице вземане за мораторна
лихва в размер на сумата 923, 09 лв., определена по реда на чл.162 ГПК
посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за давност,
във връзка с което съдът намира следното:
Вземането за мораторна лихва се погасява с изтичането на 3-годишна
давност по арг. от чл.111, б. „в“ ЗЗД. Исковата молба е подадена на 31.03.2025
г., с оглед на което погасено по давност се явява единствено вземането за
30.03.2022 г.
Непогасено по давност е вземането за периода 31.03.2022 г. – 30.03.2025
г. в размер на сумата 922, 40 лв., определен по реда на чл.162 ГПК
посредством електронен лихвен калкулатор на НАП.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата 922, 40
лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 980, 53 лв., както и за един
ден от исковия период – 30.03.2022 г.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8
ГПК, сумата 653, 32 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 5, 88 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 476 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
6
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
10020030123918 във връзка с ПТП, настъпило на 12.11.2020 г. в гр. София,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г. до
окончателното изплащане;
сумата 922, 40 лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.03.2022 г. – 30.03.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 2 476 лв. до пълния
предявен размер от 2 630, 09 лв., както и иска за мораторна лихва за сумата
над 922, 40 лв. до пълния предявен размер от 980, 53 лв. и за периода –
30.03.2022 г.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ********* да заплати ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК,
сумата 653, 32 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
ГПК, сумата 5, 88 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7