Решение по дело №583/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Ф. А. К. от гр. Русе против заповед № РД-01-1074 от 18.04.2024 г., издадена от заместник-кмета на община Русе по УТ, с която на жалбоподателката, в качеството й на извършител, е наредено да премахне незаконен строеж категория пета: „Две пристройки към жилищна сграда“ с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с административен адрес: ж.к. „Родина ІІІ“, ул. „Босилеград“ № 21, гр.Русе.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че същата не е мотивирана, че описаният в заповедта обект не отговаря на фактическото положение.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски.

Ответникът в производството – заместник-кмет на община Русе, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Ф. А. К., в качеството й на извършител, да премахне незаконен строеж категория пета: „Две пристройки към жилищна сграда“ с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с административен адрес: ж.к. „Родина ІІІ“, ул.„Босилеград“ № 21, гр. Русе (л. л. 11 - 14 от преписката).

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – инвестиционен проект и разрешение за строеж, което определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от община Русе констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г. (л. л. 25 - 29 от преписката), както и с оглед всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства, е приел за установено и безспорно доказано следното:

В писмо вх. № 53-09-4 от 11.01.2023 г. с приложена към него докладна записка на организатор „Домоуправление“ при ОП „Управление на общински имоти“ до зам.-кмет по УТ при община Русе се съдържа информация за това, че при посещение на общински жилищен имот - къща, находящ се на адрес: гр.Русе, ул. „Босилеград“ № 21, за който е съставен АЧОС № 3881/17.06.2002 г. и в който със заповед № РД-01-4019/06.12.2022 г. на кмета на община Русе са настанени Ф. А. К. - титуляр и В. Ю. Ю., служители на ОП „Управление на общински имоти“ Русе установили, че към основната сграда има изградени пристройки, извън описаните помещения в акта за общинска собственост, на които следва да се определи статута. Констатациите са документирани в приложения към писмото снимков материал. Писмото съдържа искане да бъдат възложени съответните проверки за установяване законността на изградените пристройки към общински жилищен имот на ул. „Босилеград“ № 21, гр. Русе (л. л. 85 – 110 от преписката). По повод на така постъпилите данни, от служители в отдел СК към дирекция ИСИК при община Русе е извършена проверка, при която се установило следното:

ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе е собственост на Община Русе, съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за общинска собственост във връзка с § 42 от ПЗР и АЧОС № 3881 от 17.06.2002 г. (л. 82 от преписката).

Възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията е Община Русе.

Строежът е извършен от Ф. А. К. през 2013 г. - 2015 г., съгласно информация, дадена с писмо вх. № 302 от 16.03.2023 г. (л. 85 от преписката) и декларации, представени с писма № 53-09-4#3 от 10.05.2023 г. (л. 55 от преписката) и № 53-09-4#5 от 13.11.2023 г. (л. 34 от преписката).

Строежът представлява две пристройки, описани по следния начин:

• Пристройка (Пристройка № 1), намираща се югозападно от жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, която е изпълнена със смесена конструкция - метални и дървени профили и зидария с монтирана PVC дограма. Същата е с неправилна форма и приблизителни размери в план: ширина около - 3, 0 м, дължина около - 3, 3 м и височина около - 3, 4 м. Чрез премахване на подпрозоръчен зид, постройката е свързана функционално към основната сграда, обособявайки нова стая за жилищни нужди. Пристройката е покрита с битумни керемиди.
• Пристройката (Пристройка № 2), намираща се северно на жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, е изпълнена с дървена носеща конструкция и OSB плоскости. Същата е функционално свързана към жилищната сграда, обособена е като стая за живеене. Обектът е с неправилна форма в план, с приблизителни максимални размери: широчина - 2, 4 м, дължина - 4, 5 м, височина - 2, 5 м, като същата е покрита с мушами и найлони.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Приели са, че строежът е V (пета) категория, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Установено е, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение за строеж) и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и ЗУТ.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели още, с изграждането му е допуснато нарушение и на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строежът е изграден в имот, общинска собственост, без да има учредено право на надстрояване или пристрояване на съществуващата сграда.

При тези данни е направено заключение, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа – инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по действащите правила и нормативи.

Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че е изграден през периода 2013 - 2015 г., съгласно информация, дадена с писмо вх. № 302 от 16.03.2023 г. и декларации, представени с писма № 53-09-4#3 от 10.05.2023 г. и № 53-09-4#5 от 13.11.2023г. и няма отстъпено право на строеж за описаната част от имота.

Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Съставеният констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. 20 и л. 23 от преписката).

