Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19.12.2018 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2055
по описа за 2015 г. и като обсъди:
Производство по
извършване на делбата.
С решение №
182/26.05.2016 г. по настоящото дело е допусната делба на правото на
собственост върху следната недвижима вещ/недвижим имот: СОС с идентификатор 00702.519.31.1.3 по
КК и КР на Асеновград, с адрес на имота Асеновград, ул. „Хр.Ботев“ № 12,
бл.“Станимака“, вх.Г, ет.2, ап.12, които обект се намира в сграда 1,
разположена с ПИ с идентификатор 00702.519.31, с предназначение на обекта
жилище, апартамент, с площ 106.73 кв.м., ведно с избено помещение № 36,
таванско помещение № 36 и 2.713 % ид.ч.от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта
00702.519.31.1.1, над обекта 00702.519.31.1.5, при следните квоти: ¼
ид.ч. за Н.Н.Г., ¼ ид.ч. за А.Н.А. и ½ ид.ч. за П.Н.Б..
Съделителката П.Б.
твърди, че в допуснатият до имот е извършила ремонт, касаещ ползването и
поддръжката на същия на стойност 11591.73 лева. Претендираната сума е формирана
от стойността на труда и материалите, вложени в извършените ремонти на имота, в
периода от 2012 г. до 2015 г. включително, със цел запазването му и осигуряване възможността да се ползва по
неговото предназначение /тъй като жилището е старо – построено през 1973 г./, в
което от построяването не са извършвани никакви ремонти. Това е наложило
извършването на основен ремонт на: банята, тоалетната, коридора, спалнята и детската. Съделителкакта
Б. твърди, че всички ремонти и подобрения са довели да съхраняване на имота,
както че със същите се е увеличила значително стойността му. Освен това твърди,
че е сменила дограмата в апартамента, за което е заплатила сумата 4650 лева, а
за труд за целия ремонт е заплатила сумата 3000 лева. Това се наложило поради лошото състояние на
старите такива, които се рушали, поради което извършените от него разходи
съставляват необходими разноски за запазване на общата вещ.
Ето защо и на основание чл.346 от ГПК
във връзка с чл. 72 от ЗС моли съделителите Н.Г. и А.А., да бъдат осъдени да и
заплатят сумата от по 2 897.93 лева, съобразно квотите им от
съсобствеността.
Съделителят Н.Г. е
предявил претенции по сметки на осн.чл.346 от ГПК във връзка с чл.31 от ЗС,
като моли да бъде обезщетен със сумата 2783.75 лева, за ползването на
апартамента, от което е бил лишен от датата на подаване на ИМ – 16.12.2015 г.,
което парично обезщетение съответства на ¼ ид.ч. от средния пазарен наем
за имота.
Съделителите не са
предявили претенция на основание чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота, в
първото по делото с.з. по извършване на делбата.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Страните не са
доказали възможността допусния до делба СОС да се раздели на повече от един
дял.
Делбата не може да
бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и
теглене на жребий, нито чрез разпределяне на на основание чл. 353 от ГПК, тъй
като дяловете на страните не са равни.
След като имотът
са неподеляем и не може да бъде възложени в дял на някоя от страните или пък да се състави
разделителен протокол, то е налице хипотезата на чл. 348 от ГПК, съгласно която
извършването на делбата следва да стане с изнасянето на имота на публична
продан. Сумата, получена от проданта следва да се разпредели между съделителите
съобразно квотите им.
В съдебно
заседание на 09.05.2018 г. ищецът Н.Г. е предявил претенции по сметки, да бъде
обезщетен за ползването на апартамента, от което е бил лишен. В съдебно
заседание на 27.09.2018 г. съделителката П.Б. предаде 2 бр. ключове от входната
врата на апартамента на съделителя Н.Г..
От показанията на
свидетеля Николай Янков Колев, които съдът кредитира се установява, че същия е
извършил ремонт в апартамента на П. преди 3-4 години. При започване на ремонта свидетелят е
констатирал, че от 60-те или 70-те години, от построяването на същия в него
нищо не е ремонтирано. Свидетелят е
извършил ремонт на: спалнята, детската стая, коридора, тоалетната и
банята. Банята била в окаяно състояние,
имало течове, плочките били спукани и затова се наложили изкъртване на цялата
баня до тухла. След това е била подменена ВиК инсталацията, поставен е нов
водомер, измазан е хастар, поставени ни са нови плочки, тавана е направен с
гипсокартон и са монтирани нови душове и бойлер, след което е шпакловано и
боядисано. Тоалетната също е изкъртено до тухла, измазана е, поставени са
плочки, тавана е направен с гипсокартон, поставени са нови лампи, тоалетна – моноблок
и е измазана. На коридора, спалнята и детската е поставен също гипсокартон,
същите е шпакловани и боядисани. По същото време е сменяна дограмата в
апартамента – тъй като старите прозорци са били изгнили, а свидетелят е обърнал
около прозорците. На пода в стаите е имало стар паркет/в много лошо състояние,
които са изциклили, фугирали и лакирали. За всичките материали и труда е
заплатила П., същата е дала 3000 лв. на свидетеля за ремонта/труда на
апартамента.