По същия в законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 53-09-4#8 от 28.12.2023 г. от жалбоподателката (л. 18 от преписката).

Във възражението се излагат твърдения, че фактите и обстоятелствата, изложени в изготвения констативен акт не отговарят на фактическото положение, по-конкретно се твърди, че една от пристройките, предмет на гореописания КА, не е изградена от метални профили и покритието й не е от битумни керемиди, както е описано в КА. К. твърди, че единственият метален елемент е стълба към визираната пристройка и за покритието й е използвана битумна мушама с цел предпазване от вода.

На 18.04.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РД-01-1074 на зам.-кмета по УТ при община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г., както и на всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства (л. л. 11 - 14 от преписката).

В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателката възражение, като административният орган (АО) посочва, че потвърждава даденото с констативния акт становище, че извършеното строителство представлява строеж, съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, който е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е допустим по правилата и нормите, съгласно изискванията на ЗУТ. Посочил е, че независимо от вида на материала, от който е изпълнена конструкцията и покритието на пристройката, описана във възражението, същата се явява незаконен строеж. Предвид изложените съображения АО приема възражението за неоснователно и като такова не го е уважил.

С писмо изх. № 53-09-4#10 от 24.04.2024 г. заповед № РД-01-1074 от 18.04.2024 г. на зам.-кмета на община Русе е изпратена на жалбоподателката и е получена лично от нея на 26.04.2024 г. (л. 5 и л. 7 от преписката).

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена на 02.05.2024 г. (л. 25 от делото). Жалбоподателката не оспорва извършеното строителство. Единствените й доводи касаят обстоятелствата, че предоставеното й общинско жилище било в лошо състояние и тя и семейството й с години се борили да го направят годно за обитаване, направили редица подобрения по имота като счита, че дори са увеличили стойността на имота с разширяването на кухненската част и другата пристройка.

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

Според заключението на вещото лице описаните две пристройки в оспорената заповед, разпоредени за премахване с нея, както и в констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г., съставен от служители на община Русе, цитиран в оспорената заповед, са изградени в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Русе. Според експерта, измерените на място размери на пристройки № 1 и № 2, съответстват на тези от графичната част от констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г., съставен от служители на община Русе, но не и на текстовите части на заповед № РД-01-1074/18.04.2024 г., издадена от зам.-кмета на община Русе по УТ и констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г., съставен от служители на община Русе. Според вещото лице това несъответствие в текстовите части по отношение на пристройка № 1 се състои в липсата на упоменаването на подовата конструкция на пристройка № 1, а по отношение на пристройка № 2 в това, че не е уточнен броя на помещенията в пристройката. По отношение на връхната конструкция на пристройка № 1, експертът е установил, че същата е дървена носеща конструкция – дървени колони, дървен подов гредоред и дървен едноскатен покрив. Подовият гредоред е изпълнен на нивото на пода на жилищната сграда, на 0, 95м от нивото на прилежащия терен, измерено на място. Тази денивелация на място се преодолява посредством метално стълбище. Функцията на пристройка № 1 експертът е определил като жилищна. По-голямата част от пристройката се ползва за дневна с трапезария, т.е. налично е жилищно помещение с основно предназначение за постоянно обитаване. Останалата част е обособена като преддверие и на практика е комуникационна площ. Пристройка № 1 е функционално свързана с етажа на жилищната сграда. Връзката жилищна сграда - пристройка № 1 е изпълнена, като от югозападната фасада на жилищната сграда са премахнати входната врата с прозорец и подпрозоречен фасаден зид. По този начин е осигурена връзката жилищна сграда — пристройка. Също така, от югозападната фасада на жилищната сграда са премахнати прозорец и подпрозоречен фасаден зид, намиращи се в средната част от фасада. На мястото на подпрозоречния зид е монтирана печка на твърдо гориво. По отношение на връхната конструкция на пристройка № 2, вещото лице е констатирало, че същата е дървена носеща конструкция - дървени колони и дървен едноскатен покрив. Функцията на пристройка № 2 вещото лице е определило също като жилищна. Според експерта пристройката се състои от две помещения - входно преддверие и второ - кухня, дневна и трапезария, т.е. налични са комуникационно и жилищно помещение с основно предназначение за постоянно обитаване. Пристройка № 2 е функционално свързана със сутеренния етаж на жилищната сграда. Връзката жилищна сграда - пристройка № 2 е изпълнена, като пристройка № 2 е пристроена към северозападната фасада на жилищната сграда, пред входа на сутеренния етаж.