От показанията на
свидетелят Костадин Стоянов Хаджиниколов, които съдът кредитира се установява,
че същия е монтирал нова ПВЦ дограма в апартамента на П., преди 3-5 години.
Свидетелят е демонтирал старата дограма, която била дървена и в окаяно
състояние. П. е заплатила на свидетеля сумата 4500 лв. за демонтаж на старата и
монтаж на новата дограма, като в апартамента е останала само една стая със
стара дограма.
От показанията на
свидетелката Елена Мишова Гарванова – съпруга на Н.Г., които съдът кредитира се
установява, че тя е ходила в апартамента последно през 2010 г., след това през
2015 г. П. ги е завела в апартамента – за им покаже какви ремонти/подобрения е
направила. П. не е искала съгласие от съделителите, преди да започне ремонта,
никои от тях не е давал пари за ремонта.
От приетото по
делото заключение на вещото лице М.М., което съдът кредитира като компетентно
изготвено се установява, че пазарната стойност на СОС с КИ 00702.519.31.1.3 е
82 00 лева, а разпределението по квоти: по ¼ ид.ч. за Н.Г. и А.А. – по
20 500 лв., ½ ид.ч. за П.Б. – 41 000 лв. Стойността на извършените
ремонти и подобрения – 11 495 лв., увеличената стойност от ремонти и
подобрения – 15 800 лв., пазарната стойност на наема – 11 135 лв.
Разпределението на квотите на наема: по
¼ ид.ч за Н.Г. и А.А. – по 2 783.75 лв., а ½ ид.ч. за П.Б. –
5 567.50 лв.
По претенцията на П.Б.: Съгласно
чл.30 от ЗС всеки съделител участва в ползите и тежестите на общата вещ,
съразмерно с частта си. Съгл.чл.72 от ЗС всеки добросъвестен владелец може да
иска за подобренията, които е направил,
сумата с която се е увеличила стойностна на вещата вследствие на тези
подобрения, може да иска да му заплатят необходимите разноски, които е направил
за запазване на веща. Притежавата от Бетя Б. част в съсобствеността е ½
ид.ч., а на Н.Г. и А.А. – по ½ ид.ч. Претенцията на Бетя Б. е за сумата
11591.73 лева /по 2 897.93 лева за двамата ответници/, представляваща
извършени в имота ремонти и подобрения, с които се е запазил същия за
използването му по предназначение. Увеличената стойност на имота по
смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗС
представлява разликата между цената на имота като цяло към момента на
постановяване на съдебното решение и цената, която той би имал към същата дата,
ако подобренията не бяха направени. От приетото заключение на вещото лице се установява, че стойността на
извършените ремонти и подобрения е 11 495 лв., а увеличената стойност от
ремонти и подобрения – 15 800 лв., или тази претенция е основателна за
сумата 11 495 лева. Ето защо Н.Г. и А.А., следва да бъдат осъдени да
заплатят на П.Б. сумата от по 2 873.75 лв., съобразно дяловете си в
съсобствеността, а до пълния размер от 2 897.93 – или за разликата от 24.18
лева претенциите следва да бъдат отхвърлени. От датата на която
са предявени претенциите по сметките – 09.05.2018 г. се дължи законната лихва
върху описаните по-горе главници до окончателното им заплащане.
Пълномощника на ищеца Н.Г. – адв.Ц. е заявила в съдебно заседание, че
„ще направи възражение за давност“,
както че тази претенция на П.Б. е погасена по давност. На първо място: такова възражение по делото, в предвидения по
ГПК срок не е депозирано, а претенцията
не е погасена по давност, тъй като П.Б. е „владелец на имота“. Давността
започва да тече от момента на прекъсване на същата, със завеждане на ИМ, по иска с правно основание чл.124 ГПК –
12.03.2013 г., а претенцията е депозирана преди изтичане на 5 годишния
давностен срок.
По претенцията на Н.Г.: Съгласно чл.31
от ЗС: „Всеки съделител може за си служи с общата вещ, съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея, според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване“. От Н.Г. не са ангажирани
доказателства/писмено поискване за ползване на имота или за заплащане на наем:
нито с ИМ, нито с нотариална покана, такова е направено в с.з. на 09.05.2018 г.