Вещото лице е категорично, че техническото състояние на пристройките не отговаря на изискванията към строежите, определени в чл. 169 от ЗУТ по отношение на механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай на пожар; хигиена, здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от шум; икономия на енергия и топлосъхранение; а също и устойчиво използване на природните ресурси. Също така техническото състояние не съответства на изискванията на нормативните документи за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, за дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа и др.

Заключението на вещото лице е, че разпоредените за премахване със заповедта пристройки не застрашават конструкцията и целостта на основния обект в поземления имот - жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Заместник-кметът по УТ на община Русе, при условията на делегирана компетентност по §1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед № РД-01-1074 от 18.04.2024 г., като видно от представената по делото заповед № РД-01-708 от 19.03.2024 г. на кмета на община Русе, на инж. З. В., на длъжност заместник-кмет по УТ на община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория (точка I, подточка 8 от заповедта). Следователно оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Спазени са и административнопроцесуалните правила – съставен е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на община Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е връчен на заинтересованите лица, дадена е възможност за депозиране на възражения. Изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното разрешаване на спора.

Правилно е приложен и материалният закон.

При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната норма, посочена в заповедта.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, т.е. понятието строеж включва сграда и постройка.

С оглед данните по делото, конкретно заключението по назначената СТЕ, несъмнено се установи по делото, че изпълненото на място представлява две пристройки към съществуваща жилищна сграда с основно предназначение на пристройките - за жилищни нужди. Изпълненото на място като размери и местоположение съответства на това, описано в заповед № РД-01-1074 от 18.04.2024 г. на зам.-кмета на община Русе и констативен акт № НС-35 от 01.12.2023 г. Строежът е коректно индивидуализиран в оспорената заповед. Съдът не констатира наличието на съществени противоречия между описанието на пристройките в оспорената заповед и КА и действителното фактическо положение досежно техническите характеристики на същите. Липсата на конкретно посочване каква е подовата конструкция на пристройка № 1 и неуточняване броя на помещенията на пристройка № 2 не е съществен пропуск при описанието на незаконния строеж. Напълно ясно е какъв е предметът на оспорената заповед и кои са пристройките, които следва да бъдат премахнати като незаконни.

Безспорно е установено, че техническото състояние на пристройките не отговаря на изискванията към строежите определени в чл. 169 от ЗУТ по отношение на механично съпротивление и устойчивост; безопасност в случай на пожар; хигиена, здраве и околна среда; достъпност и безопасност при експлоатация; защита от шум; икономия на енергия и топлосъхранение; а също и устойчиво използване на природните ресурси. Също така, че техническото състояние не съответства на изискванията на нормативните документи за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, за дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа и др.

Безспорно се установи и че с премахване на пристройките няма да се застраши конструкцията и целостта на основния обект в поземления имот - жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на гр. Русе.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предметът на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, категорично представлява строеж.

Следователно, при извършване на видовете строителни работи, довели до изграждане на процесните пристройки, е абсолютно необходимо наличие на строителни книжа, респ. одобряване на инвестиционен проект и издаване на строително разрешение.

Административният орган правилно приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Освен това с изграждането му е допуснато и нарушение на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, тъй като строежът е изграден в имот, общинска собственост, без да има учредено право на пристрояване на съществуващата сграда.

С оглед безспорно установеното от доказателствата по делото за извършено строителство през 2013 – 2015 г., същият не попада в приложното поле на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Липсата на каквито и да било строителни книжа се установява от КА, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да представи писмени доказателства за извършване на процесния строеж с изискващите се строителни книжа, но не го е сторил.

Съдът приема, че фактите, установени от административния орган, съответстват на приложената от него правна норма.

Установеното от общинските органи незаконно строителство, отразено и в констативния акт, не е опровергано от жалбоподателя.

Освен с материалния закон, оспореният акт е съобразен и с целта на закона, доколкото с него се цели възстановяване на законосъобразното положение чрез премахване на незаконния и нетърпим строеж.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен, а оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски като същите включват заплатен депозит за вещо лице в размер на 727, 74 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 219 от ЗУТ, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ф. А. К. от гр.Русе против заповед № РД-01-1074 от 18.04.2024 г., издадена от заместник-кмета на община Русе по УТ, с която на Ф. А. К., в качеството й на извършител, е наредено да премахне незаконен строеж категория пета: „Две пристройки към жилищна сграда“ с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, намиращ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Русе, с административен адрес: ж.к. „Родина ІІІ“, ул. „Босилеград“ № 21, гр. Русе.

ОСЪЖДА Ф. А. К., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, ул. „Босилеград“ № 21 да заплати на Община Русе сумата 727, 74 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.