Видно от заключението на вещото лице пазарната стойност на наема за периода
от 16.12.2015 г. до 27.09.2018 г. е 11
135 лв. – или по 332 лв. на месец, но тъй като претенцията е заявена в с.з. на
09.05.2018 г., то същата ще следва да се уважи за сумата 498 лева –
съответстваща на ¼ ид.ч. от 1992 лева /целия наем/ за периода от
09.05.2018 г. до 30.10.2018 г. Ето защо П.Б., следва да бъде осъдена да заплати
на Н.Г. сумата от по 498 лв., съобразно дяла му в съсобствеността, а до пълния
размер от 2 783.75 лв.– или за разликата от 2 285.75 лева претенциите следва да бъде отхвърлена.
Пазарната стойност
на допуснатия до делба имот е определена със заключението на вещото лице М. в
размер на 82 000 лева. С оглед на това и квотите на страните в съсобствеността,
всяка една от тях следва да бъде осъдена да заплати държавна такса, по
извършване на делбата в размер на 4% върху стойността на дела си, или Н.Г. и А.А.
дължат по 820 лева, а П.Б. 1640 лева. Освен
това съделителят Н.Г. дължи държавна такса по уважената претенции по сметки в
размер на по 19.92 лева, а П.Б. сумата 229.90 лева също по уважената претенция
по сметки.
Поради липса на
претенции и доказателства за направени по делото разноски (както и списък за разноски), съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следната недвижима вещ/имот: СОС с
идентификатор 00702.519.31.1.3 по КК и КР на Асеновград, с адрес на имота
Асеновград, ул. „Хр.Ботев“ № 12, бл.“Станимака“, вх.Г, ет.2, ап.12, които обект
се намира в сграда 1, разположена с ПИ с идентификатор 00702.519.31, с
предназначение на обекта жилище, апартамент, с площ 106.73 кв.м., ведно с
избено помещение № 36, таванско помещение № 36 и 2.713 % ид.ч.от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж няма, под обекта 00702.519.31.1.1, над обекта 00702.519.31.1.5, като получената от проданта сума се
разпредели между съделителите, съобразно квотите им в съсобствеността, а именно за: Н.Н.Г., ЕГН ********** *** – 1/4
ид.ч., за А.Н.А., ЕГН ********** *** – 1/4 ид.ч. и П.Н.Б., ЕГН ********** ***
V-ти конгрес, бл.5, вх.Б, ет.1 – 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА Н.Н.Г., ЕГН ********** ***, да заплати
на основание чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 72 от ЗС, на П.Н.Б., ЕГН **********
*** V-ти конгрес, бл.5, вх.Б, ет.1, сумата от 2873.75 лева (две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи ¼
ид. част от общата стойност 11 495 лева, на извършените необходими разноски/ремонти
за делбения имот СОС с
идентификатор 00702.519.31.1.3, със цел запазване на същия и използването му по
предназначение, изразяващи се в смяна на: съществуващата дограма на
прозорците, осъществяване
цялостен ремонт в банята, тоалетната, коридор, спалня и детска стая, ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния предявен размер от 2897.93 лв. – или за разликата от
24.18 лева.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********
***, да заплати на основание чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 30, ал.3 от ЗС, на П.Н.Б., ЕГН ********** *** V-ти
конгрес, бл.5, вх.Б, ет.1, сумата от 2873.75
лева (две хиляди осемстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки), представляващи ¼ ид. част от общата стойност 11
495 лева, на извършените необходими разноски/ремонти за делбения имот СОС с идентификатор 00702.519.31.1.3,
със цел запазване на същия и използването му по предназначение, изразяващи се в смяна на: съществуващата дограма на прозорците, осъществяване цялостен ремонт в
банята, тоалетната, коридор, спалня и детска стая, ведно със законната лихва от 09.05.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния предявен размер от 2897.93 лв. – или за разликата от
24.18 лева.
ОСЪЖДА П.Н.Б., ЕГН ********** *** V-ти
конгрес, бл.5, вх.Б, ет.1 да заплати на Н.Н.Г., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 346 от ГПК във връзка с чл. 31 от ЗС, сумата от 498 лева (четиристотин деветдесет и осем), представляваща ¼
ид.ч. от пазарния наем на СОС с идентификатор 00702.519.31.1.3, за ползването от
които е бил лишен за периода от 09.05.2018 г. до 30.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния предявен размер от 2 783.75 – или за разликата от 2 285.75 лева.
ОСЪЖДА П.Н.Б., ЕГН ********** *** V-ти конгрес, бл.5, вх.Б,
ет.1, да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград, държавна такса по
извършване на делбата в размер на 1640
лева (хиляда шестотин и четиридесет) и държавна такса по уважените претенции
по сметките в размер на 229.90 лева
(двеста двадесет и девет лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА Н.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд – Асеновград, държавна такса по извършване на делбата в размер на 820 лева (осемстотин и двадесет) и
държавна такса по уважените претенции по сметките в размер на 19.92 лева (деветнадесет лева и
деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на
Районен съд – Асеновград, държавна такса по извършване на делбата в размер на 820 лева (осемстотин и двадесет).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: